РОЖДЕСТВО В ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА
Според Матей 2:1-8 Исус от Назарет е роден по време на царуването на Ирод Велики и понеже знаем, че той е умрял преди 2 г. пр. Хр. (макар да може да се спори, че най-вероятно точната дата е 4 пр. Хр.) това води до аномалията, че Христос е роден преди Христос. Но как календарът се е объркал толкова?
Пресмятането на времето в древността до Юлий Цезар е преминало през множество промени и комбинации, докато се достигне до египетския соларен календар, стандартизирана година от 365 дни с един добавен ден за високосна година. Както църквата така и западната култура като цяло са следвали този соларен календар до реформата на папа Григорий XIII проведена на 24 Февруари, 1582 г. Оттогава ние следваме Григорианския календар.
Трудността свързана определяне на датата на раждането на Исус започва от 525 сл. Хр. когато папа Йоан I наредил на един монах на име Дионисий да подготви стандартизиран календар за западната църква започващ от годината на раждането на Христос. Основавайки се на Григорианския календар и на традиционната дата за основаване на град Рим Дионисий решил, че 1 година след Хр. съвпада с 754 a.u.c. (anno urbis conditae т.е. от основаването на града Рим) като раждането на Христос било определено на 25 Декември 753 a.u.c. За съжаление Дионисий със сигурност е грешал по отношение на годината (бил е назад с поне няколко години) и е възможно също така да е бъркал и по отношение на деня. Ключовите фактори за определяне датата на раждането на Исус са: (1) датата на смъртта на Ирод (2) датата, от която според Лука започва служението на Йоан кръстител съчетана с възрастта, която той приписва на Исус (ср. Лука 3:1-3,23); (3) астралния феномен, който мъдреците са видели при положение, че той е бил свързан с естествени фактори като нареждане на планети в една линия. Йосиф ни казва, че Ирод Велики е бил коронован за цар на Юдея през 40 пр. Хр и че е управлявал приблизително 37 години (Ant. 14.381-385; 17.191). Той също така ни казва, че Ирод е умрял скоро след лунно затъмнение. (Ant. 17.167). Подобно събитие не се е случило през 3 пр. Хр, но е имало на 12/14 Март 4 пр. Хр. Йосиф продължава и добавя, че Пасхата е била празнувана скоро след смъртта на Ирод (Ant. 17.213; J.W. 2.10). Първият ден на Пасхата през 4 г. сл. Хр. се е падал на 11 Април. Така вероятно е Ирод да е умрял между 12 Март и 11 Април през 4 пр. Хр. Това на свой ред означава, че Исус е бил роден по някое време преди 11 Март 4 пр. Хр.
Според мен информацията в Лука 2:1-2 не ни помага особено защото изглежда, че той говори за някакво преброяване предхождащо преброяването на Квириний през 6 или 7 г. сл. Хр. (преброяване, което той датира доста след настъпването на новата ера в Деяния 5:37), в който случай датата на това по-ранно преброяване не е уточнена.
Лука ни казва, че Йоан Кръстител е започнал служението си в 15 година от царуването на Тиберий. Август умира през 14 г. сл. Хр. и Тибрий се качва на трона по-късно същата година. Това поставя началото на служението на Йоан през 29 г. сл. Хр. или ако частичните години се смятат за цели през 27. Тъй като Марк 1:14 и Лука 3 казват, че служението на Исус е започнало след Йоановото (макар да не ни е известно колко по-късно) служението на Исус не може да е започнало преди 27 г., но е възможна и по-късна дата. По-нататък Лука ни казва, че Исус е бил на около 30 г. когато е започнал Своето служение. Гръцката дума hōsei превеждана „около” изразява една приблизителност, която позволява да се добавят или извадят по няколко години и от двете страни. Талмудът (b. Sanh. 106) казва, че Исус е започнал Своето служение на възраст 33 или 34 г.. Ако това е приблизително точно тогава според това пресмятане Исус е бил роден около 4 г. пр. Хр. Лука ни казва, че Йоан Йръстител също е бил роден по време на царуването на Ирод Велики (виж Лука 1).
