Езическо суеверие или криворазбрано християнство


ЕЗИЧЕСКО СУЕВЕРИЕ ИЛИ КРИВОРАЗБРАНО ХРИСТИЯНСТВО

от Радостин Марчев


Вече стана почти традиция всяка година да слушаме изказвания срещу мартениците. В статии, форуми, филмчета и проповеди, по фейсбук и от амвона сме убеждавани колко противно на вярата е тяхното носене и каква вреда може да ни донесе то. Техния произход е езически и без значение дали вярваме, че имат някаква сила или ги виждаме единствено като хубава традиция самото „закичване” с тях отваря врата за проклятие върху нас. Следователно ние трябва енергично да отказваме червено-белите конци подарявани ни от роднини и приятели и да им обясним защо тяхното носене е лошо.

Дотук добре. Единственото допълнение, което мога да направя е кратък анализ на 3 текста от посланията на апостол Павел към Римляните и Коринтяните.

Започваме отзад напред. Първите 2 пасажа са съответно глави 8 и 10 от Първото послание към Коринтяните. Те представляват част от една обща секция централния въпрос, в която е яденето на идоложертвено.

Общото ядене в древността е било събитие с много по-голямо значение от това, което ние му предаваме днес. За първите християни това е бил изразителен жест за приемане и единство (1 Кор. 10:17) редовно практикуван в братски трапези и Господна трапеза (която е била истинско ядене, а не просто хапка хляб и глътка вино виж Деяния 2:46 и 1 Кор.11:21). Именно в тази връзка трябва да бъде четен и Галатяни 2:11-21.

Този акцент не е бил характерен единствено за християните. Синагогите и езическите храмове често са били оборудвани със собствени кухни където е било възможно да се приготви храна (виж 1 Кор. 8:10). Последните са можели да бъдат наемани по различни поводи много подобно на начина, по който ние днес си запазваме маси в ресторант. Религиозни гощавки са се правели и в частни домове и на официални празненства (вкл. и на рождени дни, сватби, погребения, дори на обикновени партита. Съвсем възможно е 1 Кор. 10:27 да говори за такъв случай). На пазара се е продавала храна посветена на идоли. Жертвена храна е можела да се вземе от храма в къщи и да се консумира там без това изобщо да се спомене.

Археологическите разкопки ни предоставят достатъчно данни потвърждаващи, че гореказаното се е отнасяло с пълна сила за Коринт[1]. В храма на Аскплепий (намиращ се на 500 метра на север от агората) например е имало 3 подобни стаи, всяка от които е можела да побере по 11 души. В града е бил силно разпространен култа към Деметра и Персефона (или Коре), богинята на плодородието отвлечена от Плутон – бога на отвъдния свят и направена негова жена. В Акрокоринт – укрепения храм разположен малко над града – са открити над 40 стаи за хранене и то от ранен период[2]. В тях са намерени кости на млади прасета, които са били жертвани[3].

Яденето на идоложертвено е било свързано и с възможността да се заемат висши официални длъжности. Хората на такива позиция е трябвало да участват в множество жертвени яденета като част от своята служба. От управлението на император Домициан имаме запазени сведения за човек на име Аполоний, който е отказал да принесе жертва и да яде от подобни принесени жертви. За тази постъпка той е бил изправен пред съд. По същото време философът Сенека пише, че философите не трябва да правят подобни неща понеже те ги изолират от обществото и предизвикват единствено омраза и презрение към тях от страна на хората. Явно тези въпроси са били от много сериозно значение и са носели след себе си значителни последствия.

В светлината на този контекст се обръщаме към 1 Кор. 8 и 10. Църквата в Коринт е била изправена пред важния въпрос за начина, по който християните трябва да живеят в един езически свят. Понеже в древността днешното разделение на политика и религия не е било познато религиозните практики са били пропити във всяка сфера на обществения (и личния) живот. Младите обръщенци са се срещали с тях ежедневно, но са реагирали по различен начин. Една част от тях са изхождали от позицията, че „никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един[4]” (8:4). Следователно те спокойно могат да ядат храната принесена на идоли. Друга част изглежда не са били съвсем сигурни в това[5].

