Погребала ли е науката Бога


ПОГРЕБАЛА ЛИ Е НАУКАТА БОГА

от Алистър МакГрат

Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.

В последната си статия казах, че скорошните дебати във философията повдигат въпроси свързани с идеята за „рационалност” имащи отношение към Новия Атеизъм. Пропуска да се вземат под внимание подобни въпроси касаещи естеството на самата рационалност са довели до една любопитна склонност сред Новите Атеисти да хвърлят светкавици от 19 век срещу един Бог от 17 век.  Всъщност Новият Атеизъм, както с ирония са посочили мнозина историци, всъщност е един Стар Атеизъм.

И така какво е отношението на науката към Новия Атеизъм? Без съмнение Ричард Доукинс е благороден и заслужаващ доверие представител на Новия Атеизъм – ако не и на атеизма като цяло. Преди всичко, както сам заяви наскоро той е „най-известният и най-уважаваният атеист в света.” Така че аз смятам за честно да говорим за неговото отъждествяване на науката с атеизма. Изпитвам голямо уважение спрямо него, макар че се различаваме по някои важни въпроси.

Основният аргумент на Доукинс е, че науката доказва неща докато хората, които вярват в Бога бягат от реалността и от задължението да мислят. Както казах в една друга статия този подход на издигане на лозунги както по отношение на науката така и на религията отказва да отговори на въпросите и задавани и на двата фронта.

Аз съм напълно съгласен с Доукинс когато той изисква ние да представим причини, поради които вярваме, че неща е истина. Това, за което не сме съгласни е какво на практика може да бъде доказано. Моят проблем е, че всички най-важни неща в живота просто не могат да бъдат доказани от науката. Това виждане е широко разпространено сред професионалните философи на науката и аз не мога да се похваля с някакво новаторство в тази област.

Истинският въпрос е какво може да се счита за достоверно познание. Никакъв опит от страна на хората да намерят смисъл в света, без значение дали той е научен или религиозен, не може да се надява да постигне едно логически цялостно доказателство в своите заключения. Това е възможно единствено в много ограничената сфера на логиката и математиката. Можем да направим единствено опит да определим кои са най-добрите основани на доказателства обяснения за това, което в действителност се наблюдава и случва в света.

Освен това науката продължава да се развива. В своето пътуване тя често оставя зад себе си идеи, дори когато те са били смятани за мъдростта на даден век. Някога науката е вярвала във флогистона, сега вече не вярва. Тя е продължила напред и ще продължава да върви и за в бъдеще. Философът на науката Майкъл Полани проницателно отбелязва, че учените вярват, че много неща са истина, но знаят, че в края на краищата някои от тях ще се окажат погрешни. Техният проблем е, че не са сигурни кои ще са те.

Освен неколцина фанатици науката напълно съзнава ограниченията на своите истини и нейните по-широко приложения. Именно поради тази причина Доукинс е съвсем прав да набляга на относителността на научните теории, включително и на дарвинизма. Те са най-доброто, което имаме днес – но кой знае какво ще ни донесе утрешният ден? Доукинс е прав когато казва: „Ние трябва да признаем възможността да се появят нови факти, които да принудят нашите наследници през 21 век да изоставят дарвинизма или да го модифицират така, че той да се превърне в нещо съвсем различно.” Очевидно това прави всяка основана на науката защита на атеизма опасно прибързана. Някои наистина могат да твърдят (макар това да е много трудно защитимо), че днешното научно разбиране на нещата сочи в посока към атеизма.  Но накъде ще сочи утрешното?

Следвайки Доукинс мнозина Нови Атеисти виждат науката като някаква еднопосочна супермагистрала към атеизма. Всеки, който предизвиква свойственият атеизъм на науката е определен като селски идиот, който вероятно не вярва и в гравитацията.

