ИСУС И ПЕРФЕКТНАТА БУРЯ
Хората ставаха все по-диви, колкото повече те приближаваха. Това беше момента, който очакваха. Всички стари песни изведнъж се върнаха в паметта им и те пееха, викаха, радваха се и се смееха. Най-накрая мечтата им се сбъдваше. Но сред всичко това техният водач не пееше. Той плачеше. Да, мечтите им наистина се сбъдваха. Но не по-начина, по който те си представяха.
Той не беше царят, когото те очакваха. Не приличаше на древните владетели, седящи на своите украсени тронове от слонова кост, раздаващи мъдрост и правосъдие. Не беше великият войн, когото някои очакваха. Той не събра армия и не започна война. Яздеше на магаре. И плачеше за мечтата, която трябваше да умре, плачеше за мечът, който щеше да прониже душите на последователите Му. Плачеше за царството, което нямаше да дойде както и за царството, което владееше.
За какво беше всичко това? Какво си мислеше, че прави Исус?
На Цветница Исус яздеше в центъра на перфектната буря.
Може би си спомняте историята на известната „перфектната буря.” Късният Октомври 1991. Американска риболовна лодка на име Andrea Gail е навлязла 500 мили навътре в Атлантика. Но изведнъж времето се променя. Студент фронт, който се движи по американо-канадската граница причинява сериозно смущение в нова Англия докато в същото време около провинция Меритайм в югоизточна Канада се формира област с високо налягане. Това интензифицира идващата област с ниско налягане и създава това, което местните хора наричат „североизточен Хелоуин.” Дори само това би могло да предизвика силна буря, но тогава, подобно на петролен пожар, връхлитащ атлантически ураган добавя своята неизмерима тропична енергия. Силите на природата се нахвърлят върху безпомощната Andrea Gail от запад, север и североизток. Свирепи ветрове и огромни вълни разбиват лодката на трески. От нея са намерени единствено дребни частици.
Разбира се, и по-рано е имало „перфектни бури,” но тази е обезсмъртена от книга и филм, които използват фразата за свое заглавие.
Сравнително лесно е да открием първите два елемента от перфектната буря на Исус. Третият е по-трудно откриваем, но много важен ако желаем да разберем както първоначалното значение на Цветница така и значението, което тя може да има за нас докато през тази най-свята седмица се приближаваме към кръста.
Нека да започнем с бурята идваща от запад. Новата социална, политическа и (не на последно място) военна реалност на деня. Новата суперсила. Рим. През изминалите столетия той постоянно е увеличавал своето влияние и мощ . До около 30 г. преди раждането на Исус от Назарет Рим е бил република. Но всичко се променя с Юлий Цезар. Неговата амбиция и след това убийството му хвърлят Рим в дълга, кървава гражданска война, от която победител излиза осиновеният син на Цезар, Октавиан. Октавиан приема титлата „Август,” която означава „царствен” или „достоен за почест.” Той обявява, че неговият баща Юлий е станал божествен – което означава, че той, Август Октавиан Цезар сега официално е станал „божий син“ или „син на божественият Юлий.” Тази новина бързо обиколила земите покорени от Рим: Добра вест! Имаме император! Божият син е станал цар на света! След смъртта си Август също е бил обожетсвен и неговият наследник, Тиберий, приел същата титла. На бюрото ми стои монета от времето на царуването на Тиберий (запазени са много такива). На лицевата й част, около изображението на Тиберий, е написано: „Тиберий, Цезар, син на божествения Август.” На гърба е образът на Тиберий описан като „първосвещеник.” Подобна монета показват на Исус скоро след като Той влиза в Ерусалим когато Го питат дали трябва да плащат данък на Цезаря. „Божий Син?” „Първосвещеник?” Той е в окото на бурята.
Защо Рим се интересувал от близкия изток? Е, поради изненадващо познати причини. Рим се нуждаел от тези земи така както и днешните западни страни ги искат: поради нови суровини. Днес това е нефта; тогава било житото. Самият Рим бил твърде пренаселен и доставките на жито от Египет били жизнено важни. В един регион точно толкова нестабилен през първи век колкото е и днес работата на римския управител била да налага правосъдие, да събира налози и да пази мира – и особено да потиска бунтове. Това бил вятърът: първият елемент на перфектната буря, в чийто център се оказва Исус от Назарет.
