Спасение чрез вяра


от Джон Уесли


Проповядвана в църквата св. Мария, Оксфорд, пред университета

18 Юни 1737

По благодат сте спасени чрез вяра (Ефесяни 2:8)

1. Всички благословения, които Бог е дал на хората са единствено поради Неговата благодат, щедрост или благоволение; поради Неговата свободна, незаслужена любов; любов напълно незаслужена. Човек не е заслужил дори за най-малката от тези милости. Изцяло по благодат „Бог направи човека от пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание” и отпечата в душата му Божия образ и „всичко покори под нозете му.” Същата свободна благодат продължава да се излива и над нас и до този ден, живот и миг във всички неща. Защото няма нищо, което сме, или имаме, или правим, което да заслужава дори най-малкото от Божиите ръце. „Всичките ни дела, о Господи, заслужават гняв.” Следователно това са дарове изцяло по милост; и каквато и праведност да може да се намери в човека, тя също е дар от Бога.

2. Къде тогава един грешен човек може да намери изкупление дори за най-малкия от своите грехове? С делата си? Не. Без значение колко много и колко свети са те, те не са негови, а идват от Бога. Но те всички са нечисти и грешни, така че всеки човек се нуждае от изкупление. Лошото дърво ражда единствено лоши плодове. И неговото сърце е напълно покварено и отвратително; то „не заслужава да се прославя от Бога;” славната праведност отначало отпечатана в душата му по образа на неговият велик Създател. Следователно той няма нищо, нито праведност, нито дела, неговата уста са напълно затворени пред Бога.

3. Тогава ако грешният човек намери благоволение пред Бога това е единствено „благодат върху благодат.” Ако Бог все пак реши да излее Своето благоволение върху нас, да, най-голямото от всички благословения, спасението; какво можем да кажем за това освен: „Благодарение Богу за Неговият неизказан дар!” И той наистина е такъв. Защото „Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници Христос умря за нас,” за да ни спаси. „По благодат” тогава „сме спасени, чрез вяра.” Благодатта е източника, вярата е условието за спасението.

За да не пропуснем Божията благодат ние трябва внимателно да разгледаме:

I. Каква е тази вяра, чрез която се спасяваме?

II. Какво е спасението, което е чрез вяра?

III.  Как можем да отговорим на някои възражения?

I

1. Каква е тази вяра, чрез която се спасяваме? Първо, тя не е просто вярата на един езичник. Бог изисква езичника да вярва, „че има Бог и че Той възнаграждава ония, които Го търсят.” Той трябва да бъде търсен и почитан като Бог, като му благодарим за всички неща и като внимателно практикуваме моралните добродетели на правда, милост и истина към другите хора. Следователно един грък или римлянин, да, един скит или индианец, би бил без извинение ако не вярва в това: в съществуването и атрибутите на Бога, едно бъдещо състояние на награда и наказание и задължение за морална добродетел. Но това едва ли е вярата на един езичник.

2. Нито, второ, това е вярата на дявола, макар че тя отива много по-надалеч от тази на езичника. Защото дявола вярва не само, че има мъдър и силен Бог, щедър в наградите и справедлив в наказанието; но също така, че Исус е Божият Син, Христос, Спасителят на света. Ние четем, че той казва: „Познавам те кой Си; Светият Божий.” (Лука 4:34). Нито можем да се съмняваме, че този нещастен дух вярва на всички думи, които излизат от устата на Светия, да, и които са записани от старовременните свети мъже за двама, от които той е бил принуден да даде следното славно свидетелство: „Тези хора са слуги на всевишния Бог, които ви показват пътя на спасение.” Толкова следователно великият враг на Бога и хората вярва и вярвайки трепери – че Бог е бил изявен в плът; че Той ще „стъпче враговете Си под нозете Си;” и че „цялото писание е боговдъхновено.” Това е вярата на дявола.

3. Трето. Вярата, чрез която се спасяваме, в този смисъл на думата, в който беше обяснена по-горе, не е просто тази, която имаха самите апостоли докато Христос все още беше на земята; макар че те толкова вярваха в Него, че „оставиха всичко и Го последваха;” макар че имаха сила да вършат чудеса, да „изцеляват всяка болест и всякаква слабост;” да, те имаха „сила и власт над дявола;” и което е повече от всичко, бяха изпратени от Своя Господар да „проповядват Божието царство.”