Що се отнася до астралния феномен били са предлагани множество теории. Теорията, че мъдреците са видели съвпадането на Юпитер и Сатурн, което се е наблюдавало в региона през 7 пр. Хр. е възможно, но съвременните астрономи са показали ясно, че то не е било достатъчно близко, за да бъдат виждани планетите като една единствена звезда. Не е невъзможно да има нещо вярно в първоначалната спекулация на Й. Кеплер, който казва, че мъдреците станали свидетели на раждането на нова звезда или на супернова, събитие, което ние знаем, че се е случило през 5-4 г. пр. Хр. Но според Матей тази звезда е завела мъдреците до точното място, където се е родил Исус, което едва ли звучи като обикновено астрономическо събитие. Във всеки случай историята предадена от Матей предполага, че мъдреците са посетили Исус известно време след Неговото раждане, възможно е дори година или повече след това. Ако това е така тогава феномена не определя времето на раждането на Исус особено точно.
В светлината на изложените данни изглежда най-вероятно, че Исус е роден някъде около 4 г. пр. Хр.
По отношение на точния ден на раждането Му е естествено да бъдем подозрителни към 25 Декември понеже това е бил езическия ден за празнуване на сатурналиите и ние знаем, че християните в началото на средните векове са се опитвали да заменят езическите празници с християнски.
Възможно е Лука 2:8 да изисква дата различна от зимната понеже обичайно стадата са били извеждани навън от Март до Ноември, но m. Šeqal. 7:4 казва, че овцете около Витлеем понякога са били навън и през зимата. Първото действително свидетелство за традицията, че Исус е бил роден на 25 Декември е на Иполит (165-235); дата, която подкрепя и Йоан Златоуст (345-407). Всичко, което можем да кажем е, че подобна дата е възможна, но нито в евангелията нито от други източници имаме убедителни ранни доказателства, които да сочат в тази посока.
Както видяхме свидетелствата сочат, че Исус е бил роден през 4 г. пр. Хр., макар че 2 пр. Хр. също не е невъзможна. Мястото на раждането Му напоследък е било дискутирано от различни учени (напр. Д. Д. Кросън и други участници в Jesus Seminar). Докато разглеждаме този въпрос трябва да отбележим, че Матей и Лука вероятно независимо един от друг подкрепят традицията, че Исус е бил роден във Витлеем. Макар че мястото може да е било избрано на основата на Михей 5:2 само Матей прави някакво връзка с това пророчество и само той наистина поставя ударение върху факта, че Исус е Давидов син.
Остава въпросът как трябва да виждаме традицията, че Йосиф и Мария е трябвало да пътуват до дома на предците си, за да бъдат регистрирани за преброяването свързано с данъците? Няма нищо a prirori невероятно в това, че Ирод, желаейки да повиши таксите е направил това по еврейския обичай, който е можел да изисква подобно пътуване. Знаем, че в края на царуването си той е бил изправен пред множество проблеми и е имал постоянна нужда от пари, за да финансира своите строителни и военни проекти, да не споменаваме данъка, който е плащал на цезаря и различните специални проекти, които е започнал в Гърция и на други места, за да утвърди и повиши уважението към себе си.