За основа на своя отговор Павел поставя класическата изповед на еврейския монотеизъм. В един политеистичен, езически свят апостола отказва да направи какъвто и да е компромис. Всички т. нар. богове всъщност са демони и на практика не са нищо:

„Знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.” (8:4)

Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.” (10:19)

Християните трябва винаги да изявяват тази истина. За да подсили още повече своята позиция в ст. 6 Павел цитира еврейската Шема от Втор. 6:4, която всеки евреин е рецитирал ежедневно като я модифицира така, че тя да включва и Исус Христос:

„но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.”

Казал това апостолът е готов да се съгласи с мнението на „силните” християни, че тези, които имат подобно знание няма как да бъдат повредени от езическата храна принесена на идоли.

А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо” (8:8)

Понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)” (10:29-30)

Това обаче е само половината от картината. Макар че спокойно могат да кажат, че има само един Бог и да живеят според свободата, която това знание дава християните трябва да си дават сметка, че техните съграждани не мислят така. Следователно практическата изява на тази вяра води до конфронтация с боговете на тази свят, при която вярващите отказват да имат нещо общо с идолите и техните жертви – не поради страх, а като свидетелство за своите убеждения. Това на свой ред може да доведе до известно съзнателно ограничаване на тяхната свобода.

Павел веднага прибавя и втори довод. Водещата сила в християнския живот според апостола не трябва да бъде знанието нито свободата, която то носи, а любовта. Това означава, че когато около нас има християни с по-малко знание и съответно с по-малка свобода ние трябва да внимаваме да не ги съблазним.

Как това действа на практика? Павел дава няколко насоки.

Първо, християните трябва да откажат да имат каквото и да е общо с езическите храмове и поклонение (10:14-22).

Второ, на пазара в Коринт се е продавало месо принесено на идоли без това изрично да се споменава. Християните няма нужда подробно да разпитват за произхода на всяка покупка, а могат да ядат всичко със съзнанието, че има само един Бог и с благодарност за храната, която Той им дава (10:25-26).

Трето, християните не трябва да се страхуват да ядат сложеното пред тях когато са поканени на гости, макар че е напълно възможно част от храната да е била принесена в жертва на идоли (10:27). Очевидно Павел не смята, че само по себе си ритуалната храна оказва някакво вредно влияние.

Четвърто, ако на християните бъде казано, че сложената пред тях храна е идоложертвено те трябва да я откажат. Павел обаче ясно формулира причината за отказ – това не е някаква вреда, която те ще претърпят – всъщност апостола ясно казва, че Бог приема тяхната благодарност за храната – а свидетелството, което дават пред другите хора (10:28-30).

Пето, християни, които имат по-слаба съвест могат да приемат върху себе си дори още по-строги ограничения.

Шесто, силните християни, които имат знание и свобода не трябва да ги използват когато това може да съблазни някой с по-слаба вяра. Крайната форма би била изцяло да се откажат от ядене на месо или консумиране на някакъв друг вид храна понеже не знаят дали тя не е принесено на идоли, а това може да съблазни друг християнин (8:9-13).

Третият текст, който само бегло ще споменем, е Римляни 14. Като цяло той е доста подобен на разгледаните пасажи в 1 Коринтяни, макар че проблемът е малко по-различен. Докато в коринтската църква въпросът с храната е бил поставен от езическите жертви в Рим той вероятно е бил породен от колебанието на някои етнически евреи (и може би бивши прозелити) да ядат храна забранена от Тората. Павел подхожда към въпроса по доста сходен начин: Някои хора имат по-голяма свобода във вярата от други. Нека всеки да живее според това, което е достигнал – в края на краищата какво можем да ядем не е най-важния въпрос по отношение на Бога. Тези, които имат свобода трябва да внимават по никакъв начин да не съблазняват по-слабите. Накрая, и това е момента, на който искам да наблегна, всеки трябва да проявява търпимост и уважение към чуждото мнение. Силните не трябва да притискат слабите да правят нещо, за което те нямат убеждение, че е правилно. От своя страна слабите не трябва да издигат своята позиция като единствено вярна и да обвиняват всички останали в компромис с вярата. Павел несъмнено застава на страната на „свободните” и желае останалите да пораснат до същото разбиране и вяра, но в същото време прави всичко възможно да запази единството и братското отношение докато това стане.

