Не ме мразете защото съм арминианец


НЕ МЕ МРАЗЕТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ СЪМ АРМИНИАНЕЦ

Моите реформирани приятели понякога се отнасят с мен като с враг, но всъщност ние се нуждаем едни от други.

от Роджър Олсън

По време на Великото пробуждане през 18 век Джон Уесли и Джорд Уайтфийлд престанали да си помагат поради различни виждания свързани с предопределението. Накрая те се примирили, но тяхното противоречие продължава да живее в непреставащите дебати за Божия суверенитет и учението за избора и свободната воля.

Независимо от тази историята евангелската коалиция в Северна Америка след Втората световна война включва в едно голямо движение калвинистки и арминиански виждания. Църквите с арминанско богословие членове на Националната асоциация на евангелистите са поне толкова колкото и реформираните.

Сега обаче се появяват знаци за голямо сътресение в тази коалиция свързани с нова подозрителност и агресивност от страна на някои по-консервативни реформирани богослови. Аз цял живот съм бил арминианец както и евангелски християнин и като един, който е дълбоко загрижен за единството на евангелската общност намирам това за твърде обезпокоително.

Някои от тези богослови смятат, че евангелските християни са изправени пред криза, свързана с въпроса за предопределението. „Възможно ли е християнин, който отрича безусловния избор и неустоимата благодат да бъде истински евангелист,” питат те. Майкъл Хортън, професор от Westminster Theological Seminary в Калифорния твърди в списанието Modern Reformation, че „евангелски арминианец” не е опция, а оксиморон. „Един евангелски християнин,” пише той, „не може да бъде арминианец повече отколкото римокатолик.” Дори великият арминиански евангелизатор Джон Уесли е имал объркана евангелска вяра според Хортън и някои от неговите колеги в организациите Christians United for Reformation (CURE) и Тhe Alliance of Confessing Evangelicals (ACE).  Тези и други съвременни евангелски движения се опитват да съживят и издигнат монергизма – вярата в Божието суверенно действие при спасението – както решаващо за автентичния евангелизъм.

В последните години река от книги и статии редактирани и написани от водещи реформирани евангелски учени (като Р. Спроул от Ligonier Ministries) повдигат въпроса за валидността на евангелските твърдения на някои или всички арминиани – протестанти, които отричат безусловното избиране и вярват в благодат, на която може да се устои. АСЕ състави „Кеймбриджката декларация” която критикува, освен останалите слабости сред евангелските християни, вярата, че хората са в състояние да съдействат на обновяващата Божия благодат.

Надявам се, че ще има един нов дебат между тези от нас, които вярват в способността на душата да съдейства на обновяващата благодат (арминианите) и тези евангелски християни, които вярват, че обновяващата благодат трябва да предшества дори покаянието и вярата (калвинистите).

Започнах семинарията като син на петдесятен проповедник желаещ да стане богословски грамотен служител. Дипломирах се като пост-петдесятен евангелски учен в широкия смисъл на думата. Докато следвах аз открих, че човек може да бъде едновременно изпълнен с Духа и интелектуално сериозен, отворен за различни други виждания в широкото евангелско наследство и дори богословски реформиран! Това откритие достигна до мен чрез живота и учението на професори като Ралф Пауъл, Ал Г. Лед, Сам Миколаски и Джеймс Монгомъри Бойс. Списания като Eternity и Christianity today ми помогнаха да променя своите предишни по-тесни представи за автентично евангелско християнство на „пълното евангелие.” Но през всичко това и независимо от сериозната борба с тези проблеми аз продължих да се придържам към арминианството на моето холинес-петдесятно наследство.

От своя богословски наставник в семинарията, един умерено реформиран баптист, получих два съвета, които се запечатаха в умът ми. По време на приема веднага след церемонията по завършването, Ралф Пауъл ме дръпна настрана и с наставнически тон на дядо ми каза: „Роджър, никога не губи есенцията на своя евангелизъм.” Знаейки, че имам желание да продължа своето богословско образование в светски университет той не можеше да се сети какъв по-добър съвет за раздяла да даде на своето младо протеже. Нито пък аз. Винаги си спомням неговата заръка и с всички сили се опитвам да посрещна предизвикателството.

