Няма нищо сляпо във вярата


НЯМА НИЩО СЛЯПО ВЪВ ВЯРАТА

от Алистър МакГрат

Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.

Великият римски оратор Марк Цицерон можел да даде много съвети на тези, които желаели да спечелят един спор. Цицерон бил твърде вещ в реториката, за да се ограничава до аргументи свързани с доказателства. Нищо не убеждава така както вярата, отбелязвал той. Искрената убеденост на оратора в собствената му правота е ключова за убеждаването на останалите в неговата кауза.

Често се сещам за прозренията на Цицерон докато чета книгата на Кристофър Хитченс God is not Great, един от ключовите текстове на Новия Атеизъм. Тя е написана с такова убеждение и сигурност, че ако убедеността беше индикация за истина Хитченс без съмнение би спечелил всеки спор. Освен това неговите твърдения изглежда се приемат от последователите му като откровения за истината. Може би това ни помага да разберем защо виждането на Новия Атеизъм за вярата е придобило такава популярност независимо от очевидната му несъстоятелност.

Едно от основните твърдения на Новия Атеизъм, безкрайно и безкритично повтаряно по неговите сайтове, е догматичното настояване на Ричард Доукинс, че вярата е „сляпо доверие при липса на доказателства и дори срещу съществуващите доказателства.” За Доукинс, това означава, че вярата може да се смята за „вид умствено заболяване.” Тази грозна интелектуална перверзия е ограничена до вярващите хора. „Вярата, бивайки убеждение, което не се основава на доказателства е основния порок на всяка религия.” Там където науката и разумът доказват своите убеждения религиозните хора бягат от фактите и доказателствата и живеят в един измислен свят, който е изцяло откъснат от реалността. Както казва Доукинс: „Вярата е великото измъкване, великото извинение, което отбягва нуждата да се мисли и да се преценяват доказателствата.”

Това е популярен лозунг. Все пак популярността не е доказателство за истина или достоверност. Като начало никой християнски богослов, когото аз познавам не би приел подобно определение за вярата. То е измислица на Доукинс създадена, за да обслужва собствената му полемика. По-нататък простата реалност на живота е такава, че всеки от нас, без значение от вижданията ни относно Бога, основава своя живот на вярвания – на неща, които не можем да докажем, че са верни, но които вярваме, че са достоверни и заслужават доверие. Изглежда Новия Атеизъм изпитва някакво отвращение към използването на думата „вяра,” понеже смята, че тя носи някаква интелектуална перверзия запазена единствено за обърканите религиозни глупци. Твърди се, че вярата е винаги сляпа вяра.

Не се съмнявам, че вярата на някои религиозни хора наистина е сляпа. След като съм преглеждал доста атеистични сайтове  откривам, че съвсем същия феномен съществува и сред техните привърженици. Депресиращо е да наблюдаваме как върху движението се е спуснал един гуру-манталитет. Някои от Новите Атеисти смятат, че трябва да се вярва на суперзвезди като Доукинс и Хитченс поради тяхната интергалактическа слава. Обезпокоени атеисти извън Новия Атеизъм алармират, че един култ към личности е завзел това ново движение и че последователите му са насърчавани просто да повтарят вижданията и действията на своите гурута. Например светската група „Свободни мислители” – която е „водена от разума и логиката” – пусна в продажба фланелки щамповани със съвет как да се справят с големите въпроси на живота: Просто попитайте: „Какво би направим Доукинс? (WWDD)” Чисто, нали?

Така че какво е вярата? Защо вярването е толкова нормална и важна част от живота без значение какво казва по въпроса Новия Атеизъм (и без значение колко убедително го казва)? Простата истина е, че врата е просто един нормален човешки начин да се намери смисъл в сложния свят. Тя не е сляпа – тя просто се опитва да намери най-добрия смисъл за нещата на основата на ограничените доказателства, с които разполагаме. Както отбелязва философът Юлия Кристева „без значение дали принадлежа към някаква религия, когато казвам „аз вярвам” имам в предвид „Приемам за вярно.” Доукинс очевидно смята, че това не е така. Той излага своите характерни виждания по въпроса в The Selfish Gene през 1976. „(Вярата) е състояние на ума, което кара хората да вярват в нещо – без значение в какво – при пълната липса на подкрепящи доказателства. Ако съществуват добри подкрепящи доказателства вярата би била излишна понеже доказателствата бездруго биха ни убедили да вярваме.” Това е неиздържано виждане по отношение на доказателствата и вярата в естествената науки както и във всяка друга област. За начало то не прави разлика между „пълна липса на подкрепящи доказателства” и „липса на изцяло подкрепящи доказателства.” Помислете за това. Например, помислете за настоящия дебат в космологията свързан с това дали големия взрив е довел до една единствена вселена или до серия от вселени (т. нар. „мултивеселени”). Имам много уважавани колеги учени, които подкрепят първото и еднакво уважавани колеги учени, които са за второто. И двете са реални възможности за мислещите учени, които вземат своите решения на основата на виждането си за това, кое е най-доброто обяснение на доказателствата. Те вярват, но не са в състояние да докажат – че тяхното тълкуване е вярно. И никой не мисли, че те са заблудени, умствено болни или неморални защото вярват в подобни неща.