Достигнали дотук не е особено трудно да направим паралел между проблемите с храната в Коринт и Рим и нашият въпрос за мартениците. Изходната ни точка е същата като тази на Павел – абсолютно утвърждаване на юдео-християнския монотеизъм изключващ всяко прибягване към други богове, сили и господари. „Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него” (1 Кор. 8:5-6). Християните трябва да се въздържат от всякакви окултни и езически практики (под каквато и форма да са представени и както и да се наричат те) и да дават свидетелство за единствения истински Бог, Когото почитат. В тази светлина трябва да си отговорим на въпроса: Можем ли да включим мартениците в подобна категория? Въпреки твърденията за обратното личното ми убеждение е, че отговорът е твърдо не. Аз съм готов да призная, че произходът на мартениците е езически, но факт е, че символът отдавна е променил своето значение и се е превърнал просто в една традиция. Днес никой не смята, че червеният и белият конец ще му донесат щастие и успех, не ги носи и подарява с тази цел и не разчита на тях. Никой християнин слагащ мартеница няма да даде свидетелство за вяра и участие в окулт или някаква друга религия. Но ако мартениците нито се възприемат като религиозен/магически символ нито се използват по този начин как да ги смятаме за такъв? Отбележете, че апостол Павел не ни оставя възможността да твърдим, че понеже техния произход е езически/религиозен те автоматично носят проклятие. Коринтяните няма нужда да питат дали месото, което се продава в месарницата или им е поднесено в къщата на техен приятел-нехристиянин е принесено на идоли, за да се предпазят от някаква вреда. Дори ако разберат, че е такова те трябва да откажат да го консумират не от страх от проклятие, а заради свидетелството, което дават пред останалите хора. Месото, казва Павел, само по себе си е добро ако го приемате с благодарност към Бога. Така че ако хората си слагат мартеници водени от езическо желание да получат чрез тях някакво благословение ние трябва да се дистанцираме от подобна практика, но ако смисъла е съвсем друг, няма причина да го правим. Трябва да внимаваме да не би нашата реакция срещу езическото суеверие всъщност да представлява криворазбрано християнство. Ако си сложа червен и бял конец от уважение към една българска традиция, която харесвам, с ясното съзнание, че това няма да ми донесе никаква полза и с разбирането, че хората около мен правят същото водени от същите подбуди аз не правя нищо противно на Бога.

Принципа на свободата обаче не е нито единственият нито водещият, който Павел излага. Познавам доста християни, които не мислят като мен. Те разбират нещата по друг начин и тяхната съвест не им позволява да сложат мартеница. Моето задължение е да уважавам техните убеждения и да не правя нищо, което може да ги съблазни. Една проява на това може да бъде решението и аз да не нося мартеница, макар че имам свободата да го направя.

В църквата, която посещавам идва и доста голяма група младежи-роми. Те са повярвали отскоро и са израснали в среда доминирана от окултни практики. Ползването на муски, амулети и талисмани за тях е било ежедневие през по-голямата част от живота им. Вземайки в предвид това миналата година свещеника помоли хората да се въздържат от носенето на мартеници, за да не бъде това изтълкувано по погрешен начин. Мисля, че решението беше правилно. Нашата църква не каза, че носенето на мартеници е грях. Тя просто реши да се откаже от свободата, която има заради някои хора, които могат да бъдат съблазнени от нея – точно както ни съветва Павел.