4. Каква е тогава вярата, чрез която се спасяваме? Можем да отговорим, първо, най-общо, това е вяра в Христос: и Бог чрез Христос е удачния й обект. Следователно тя е изцяло, абсолютно различна от вярата както на древните така и на модерните езичници. От вярата на дявола тя е напълно различна в това: тя не е просто нещо спекулативно, рационално, едно студено съгласие, една пътека на мисли в главата; но също така и разположение на сърцето. Защото Писанието казва: „Със сърце човек вярва и се оправдава” и „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш със сърцето си, че Бог го възкреси от мъртвите щ се спасиш.”

5. Тя се различава от вярата на апостолите докато нашия Господ беше на земята по това, че тя признава необходимостта и заслугите на Неговата смърт и силата на Неговото възкресение. Тя признава смъртта Му като единственото достатъчно средство за изкупление на човека от неговата вечна смърт и възкресението Му както възстановяване на всички към живот и безсмъртие; понеже Той „беше предаден за греховете ни и беше възкресен за оправданието ни.” Тогава християнската вяра е едно доверие в заслугите на Неговият живот, смърт и възкресение; една почивка в Него като наше изкупление и наш живот, като предаден за нас и живеещ в нас; и, като следствие на това, едно свързване с Него, едно прилепване към Него като наша „мъдрост, праведност, освещение и изкупление;” или с една дума, наше спасение.

II

1. Какво е спасението чрез тази вяра е второто нещо, което трябва да разгледаме. Първо, каквото и друго да включва, то е едно настоящо спасение. То е нещо, което може да бъде получено, да, действително достигнато на земята, от тези, които участват в тази вяра. Защото апостола казва на вярващите в Ефес и заедно с тях на вярващите от всички векове, не Ще бъдете (макар че това също е вярно), но „Вие сте спасени чрез вяра.”

2. Спасени сте (да кажем всичко с една дума) от греха. Това е спасението чрез вяра. Това е това велико спасение предречено от ангела преди Бог да доведе Своя единороден в света. „Ще го наречеш Исус; защото Той ще спаси людете Си от греховете им.” И нито тук нито на някое друго място в светото писание има някакво ограничение. Всички тези хора или както е казано на друго място „всеки който вярва в Него” Той ще спаси от греховете им; от първородния и от действителния грях, от минал и настоящ грях; от „плътски и духовен.” Чрез вяра в Него те са спасени от вината и от неговата сила.

3. Първо. От вината на всеки минал грях: защото, макар целия свят да е грешен пред Бога, „всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха” и макар че „чрез закона става само познаването на греха” но не няма никакво избавление от него, все пак „чрез пазенето на заповедите на закона няма да се оправдае никоя плът”: сега, „се открива правдата, която е от Бога в Исус Христос за всеки, който вярва”. Сега „сте оправдани чрез вяра чрез изкуплението, което е в Исус Христос.” „Него Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му, за да изяви правдата Си в прощение на греховете извършени по-напред.” Сега Христос е отмахнал „проклятието на закона като стана проклет за нас.” Той „премахна постановлението, което беше против нас, като го прикова на кръста” Следователно няма никакво осъждение за тези, които „вярват в Христос Исус.”

4. Спасени от вината те са спасени и от страха. Наистина не от един синовен страх, но от сервилния страх; от страха, който измъчва; от страха за наказание; от страха от гнева на Бога, Когото те вече не считат за строг Господар, а за любящ Баща. „Понеже не сте приели Дух на робство, а дух на осиновление, чрез когото и викаме Авва Отче; самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.” Те също така са спасени от страха, макар и не от възможността, да отпаднат от Божията благодат и да не достигнат до великите и големи обещания. Така е имат „мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос. Те се радват в надеждата за Божията слава. И Божията любов е изляна в сърцата им, чрез даденият им Свети Дух.” По този начин те са убедени (макар че вероятно не през цялото време нито с еднаква сигурност на убеждението), че „нито смърт нито живот, нито сегашно нито бъдеще, нито височина нито дълбочина, нито кое да е създание може да ги отдели от Божията любов, която е в Христа Исус нашия Господ.”