Един от най-трудните исторически проблеми в евангелията е датирането на преброяването споменато в Лука 2:1-2. Проблемите свързани с него са следните: (1) Няма сведения за преброяване на цялата империя, което да се е случило при управлението на Август. (2) Квириний е назначен от Август за управител на Сирия (това е включвало и Юдея) през 6 сл. Хр., а не по някое време между 4 и 6 пр. Хр. След 6 г. сл. Хр. той наистина е предприел мащабно преброяване в региона. Самият Йосиф ни казва, че Квириний лично е направил оглед на Израел и имуществото на евреите (Ant. 18.1-2). (3) Няма доказателства, че Квириний е бил управител на региона два пъти или че е извършил две преброявания. Възможно е Лука да бърка Квириний с П. Квинтал Вар, който е бил легат на Сирия от 6 до 3 г. пр. Хр, но на друго място Лука показва, че знае разликата между фамилно име като Квириний обикновено като Квинтилий (Деяния 13:7; 24:1). Във всеки случай едно римско преброяване не би изисквало евреите да пътуват до роните си места нито пък е вероятно римляните да са предприели преброяване в областта на Ирод докато той все още е царувал.
Преди твърде бързо да отхвърлим сведението на Лука като исторически невярно трябва да вземем в предвид няколко важни неща. Първо Деяния 5:37 показва, че Лука знае, че преброяването на Квириний се е случило доста по-късно и е довело до бунта на галилеянина Юда през 6-7 сл. Хр. Второ, ако Лука не се впуска просто в реторична хипербола не е абсолютно необходимо Лука 2:1 да означава, че цялата империя е била преброена едновременно. Гръцката конструкция може да се преведе „целия римски свят да се преброи”. Сегашното време на глагола apographo и използването на pas предполага, че цезарят е заповядал едно отлагане на преброяването, което вече е започнало в някои части на империята за останалите части. Историкът А. Н. Шеруин-Уайт ни напомня: „Преброяване или определяне на състоянието на цялата провинциална империя…със сигурност е било извършено за първи път по време на управлението на Август[1].” В тоз случай Лука говори с общи думи за това безпрецедентно продължаващо събитие.
Трето, имаме някакви сведения за преброяване в Юдея по време на управлението на Сатурний между 9 и 6 г. пр. Хр. Знаем, че през 10 г. пр. Хр. Ирод е изгубил част от своето влияние и е изпаднал в немилост пред Август заради войната с небатианите. Възможно е Рим да е наложил допълнителен данък на Ирод като наказание за това, че е нарушил Pax Romana в региона.
Друг важен факт е, че точната подредба на думите на Лука на гръцкия в 2:2 е странно. Той би могъл да говори за първо или за второ преброяване предприето от Квириний, а граматически дори е възможно думата prote да означава „преди” по-известното преброяване на Квириний, довело до бунта на евреите. Знаем, че Квириний е станал консул през 12 г. пр. Хр., а един консул в източна провинция би имал голям авторитет. Не е невъзможно като такъв той да е заповядал преброяване дори в края на управлението на Ирод принуждавайки последния да го извърши, което той е направил по обичайния за евреите начин. Заключението, до което човек може да достигне е, че Лука 2:1-2 не може да бъде отхвърлено като исторически невъзможно особено ако Лука просто идентифицира Квириний чрез по-известното му късно преброяване и по-късната му и по-известна роля в региона когато Юдея е станала част от провинцията. По този начин раждането на Исус във Витлеем като събитие потвърдено от два вероятно независими един от друг описания в Матей и Лука със сигурност е възможно.
