Наука, вяра и доказателства


НАУКА, ВЯРА  И ДОКАЗАТЕЛСТВА

от Алистър МакГрат

Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.

Вижданията на войнствения атеист и популяризатор на науката Ричард Доукинс са се превърнали в културна атракция. За Доукинс атеизма е рационален и научен докато религията е ирационална и суеверна. Доукинс твърди, че в науката няма място за вяра понеже доказателството за едно добро убеждение е достатъчно добро само по себе си да ни накара да приемем истината. Това е едно ясно виждане. Но доколко можем да му се доверим?

За първи път Доукинс излага това свое виждане в The Selfish Gene през 1976. Той пише, че вярата „е състояние на ума, което кара хората да вярват в нещо – без значение какво – при пълна липса на подкрепящи доказателства. Ако има подкрепящи доказателства вярата би била излишна понеже доказателствата биха ни убедили да вярваме това.” Тук Доукинс излага едно много ясно, но в същото време изключително проблемно виждане за връзката на доказателствата и вярата в естествените науки. То е било незащитимо през 1976 и е дори още по-незащитимо днес.

Какъв е проблемът? Той не взема под внимание решаващата разлика между „пълната липса на подкрепящи доказателства” и „липса на напълно подкрепящи доказателства.” Това може да бъде наречено Философия на науката 101, но то със сигурност не е било взето под внимание от някои скорошни атеистични публикации.

Нека да дам един пример. В настоящия момент в космологията се води широк дебат относно това дали „големия взрив е дал началото на една единствена вселена или на серия от вселени.” Научните доказателства могат да бъдат интерпретирани в подкрепа на всеки от двата подхода. Имам много изтъкнати колеги в Оксфорд и Лондон, които подкрепят първото и еднакво известни колеги, които са за второто. Доказателствата не са достатъчни за еднозначно убеждение. И двете са реални възможности за мислещите и информирани учени, които вземат решения на основата на преценки кое най-добре интерпретира фактите. Те вярват – но не могат да докажат – че тяхната интерпретация на теоретичния и доказателствения материал е вярна. Това изобщо не отговаря на опростеното виждане на Доукинс, че „ако има добри подкрепящи доказателства тогава вярата би била излишна понеже доказателствата биха ни убедили да вярваме.” Науката просто не работи така в реалния свят.

В своето тясно значение „доказателство” се отнася единствено до логиката и математиката. Ние можем да докажем, че 2+2 =4 точно както можем да докажем и че „цялото е по-голямо от отделните си части.” И все пак науката не достига до заключения чрез дедукцията толкова характерна за математическото доказателство. Ние имаме една поредица от наблюдения, която води до по-дълбокия въпрос: Какво трябва да е вярно ако трябва да обясним това, което наблюдаваме? Каква „по-голяма” картина на реалността предлага най-доброто обяснение на това, което действително наблюдаваме?

Един класически пример за този научен подход може да се намери в книгата на Чарлз Дарвин Произход на видовете (1859) сега широко приемана за повратна точка в историята на науката. Сайтовете на Новия Атеизъм често твърдят, че Дарвин е доказал своята теория противопоставяйки това на „сляпата вяра” в религията. Самият Дарвин е знаел, че това не е така. Той е вярвал, че неговата теория за „естествения подбор” дава най-елегантното и убедително обяснение на биологичните форми на живот. Но той е знаел, че не може да докаже това. Проблемите били очевидни. Да започнем с това, че не е имало „димящо дуло” – нямало е неоспорими, безусловни доказателства, които убедително и безспорно да принудят хората да приемат неговата теория. Всичко, което се е знаело за естествения свят е можело да бъде приспособено и към съперничещи теории както трансформизма. Освен това е имало сериозни научни възражения и трудности свързани с неговата теория, които са накарали мнозина да я смятат за непремлива – например проблемите с генетичната промяна. Все пак независимо от някои забележителни трудности Дарвин е вярвал, че неговата теория е вярна и че един ден ще се докаже, че е такава. Да, имало е слабости и голям брой проблеми. Но основната идея му изглеждала вярна – независимо от факта, че не можела да бъде доказана.

