Стивън Хоукинг, Бог и ролята на науката


СТИВЪН ХОУКИНГ, БОГ И РОЛЯТА НА НАУКАТА

от Алистър МакГрат

Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.

Всеки умен публицист знае, че най-добрият начин да се продаде една книга е като се генерира голяма предварителна публичност. Това е причината да съществува такъв интерес към новата книга на Стивън Хоукинг в която той твърди, че няма нужда от Бога в светлината на синята хартия на космическия фойерверк. В последната си книга The Grand Design Хоукинг казва: „Понеже съществува закона на гравитацията, вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанното сътворение е причината да има нещо, а не нищо, вселената да съществува, ние да съществуваме.” Големият взрив просто се е случил спонтанно като резултат от законите на физиката, а не от работата на космически дизайнер. Голямо постижение е да промотираш една книга. И още по-голямо е да поддържаш жив стария спор за Бога като повдигаш толкова интересни въпроси. Нека да се занимая с някои от тях.

Самият аз съм бил учен. Следвах химия в Оксфорд и първият ми докторат беше по молекулярна биофизика. Широко прието е, че естествените науки не са нито атеистични нито теистични. Те просто не оперират на такова ниво. Те със сигурност биха могли да бъдат интерпретирани по религиозен или нерелигиозен начин. Войнственият атеист Ричард Доукинс използва науката като оръжие в своята война срещу религията. Но други виждат науката и религиозната вяра като взаимно помагащи си. Например книгата на Франсис Колинс Езикът на Бог твърди, че в светлината на науката вярата в Бога има повече смисъл отколкото атеизма. И двете страни могат да настояват и да бъдат еднакво разумни без нито една да бъде в състояние да докаже своята теза.

Така че какво да кажем за последната книга на Хоукинг? Дали тя дава някакъв отговор на въпроса? Не мисля така. Моите колеги-учени в Оксфорд и Лондон са озадачени от смелите изявления на Хоукинг за Бога най-вече понеже те внасят спекулативни тълкувания в една вече много спекулативна теория. Неговият анализ е разочароващо слаб в някои ключови точки. Големия взрив, твърди той, е бил неизбежно следствие от тези закони на физиката. „Понеже има закон като гравитацията вселената може и ще създаде себе си от нищото.” Все пак изглежда Хоукинс бърка закона с причината. Законите ни помагат да разберем какво се случва – но самите те не правят това да се случва. Хоукинс ни казва, че не е нужно да прибягваме до някаква идея за създател понеже законите на физиката вече са били там. Добре, това едва ли е нещо ново. Но това просто измества въпроса на друго ниво. Откъде са дошли тези закони на физиката? Кой ги е направил? Как на първо място се е появил законът на физиката? Кой го е поставил там? Как е причината отговорна за това? Хоукинг изглежда смята, че въпросът опира или до законите на природата или до Бога. Но това просто означава отказ да се занимаваме с въпроса за причината. Помислете за картината на Лонардо да Винчи Мона Лиза. Законите на физиката ни помагат да разберем нещо за начина, по който тя се е появила. Но те не ни задължават да изключим от общата картина самият Леонардо като че ли той е ненужна причина в процеса на рисуване.

Но според мен проблемът с подхода на Хоукинг е много по-голям от този. Мнозина учени са разгневени на Хоукинс понеже той излага науката на риска тя да бъде дискредитирана понеже твърди повече отколкото може да си позволи. Науката е история за великия успех на неподпомагания човешки интелект. Тя се приема за най-надеждната и достоверна форма на човешко познание и си е извоювала тази завидна репутация чрез скромност и амбиция. Учените знаят, че не могат да коментират всичко, а само това, което може да се докаже като вярно посредством серозни и проверими изследвания. Науката желае да опише единствено формите и процесите на света и отказва да коментира въпроси за смисъла и ценностите. Тя стои над етичните, политическите и религиозните въпроси. И то с право. Културния и интелектуалния авторитет на науката зависи най-вече от нейната абсолютна неутралност в такива дебати. Ако тя бъде въвлечена в идеологически процеси нейната публична репутация може единствено да пострада. Това е било оценено още преди много време. Това е една от причините, поради които толкова много учени са обезпокоени от целите на Новия Атеизъм. Те виждат това както компрометиране на интегритета на науката и използването й за целите на един кръстоносен поход срещу религията.