Ако запитаме къде във Витлеем се е родил Исус трябва да обърнем внимание на няколко неща. Според Матей 2:11 мъдреците са намерили Исус е ясла в някакво по-късно време и вероятно на място различно от това където Той се е родил. Лука 2:7 трябва да бъде разбиран в по-широкия контекст на 2:4-7, което не изисква Мария да е родила веднага или дори скоро след като тя и Йосиф са пристигнали. Обратно, текста казва, че „докато бяха там” Мария е започнала да ражда. Така познатия образ на Йосиф и Мария, които пристигат във Витлеем и не са в състояние да намерят място където да останат през нощта вероятно не е добре подкрепен от текста. По-нататък, думата katalyma в Лука 2:7 може да означава „стая за гости, къща, хан.” Съмнително е, че във Витлеем е имало хан по времето на Исус, понеже той не се намира на никой от важните пътища където последните, особено римските, са били изграждани (така напр. е имало хан близо до Ерихон, важен кръстопът както на трафика от север на юг така и на изток запад – ср. Лука 10:33-34). Освен това, когато Лука говори за търговки странноприемници той използва друга дума pandocheion (10:34). Когато използва думата katalyma в своето евангелие Лука явно има в предвид стая за гости (ср. Лука 22:11; 1 Самуил 1:18 –LXX). Забележете също, че ранните сирийски и арабки преводи на Новия завет никога не превеждат katalyma като „гостилница.” Преводът „стая за гости” вместо „къща” има смисъл особено когато знаем, че повечето къщи от близкия изток по това време са имали ясли вътре, в дъното на къщата, а не в отделна постройка. Животните са спели в едно голямо свързано помещение, което е било така разделено, че последните да са или зад ли под основното жилищно пространство. В този случай можем да предположим, че Йосиф и Мария са отседнали в къща на свои роднини или приятели и понеже стаята за гости е била заета поради преброяването (забележете определителния член: нямаше място в стаята за гости) те са били настанени във или близо до мястото където животните са били държани, а бебето е било положено в каменна ясла. Това означава, че голяма част от митологията заобикаляща историята няма основание в текста особено идеята, че Мария и Йосиф са били изгонени от цивилизованите жилища и са намерили временен подслон в плевня.
Трябва да се занимаем с още няколко аспекта от историята за раждането и детството на Исус от една историческа гледна точка. Необходимо е да отхвърлим виждането, че историите в Матей 1-2 и Лука 1-2 са по някакъв начин различни от останалите истории в евангелията. На практика в тях откриваме същата смесица от обикновено и свръхестествено, която виждаме навсякъде в евангелията и историите са разказани в същата богословска перспектива. Подобно на историите за смъртта Му историите за раждането, особено тези в Матей, са изпълнени с цитати от писанията именно понеже последните са частта от историята на Исус, която има най-голяма нужда от оправдание и обяснение. Древните евреи не са търсели Месия чудодейно роден от девица.
Трябва да помним, че описанията на раждането от Матей и Лука споделят някои определени фундаментални представи включващи годежа на Мария и Йосиф и девственото зачатие, давидовия произход на Йосиф, раждането във Витлеем по време на управлението на Ирод, откриването от ангел на името Исус и отглеждането на Исус в Назарет. Това е факт, въпреки че по-голямата част от материалите не са общи и за двете описания.
Нека да разгледаме историята за девственото зачатие от историческа гледна точка. Важно е да обърнем внимание на цитата от Исая 7:14 в Матей 1:23. Предхристиянското тълкуване на този текст от евреите изглежда е било свързвано с изпълнението му по времето на Езекия, синът и наследника на Ахаз. Няма доказателства, че ранните евреи са виждали в него пророчество за девствено зачатие. За това има добра причина. Еврейската дума almah използвана в Исая 7:14 означава млада жена на възраст за женене. Идеята за нейната девственост вероятно е имлицитно включена, но almah не е технически термин за девица нито пък се фокусира изключително върху тази характеристика. До подобен термин се приближава еврейската дума bethulah. По-нататък думата almah в Стария завет никога не се употребява за омъжена жена, но винаги се свързва с жена достигнала сексуална зрялост.