Обратната страна на този принцип е отговорността и хората с по-чувствителна съвест също да проявят толерантност. Доброволното ограничаване на моята свобода не трябва да се разбира като позволение за налагане на робство и законничество. Показването на милост към една слаба вяра (думи на самия Павел от Римл. 14:1-2) не е призив за обявяване на всички, които не мислят като него за грешници. И мнението по един спорен между самите християни въпрос не е причина да се напълни интернет-пространството с агитация, която съблазнява невярващите и дискредитира християните като крайни фанатици. За съжаление това е тенденция, която не отслабва през последните години и област, в която има още много да се желае от българските евангелски християни.

Днес на работа няколко колеги ми подариха мартеници. Благодарих им и ги приех. Един от тях настоя да ми я върже на ръката. Нямам нищо против. Защо да ги обиждам и да влизам в ненужни конфликти когато това нито дава лошо свидетелство нито ми носи вреда? Иска ми се да бъда добър колега, който е разбран и си гледа работата и по този начин добър свидетел за Христос. Когато отида на църква може би ще реша да я махна – не защото мисля, че върша нещо нередно, а за да не провокирам други хора. Отново заради Христос.

Виж още: Как баба Марта ни сочи християнското гето от Радостин Марчев


[1] За повече информация свързана с тази секция виж Peter D. Gooch, „Dangerous Food: 1 Corinthians 8-10 in Its Context (Studies in Christianity and Judaism 5), Wilfrid Laurier University Press, 1993

[2] Явно това е била древна практиката започнала още от стария Коринт и продължила след римската колонизация поне до 4 век сл Хр както и много широко разпространена.

[3] Имаме данни, че освен месо са били пренасяни и питки. Заслужава си да отбележим, че в 1 Кор. 8:1 видът на храната не е уточнен (както и в ст. 4,7,10; 10:19). Най-често се приема, че това е месо, но са се принасяли също вини, зърно, мед, хляб, сладки, масло. Гръцката дума означава точно това, което е преведена – жертва на идоли без да уточнява вида на тази жертва.

[4] Вероятно това е бил един вид лозунг на самите коринтяни, който те са изпратили на апостол Павел в своето предишно писмо и който той използва в своя отговор.

[5] Може би въпросът е предизвикал спор в коринтската църква и вярващите са пискали мнението на Павел. Това се подкрепя от начина, по който започва секцията „А относно идоложертвеното”. Апостолът започва дискусията сякаш въпросът вече е бил поставен.

33 thoughts on “Езическо суеверие или криворазбрано християнство

  1. Да! Да, да да!
    Чудесен материал! Благодаря!

    Яков казва: „Ти вярваш че има един Бог, и добре правиш“.
    Много християни вярват че има демоничен свят. И треперят. Но дали това е добре?
    Скрити проклятия, езически украшения, бесовска музика и страх, страх, страх.

    Чудя се, дали страхът от всички тези несъществени неща, не е всъщност истинското служение на демоните?
    В крайна сметка, съвършенната любов прогонва всеки страх и където има страх, няма любов.

    Поздрави.

  2. Аз лично приемам подарените от колегите ми мартеници,но не желая да си ги окачвам или връзвам, не защото се боя да не ми нанесат проклятие,а защото смятам,че в моя служебен кръг има хора(макар и малцина),които доста сериозно приемат магическия ефект на бяло-червените конци.Естествено, мисля(и се надявам),че това не е най-силната страна на християнското ми свидетелство,а само някаква нищожна част от него.
    Радо,струва ми се,че паралелът с идоложертвеното е много удачен,поздравления!
    И въобще ти благодаря за всички онези ценни статии,които постоянно превеждаш и публикуваш!

  3. И аз се радвам, че най-после видях смислен коментар за мартениците!….

    Около първи март веднага изкачат какви ли не повърхностни интерпретации за тях.

    За мен отношението не може да е нито по „хипарския“ начин (тези, за които всичко е размито и любов, и наричат похотите си „любов“), нито пък във фанатична крайност…а във задълбочаване и намиране корена на нещата.

    Интересно е, че Павел на много места говори и утвърждава при християните отделянето им от юдейските традиции и никъде не ги насърчава да ги спазват, напротив, води ги до друга свобода в Духа, а много днешни християни, понеже не виждат идентичността си и почвт да се връщат в някакви юдейски традиции, които дори Павел пише, че нищо няма да ни ползват.