Другия съвет дойде по-рано. Пауъл беше притеснен от моята доста силна арминианска вяра. Един ден той ме взе настрана и каза: „Роджър, ти трябва да знаеш, че арминианството обикновено води до либерално богословие.” Подобно на много реформирани богослови той вярваше, че арминианското ударение върху свободната воля дава твърде много сила на човечеството и следователно съдържа в себе си хуманистичен импулс. Докато аз оцених неговото наставление от собствения си опит знаех, че това не е напълно вярно. Оттогава се опитвам да покажа, че арминианското богословие и едно искрено евангелско християнство могат удобно да съжителствуват.

Богословието TULIP – произведено в Холандия

Арминианското богословие не започва в Армения. На практика то няма нищо общо с тази част на Азия. Арминианство е название свързано с името на един холандски богослов, който умира през 1609 на върха на спор свързан с учението за предопределението. Яков Арминий отхвърля някои от ученията на калвинизма докато приема други. Той следва при наследника на Калвин в Женева – Теодор Беза – но в края на краищата отрича някои от вярванията на последния като безусловното избиране и неустоимата благодат в полза на едно условно избиране, свободна воля и предварителна, устоима благодат.

Крайния реформиран съвременник на Арминий в университета в Лейд бил Франсис Гомер  – друг ученик на Беза – който твърдял, че ученията, които Арминий отхвърлял били основна част от реформираната богословска ортодоксалност.

След смъртта на Ареминий последователите му в Холандия били наречени Ремонстранти и някои от тях формулирали документ познат като Възражение, в който прецизирали своето отхвърляне на калвнисткото богословие на Гомер. Обобщението на реформираната вяра на Гомер се състои от 5 точки (известната формула TULIP[1]) – пълна поквара, безусловно избиране, ограничено изкупление, неустоима благодат и устояване на светиите.

Самият Арминий никога не е отричал първата и последната точки и неговите последователи спорят за тях в продължение на векове. Казано накратко, „петте точки,” срещу които  ремонстрантите възразяват означават (по ред), че всички хора (с изключение на Исус Христос) са родени напълно мъртви духовно и неспособни да направят каквото и да е, за да угодят на Бога поради наследената от Адам паднала природа; Бог е предопределил някои хора да приемат прощение и вечен живот и Божият избор по никакъв начин не е повлияна от живота или решенията на избраните; Христос е умрял на кръста, като спасителна жертва за греховете единствено на избраните; Бог дава обновителна благодат на избраните по такъв начин, че те не могат или няма да искат да се противят; и Божиите избрани ще останат в състояние на благодат до окончателното спасение.

Водещите реформирани служители и политически водачи на Обединените провинции на Нидерландия – най-важния щат, на която е била Холандия –  се срещнали на синод в Дорт от Ноември 1618 до Януари 1619 и осъдили ремонтрантите като еретици. Дорт утвърдил т. нар. 5 точни на калвинизма като ортодоксални и принудил последователите на Арминий или да се покаят заради своята вяра в свободната воля, условното избиране, устоимата благодат и неограниченото изкупление или да бъдат отлъчени от Реформираната църква и изгонени от нидерландските земи. Някои арминиански водачи, като холандския политик Хюго Гртиус, били хвърлени в затвора. Един бил обезглавен. В онези дни не било лесно да се разграничи богословието от политиката.

В резултат на синода в Дорт арминианите се пръснали по други страни и намерили убежище в различни клонове на простетантското християнство. Менонитите и други анабаптисти вече вярвали до голяма степен същите неща относно Божия избор и спасението като мнозина от арминианите: избора се отнасяло за Божието предузнание на тези, които свободно ще отговорят на евангелието след като са направени способни на това от предварителната благодат. Арминианското учение намерило прием сред Англиканската църква, макар че мнозина твърдо му се противопоставяли в името на реформираното богословие.

Малко по малко арминианите се разделили на две партии, които П. А. Сел – модерен тълкувател на историята на борбата между реформирани и арминиани – нарича „арминианство на ума” и „арминианство на сърцето.” Първия водел към деизъм и либерално богословие. Мнозина накрая станали унитариани. Вторите били силно повлияни от германския пиетизъм и поставяли ударение върху личното обръщение и освещение.

