Какво Стивън Хоукинг не разбира за небето

КАКВО СТИВЪН ХОУКИНГ НЕ РАЗБИРА ЗА НЕБЕТО

от д-р Н. Т. Райт

Тъжно е да видиш Стивън Хоукинг, един от най-брилянтите умове в своята област, да се опитва да говори като експерт за неща, за които изглежда не знае нещо повече от мнозина средностатистически християни.

Разбира се, има хора, които мислят за „небето” както за някакво видение на задгробния живот, което прави смъртта по-малко страшна. Без съмнение това е проблем стар колкото човечеството.  Но в библията „небето” не е мястото където хората отиват когато умрат.  В библията небето е Божията реалност докато земята – или, ако предпочитате, „космоса” или „творението” – е нашата реалност. И библията прави ясно, че двете реалности са припокриващи се и взаимодействащи си. За древните евреи мястото където това се случвало бил храмът; за християните това става в самият Исус и след това, изненадващо, в самите християни понеже те също са „храмове” на Божия Дух.

Хоукинг оперира с твърде ниско и небиблейско разбиране за „отиване на небето.” Разбира се, ако бъде изправен пред едно напълно християнско двустепенно виждане за това какво се случва след смъртта – първо, едно време „с Христос” в „небето” или „рая” и след това, когато Бог обнови цялото творение, телесно възкресение – той без съмнение би го отхвърлил като невероятно. Но аз се питам дали той някога е спирал, за да обмисли по-внимателно със своя забележителен интелект, доказателствата за Исус и възкресението? Съмнявам се – повечето хора в Англия не са. Докато не направи това неговото мнение за тези неща струва толкова колкото и моето по въпросите на ядрената физика – т.е. не много.

Що се отнася до това, че творението е причина за самото себе си: чудя се дали той осъзнава, че просто повтаря една версия на древното епикурейство? Боговете отдавна са оставени извън картината, така че света, човешкия живот и т.н. трябва да се справя сам. Това едва ли е едно „заключение,” до което е достигнал чрез изучаване на доказателствата; това е просто един добре познат светоглед споделян от по-голямата част от хората живеещи в западна Европа след Просвещението. Този светоглед дава възможност на светската демокрация да вижда себе си като един абсолют независимо от нейните многобройни и доста очевидни слабости.

 Тъжното е, че Хоукинг изглежда не осъзнава това и дори не спира, за да се замисли, че може да съществува доста силна критика на епикурейството, древно и съвременно, която той трябва да вземе под внимание. Не на последно място християнска критика, която отново се фокусира върху Исус.

Разбира се, древният дебат на „наука срещу религия” е бил до голяма степен провокиран от същия този светоглед  и това трябва да бъде разбрано. На практика древните християни биха били шокирани ако научат, че техния светоглед е бил наречен „религия.” Той е бил една философия, политика, култура, призив…категорията „религия” е част от проблема не от разрешението му.

ВИЖ СЪЩО

– Стивън Хоукинг, Бог и ролята на науката от Алистър МакГрат

Реклама