Няма старозаветни текстове където almah несъмнено означава жена, която е сексуално активна, макар че това е възможно за Песен на Песните 6:8. Можем сигурно да заключим, че almah обичайно, ако не и има в предвид девица и това обяснява защо LXX превежда думата с partenos. Все пак отбележете, че в Битие 34:3 LXX Дина е наречена apartenos дори след като е била съблазнена от Сихем, макар че след изнасилването тя е наричана просто paidiske. Това, което можем да кажем на основата на тези лингвистични доказателства е, че не е вероятно Матей да е извлякъл идеята за девствено зачатие на основата на размишленията си върху пророчеството на Исая без значение дали те са безирани на еврейския или на гръцкия текст. Думите „Девица ще зачене и ще роди син” за евреите не са означавали нищо повече от това, че жена, която преди това не е имала сексуална връзка е имала такава и като резултат е забременяла. Изглежда идеята за девственото зачатие вече е присъствала преди Матей да я свърже с този текст от Исая както и в независимото й споменаване в Лука без потвърждение чрез подобен текст.
Един често срещан аргумент казва, че историята за раждането на Исус е просто вариант на митове от гръко-римския свят като например историите за Август. Все пак истината е, че никоя от езическите истории не говори за девствено зачатие, което би довело до обвинението, че детето е незаконно. Езическите истории обикновено са свързани с някакъв вид действия на hieros gamos – божествени същества слезли на земята под образа на хора влизащи в сексуални отношения с човешки жени. Но не това казват Матей и Лука в случая с Мария, която е заченала чудодейно без каквато и да е сексуална връзка и без помощта на мъжки образ бил той божествен или някакъв друг. Описанието на Лука говори за Светия Дух осеняващ Мария, което може да означава Божията закрила (ср. Лука 9:34) и със сигурност означава извършване на нещо чудно от Бога. Това, което никое от двете евангелия не казва е някаква форма на сексуална връзка, не на последно място понеже Светия Дух никога не е представян като мъжки образ, божествен или някакъв друг, или дори като приемащ човешка форма. По-нататък от еврейските истории за детството на Мойсей или на някой друг няма никакво доказателство, че идеята за девствено зачатие им е била позната и, както вече споменах, еврейските месиански очаквания не са били свързани с подобно събитие.
Сериозни проблеми стоят и пред тези, които твърдят, че девственото зачатие е богословска идея, която не е основана на историческа реалност. Човек може да попита: Защо ранните християни, членове на една евангелизираща религиозна група, сами са си създали толкова много проблеми и широко са отворили вратата за обвинение в нелегитимност измисляйки историята, че Исус е роден от девица? Обвинението в нелегитимност със сигурност е било реалност по времето на Ориген както показва неговият спор с Целз, но аз смятам, че то е било реална възможност още по времето на Новия завет (ср. Йоан 8:41 и възможно Марк 6:3). Забележете, че и Матей и Лука се чувстват принудени да говорят за девственото зачатие като неловко вмъкват идеята в своите родословия. Необходимо е също да отговорим на въпроса защо ако Исус не е бил роден от девица в началото на 2 век християните толкова широко и с такава готовност са приемали подобна идея (ср. Игнатий Богоносец, Послание към смирненци. 1:1). Други новозаветни текстове вероятно също отразяват знанието за девственото раждане (ср. Римл. 1:3; Гал. 4:4; Фил. 2:7; Йоан 1:13; 6:41-42). По-конкретно в едно патриархално общество не е било обичайно да се нарича човек син на майка си дори ако баща му е починал. Тогава Марк 6:3 изглежда отразява едно знание, че Исус не е бил физически син на Йосиф. Разбира се, Матей 1:8 казва много ясно, че Йосиф не е отговорен за раждането на Исус. По-нататък естественият прочит на Матей 1:25 съдържащ глагола „да позная”, в незавършено време предполага, че след раждането на Исус Йосиф е прекратил своето сексуално въздържание спрямо Мария. („не я познаваше докато…”). Споменаването на братята и сестрите на Исус (напр. Марк 6:3), които никога не са наричани с гръцката дума за братовчеди, трябва най-естествено да бъде разбирано в смисъл, че Мария не е останала девица след раждането на Исус.