Джон Уесли бил водещия „арминианец на сърцето” през 18 век и неговото методистко движение било дълбоко белязано от арминианското богословие на свободната воля. Към тези евангелски християни от своето време, които го обвинявали в хуманистични и католически тежнения поради отричането на безусловното избиране и вярата в свободната воля Уесли утвърждавал абсолютната необходимост Божията предварителна (даваща сила, но устоима) благодат да преодолее смъртоносната рана на греха и да направи свободната воля способна отговорно да приеме или отхвърли спасителната благодат.

Ранните баптисти били разделени от спора между реформирани и арминиани. Тези баптистки проповедници и общества, които приели калвинисткото учение за безусловеното избиране, ограниченото изкупление и неустоимата благодат станали известни като Particular Baptists докато тези, които следвали арминианското учение били наречени General Baptists.

Ривайвалистите и техните обръщенци по време на Великото пробуждане през 1740 и началото на 19 век в Америка често се разцепвали поради подобни богословски въпроси. Джонатан Едуардс от Нова Англия бил гений в защитата на силно реформирани възглед за Божия суверенитет и човешката поквара. Чарлз Фини, век по-късно, представял една крайна версия на арминианството. Цялото обновително движение дало началото на Churches of Christ и независимите Christian Churches било арминианско както и Холименс движението и неговите издънка, Петдесятното движение. Дуайт Муди и Чарлз Спърджън от друга страна били калвинисти.

Всички  в семейството

Аз съм израснал духовно в армининско евангелско християнство. Някои от най-ярките ми детски спомени са от знойни летни нощи под откритата палатка на Iowa Nazarene Campgrounds в West Des Moines. „Святост за Бога!” казваше плаката на платформата; стотици – може би хиляди – холинес и петдесятници около  мен викаха и пееха хвала на Бога до късно през нощта. Нашата малка петдесятна деноминация, подобно на по-голямото холинес-петдесятно движение, беше изцяло арминианска в своята богословска ориентация. Универсалната воля на Бога за спасението на всеки и свободата на всеки да вярва и да приеме евангелското послание беше фундаментална за нашето виждане за християнството.

Нямаше и сянка на либерално богословие, което да се промъква в нашето богословие. Никоя група в историята на християнството не е вярвала толкова страстно в библията като Божие свръхестествено вдъхновено и непогрешимо писано Слово. Божията святост и величие бяха не по-малко централни за нашето проповядване и поучение дори ако Божия суверенитет беше тълкуван като цяло, а не методично. За нас сатана беше реален дявол – бясно куче на дълга каишка – и по никакъв начин „Божият сатана.” И все пак ние вярвахме и учехме, че Бог в края на краищата ще победи в космическата духовна битка и че сатана може единствено да внесе толкова хаос колкото Бог му позволи.

Събиранията на семейството бяха нещо чудесно. Моето голямо семейство и от двете страни включваше християни от различни групи и мнозина от тях говореха открито за своите вярвания. От страната на баща ми повечето ни роднини бяха или холинес или петдесятници и семейните събирани често се превръщаха в разпалени дискусии за пълното освещение и говоренето на езици. Семейството на втората ми майка включваше петдесятни и реформирани християни. Макар че никога не враждуваха открито за богословски въпроси аз добре помня, че всяка страна гледаше с подозрението богословието на другата. Моите роднини от Християнската реформирана Църква от северна Айова не бяха много убедени относно емоционалността и ударението върху свободната воля на тези от нас, които защитаваха и практикуваха петдесятничеството. Моите петдесятни родители, лели и чичовци – мнозина от тях пастири и мисионери – явно се чудеха как тези сухи калвинисти могат да бъдат евангелски християни. И все пак всеки от тях обичаше и приемаше другите независимо от техните богословски различия.

В библейския колеж аз бях индоктриниран срещу реформираното богословие. Повечето от моите петдесятни професори и мнозина от гостите говорители в църквите и събранията горещо се противопоставяха не само на безусловното предопределение и неустоимата благодат (ограниченото изкупление дори не заслужаваше да бъде дискутирано!), но също и на вечната сигурност. Когато петдесятния евангелист Джими Суагърт открито нарече калвинизма „ерес” той само каза публично това, което мнозина холинес и петдесятни вярващи мислеха по-тихо от години.

