Силата да станем деца


СИЛА ДА СТАНЕМ ДЕЦА

Исая 52:7–10; Йоан 1:1–18

проповед по време на Евхаристията в Рождествената сутрин, 2007

в катедралата Christ, Blessed Mary the Virgin, and Cuthbert, Дърам

от епископа на Дърам, д-р Н. Т. Райт

„Със сигурност е роден. Ние сме свидетели на това и няма съмнение.” Така казва мъдрецът от поемата на Т.С. Елиът. Някои хора четат това ясно твърдение сякаш то е някакъв вид неохотна полу-вяра. Но поемата казва противното, тя е едно реалистично и експлозивно  твърдение за значението на Рождество. Тя настоява, че с това раждане в нашия стар свят е влязло нещо свежо, нещо толкова радикално ново, че разтърсва из основи стария свят и прави тези, които свидетелствуват за него и го познават напълно уверени в едно неудобно двойно гражданство. Свидетелствувайки за раждането на това дете те откриват, че са призовани да умрат за себе си, за стария свят, който познават. „Ние се върнахме,” казва мъдрецът, „в нашите родни места и страни” (Винаги съм си представял, че тези думи са казани с уморена усмивка – „тези страни – какво са те? Те не са истински царства.”) „Но вече не се чувстваме добре тук, в стрия си живот; с хора, здраво стиснали своите богове.”

Не се чувстваме повече добре. Може би обвинението в поли-вяра идва от хора, които желаят Рождество да ни накара да се чувстваме добре, у дома, докато това, което Рождество винаги прави е да ни кара да се чувстваме неловко, съзнавайки сблъсъка между новия свят, който се е родил този ден и стария, в който това раждане е, и винаги ще бъде, един скандал и обида. Ние пеем с весел глас, но, надявам се, с натежали сърца:

This did Herod sore affray

And grievously bewilder;

So he gave the word to slay

And slew the little childer

И не трябва просто да казваме в следващия стих, че всичко това всъщност е правилно понеже ‘Mary’s gentle child will lead us up to glory.’ Иродите в този свят са от значение и да се научим да не бъдем доволни под тяхното управление също е част от Рождество.

Но нека да се обърнем към самото Рождество, към нашето собствено раждане, новото раждане, за което говори св. Йоан: „А на тези, които Го приеха даде силата да станат Божии чада.”

В Англия дълго време беше модерно да се присмиваме на идеята да бъдем „новородени.” Причината вероятно е, че определен тип проповедници бяха прекалено ревностни, предупреждавайки посветените посетители на църквата, че ако не преживеят определен вид религиозна опитност те не са истински християни. Може би причината отчасти се корени в психологическите теории популярни през последния век, според които роденият два пъти беше един личностен тип, на който се гледаше с известна тревога и подозрение от обикновените „нормални” хора. По времето когато Джими Картър стана президент на САЩ фразата „новороден християнин” беше достатъчна, за да предизвика усмивка на лицето и дори тръпки по гърба. Репортерите казваха, че „този и този, който обича г-н Картър, вероятно се е раждал доста често.” И когато, почти 9 г. по-късно, Глен Ходъл беше уволнен като футболен мениджър заради това, че разпространяваше собствена версия на индийското вярване за прераждането пресата го описа като „новороден християнин,” което звучеше почти като „някой, който изповядва странни религиозни възгледи и ги взема малко по-сериозно отколкото трябва.”