5. Отново чрез тази вяра те са спасени от силата на греха, както и от вината за него. Така апостолът казва: „Знаете, че Той се яви за да отмахне греховете ни; в Него няма грях. Който пребъдва в Него не съгрешава.” (1 Йоан 3:5-6). Отново „Дечица, никой да не измами. Който върши грях от дявола е. Който вярва е роден от Бога. И Който е роден от Бога не съгрешава; защото Неговият зародиш пребъдва в него: и не може да съгрешава понеже е роден от Бога.” И още веднъж: „Знаем, че който е роден от Бога не съгрешава; но роденият от Бога пази себе си чист и дявола не се докосва до него” (1 Йоан 5:18).

6. Който е роден от Бога не съгрешава. (1) чрез никакъв обичаен грях; понеже всеки обичан грях е грях, който царува. Но грехът не може да царува в никой вярващ. Нито (2) чрез някакъв доброволен грях: защото волята му, докато пребъдва във вярата, е насочена изцяло срещу всеки грях и го мрази като смъртоносна отрова. Нито (3) чрез някакво греховно пожелание; понеже той постоянно желае святата и съвършена воля на Бога и всяка склонност към несвято желание, той, чрез благодатта на Бога, задушава още в зародиш. Нито (4) той съгрешава чрез неустойчивост с дело, дума или действие; понеже неговата неустойчивост не е съгласна с волята му; и без това тя не може удачно да бъде наречена грях. Така ”който е роден от Бога не съгрешава” и макар че не може да каже, че не върши грях все пак той „не съгрешава.”

7. Това следователно е спасението чрез вяра дори в настоящия свят: едно спасение от греха и от последствията от греха като двете неща често биват изразявани с думата оправдание. Взета в своя най-широк смисъл тя означава освобождение от вина и наказание чрез изкуплението на Христос приложено към душата на грешника, който сега вярва в Него и избавление от силата на греха чрез Христос изработено в сърцето му. Така този, който е оправдан или спасен чрез вяра, наистина е новороден. Той е новороден от Духа за нов живот, който „е скрит в Христос в Бога.”  И като новородено дете той приема adolonчистото мляко на словото за да порасне;” вървейки в силата на Господа, неговия Бог от вяра към вяра, от благодат към благодат докато накрая стане „съвършен човек изпълнен с  пълнотата на Христос.”

III.

1. Обичайно възражение срещу това е, че да се проповядва спасение или оправдание единствено чрез вяра означава да се проповядва срещу святостта и добрите дела. На това  може да бъде даден кратък отговор: „Би било така ако говорим, както правят някои, за една вяра разделена от дела; но ние не говорим за такава вяра, но за вяра, която ражда добри дела и пълна святост.”

2. Но това може да се развие и по-подробно; особено понеже възражението не е ново, а още от времето на св. Павел. Понеже дори тогава е бил задаван въпросът: „Чрез вяра премахваме ли закона?” той отговаря, Първо, всичко, което не проповядва вяра прави закона празен; или директно и явно чрез ограничения и заповеди, които изяждат целия дух на текста; или непряко, като пропускат единственото средство, чрез което той може да бъде изпълнен. Оттук, Второ, „ние утвърждаваме закона” както показваме пълния му ръст и духовно значение и призоваваме всички в този жив път, така че „правдата на закона да може да се изпъни в тях.” Тези хора, докато разчитат единствено на кръвта на Христос пазят заповедите, които са били дадени, вършат „всяко добро дело, в което сте били определени отнапред да ходят” и се наслаждават и изявяват цялата святост и всички небесни заповеди, дори „същия ум, който беше в Христос Исус”.