Баронеса Сюзън Грийнфийлд, един от най-уважаваните английски учени, беше помолена да коментира твърденията на Хоукинг за Бога. Тревожи ли се тя, че учени правят твърдения за други сфери на живота? „Да,” отговаря тя. „Разбира се, те могат да правят каквито си искат твърдения, но когато казват, по начин доста подобен на талибаните, че имат всички отговори аз започвам да се чувствам неудобно. Мисля, че това не прави услуга на науката.” Тя е права. И веки, който използва науката като антирелигиозно оръжие трябва да чуе нейния коментар. Той продължава по следния начин: „Всяка наука е условна и следователно да твърди, че разполага с определените отговори на всичко е крайно виждане. Би било много голям срам ако младите хора започнат да мислят, че да бъдеш учен означава да бъдеш атеист. Има много учени, като например изследователя на генома Франсис Колинс, които са християни.”

Грийнфийлд със сигурност е права. В един смисъл науката няма какво легитимно да каже за Бога.  Както правилно отбелязва големият еволюционен биолог от Харвард Стивън Джей Голд (1941-2002) „науката просто не може (чрез своите легитимни методи) да реши въпроса за възможното управление на Бога над природата. Ние нито го утвърждаваме нито го отричаме; ние просто не можем да говорим за това както учени.”

Новият Атеизъм поставя вярата и науката в постоянна опозиция като окончателния триумф на последната е само въпрос на време. Науката е превърната в оръжие в радикалната война на Новия Атеизъм срещу религията. Наистина може да се твърди, че Новият Атеизъм не просто отразява културния стереотип на „войната” между науката и религията – той всъщност зависи от него за своята правдоподобност. Но историята просто не го подкрепя. Историците на науката са единодушни, че моделът на „войната” между науката и религията като цяло е исторически незащитим до 70-те години на 20 век. Историческите митове, от който този модел зависи толкова много – особено в популярната атеистична пропаганда – са били напълно отхвърлени. В последните десетилетия популярната култура все повече отхвърля този абсолютно дихотомен начин на мислене и се обръща по-сложната комлексност на историята и културата вместо да ги свежда до безсмислени лозунги и стереотипи.

Всеки знае, че „наука” и „религия” са само кратки термини на изключително сложни и разнообразни вярвания, практики и общества. За щастие има сигнали, че нещата се променят. Обществото изглежда все повече приема, че връзката между науката и вярата е по-сложна от медийни лозунги. Нека да посочим един пример, което е само сламка носена от вятъра в това отношение.

През 2008 Ричард Доукинс се пенсионира като професор по Публична наука в Университета в Оксфорд. Войнственият атеизъм на Доукинс направи тази позиция спорна, свързвайки утвърждаването на науката с подиграване на религията. Негов наследник е забележителният математик Маркус дьо Саутой. Журналистите се тълпяха да го интервюират, интересуващи се най-вече от един въпрос. Ще следва ли той стъпките на Доукинс и ще направи ли Оксфорд амвон за атеистична пропаганда? Отговорът на дьо Саутой беше кратък и ясен. Макар самият той да е атеист той „по никакъв начин” няма да влиза в анти-религиозна полемика. Неговата задача е да работи за науката и той гледа напред с ентусиззъм. Този отговор ядоса някои хора от сайта на Доукинс. Що за учен е това? Ако Дьо Сатой беше истински учен той би казал, че религията е глупост! „Що за глупав избор за тази позиция?” продължаваха коментарите. „Ако ще работи за публичния успех на науката той трябва да противопостави ежедневните предизвикателства на религията и разума.” Въпреки това подходът на Дьо Сатой е важна стъпка обратно към нормалността. Може би има надежда, че най-после ще се получи цивилизован разговор на мястото на конфронтацията и подигравките. Науката и религиозната вяра има много за какво да си говорят, включително и за причината да се вярва. Нека да се надяваме, че ще позволим на такива разговори да се случат и че няма да им бъде попречено от тези, които Сюзън Грийнфийлд нарича учени „талибани”. Те са твърде важни, за да бъдат отбягвани и твърде интересни за да ги пренебрегнем.