Така че какво сме направили с обещанието, което стои в сърцето на рождественото послание: „На всички, които Го приеха даде сила да станат Божии чада; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот нито от мъжка похот, но от Бога?” Това обещание се намира точно до важното твърдение на Йоан за въплъщението: „Словото стана плът и обитаваше между нас”. Когато празнуваме Рождеството на Словото на нас ни е заповядано също така да мислим и за собственото си новорождение; и това обещание разгърнато 3 глави по-нататък в известния нощен разговор на Исус с Никодим: „Ако не се родиш отново от вода и дух не можеш да влезеш в Божието царство”. Ние англиканите традиционно намираме това за донякъде заплашително; всъщност аз подозирам, че някои хора са станали англикани, за да избегнат постоянното натякване, че трябва да се новородят, с което са се срещали в други традиции. Но аз съм забелязал, че сдържаността в нашата традиция относно новорождението кореспондира с подобна резервираност, или дори антипатия, към други две неща: идеята, че Исус е роден от девица и идеята, че раждането на Исус има политическо значение. На пръв поглед тези три неща, трансформирането на вътрешния живот на някой човек, учението за девственото зачатие на Исус и политическите измерения на евангелието изглеждат напълно различни. Но при едно по-близко вглеждане ние откриваме, че всички те са свързани с Бога, Който извършва нещо напълно ново в света; а нашата култура като цяло посреща всяка подобна идея със силна съпротива.

Вземете например девственото раждана. Нека да се отървем от идеята, че днес ние знаем, че това не се случва понеже разполагаме със съвременната наука генетика. Хората от преди 200  г. не са били невежи. Както К.С. Луис веднъж язвително казва причината Йосиф да се притеснява за бременността на Мария не е понеже не е знаел откъде идват бебетата, а именно понеже е знаел. Удивително е, (и това е класически момент на погрешно тълкуване), че когато преди няколко дена архиепископа на Кентърбъри каза, че Матей не ни казва колко са били мъдреците имаше хора, които го помислиха за еретик, но когато каза, че вярва в девственото зачатие на Исус никой не забеляза това. Всъщност странната история за Исус заченат без земен баща е толкова удивителна, особено за юдаизма, и толкова явно открита за подигравки от една страна и за обвинение, че християните просто копират езичниците от друга, че е твърде невероятно тя да е била измислена от Матей и Лука толкова рано в историята на християнското движение.

Но има и повече от това. Девственото зачатие говори силно за едно ново творение, за нещо свежо, което се случва в стария свят, отвъд мечтите и възможностите, които познаваме. Но ако вярваме, че Богът, за Когото говорим е Създателя на света, Който копнее да спаси света от неговата тленност и поквара, тогава едно действие въвеждащо истинско ново творение, предшестващо Възкресението, може би е именно това, което трябва да очакваме.

Обикновените средства за възпроизводство са един от начините, чрез които ние се присмиваме в лицето на смъртта. Зачатието на Мария с Исус няма нужда от подобна маневра. „В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.”

Истинското възражение на девственото зачатие не е основно научно. То се корени по-дълбоко в идеята, че от руините на стария наистина може да се появи един нов свят поставяйки ни пред грубия избор на живота или смъртта; отказвайки, както се случва с мъдреците, да ни остави повече на спокойствие; оставяйки ни, с други думи, както християни изправени пред иродите на този свят.

Вторият пример за Бог в общественото пространство веднага идва на фокус щом авторитетите в Ерусалим чуват, че това царско дете е някъде наоколо. Иродите в наши дни също са готови да убият при всяка идея, че Бог може да изскочи от своята „религиозна” кутия и да предизвика истинските сили на този свят, без значение дали става дума за политиците, за медиите или за първосвещениците на научния материализъм. Всъщност аз намирам за странно успокоително, че хора като Ричард Доукинс и Кристофър Хиченс се опитват толкова яростно да ни нападат: това показва, че подобно на Ирод, те бърборят, знаят, че дните им са преброени, че силата им е предизвикана.