3. Но не води ли проповядването на такава вяра хората към гордост? Ние отговаряме, Понякога това може да се случи. Следователно всеки вярващ трябва сериозно да бъде предупреден с думите на великия апостол. „Поради неверие,” първите клони „бяха отсечени, а ти чрез вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Ако Бог не пощади естествените клони колко по-малко ще пощади теб. Виж следователно благостта и строгостта Божия! Строгост, към тези, които падат, но благост към теб ако останеш в тази благодат; иначе и ти ще бъдеш отсечен.” И докато четем ние си припомняме и думите на св. Павел, който предвиждайки въпроса отговаря на възражението (Римляни 3:27) „Къде остана хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, но чрез закона на вярата.” Ако човек се е оправдал чрез собствените си дела би имало за какво да се хвали. Но няма с какво да се хвали този, „който не върши дела, а вярва в Този, който оправдава нечестивия.” (Римляни 4:5). В същия смисъл са и думите, които предхождат и следват следния нашия текст (Ефесяни 2:4 и сл.) „Но Бог, Който е богат с милост даже когато бяхме мъртви в греховете си съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени), за да изяви изобилното богатство на Своята любов към нас чрез Христос Исус. Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и то не от самите вас.” От самите вас не произлиза нито вашата вяра нито вашето спасение: „това е дар от Бога;” свободен, незаслужен дар; вярата, чрез която сме спасени както и спасението, което Той, според волята Си, дава единствено поради любов. Това, че вярвате е една изява на тази благодат; това, че вярвайки се спасявате е друга. „Не чрез дела, за да не се похвали някой.” Защото всичките ни дела, цялата ни праведност, която предхожда нашата вяра не заслужава нищо от Бога освен осъждение; толкова далеч са били те от това да заслужат вяра, която е била дадена не поради дела. Нито пък спасението е от делата, които ние вършим когато вярваме, защото Бог е Този, Който ги извършва в нас: и следователно, Той ни дава награда за нещо, което Сам е извършил; изявявайки единствено богатството на Своята милост, но без да ни оставя нищо, с което да се хвалим.

4. Но ако говорим по този начин за Божията милост като спасяваща и оправдаваща единствено чрез вяра, няма ли да насърчим хората към грях? Наистина това може да стане и ще се случва. Мнозина ще „останат в греха, за да се преумножи благодатта.” Но кръвта им ще бъде на главите им. Божията благодат трябва да ни води към покаяние; и така ще стане с тези, които са чисти по сърце. Когато знаят, че за тях има прощение, те също така силно ще викат, за да бъдат избавени от греховете си отново чрез вяра в Исус. И ако те викат искрено и не се преструват, ако Го търсят със всички средства, които Той е определил; ако отказват да се успокоят докато не дойде Той „ще дойде и няма да се забави.” Той ще извърши много неща за кратко време. Много са примерите в Деяния на апостолите за Бога, Който действа чрез вяра в сърцата на хората подобно на светкавица, която пада от небето. Така в същия час, в който Павел и Сила започнали да проповядват тъмничният началник се покаял, повярвал и се кръстил; както и 3000 чрез св. Петър в денят на Петдесятница се покаяли и повярвали при първата му проповед. И, благословен да е Бог, днес има много живи доказателства за това, че Той все още е „мощен да спасява.”

5. Все пак срещу същата истина, погледната от съвсем различен ъгъл, се отправя точно обратното възражение: Ако човек не може да бъде спасен дори чрез всичко, което прави това би го довело от отчаяние. Вярно, до отчаяние да се спаси чрез собствените си дела, чрез собствените си заслуги или праведност. И така трябва да бъде; защото никой не може да повярва в заслугите на Христос докато изцяло не се откаже от своите собствени. Този, който „търси своята собствена правда” не може да получи Божията праведност. Праведността, която е от вяра не може да му бъде дадена докато той се уповава на тази, която е от закона.

6. Но това, казва се, е учение, което носи безнадеждност. Самият дявол говори, т.е. без никаква истина и срам, когато се осмелява да каже това на човека. Това е единственото учение, което носи мир, то е „пълно с утеха” за оплакващите се, осъждащи себе си  грешници . Така „който вярва в него няма да се посрами понеже Господ, Който е над всичко е щедър към тези, които Го призовават.” Ето утехата, висока като небето, по-силна от смъртта! Какво! Милост за всички? За Закхей, един явен крадец? За Мария Магдалена известна блудница? Чух един човек да казва: „Тогава аз, дори аз мога да се надявам да намеря милост!” И ти можеш, ти, който си угнетяван, когото никой не може да утеши! Бог няма да отхвърли молитвата ти. Не, може би Той ще каже следващия час: „Радвай се, греховете ти са простени,” простени така, че повече няма да те владеят, да, и „Светия дух ще свидетелствува с твоя дух, че си Божие дете.” О, радостна вест! Вест на голяма радост, която е за всички хора! „Елате вие, които сте жадни пори водите: Елате и купете без пари и без плата.” Даже и греховете ти да са „червени като мораво”, ако са повече от космите на главата ти, „върнете се при Господа и Той ще се смили за вас и към вашия Бог и Той ще прощава изобилно.”