Е, нещата просто не стоят по този начин. Макар че пропагандаторите на Новия Атеизъм редовно казват, че научното развитие и прогрес през последните 100 години са подкопали основата за вяра в Бога фактите са съвсем различни. Преди 20 век мнозинството учени са вярвали, че велената е вечна. Те винаги е съществувала. На религиозният език за „сътворение” се е гледало като на митологични глупости несъвместими със съвременното научно познание. Това е била научната мъдрост на века. Това виждане на отминалия век е играло значителна роля във важния дебат през 1948 между атеистът Бертран Ръсел (1872-1970) и християнинът Фредерик Копълстоун (1907-1990). Ръсел е смятал, че научният консенсус на тази епоха е бил повече от достатъчен, за да изпрати въпроса за Бога да почива завинаги в мир. Вселената просто е там и няма добра причина да се пита какво я е извикало в съществуване. Но това се е променило от 1948 насам. През 60-те години става все по-ясно, че вселената всъщност има начало – т. нар. Голям взрив. Тази идея е била посрещната с яростна съпротива от някои учени-атеисти, като астрофизикът Фред Хойл, който се е притеснявал, че това звучи „религиозно.” За щастие този ирационален предразсъдък е бил преодолян от доказателствата в подкрепа на Големия взрив. Все пак не може да се отрече, че новото разбиране за произхода на вселената е в силно съгласие с християнското учение за сътворението. Това не доказва нищо, но все пак то води до някои предположения.

През 1998 имаше втори дебат по случай 50 годишнина от дебата между Ръсел и Копълстоун. Той срещна двама известни философи, християнинът Уилям Лейн Крейг  и (тогава) атеистът Антъни Флу. Крейг, философът, който мнозина днес смятат за естествен наследник на Копълстоун, твърди, че познанието, че вселената има начало сочи към това, че тя има и някаква причина – и че единствената възможна причина е Божествен създател. Флу изпитва значителни трудности в тази част на дебата. Той не е в състояние да се ползва от приноса на по-ранните поколения атеисти-апологети. Оттогава той решително се е отказва от атеизма до момента на своята смърт през 2010.

Две изключително важни сфери на човешкото познание, които явно лежат отвъд легитимната сфера на естествените науки са не-емпиричните идеи за стойност и значение. Те не могат да бъдат открити в света или измерени, като че ли са константи в природата. Доукинс правилно посочва, че „науката не разполага с методи да определи какво е етично.” Разбира се, други водещи учени казват нещо подобно. Сър Питър Медауър (1915-1997), който печели нобелова награда за медицина заради своята работа в областта на имунологията определял себе си като рационалист, който не харесва религията. Все пак той твърди, че е „много вероятно” да има ограничения на науката поради „съществуването на въпроси, на които науката не може да отговори и че никакъв обозрим напредък в науката няма да ни приближи към тези отговори.” Медауър прави напълно ясно, че има в предвид въпроси като: „Защо сме тук?” и „Какъв е смисълът на живота?” Това са реални въпроси и ние имаме право да търсим техните отговори. Но науката – ако бъде прилагана легитимно – не може да им отговори. Ние сме свободни да намерим отговори на тези въпроси на друго място и не сме ирационални ако правим това.

Бог лежи отвъд обхвата на научния метод. Следователно в определен смисъл науката няма какво легитимно да каже за Бога. Както разумно отбелязва еволюционния биолог от Харвард Стивън Джей Голд (1941-2002): „Науката просто не е в състояние (чрез нейните легитимни методи) да реши въпроса за възможното управление на Бог над природата. Ние нито го утвърждаваме нито го отричаме; ние просто не можем да говорим за това като учени.”

Ако науката не може да отговори на крайните въпроси тогава трябва да потърсим техните отговори на друго място. Това не означава критика на науката. Това е просто разбиране и уважаване на нейните ограничения и отказ да я насилим да дава отговори на въпроси, които лежат отвъд нейния обхват. Ако науката бъде насилвана от фундаменталисти, както религиозни така и анти-религиозни, нейния интелектуален интегритет бива разрушен и културният й авторитет е компрометиран.

Аз обичам науката, но мразя начина, по който тя бива експлоатирана от екстремисти от всякакъв вид, които виждат в нея единствено средство за постигане на собствените си цели. Най-големият поддръжник на Дарвин, Томас Х. Хъксли (1825-1895) е видял това много отдавна когато казва, че науката „извършва самоубийство когато бива възприемана като кредо.”

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.