    Не знам дали са се замисляли много от християните дали юдаизма отделен от Христа не е всъщност пак идолопоклонство и езичество, понеже всичките им ритуали и неща стават безплодни и безмислени без Христа? Както се казва, без Сина, нямат и Отца…

    Друго нещо, което се изпуска е, че езичеството не е първо. Езичеството възниква вторично. Като изкривено поклонение на Бога или на определени проявления на Бога.

    Първото поклонение на Бога – след Потопа от синовете на Ной, който познаваха Бога, беше на Него, а не на езически божества.

    Аз в нашия фолклор виждам много хубави неща и дълбоки, които са останали именно от онова първично поклонение на Бога.
    А както знаем злото не създава нищо, то просто изопачава това, което го има.

    За мен мартениците са дълбоки символи – белия конец на хляба, червения на кръвта.

    Нашия фолклор е дълбоко в архетипите ни и вместо да го отхвърляме е по добре да го разберем, за да отделим ценното от примесите.

    Само да кажа и че ако някой наистина иска да победи езическите останки, то той трябва да спре да гледа спорт (игрите в миналото са били в чест на боговете), да се здрависва, и може би още куп неща, ама след това се съмнявам, че ще му остане време и сили да направи каквото и да е за Бога…

    енергията си е добре да я вложим в смислени и градивни неща…

  4. Иначе ето още нещо интересно за нещо, може би с езически произход, което християните дори не осъзнават, че използват:

    „Finally, we may note that the word Amen occurs not infrequently in early Christian inscriptions, and that it was often introduced into anathemas and gnostic spells. Moreover, as the Greek letters which form Amen according to their numerical values total 99 (alpha=1, mu=40, epsilon=8, nu=50), this number often appears in inscriptions, especially of Egyptian origin, and a sort of magical efficacy seems to have been attributed to its symbol.“

    (Catholic Encyclopedia Vol. 1; 1907)

  5. Страхотно изложение.
    Бих само добавил, че тази година наблюдавах в работата, как колегите разменяйки си мартеници, проявяваха лично отношение един към друг, забелязваха се, бяха мили- нещо, което всъщност рядко се случва в една иначе напрегната и делова атмосфера. На практика този обичай днес е една от редките прояви на топлота и човечност…

  6. 9. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
    10. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
    11. И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
    12. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
    13. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

  7. Извинявам се, че не посочих източника на цитата – Първо послание на Св. апостол Павел до Коринтяни 8:9-13

  8. Това са хубави стихове, Екатерина, само че не разбрах в каква връзка ги цитираш? Ти прочете ли, че те са коментирани в статията?

  9. Здравей The Boss,
    Прочетох статията, но не мога да се съглася с позицията на автора и в тази връзка написах стиховете. Когато се прекръствам пред храма и вътре в него аз го правя, за да отдам почит на Бог, когато си поставям кръст на врата или нося икона със себе си, аз отдавам почит на Бог, когато си слагам мартеница на кого отдавам почит? Не съм съгласна, че мартеницата е загубила езическото си значение и е просто една традиция. Познавам много хора, които си връзват мартеници против уроки, за здраве. На децата се връзват червени конци със сини мъниста против „зли очи“. В 1 Коринтяни 10:23 апостол Павел пише:  
    „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.“
    Бог ни е дарил със свободна воля да избираме, но колко от нас могат да се похвалят, че са толкова силни, че да устоят на изкушенията. Изкушения, които ни се изпращат от дявола и бесовете. Дяволът е лъжец и измамник и колкото по-близо го допускаме, чрез гордост, самоувереност толкова по-опасно става за нас и по-вероятно да извършим грях. Човек бива излъган и подмамен като не му се казва цялата истина. И Ева беше по същия начин изкушена:
    1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
    2. Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
    3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
    4.Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете
    В тази връзка си мисля, че на този ден, без да влизаме в спорове и кавги трябва да намерим подходящите думи и пожелания към нашите братя и сестри вярващи или невярващи и да изявим себе си като християни.
    Моля, ако някого съм обидила или засегнала с думите си да ми прости! Бог с вас!