7. Когато няма повече възражения ни се казва, че спасението чрез вяра не трябва да бъде проповядвано като първо учение или дори да не бъде проповядвано изобщо. Но какво казва Светия Дух? „Никой човек не може да положи друга основа освен тази, която е Исус Христос.” И така, „който вярва в  Него ще се спаси” е и трябва да бъде основата на цялото ни проповядване т.е. трябва да бъде проповядвано преди всичко останало. „Добре, но не на всички.” На кого тогава да не го проповядваме? Кой да изключим? Бедните? Не; те имат едно специално право да им бъде проповядвано благовестието. На неучените? Не. Бог е открил тези неща на невежите хора от самото начало. Младите? По никакъв начин. „Оставете ги дойдат при Мен и не ги спирайте.” Грешниците? Най-малко от всички. „Той не дойде да призове праведните, но грешните на покаяние.” Тогава, ако трябва да изключим някои това са богатите, учените, уважаваните, моралните. И, вярвано е, че те често не желаят да слушат това, което се проповядва; но все пак ние трябва да говорим думите на нашия Господ. Защото това е същността на нашето призвание: „Идете и проповядвайте благовестието на всяка твар.” Ако някой отхвърли него или някоя част от него той прави това за собствена погибел и ще понесе своята отговорност. Но все пак „В името на Господа, това, което Господ е казал ние трябва да говорим.”

8. Особено в днешно време ние ще говорим, че „по благодат сте спасени чрез вяра” понеже това учение никога не е било по-необходимо отколкото днес. Нищо освен това не може успешно да спре напредъка на римската измама сред нас. Никога няма да свършим ако нападаме една по една грешките на тази църква. Но спасението чрез вяра удря в самия корен и където то е утвърдено всичко останало пада. Именно това учение нашата църква с право нарича здравата скала и основа на християнската религия, която първа е изхвърлила папството от тези кралства; и единствено тя г държи вън от тях. Нищо друго освен него не може да се противопостави на неморалността, която „залива земята като потоп.” Можеш ли да изпразниш голямата бездна капка по капка? Толкова и можеш да ни реформираш като разубеждаваш да не вършим някой конкретен порок. Но нека „правдата, която е чрез вяра” да бъде изявена и гордо издигната. Нищо освен това не може да затвори устата на тези, които „се хвалят с това, което е срамно и явно се отричат от Господа, Който ги е  купил.” Те могат да говорят толкова внушително колкото и закона, като че ли го имат записан на сърцето си. Когато ги чуем да говорят за това ние можем да си помислим, че те не са далеч от Божието царство: но отведете ги от закона при благовестието; започнете с правдата, която е от вяра; с Христос „краят на закона за всеки, който вярва;” и тези, които сега, макар че винаги са приличали на християни са явно изявени като синове на погибелта; толкова далеч от живота и спасението (Бог да бъде милостив към тях!) колкото ада е далеч от небето.

9. Поради тази причина противника е толкова разярен когато на света са проповядва „спасение чрез вяра:” поради тази причина обръща земята и ада, за да унищожи тези, които първо го проповядваха. И поради същата причина, знаейки, че единствено спасението чрез вяра може да преобърне основите на неговото царство, той призовал всичките си сили и използвал цялото си изкуство, лъжи и хитрости, за да уплаши Мартин Лутер да не изявява това. Нито пък ние трябва да се учудваме на заплахите понеже, както казва този Божий човек: „Как може яростният, горд, силен, въоръжен мъж да бъде спрян от малко дете с тояга в ръка!” особено когато знаем, че малкото дете наистина ще го победи и ще го стъпче под нозете си? Така е, Господи Исусе! Ти си правиш така, че силата Ти „в слабост да се показва съвършена.” Върви напред тогава ти малко дете, което вярва в Него и „десницата Му ще ти покаже ужасни неща.” Макар да си безпомощно и слабо като новородено силният мъж няма да устои пред теб. Ти ще го победиш, ще го повалиш и ще го стъпчеш под краката си. Ти ще вървиш напред воден от Капитана на спасението ти, „за да побеждаваш и ще побеждаваш” докато всички врагове са унищожени и „смъртта е погълната победоносно.”

Благодарение да бъде на Бога, Който ни е дал победа чрез нашия Господ Исус Христос; на когото заедно с Отца и Светия Дух да бъде благословение и слава и мъдрост и благодарение и чест и сила и мощ сега и завинаги. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.