Вторият елемент в перфектната буря на Исус, зоната на високо налягане, е историята на Израел така както я разбирали Неговите съвременници. Техните древни писания казвали, че историята им върви в някаква посока, т.е. че има определена цел. Независимо от множеството провали и разочарования техния Бог е заявил, че евреите несъмнено ще достигнат до тази цел. Историите, които те разказвали не били просто истории на малко начало, лоши времена в настоящето и славно бъдеще. Те били по-конкретни, по-сложни и изпълнени с детайли и надежда. Тяхната тема разцъфва в историята на Изхода, с Мойсей, който извежда израилтяните от робството в Египет и ги води през Червеното море и през пустинята до обещаната земя. Евреите живеели с надежда, че това ще се случи отново. Тираните могат да направят най-лошото, на което са способни и все пак Бог ще ги избави.
Разберете Изхода и вие ще сте разбрали много за юдаизма – и за Исус. Исус избира Пасхата, великият национален фестивал на Изхода за Своя решителен ход. Дългата история на Израел трябва най-накрая да се срещне с дългата история на Рим. Това не е време когато би искал да се намираш на малка лодка в открито море. Или да влизаш в Ерусалим яздещ магаре.
Западния вятър се сблъсква със зоната на високо налягане. А къде е урагана?
Еврейската история винаги е съдържала един напълно непредсказуем елемент: Самия Бог. Бог остава свободен и суверен. Отново и отново в миналото, начинът, по който Израел разказвал собствената си история бил много различен от начинът, по който Бог е планирал нещата. Исус вярвал, че именно това се случва сега. Бог обещал да се върне обратно, да се върне за Своите хора със сила и слава, да установи Своето царство на земята както и на небето. Евреите винаги се надявали, че това просто ще се препокрие с техните националистически амбиции – все пак преди всичко Той е техен Бог. Но пророците до, включително и Йоан Кръстител, винаги предупреждавали, че идването на Бога лично и със сила ще стане изцяло по Неговите правила и с Неговите цели – и че Неговите хора могат да попаднат под същата присъда както всички останали ако техните амбиции не съвпадат с Божиите.
Исус вярвал (виж Захарий 9:9-17), че идвайки в Ерусалим Той въплъщавал завръщането на Бога на Израел при Своите хора, в сила и слава. Но това е била различна сила и различна слава. Спомнете си момента от операта Исус Христос Суперзвезда, написана когато Тим Рийс все още пишеше проницателната, остра лирика и Андрю Лойд Уебър все още създаваше интересна музика – когато Исус приближава Ерусалим и Симон Зилот Го кара да започне революция. „Ти ще получиш сила и слава,” казва той, „завинаги.” Но Исус се обръща и отговаря следното: „Нито ти, Симоне, нито 50 000, нито римляните, нито евреите, нито Юда, нито дванадесетте, нито свещениците, нито книжниците, нито самият обречен Ерусалим – разбирате какво е силата! Разбирате какво е славата! Разбирате изобщо.” И след това той продължава с предупреждение какво ще се случи с Ерусалим понеже „Ти не позна времето когато беше посетен от Бога.”
Това е момента, а ти гледаш в различна посока. Твоите мечти за национално освобождение, които водят до директен сблъсък с Рим, не са Божиите мечти. Бог е призовал Израел, така че чрез Израел да може да изкупи света, но самият Израел също се нуждае от изкупление. Затова Бог идва в Израел яздейки на магаре, в изпълнение на пророчеството на Захарий за идващото мирно царство, прогласявайки съд над системата и градът, които са обърнали своя призив към самите себе си и отива да поеме върху Себе Си злото и враждебността на света, така че умирайки под тяхната тежест да може да победи цялата им сила.
По време на публичната Си кариера Исус бил въплътената и спасяваща, изкупителна любов на Бога на Израел, столицата на Израел и водачите му не били в състояние да видят това. Божият ураган идва от океана и за да изпълни своята цел той трябва да се срещне челно с жестокия западен вятър на езическата империя и с областта на високо налягане на националистическите амбиции. Исус използва момента, пасхалният момент, момента на Изхода, не на последно място понеже те също говорят за сверената свобода и присъствие на Бога над Неговите бунтовни и неразбиращи хора точно колкото и над тиранията на Египет.
Докато събитията от светата седмица се развиват и докато размишляваме над тях и вървим своя собствен път до подножието на кръста за нас е невъзможно просто да гледаме на тях като някаква странна чудатост на историята. Това била перфектната буря. Тогава ураганът на Божията любов се среща със студената мощ на империята и с нажежените амбиции на Израел. Само когато спрем и се вгледаме в тази комбинация ние започваме да разбираме как истинският Божий Син, истинският Първосвещеник наистина става цар на света. И може би само тогава започваме да виждаме смисъла на всички неща, които са били в умът ни през тази седмица, неща, които сме носили със себе си докато сме вървели собственият си път към кръста. От многото възможности аз ще спомена само две.
Първо, съществува един очевиден и дълбоко тревожен паралел с днешната версия на западния империализъм и местната близко-източна амбиция. Трудно ми е да повярвам, че докато проблемите с Ирак съвсем не са свършили, а Афганистан все още поглъща животи и средства ние толкова щастливо и с минимални размисли потегляме към една нова неясна военна екскурзия.