  10. Здравей Екатерина,

    За да няма неясното, авторът съм аз :))).

    Разбирам какво искаш да кажеш и отчасти съм съгласен с него, но мисля, че съм написал много ясно:
    1. Ние не трябва да слагаме мартеници вярвайки, че те ни носят здраве или друга полза. Това е грях (1 Кор. 10:19-22).
    2. Ако някой от нашите познати си слага мартеница с вярата, че тя ще му помогне по някакъв начин и ни подарява такава със същата вяра ние не трябва да я приемаме – не защото това ще навреди на нас, а на него (1 Кор. 10:27-30).
    3. Ако слагайки си мартеница просто като традиция има опасност да подтикнем някой слаб във вярата към окултизъм не трябва да я слагаме (1 Кор. 8:9-13)
    Но, за разлика от теб, аз не смятам, че мартениците днес пазят своята езическа същност понеже почти никой не вярва в тях по този начин. Аз поне не се сещам за нито един от моите познати, който влага подобен смисъл в тях. Нито пък някога са се опитвали да ми продадат мартеница с подобен мотив. За почти всички българи това е просто една традиция изпразнена от всякакво езическо и окуклтно съдържание. Мисля, че една анкета лесно може да покаже това. И ако Павел позволява на християните да купуват от месарницата и да ядат дори месо принесено на идоли (1 Кор. 10:25-26), когато са на гости да не разпитват дали месото е жертвено (1 Кор. 10:27-30) и дори казва, че ако само по себе си влизането в идолски храм и да яденето от принеснето на идоли, за което знаят, че е такова, няма да ги оскверни (1 Кор. 8) аз не мисля, че се осквернявам по някакъв начин ако почитайки една (според мен хубава) българска традиция си зкачвам два конеца, за които нито аз нито човек пред мен смятат, че притежават някаква магическа сила. Тук става ясно и на кого отдавам почит с това – на моят ближен, което е мое задължение като християнин стига с това да не нарушавам верността си към Бога.
    Ти изказа мнение с уважение и със сигурност не си обидила никой. Ако се притесняваш от някое от споменатите в началото 3 неща е напълно редно да се въздържаш от носенето им. Аз не казвам, че християните ТРЯБВА да носят мартеници. Просто твърдя, че има случаи когато носенето им не е грях и че е глупаво и съвсем излишно да настройваме хората срещу себе си пазейки се от нещо, което всъщност не застрашава никого. Още по-лошо е според мен (и тук нямам в предвид теб) да се презастраховаме налагайки под претекст за святост едно законничество, което едновременно подтиска християнската свобода и спъва Божията благодат.

    Поздрави:
    Радостин

  11. В никакъв случай не съм съгласна с теб Радостине. Всички си закичват мартеници с пожелание за здраве и късмет и дали осъзнават или не, те разчитат на някаква сила в мартениците, което е грях и носи проклчтие.

  12. Да си пожелаваш здраве и късмет и да разчиташ мартениците да ти донесат такова са много различни неща. Както казах аз не зная някой от моите познати да вярва в това. Ако ти имаш, разбира се, не е редно да насърчаваш това. Но идеята, че средностатистическия българин придава някаква реална сила на два конеца за мен е абсурдна. Достатъчно е да попитаме хората по улиците, които си купуват или носят мартеници и това ще стане ясно.

  13. Всъщност написаното ме накара да се замисля. И все пак в мен остават въпроси като: Ако ти знаеш, че едно нещо е амулет, талисман или както и да го наречеш и произхода му е окултен, какво би те (като християнин) накарало да го сложиш/ завържеш? От къде знаеш, че нещо няма да съблазни някой – вярващ или невярващ? Знам, че както казва един приятел църквата (католическа, православна, че дори и протестанска с цялата условност на последното) се е превърнала в една голяма уста, която казва „НЕ“, но въпреки това не мисля, че да бъдеш убеден в нещо, сиреч да вярваш в нещо, това те прави краен или фанатик. Исус краен ли беше, когато казваше кое е грях?