В описанието на Лука няма нищо, което да предполага, че Мария е имала ненормална бременност и раждане. Наистина историята в Лука 2:24-40 разказваща как Мария е отишла до храма, за да извърши церемонията на очистването изпълнявайки закона (Левит 12:2-8) предполага, че Лука е смятал, че тя е родила по нормален начин изискващ ритуално очистване. Тогава е важно да използваме израза „девствено зачатие” а не „девствено раждане.” Чудото се отнася единствено до първото понеже самото раждане е било съвсем нормално.
След като всичко това е казано е по-лесно да предположим, че девственото зачатие е било един историческо събитие, което евангелските автори се опитват да обяснят макар и донякъде неловко отколкото да го виждаме единствено като богословска идея измислена от някой ранен набожен християнин. Ако е било известно, че Исус е нелегитимно дете едва ли би било възможно – ако авторите имат поне някакъв личен интегритет – за Лука или за Матей да представят зачатието на Исус по начина, по който те правят това, особено Лука, който го описва като по-чудотворно от това на Йоан Кръстител. Разказа на Матей би паднал по подобен начин без идеята за девственото зачатие защото зачатието му е представено като нещо толкова свято, че дори праведен човек като Йосиф може да бъде убеден да приеме Исус за свой легален син и по този начин за син на Давид.
Вида апологетика и натъкмяване на родословията, който намираме в Матей и Лука предполага, че авторите са се борели да разберат една идея, в чиято историческа реалност те не са се съмнявали, но която е трябвало да обяснят. Традиция е поне от времето на Ананий от Витербо в 1490 да се предполага, че родословието на Матей проследява произхода на Исус през Йосиф (неговото легално родословие) докато родословието в Лука е проследено през Мария (неговото естествено родословие). Все пак в случая с Лука това изисква човек да приеме израза на Лука “и както мислеха беше син на Йосиф” като вмъкната забележка в Лука 3:23, но също така изисква използваната от автора дума huios (син) в ст. 23б да означава едновременно син и внук без обаче в същото време по никакъв начин да споменава името на Мария. С други думи не изглежда вероятно Лука да се опитва да представи родословието по линията на Мария. Възможно е да имаме две родословия от страната на семейството на Йосиф и едно популярно предположение е, че Лука проследява родословието през бащата на Йосиф докато Матей го проследява през неговият дядо. Друго предположение е, че Матей представя легалното или царското родословие на Исус докато Лука представя истинските му физически предшественици.
Но би било неправилно да гледаме на тези родословия сякаш те са идентични понеже те ясно служат на различни цели в съответните евангелия и техните разлики са много по-забележими отколкото приликите им. Да се опитваме да ги съвместим означава да пренебрегнем факта, че те имат различна природа и функции. Ето някои от най-явните различия: Родословието на Матей (1) въвежда цялото евангелие включително и историята за раждането и проследява линията от Авраам през Йосиф до Исус използвайки думата „роди” (това е родословие, което има за цел да покаже еврейския произход по линеен начин); (2) имената са изкуствено разделени на 3 групи по 14; (3) има явно вмъкване на няколко жени, вероятно на няколко братя докато в същото време отсъстват няколко имена от значими родословия в Стария завет; (4) има неловко многословие в края на родословието отразяващо вярата на Матей в девственото зачатие. За разлика от него родословието на Лука (1) следва кръщението и служи като въведение към служението на Исус и по този начин не е част от историята на раждането; (2) многократно използва израза „син на” без какъвто и да е глаголи проследяващи линията назад от Исус до Адам и Бог; (3) започва с думи показващи, че Лука знае, че Исус всъщност не е син на Йосиф (което не е изненадващо тъй като редът е обратен на Матей); (4) вмъква един Реза и един допълнителен Каинан в родословния списък (ср. Бит. 10;12-31; 11:12; 1 Лет. 1:24).
