Бъдещето на оправданието


БЪДЕЩЕТО НА ОПРАВДАНИЕТО

спорът между Д. Пайпър и Н. Т. Райт


Преди няколко години известният евангелски проповедник и автор Джон Пайпър публикува книгата The future of justification. В нея той атакува вижданията на (по това време) англиканския епископ на Дърам д-р Н.Т Райт относно оправданието, твърдейки че се отклонява от реформираното виждане.

През 2009 г. Том Райт издава като отговор  Justification: God’s plan and Paul’s vision, в която най-пълно до този момент излага своите виждания по темата.

В момента довършвам последните страници на книгата и личното ми впечатление е, че д-р Райт има съкрушително превъзходство в изложението и аргументацията. Едно от големите му постижения е, че успява да съчетае дълбочина на изложението с четливост и да поддържа интереса на читателя като напълно избягва отегчителните технически детайли – нещо почти непосилно като се има в предвид темата.

Въпреки че е написал популярни коментари на почти всяка книга от Новия Завет Justification е първата творба на Райт, в която се срещам с начина, по който той прави егзегетика в по-голям мащаб (другите книги от същия автор, които съм чел са New testament and the people of God, Jesus and the victory of God и The last word: Beyond the Bible Wars to a New Understanding of the Authority of Scripture). Изцяло неспекулативен и в същото време достигащ до изненадващи заключения той е изключително предизвикателен и стимулиращ.

Вероятно Пайпър наистина стои по-близо до утвърденото от реформаторите виждане за оправданието, но подхода на Райт е по-близък до техния дух – Ecclesia semper reformanda estцърквата трябва да е реформирана и винаги реформираща се. Това означава, че ние трябва постоянно да се връщаме към писанията, да се оглеждаме в тях и да преценяваме своите практика, богословие и традиция – дори и реформираната. В противен случай може да се окаже, че сме направили точно това, срещу което реформаторите са се борели – издигнали сме тяхната традиция като авторитет над писанието – нещо, което вероятно би накарало Лутер и Калвин да се обърнат в гроба. В този смисъл аз намирам твърдението на Райт – важно за нашето виждане относно оправданието е да бъдем по-близо не до Калвин, а до Павел – за много точно. Мисля, че той успява да направи това.

Самият аз завършвайки книгата се чувствам достатъчно стимулиран, за да продължа с Iustitia Dei: A History of the Christian Doctrine of Justification от Алистър МакГраф

По-долу предлагам един кратък откъс даващ представа за вида въпроси, с които ще се сблъска читателя.

Това повдига множество въпроси, които настояват да се включат в настоящата дискусия. Ако е вярно, че това, което църквата е имала в предвид под „оправдание”  – просто под въпроса за оправданието, дори без да говорим за някакъв конкретен отговор – е независимо от и отива отвъд това, което намираме в посланията на Павел, ние трябва да се запитаме: има ли това някакво значение? Свободна ли е църквата да използва думи и концепции по новаторски начин, който не кореспондира с техния библейски произход, както в същото време твърди, поне като нещо подразбиращо се, чрез библейското ехо, което тези библейски думи и концепции съдържат, че те носят авторитета на писанието? По-голямата част от систематичните богослови, с които аз съм запознат биха отговорили бързо, разбира се! Църквата може и трябва, под водителството на Светия Дух, да развие думи, концепции, проповед по всякакви въпроси, отвъд тесните ограничения на егзегетиката. Именно това е направил Атанасий, залагайки на небибелейското понятие homooumn, за да изрази, срещу Арий, радикално библейското виждане за божествеността на Исус Христос. Ние не можем да сведем задачата на богословието до библейски коментар.

Но забележете какво се случва. Думата homooumn не присъства в писанието, но думата „оправдание” е там. Когато църквата, в своето собствено време и проповед, използва една библейска дума и концепция, но има в предвид под нея нещо повече или дори по-различно от това, което думата означава в своя библейски произход, три резултата се случват почти едновременно. Първо, това ще доведе до погрешно четене на писанията. Ние си представяме, че когато библията използва тази дума тя говори за това, за което църквата обикновено говори когато я използва докато това може изобщо да не е така. Второ, подобен прочит ще пропусне напълно нещата, за които писанието говори в това отношение; ние няма да бъдем в състояние да обърнем внимание на Божието слово. Трето, ние ще си представяме, че имаме библейска гаранция за своите идеи докато всичко, което имаме всъщност е едно библейско ехо на собствения ни глас.


Пълния текст на книгите на Пайпър и на Райт могат да се изтеглят от интернет от следните адреси:

1. The future of justification

2. Justification: God’s plan and Paul’s vision

Допълнение: Изглежда борбата продължава този път с обединения фронт на „Modern reformation“


Допълнение 2: Нов рунд в двубоя Оправданието – вчера, днес и завинаги

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.