  14. Благодаря за въпросите, Веско – според мен всички са много разумни. Мога да кажа само моето мнение, което, разбира се, не е обвързващо за никого.
    Първо, аз не мисля, че християните трябва да са големи „фенове“ на мартениците. Лично на мен ми е доста безразлично дали нося или не нося и обикновено не си давам труд да се закича освен когато някой друг ми бодне и тогава пък не си давам труд да я махам. По-скоро ме притеснява залитането на някои християни в другата крайност – представянето на мартениците като нещо ужасно и носещо проклятие, срещу което трябва да се борим с всички сили. Резултата – безсмислени (в 90% от случаите) спорове и впечатление, че християните са странни фанатици, а християнството агресивна и осъждаща религия. Напълно ненужно (според мен) ако наистина мартениците отдавна са изпразнени от своето езическо, окултно съдържание. Мисля, че това донякъде отговаря на първия въпрос.
    Второ, ако имаш съмнения, че можеш да съблазниш някой по-добре не носи мартеница. Наистина това понякога може да влезе в противоречие с „първото“ и да изисква от нас мъдрост, но така е с почти всичко….
    Трето, разбира се, че твърдите убеждения не са равни на фанатизъм (макар че понякога наистина може да е така). Според мен много по-лоша е липсата на убеждения. Така че ако някой християнин има убеждение, че не е правилно да носи мартеници нека да не носи. Лошо няма… Но, разбира се, само по себе си твърдото убеждение не превръща дадено нещо (мартеници) в грях освен за човека, който действа срещу убеждението си. А всъщност именно за това иде реч…

    С най-добри пожелания:
    Радостин

  15. Здравейте. Статията ми хареса, но все пак съм на мнение, че като християни трябва да отбягваме каквито и да са „спорни“ празници. Така или иначе никой няма да знае точно кой човек с точно каква вяра ти дава мартеница. По-добре да стоим настрана. В България всичко е толкова уплетено, че опасността да сбъркаш е голяма. Това да не обидиш някого не е достатъчен мотив. Мисля, че повечето хора се обиждат когато християните реагират прекалено агресивно. Ако ти с кротост и смирение откажеш на някой мартеница и той се обиди, това си остава за негова сметка. Естествено бих приел като някакво изключение в някаква ситуация да приемеш мартеница, но в никакъв случай не бих съветвал някой да гледа лековато на това. Благодат и мир да бъдат с нас. Шалом.

  16. Тежко и горко на църква, която е петимна да преборва мартеници, торбалани, Дядо Коледа и Пинокио, вместо да запретне ръкави и да се бори с истинските си врагове.
    Срам ме е от християни, чиято ревнителност блести само на 1-ви Март и на Коледа.

  17. „Тежко и горко на църква, която е петимна да преборва мартеници, торбалани, Дядо Коледа и Пинокио, вместо да запретне ръкави и да се бори с истинските си врагове.
    Срам ме е от християни, чиято ревнителност блести само на 1-ви Март и на Коледа.“

    Много добре казано! 🙂

  18. Храната е за телото, а мартеницата за що е?!?! Опомнете се!!!

  19. Ще съм благодарен на едно по-пълно развитие на мисълта, за да стане ясно от какво трябва да се опомним и защо – по възможност като довършиш стиха, който започна да цитираш и обясниш как се връзва с цялостната ти идея.

  20. До автора на „Храната е за телото, а мартеницата за що е?!?! Опомнете се!!!“ – има една хубава турска думичка – аман. Аман от пишмян праведници.

    Храната е за телото, Библията – вместо мозък. За какво са ви компютри, коли и смарт-фони?
    Аман!