Но понякога в умът ми се прокрадваха съмнения относно изключително негативния образ на реформираното богословие, в което бях възпитан в библейския колеж. Някои от учебниците бяха написани от евангелски калвинистки учени. Един от тях беше сборник от проповеди на Чарлз Спърджан. Докато бях в колежа аз започнах да чета списание Eternity и се влюбих в големия евангелски презвитериански учител Доналд Грейхаус – мирен калвинист, чийто книги заслужават да бъдат прочетени. Eternity отвори за мен голямата къща на евангелизма, която включва както арминиани така и калвинисти. Освен това аз имах реформирани роднини, чийто живот и свидетелство бяха също толкова страстно евангелски колкото и на всеки изповядващ пълното евангелие.

Една повратна точка в моето духовно и богословско пътуване се случи на едно погребение. Реформирания пастир на леля Маргарет проповядва една от най-евангелските проповеди, които някога бях чувал. Той предизвика всички присъстващи да предадат живота си на Исус Христос както беше направила леля Маргарет. Това доведе до цялостен бунт срещу анти-калвинистката полемика, която слушах от петдесятните проповедници и учители. Макар да не мога да се съглася с всичките 5 точки на калвинисткия TULIP  – особено с безусловното избиране, ограниченото изкупление и неустоимата благодат – аз зная, че къщата на истинското евангелско християнство е по-голяма и по-широка отколкото бях вярвал. Това убеждение укрепна докато пиех дълго от кладенците на евангелското реформирано богословие по време на моето обучение в семинарията и университета.

Макар че запазих арминианските си убеждения, моят евангелски ум се разшири докато четях реформирани богослови като Г. К. Берковер, Бернар Рам, Доналд Блох, Д. И. Пакър и Франсис Шефър. Те ми показаха нови дименсии на учението за Бога и за спасението, които липсваха или бяха замъглени в арминаството на моята младост и ранно богословско обучение: мистериозната, свята другост на Бога; Божия велик суверенитет над природата и историята; човешката пълна безпомощност да постигне каквото и да  е добро или дори да реши да приеме облагите на христовите страдания без благодатта.

Сега зная, че тези неща не липсват в класическото арминианско богословие, но аз ги научих от реформираните евангелски християни. Завърших богословското си образование убеден, че моето арминиснско богословие, макар и като цяло правилно, е лишено от дълбочина и че то би могло да бъде обогатено от наследството на реформираното християнство. Аз също така излязох убеден, че на реформираното богословие  – особено в неговите най-последователни форми – му липсва удивителната нотка на Божията универсална любов към хората толкова очевидна за моята собствена арминианска традиция.

За известно време, в началото на моята кариера като евангелски богослов, аз се опитвах да съществувам като мирен арминианец работещ тихо в по-големия реформиран свят на традиционното евангелско богословие. По пътя си срещнах много други арминианци, които често предпочитаха да се наричат „умерени реформирани” или „калминиани” и постепенно ми просветна, че за мнозина – вероятно за повечето – евангелски богослови извън стриктно уеслианските и петдесятните кръгове, арминианевц е кодова дума за полупелагианец (ерес, която вярва в човешката инициатива за спасението) ако не и за „латентен хуманист.”

Един ден един приятел и колега ме дръпна настрана и ме попита с голяма загриженост дали моето арминианство може да бъде считано за доказателство за латентен хуманизъм в моето мислене. Това беше първия залп в моята борба за евангелския ум, в която се оказах въвлечен. Виждал съм декларации от принципи на евангелска ортодоксалност от хора наричащи себе си „изповядващи евангелски християни” – сред тях беше и един от моите професори в семинарията – чертаещи граници, които изключват мен и останалите арминиани от евангелската общност. (Тези инциденти ми напомнят за моята собствена холинес-петдесятна традиция, която имаше склонност да прави същото с калвинисткото богословие.)

Твърдо съм убеден, че арминианските и реформираните евангелски християни се нуждаят един от други, макар че не се надявам между тях да се появи някакъв хибрид или последователна среда. Ако това беше възможно то би се случило още преди много време. Брилянтни, библейски посветени умове са се борили с тези въпроси на тълкуване в продължение на стотици години без да достигнат до някаква последователна комбинация. За мен не е проблем ако някои евангелски християни желаят да утвърдят нещо наречено „калвинианство”  – което аз мога единствено да смятам за парадоксална и следователно за нестабилна богословска постановка. И аз осъзнавам, че мнозина евангелски християни не се идентифицират нито с арминианството нито с калвинизма.