Реклама

2 thoughts on “Стивън Хоукинг, Бог и ролята на науката

  1. ВСЕ ПАК В ПОВЕЧЕТО СЪВРЕМЕННИ И МОДЕРНИ ОБЩЕСТВА СЪДИЛИЩАТА НЕ ПРИЕМАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, КОИТО ИНАЧЕ В РЕЛИГИЯТА СЕ ПОЛЗВАТ ЗА ДОКАЗВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ.
    В НИКОЕ СЪДИЛИЩЕ/разбирай съд,употребявам СЪДИЛИЩЕ,защото СЪД има и друго значение/ НА РЕЛИГИОЗНА АМЕРИКА НЯМА ДА ПРИЗНАЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПРИВЕДЕНИ В БИБЛИЯТА.
    А КАКВИ СА ТЕ: сънувал, явил му се, възкръснал ….
    ТА АКО СЕГА В СЪВРЕМЕННА АМЕРИКА СЕ РАЗВИЯТ СЪБИТИЯ ПОДОБНИ НА ТИЯ В ЕРУСАЛИМ ОТ ПРЕДИ 2000 ГОДИНИ И „ТОЙ“ ВЪЗКРЪСНЕ,КОЙ СЪДИЯ ЩЕ ГО ПОВЯРВА. НИКОЙ! И ЩЕ ЗАПОВЯДА ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ТЪРСЯТ ТРУПА.
    А КАКВО ЩЕ КАЖАТ УВАЖАЕМИТЕ ТЕОЛОЗИ ЗА МНОЖЕСТВОТО РЕЛИГИИ И ЗА ХИЛЯДИТЕ БОГОВЕ?
    ВЪОБЩЕ СЕРИОЗНИТЕ И ЗДРАВОМИСЛЕЩИ ХОРА С ВРЕМЕТО СТАВАТ АТЕИСТИ.
    А ТИЯ, КОИТО СА МНОГО УМНИ И ДОБРИ И ВСЕ ПАК ВЯРВАТ В БОГ?
    АМИ ХОРА ВСЯКАКВИ, ПРОСТО СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ. И КОЛКОТО ПО-ОТДАЛЕЧЕНА Е ЕПОХАТА, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЧУДЕСА СА СЕ СЛУЧВАЛИ.
    СЕГА НЯМА, ИЛИ АКО ИМА, НАЙ-ЧЕСТО ИМАТ НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ.
    ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ СЕ Е СПАСИЛ ОТ ИНВАЗИЯТА НА ИСЛЯМА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА.
    ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, ЧЕ ВЯРАТА/В БОГ/ Е ЕДНА ПСИХОТЕРАПИЯ С МНОГО МОЩНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И СПАСЯВА МИЛИОНИ ХОРА ОТ ОТЧАЯНИЕТО.
    АМИ ГОСПОД КОЙ ГО СЪЗДАДЕ?
    И ТУК БОГОСЛОВИТЕ СЕ ИЗВЪРТАТ С ОТГОВОРА:
    НЕПОСТИЖИМО Е ТОВА ЗА ЧОВЕШКИЯ ОГРАНИЧЕН УМ.СИРЕЧ ВЯРВАЙ БЕЗ ДА ПИТАШ МНОГО.
    САНКТА СИМПЛИЦИТАС!
    НАИСТИНА МНОГО НЕЩА В ТАЯ ВСЕЛЕНА СА ТРУДНО ОБЯСНИМИ ИЛИ ДОРИ НЕОБЯСНИМИ, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА , ЧЕ ИМА БОГ.
    ПРОСТО И ЯСНО

  2. Любо,

    Първо искам да ти обърна внимание, че писането с главни букви по форумите се разбира като крещене. Както всеки начин на общуване и този си има своите правила, така че, моля те, придържай се към тях.

    Конкретно по написаното: Елементарната обективност (да не кажа приличие) изисква преди да опонираш на някого поне да знаеш какви са неговите идеи. Макар че съм превел цялата серия статии на д-р МакГрат посветена на новия атеизъм (https://rado76.wordpress.com/2011/04/29/new_atheists_final/) ти очевидно не си си направил труда да я прочетеш. Когато го направиш и имаш какво да кажеш по същество и със съответното уважение към останалите хора тук си добре дошъл да коментираш.
    Нямам нищо против да влезеш в диалог с идеите на МакГрат – но, моля те, направи го както трябва. Надявам се да не ми се налага да влизам в ролята на модератор.

    The boss
    Blog admin

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.