Двата първи елемента на перфектната буря са на мястото си: смущаващо очевидно е, че основният двигател за действията няма нищо общо със справедливостта и милостта – защо иначе не се намесваме на много други места както Зимбабве – но има много общо с отмъщението от една страна и с петрола от друга. И кой знае дали с неясните програми на много хора от близкия изток, законът на неочакваните последствия няма да ни засегне след време?
Истински неизвестният фактор, разбира се, е какво възнамерява да направи Бог във и чрез всичко това. Западните политици без съмнение биха се присмели на подобен въпрос, макар че в Триполи и Бенгази както и в Ерусалим, Дамаск и на други места той е централен и хората смятат, че знаят отговорите. Но аз мисля, че са нас част от пътуването трябва да бъде едно пътуване на молитва, че докато следваме Исус по пътя към кръста ние трябва да се молим за Близкия изток, за северна Африка, не на последно място за тези, които страдат и умират без вина, особено за вече готовите за бой християнски общности в тези региони. Ние трябва да се молим по някакъв начин разумът да надделее над глупостта и справедливостта над егоистичната бруталност. Може би, само може би, ще се появи един нов елемент, който ще открие нови възможности за траен мир и справедливост. Нека да искаме, в молитва, силата на победата на Исус да предотврати новата перфектна буря, която се надига в Близкия изток и която може да донесе хаос и нещастие за милиони.
Но, второ, една много по-лична забележка свързана с тази свята седмица. Вземете кръста си, казва Исус, и Ме последвайте. Докато правим това ние често намираме себе си хванати в собствените си микро-версии на перфектната буря. Ние сме подложени, първо, на обичайния натиск на по-широкия свят, на съвременната култура. Ако искате да се разбирате със света вие трябва да играете играта по този начин. Мнозина от нас твърде бързо откриват, че цената на „спогаждането” със света е собственият ни интегритет. През последните две години в Англия виждаме неудобно падане на интегритета на парламента, на банковата система, на журналистиката и може да бъде добавено още и още. Но света ще продължава да настоява, че трябва да играете по неговите правила, налагани все по-упорито, докато секуларните прагматисти помитат старомодния морализъм по пътя си. Това е един елемент от перфектната буря.
Вторият, разбира се, е, че всеки от нас има свои собствени амбиции и очаквания. Ние искаме да се дипломираме, да имаме работа, да печелим пари, може би да се оженим. Чудесно. Но по някакъв начин ние трябва да маневрираме през променливите и все по-бурни води където всички тези нормални и естествени неща срещат силния, често безсърдечен вятър на съвременната култура. Как можем да попречим на собствените си амбиции да бъдат себецентрични и в крайна сметка идолопоклоннически?
Докато се приближаваме до Разпети Петък, трябва да бъдем наясно с и да се молим за третият елемент: къде е Бог във всичко това? Горко ни ако просто използваме името на Бога в подкрепа на собствените си амбиции и желания. Два пъти горко ни ако смятаме, че можем да намерим Бога в духа на епохата. Това са две метеорологични системи, в които винаги живеем – но по време на светата седмица ние сме призовани да отворим себе си за третата.
Ако се опитаме да следваме Исус с вяра, надежда и любов в Неговото пътуване към кръста ще открием, че ураганът на любовта, който ние с трепет наричаме Бог, ще задуха от нова посока, реализирайки нашите мечти като първо ги смачква, изваждайки нещо ново от опасната комбинация на лична амбиция и културен натиск. Не трябва да се изненадваме ако в този процес има моменти когато се чувстваме сякаш сме повлечени в дълбините, на 500 мили от брега, сред 100 футови вълни, плачейки за мечтите, които е трябвало да умрат и за царството, което не е дошло по начина, по който сме искали. Така става когато попаднем в перфектната буря на Исус. Но бъдете сигурни, когато казвате заедно с учениците по пътя към Емаус „Надявахме се…но всичко се обърка,” че сте на ръба да чуете нови думи – думи, които идват когато бурята е утихнала и в новата голяма тишина виждате пред себе си път, който никога не сте си представяли.
„Глупави,” казва Исус “и мудни по сърце да вярвате в това, което са говорили пророците! Не трябваше ли Месията да пострада тези неща и така да влезе в славата Си?“
Кой знае какво може да се случи ако всеки от нас посрещне Разпети Петък със смирена молитва могъщия, свеж вятър на Бога да задуха в тази комбинация на културен натиск и лични амбиции, така че всички да можем да участваме в страданията на Месията и да влезем в новия живот, който Той желае да ни даде.
Rado's blog 