Но човек или вярва, че благодатта е усторима или че не е. Не може да имате и двете неща по едно и също време. Човек или вярва, че избора – една изцяло библейска концепция – е безусловен или че не е. Не може да имате и двете неща едновременно. Човек или вярва, че Божието провидение над природата и историята е методично и абсолютно или че не е. По отношение на някои от тези решаващи богословски въпроси, за които библията често говори, човек трябва да поеме по единия или по другия път и за съжаление или писанието не е напълно ясно или нашите умове са твърде замъглени от крайности и грехопадението, за да могат да достигнат до едно единствено възможно тълкуване на всички, които вярват в библията.

Нямаме избор

Някои от нас не могат да не бъдат арминиани понеже когато четем библията виждаме като нейна водеща тема Божията универсална любов и желание всички хора да се спасят и да влязат в царството. Не „латентен хуманизъм,” а пасажи като 1 Тимотей 2:4; 2 Петър 3:9 и Езекиил 33:11 (да не споменавам Йоан 3:16-17!) ни убеждават, че Бог не изключва никого от Своята любов и вечно общение поради някакво тайно предопределение и тайнствен контрол. Не модерната философия, но пасажи като Лука 6:47 и 9:24, Деяния 7:51 и Откровение 22:7 ни убеждават, че на хората им е бил даден ужасяващия дар на свободата да приемат или да отхвърлят Божията спасителна благодат и дара на Светия Дух. Следователно нито едно от тези неща не води към ограничаване на Божия суверенитет или към изработване на спасението чрез заслуги свързани с човешки усилия.

Ние класическите арминиани – не всеки, който се нарича арминианец е класически арминианец – вярваме, че Бог би могъл да контролира всичко и всеки, но е избрал да бъде в контрол вместо да контролира всичко през цялото време. Божието себеограничение не намалява Божието величие и суверенитет.

Ние заедно с Яков Арминий и Джон Уесли вярваме, че предварителната благодат е единствената основа за свободно приемане на Божията спасителна благодат. Без да бъдат предварителното пробудени, призовавани и направени способни всички хора са твърде грешни, за да изберат свободно да приемат спасителната благодат, която Бог предлага. Това, че спасението се приема свободно според нашите разбирания не отнема неговия характер на подарък. За това, че разбират и вярно разпространяват откритата истина за Божията универсална любов и благодат арминианите трябва да бъдат похвалени.

Някои евангелски християни не могат да не бъдат реформирани или калвинисти понеже когато четат библията те виждат като нейна основна тема Божието трансцедентно величие, сила и суверен контрол. locus classicus на Римляни 9-11 за тях е достатъчно доказателство, че провидението е абсолютно и методично, че избора е безусловен и че благодатта винаги е неустоима. Те намират същите теми и учения да отекват в цялото писание, включително в Исая 6, Амос 3:6 и 4:13, Йоан 17 и Ефесяни 1.

По-нататък, ако спасението наистина е един свободен дар както Павел учи в Ефесяни 2:8-10, така че никой, който е спасен да не може да се хвали тогава, настояват калвинистите, то трябва да бъде дадено без каквато и да е активност или сътрудничество от страна на грешниците, които го получават. Иначе изкупения човек би могъл да се хвали. Моделът на библейско свидетелство към Бога и Неговия провиденчески план, така както е приеман от реформираните християни, ги кара да признаят и да изповядат безусловно предопределение на всички неща без ограничения или изключения. За това, че разбират и вярно предават откритата истина за Божието величие и човешката зависимост калвинистите трябва да бъдат похвалени.

Дори ако тези две крила на евангелската общност не могат да се съгласят едно с друго – и не изглежда вероятно едната да успее да убеди всички останали да се „обърнат” към нейните виждания – те могат и трябва да приемат един друг като братя и сестри в Христос и да признаят своята обща евангелска връзка. Това е една от силните страни на евангелската коалиция след Втората световна война. За доброто на Божието царство, посветените на библията, центрирани около Христос християни са работили заедно в дух на взаимно уважение и приемане за проповядване на евангелието и за намаляване на човешкото страдание независимо от различните тълкувания на ученията за избора и провидението. Техните общи врагове на съобразяване със секуларизма и явната ерес сред традиционните деноминации са засилили фокуса им върху общата основа на вярата в авторитета на писанието, божествеността на Исус Христос, спасението единствено чрез вяра и други велики истини на библията и историческата християнска вяра. Христоподобния дух на любов и мирното приемане на различията в мненията по отношение на второстепенни неща многократно са увеличили влиянието на тяхната евангелска коалиция и обществото.