Това изобщо не пасва на смелото твърдение на Доукинс, че „ако има добри подкрепящи доказателства тогава вярата е излишна понеже доказателствата бездруго биха ни убедили да вярвам.”  Ако съдим по коментарите в The God Delusion, самият Доукин явно вярва в теорията за „мултивселените”. Но доказателствата за нея просто не са достатъчно силни, за да го убедят- него и всеки друг – да я приеме (както и нейните алтернативи).

Великият британски философ и историк сър Айзък Берлин (1909-97) преди години каза, че човешките убеждения могат да бъдат групирани в три категории:

1. Такива, които могат да бъдат установени чрез емпирични наблюдения;

2. Такива, които могат да бъдат установени чрез логическа дедукция;

3. Такива, които не могат да бъдат доказани по никой от горните два начина.

Първите две категории са свързани с това, което може да се знае чрез естествените науки от една страна и това, което може да бъде доказано чрез логиката и математиката от друга. Третата категория касае ценностите и идеите, които формират човешката култура и дават на човешкото съществуване насока и цел – но които не могат да бъдат доказани посредством логиката или науката. Някои примери? Неморално е да се изнасилват хора. Демокрацията е по-добра от фашизма. Световната бедност е морално неприемлива. Не мога да докажа верността на нито едно от тези вярвания, нито пък някой друг може да го направи. За щастие това не спира моралните и социални визионери да действат на тяхна база, за да направят света едно по-добро място.

Кристофър Хитченс смело твърди, че Новите Атеисти като самия него не вярват в нищо. „Нашите вярвания не са вярвания.” Това удивително твърдение е един от най-добите примери за сляпа вяра, които съм срещал – една заблуда, която прави целия му подход уязвим. Да дам един очевиден пример: анти-теизма на Хитченс почива на определени морални ценности (като „Религията е зло” или „Бог не е добър”), които той не е в състояние да демонстрира логически. Хитченс просто предполага, че неговите морални ценности са споделяни от подкрепящите го читатели, които не е вероятно да  задават неудобни въпроси за техния произход, основи или достоверност. Когато той е предизвикан да ги докаже – както редовно се случва по време на дебати – той просто не може да направи това. Неговите вярвания наистина са вярвания дори ако той предпочита да не признава този важен факт. Добре доши сред човешката раса г-н Хитченс. Това е положението, в което се намираме всички – включително и Вие.

Но какво да кажем конкретно за религиозната вяра? Християните вярват, че определени неща са истина, че на тях може да се разчита и че те просветляват нашите възприятия, решения и действия. Вярата ни прави способни да виждаме нещата по различен начин и да действаме по съответно. Както преди много години е казал Уилям Джеймс религиозната вяра в основата си е „вяра в съществуването на невидим ред от някакъв вид, в който загадките на естествения ред могат да бъдат открити и обяснени.” Вярата е основана на разума и все пак не е ограничена от донякъде слабите истини, които разумът истински може да докаже.

Ирационално ли е това както твърди Новия Атеизъм? Християните настояват, че вярата е в основата си основателна вяра. Вярата отива отвъд това, което може да се демонстрира логически и все пак е способна на рационална мотивация и основа. Тя не е сляп скок в тъмното, но радостно откриване на една по-голяма картина за нещата, от която ние сме част. Тя е една сложна и богата идея, която отива далеч отвъд това просто да твърди или да настоява, че определени неща са верни. Тя е една идея за способността на Бога да завладява нашето въображение и да ни придружава в житейското пътуване.

Подобни твърдения ще повдигнат въпроси в читателите, не на последно място за връзките с разума и науката, толкова високо ценени от Новия Атеизъм. Аз също ги ценя както и повечето християни. Но те не ни водят там където Новия Атеизъм мисли, че водят както ще видим в следващата статия.

Реклама

2 thoughts on “Няма нищо сляпо във вярата

  1. Статията започна обещаващо, очаквах да има някакво опровержение на твърдението на г-н Хитченс, но такова не последва. Общи фрази от езотерично естество, и отново никаква обосновка, както и доказуемо грешни твърдения, например: „Демокрацията е по-добра от фашизма. (…) Не мога да докажа верността на нито едно от тези вярвания, нито пък някой друг може да го направи“. Аз, като атеист, извличам моралната си преценка от анализ на ефекта, който действията ми имат върху обществото, и на тази база мога да твърдя, че политическа система като фашизма, която разчита на репресии на големи части от населението, милитаризъм и ограничаване свободата на словото, води до много повече страдание за много по-голям брой хора, отколкото демокрацията. В този смисъл демокрацията е по-„морална“ от фашизма и нямам нужда от божествено откровение, за да видя кога една идеология наранява или пречи на развитието на моите събратя. Това е морал, вкоренен в разумна преценка на реалността, и г-н Хитченс го е посочвал неведнъж по време на дебати – противно на твърдението на автора на тази статия. Но странно е, че споменахме фашизма – ако се консултираме с който и да било учебник по европейска история, ще видим, че религиозните радикали, с финансовата и пропагандна подкрепа на католическата и православната църкви, формират ядрото на фашистките движения из цяла Европа – от Франко, Хитлер и Мусолини до усташите, легионерите и сръбските четници. Безусловното преклонение пред невидим, недоказуем и непогрешим свръхестествен авторитет винаги върви ръка за ръка със същото безусловно преклонение пред неговите наместници на земята. Това, смятам че ще се съгласите, е сляпа вяра.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.