В края на Произход на видовете Дарвин пише: „Голям брой трудности стават ясни за читателя. Някои са толкова сериозни, че до този ден аз не мога да мисля за тях без да бъда разколебан; но, доколкото мога да преценя, огромния брой от тях са само привидни, а тези, които са истински не са фатални за моята теория.”

Интересно е да отбележим, че тези думи на Дарвин могат със същата валидност да се приложат и към християнската вяра. Все пак тя внася голям смисъл в нещата. Да, съществуват някои проблеми и трудности. Но теорията е толкова смислена, че християните вярват, че е оправдано да се придържат към нея. И тя не просто внася смисъл в нещата – тя им придава значение прибавяйки към рационалните обяснения и екзистенциално задоволство.

Така че доказва ли науката своите теории? Със сигурност има някои неща, които науката може да докаже и които е доказала – например, че химичната формула на водата е Н2О или, че средното разстояние от земята до луната е 383500 км. Но това в основата си са факти за света. Големите научни въпроси са свързани с теории за произхода на вселената, природата на силата и материята и вероятно най-големия сред тях: Има ли някаква „Велика обединяваща теория”, която е в състояние да обясни всичко? Можем да дадем добри отговори на тези въпроси, които вярваме, че могат да бъдат подкрепени от най-добрите доказателства, които притежаваме. Но ние не можем да дадем окончателните отговори.

Преди всичко науката променя своето виждане за нещата. Макар че пропагандаторите на Новия Атеизъм редовно твърдят, че научния прогрес през последния век е подкопал възможността да се вярва в Бога фактите са съвсем различни. Първите десетилетия на 20 век са били доминирани от вярата във вечността на вселената. Тя винаги е съществувала. Религиозният език за „сътворение” е бил виждан като митологична глупост несъвместима  със съвременните достижения на научното познание. Но оттогава всичко се е променило. Сега научният консенсус е, че вселената има начало – т. нар. „Голям взрив”. Тази идея първоначално е била посрещната с ожесточена съпротива от някои водещи за времето си атеисти, като например астрофизикът Фред Хойл, който се е опасявал, че това звучи „религиозно.” За щастие тези предубеждения са били оборени от доказателствата в нейна полза. Но факта остава, новото разбиране за произхода на вселената е в силно съгласие с християнското учение за сътворението. Никой не твърди, че това „доказва” съществуването на Бога. Но и никой не може да игнорира очевидното съответствие между начина, по който християните гледат на нещата и начина, по който сега ги вижда науката.

Но има и още нещо. Независимо от доста необмислените твърдения на Доукинс по въпроса повечето практикуващи учени знаят, че техните теории са временни и е много вероятно в бъдеще да бъдат заменени или дискредитирани. Точно затова скорошните твърдения на Стивън Хоукинг за Бога са приети толкова негативно от учените. Те предполагат, че вече знаем всички отговори. Но това не е така. Струнната теория е много спорна и е отворена за множество тълкувания. Хоукинг може и да вярва в тази теория и в нейната научна интерпретация. Но това е на светлинни години от простия лозунг „Науката е доказала, че няма Бог.” Скорошните изказвания на Хоукинс поне насочиха вниманието към ролята на вярата в науката. Както наскоро отбеляза философът Юлия Кристева „без значение дали изповядвам някаква религия, дали съм агностик или атеист когато казвам: „Вярвам” аз имам в предвид „смятам за вярно.” Учените днес вярват, че някои неща са верни, но знаят, че за някои от тях в бъдеще ще се докаже, че са неверни или неадекватни. Науката е едно никога непреставащо пътуване. Тя все още не е достигнала своята цел. Тя може единствено да ни казва какви изглеждат нещата в момента знаейки, че след едно поколение те могат да изглеждат по много различен начин.

Какво е отношението на това към религията? За християните вярата в Бога е „най-доброто обяснение” на начина, по който нещата са. Както се изразява К.С. Луис: „Вярвам в християнството така както вярвам, че слънцето е изгряло – не понеже го виждам, а понеже чрез него виждам всичко останало.” Ние не можем да докажем, че Бог е там повече отколкото един атеист може да докаже, че Бог не съществува. Но всички ние, без значение дали сме атеисти или християни, основаваме живота си на поне някои фундаментални вярвания, които не сме в състояние да докажем. Просто така стоят нещата. И това не е проблем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.