  21. „Тежко и горко на църква, която е петимна да преборва мартеници, торбалани, Дядо Коледа и Пинокио, вместо да запретне ръкави и да се бори с истинските си врагове.
    Срам ме е от християни, чиято ревнителност блести само на 1-ви Март и на Коледа.“
    Абсолютно съм съгласна с това! Братя и сестри, не си губете времето за глупости – нека се опитаме, да бъдем обединители, прощаващи, обичащи и разбиращи! Не размахващи пръст в обвинение, а ръка, протегната за приятелство и помощ!
    Поздрави на the boss! Станчо Калпазанчо, браво на теб!
    Искам да кажа, че в годините, когато не приемах мартеници от обичани от мен хора нехристияни с обяснението, че са езически идол и не се слагат от християни, нито един от тях не ме разбра, напротив – гледаха ме като (без)полезно изкопаемо, което не знае на кой свят е. Дали съм им говорила за Исусовото спасение? Познайте! Никой, нито ме питаше, нито желаеше да ме слуша!

  22. Благодаря ти, за удачното свидетелство, Силвана.

  23. Ако свидетелстваме за нашето християнство само в такива моменти, то наистина хората ще ни гледат „като (без)полезни изкопаеми“, но ако през цялата година сме почтени в работата, верни във взаимоотношенията си и принципни в живота си, тогава ситуацията се променя. Тогава думите ни имат стойност, имат сила. Тогава хората около нас могат да се заслушат в Истината. Тогава благовестието печели нови територии в сърцата на сънародниците ни! Отговорността към нас е – да сме верни и в многото, и в малкото. И за всяка конкретна ситуация – с мъдростта и водителството от Бога, да служим за примирение, не за разделение.

  24. Предишния коментар съвпада с позицията ми за Мартениците. Носейки, и приемайки ги от близки, колеги, и семейни сме равнодушни към езичеството. Обявявайки война на мартениците изпадаме в осъждане. Нека всеки ден се молим ( всеки в своята малка стаичка) за изпадналите в заблуждение, и чрез своя свят живот хората да ни попитат каква е твоята Вяра. Нека не се срамуваме, че сме Християни!

  25. „“Когато отида на църква може би ще реша да я махна….““ Аха, като свети Петър, където ядеше с езичниците, а после странеше заради юдеите…

    Не, че ще ти стане нещо от мартеницата, ами да, облечи се като кукер, купи си магнит на джамия, що пък и да не влезеш в нея, нищо няма да ти стане. Може даже да се съгласиш с джендър идеологията, за да не обидиш колегите си. Ти на човеци ли слугуваш или на Бога?

    Извинявай брат, но това е безхарактерност на Християнина, да не кажа път към отстъпничество!

    Мартеницата е свързана с суеверия, Християнина няма нищо общо с това!

    А дали просто не ти е трудно да откажеш мартеницата и да си търсиш подкрепа писанията за да си успокоиш съвестта..?

  26. Въпросът не е толкова в показването на характер. Много по-важният въпрос е какъв именно характер следва да показваме ако се наричаме христ-ияни?

  27. Този текст го писах преди 7 години. Оттогава си взех бележка и сега се обличам само с кожух от камилска вълна и се храня с акриди и див мед както правят чистите ристиени. Бръснач по главата ми не минава понеже съм истински нозорей, а мартеници и други такива мерзости даже и на сън ми не дохождат.
    И Библията вече чета по съответния начин – като внимателно прецеждам комара и поглъщам камилата….

    П.П. Ако някой има желание да се ангажира със сериозна егзегетика и да покаже в какво греша е добре дошъл. Останалото е до голяма степен спам и емоционални изблици. А това, че след толкова време у нас мартениците все още са въпрос на сериозен християнски спор си е истинска духовна трагедия.

  28. Г-н Радо Марчев, можете ли да си представите апостолите закичени с мартеници…?

  29. Горе долу толкова колкото мога да си представя обрязани съвременните пастири.

  30. Повече от ясно е, че има огромна разлика между месото като идол и мартеницата като идол. Месото е СЪЗДАДЕНО ОТ БОГА и затова приемането му с благодарение не е грях /освен ако някой слаб във съвестта си го приеме за грях/. Но мартениците и другите амулети са СЪЗДАДЕНИ ОТ ХОРАТА. Сравняването на месото с мартениците е абсолютно неуместно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.