Изглежда, че Матей се стреми да представи Исус като истински израилтянин от давидовото потомство докато Лука желае да подчертае, че Исус е истински човек. Все пак това, което е най-важно и за двете родословия не е толкова да кажат или да обяснят нещо за предшествениците на Исус колкото за Неговият характер. Родословието в Матей трябва да бъде виждано в светлината на следващия пасаж (Матей 1:18-25), което показва, че целта е да се покаже Исус едновременно като син на Давид и като Божий син. Възможно е девственото зачатие да е подтикнало Матей да включи различните жени в родословието като подготовка за споменаването на Мария като специален инструмент на Бога. Още повече, че всички те са били въвлечени в неприемливи връзки и все пак са били съдове на Божия месиански план. С други думи споменаването на тези по-ранни жени е част от апологетиката на Матей спрямо Мария и необичайните събития, които са се случили когато тя е родила Месията.
За разлика от това Лука се опитва да постави Исус в един по-широк контекст на човечеството вместо в юдаизма per se. Причината за това е, че вероятно Лука пише към езическа аудитория и желае да подчертае, че Исус е и техен спасител. На практика Лука пише като историк, който се стреми да представи Исус като съвършения човек, Който не само е свързан с цялото човечество, но също така расте и в мъдрост и благоволение и по този начин може да бъде виждан като модел за това как хората трябва да се отнасят към Бога, към другите, към изпитанията и т.н. Вероятно Лука вижда Исус като новият Адам, основателят на една нова човешка раса. Изглежда той добавя израза „Божий син” в своето родословие, за да подчертае ясно не само пълната човешка природа на Исус (той е адамов син), но също така и че Неговият произход в края на краищата е от Бога (оттук Божий син). И в двете евангелия родословията служат основно на богословски и христологични цели и едва на второ място на исторически. Евангелистите не са загрижени да представят изчерпателен списък на земните предшественици на Исус, но да подчертаят определени аспекти на Неговото наследство, които по най-добър начин ще направят ясно за тяхната публика значението и природата на Исус.
Преди да оставим въпросът за раждането на Исус трябва да разгледаме още един инцидент от историческа гледна точка: историята за избиването на младенците в Матей 2:16-18. Съществуват множество свидетелства, че Ирод е бил параноичен относно потенциалните съперници на трона си, особено към края на своя живот. тогава тази история е най-малкото исторически вероятна. Трябва също така да подчертаем, че Витлеем е бил много малък град, което означава, че не можем да си представяме избиване на десетки деца; всъщност една дузина вероятно са максимума, който можем да предположим. По-нататък трябва да имаме в предвид, че, ако е историческо, това събитие се случва след раждането на Исус и след посещението на мъдреците и по този начин вероятно след времето когато градът е бил претъпкан с хора дошли за преброяването. Като аргумент срещу историчността на тази история не може да служи и факта, че Йосиф не я споменава. Мълчанието му може да означа незнание за нещо, което в най-добрия случай е било просто дребно събитие от периода. Ричардсън настоява, че описанието в Матей 2:3-4 предполага една невероятна връзка между Ирод, храмовите власти и Синедриона, но на практика самият той казва, че Ирод е имал силно влияние върху храмовата власт и Синедриона и от време на време се е консултирал с тях относно религиозни въпроси (така напр. той трябва да е направил това във връзка с обучението на свещеници за изграждането на храма.) Ирод не е имал скрупули да екзекутира някои от собствените си синове и едва ли е имал колебания да убие няколко еврейски деца ако някое от тях би могло да представлява заплаха за престола му. Така ние можем да кажем, че докато историческото съдържание на историята не може да бъде потвърдено от външни източници нейната същност съответства на това, което знаем за Ирод и неговата параноя. Дори историята за бягството в Египет добива достоверност сравнена със собствената история на Ирод понеже на един по-ранен етап самият той е направи същото.
[1] A. N. Sherwin-White, Roman Society and Roman Law in the New Testament (Grand Rapids: Baker, 1978), 168-69. 66 New Testament History
Rado's blog 