Все по-пискливите обвинения за ерес в евангелската коалиция свързани с неща, за които сме се съгласили да не сме съгласни могат единствено да отслабят и подкопаят това свидетелство. Вместо да казват: „Вижте как те се обичат едни други!” външните хора ще казват: „Вижте колко горчиво те воюват помежду си!” Кой би могъл да ги обвинява?

Истината е от значение, но не всяка истина е от еднакво значение. Някои неща ние никога няма да знаем със сигурност докато замъглените стъкла изчезнат и видим „лице в лице.” Междувременно ние трябва да се научим как да се уважаваме и оценяваме един друг в смирение докато се придържаме към своята собствена интерпретация на спорни библейски материали свързани с Божия суверенитет, избора, свободната воля и устоимостта на благодатта.

За тази цел аз призовавам моите събратя евангелските арминиани да направят това, което аз правя: пийте дълбоко от всички кладенци на реформираната евангелска мисъл и хвалете християните калвинисти за тяхното осъзнаване на Божията слава и цялостната нужда от благодат за спасението. Приветствайте и се стремете да излъчвате тяхната любов за цялостно християнското мислене и тяхната страст за промяна на културата. Избягвайте стереотипите и карикатурите на калвинизма защото те не отдават дължимото на неговото богатство и дълбочина. Всички евангелски християни са задължени на наследството на Калвин, Джон Нокс, Едуардс, Уайтфийлд, Спърджън и Шефър.

На моите калвинистки евангелски колеги аз оставям призива да позволят на нас арминианите правото да се съмняваме: дори ако вие не можете да разберете как Бог може да бъде „в контрол”, но не „контролиращ” (суверен, но не определящ всичко) разберете и приемете, че ние наистина прославяме Бога като велик, всемогъщ и тайнствен в красота и сила. Разберете, дори ако не можете напълно да разберете, че ние арминианите утвърждаваме спасението като чист дар на благодат незиработен и незаслужен дори ако той трябва да бъде свободно приет. Четете Арминий, Уесли, Мили, Уайли, Дейл Муди, Грайдър, Дунинг и Оден. Всички твърдят на библейска основа, че избора е условен и благодатта устоима и все пак, че оправданието е единствено по благодат и единствено чрез вяра, свободна, пълна и незаслужена.

От онзи ден на погребението на леля Маргарет аз съм работил заедно с множество реформирани евангелски християни и съм се научил да ценя както тях така и тяхното богословие дори когато оставам убеден в моята перспектива както библейски така и логически. Всичко, за което моля е те да ми върнат услугата като приемат тези от нас, които са техни евангелски братя и сестри по вяра независимо от собственото си убеждение в превъзходството на тяхното богословие.

Със сигурност ние можем отново да се научим да работим и да свидетелствуваме заедно както сме го правили в миналото. Дори Джон Уесли и неговият калвинистки колега Джордж Уайтфийлд са възобновили своето приятелство преди да умрат. Уесли е проповядвал на погребението на Уайтфийлд. Всичко това е било за слава на Бога и на Неговото вечно царство.

През 2013 г. книгата на Роджър Олсен издаде книгата Арминианска теология беше преведена на български език. Тя може да бъде поръчана от следния адрес.


[1] T – total depravity, U – unconditional election, L – limited atonement, I – irresistible grace. P – perseverance of the saints – б. пр.

1 thought on “Не ме мразете защото съм арминианец

  1. Амин!
    Какво друго да кажеш!? Любовта е по-силна от всичко (НЕ е цитат от песен на Лили Иванова). Колцина от нас са дорасли до толкова, че приемат своето разбиране за последна инстанция? Аз съм реформиран, но приемам, ценя и уважавам тези, които са арминяни. Това, че някой е различен от мен, НЕ значи, че е еднакъв със света. Ако се обичаме като различни е по-силно свитетелство за невярващите от доктриналната праведност!
    Благодат и мир на всички вас в името на Господ Исус Христос!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.