Добре: така и трябва да бъде. Но съществуват най-различни други възражения срещу твърдението, че Бог може да се интересува или дори да действа в общественото пространство, в света на политиката. Когато проповядвах тук преди време взех една малка част от рождествената история, която според мен очевидно показваше, че Бог се грижи за уязвимите; аз говорех за фермерите от хълмовете и за търсещите убежище в приютите, които са преследвани от правителството по избирателен и напълно нехуманен начин. Макар че много хора ми благодариха за това, което казах на входа на катедралата аз бях пресрещнат от един човек, който ми каза да се придържам към написаното, да държа политиката и религията разделени и който по-конкретно каза, че търсещите убежище в приютите нямат нищо общо с Рождество. Е, съжалявам, но като прочетете Матей 2, да не кажа Матей 25, ще откриете, че политическите реалности като цяло и хората от приютите в частност скачат от страниците към вас докато святото семейство търси убежище в Египет или докато Исус казва, че помагайки на странниците вие всъщност помагате на Него.

Нещата, на които нашият стар свят се присмива, са свързани заедно. Цялата ни култура просто не желае да знае за един Бог, Който прави нещо ново. Рождество като носталгия: това е чудесно, това е част от стария свят, който ни кара да се чувстваме у дома. Рождество като шопинг-терапия: това също е чудесно, понеже отново сме подменили посланието и сме го приспособили към стария свят на придобиване и харчене. Рождество като време за семейството: е, също е добре, макар че днес често се присмиваме и на това, може би защото семействата, от самото начало могат да бъдат виждани като знак за Божията благодат и нов живот. Но Рождество като живия Бог, Който върши нови неща под носа на Ирод, Който върши нови неща в утробата на Мария и дори, вълна от ужас, върши нови неща в собствените ни сърца и животи: това в най-добрия случай е плашещо, така, че нашата култура смята за най-удачно да му се присмива.

Това, което ни е обещано в странните думи, които стоят в сърцето на пролога на Йоан, е сила от нов вид: на всички, които го приеха, които вярват в Неговото име Той даде сила да се нарекат Божии чада. Сила да станем деца! Това за нас е един парадокс: сила да станем безсилни, авторитет да се поставим под авторитет. А, ще кажат хората, но Божии деца.  Да, но смисъла на думата „Божии” днес бива предефиниран, в самия този параграф, така че ние можем да открием Кой всъщност е Бог когато гледаме към Исус, Исус безпомощното бебе, Исус единственият, Който открива Божията слава когато умира на кръста, Исус единородния Божий Син, Който открива невидимия Бог. И когато чуваме думите на евангелието и откриваме, че в нас се случва нещо ново, раздвижва се нещо, което много прилича на вяра, надежда и любов, когато разбираме, че сме обхванати от един нов живот, това означава, че наистина сме били новородени, били сме направени нови чрез един нов живот, който смъртта не може да докосне, един живот, който ще направи по-лек пътя ни през всяка тъмнина, лежаща пред нас. Един живот, който не идва от човешките възможности – родени, казва Исус, не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога. Силата да станем деца: какво обещание на новорождението, пълно с благодат и истина.

Част от изкуството да слушаме писанията се състои в това да чуваме множеството обертонове в една единствена, проста фраза.

И Словото стана плът и пребиваваше между нас, казва Йоан: и ние се учим, отново и отново, всяко Рождество, да чуваме в това велико и просто твърдение цялата слава на новия свят с неговите нови възможности: нов живот в утробата на Мария, нов живот във все по-опасния обществен свят, който прави всичко възможно, за да заглуши слуха и нов живот, молим те Господи, в нашите собствени сърца и животи, семейства и работа.

И Словото стана плът и пребиваваше между нас. Това празнуваме днес: новата реалност, която не ни оставя повече на спокойствие в старото положение, но е решена да живее, да се радва и да бъде част от променящото дело на новото творение, така че макар светът да заявява, че не може да види Бога и не знае, Кой е Той ние да бъдем в състояние да заявим, с това, което сме освен с това, което казваме, че единородния Божий Син, Словото станало плът, скъпо на сърцето на Отца, Го е изявило и Го изявява. Дано това да бъде истина в нас и чрез нас в тези рождествени дни и завинаги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.