Понеже не беше валяло

ПОНЕЖЕ НЕ БЕШЕ ВАЛЯЛО

от Мередит Клайн

Богословска семинария Уестминсър

Няма изгледи спора свързан с хронологическите данни на Битие 1 да приключи скоро. Сред тези, които се придържат към библейски възгледи при тълкуване на писанието някои виждания свързани с тази хронология са станали традиционни. Те може да се разминават по отношение на продължителността на „дните” в Битие 1, но всички са на мнение, че реда описан в главата съвпада с действителната последователност на творческата история. Макар че тези тълкувания продължават да доминират в ортодоксалните кръгове те също така продължават да бъдат оспорвани[1].

В сърцето на проблема, макар че неговата важност като цяло е преувеличена, стои въпросът дали modus operandi на Божието провидение е бил същия по времето на сътворението какъвто е сега. Това не означава да се повдига въпроса дали Битие 1 оставя вратичка за някакъв вид еволюционна реконструкция. Точно обратното, тук предполагаме, че Битие 1 противоречи на идеята, че някакъв неидентифициран вид в нашата пъстра вселена е еволюирал посредством свойствените си потенции без значение дали те са били задвижени от Бога или не. Според Битие 1 Божието действие на абсолютното начало или на творението in nihilum е било последвано от поредица Божествени действия на сътворение както ex nihilo така и intra aliquid[2]. Следователно настоящия пъстър свят е крайния резултат от тези последователни творчески действия на Бога извършени за един период от „шест дни” (Битие 2:1-3)[3].

Макар този ограничен период от „шест дни” да се определя като времето на творението това не е напълно точно. Творческите дела са били преплетени с делата на провидението по начина, по който естественото и свръхестественото провидение действат съвместно в последващата история[4]. Между другото аспектите от самите творчески действия (с изключение на началното действие) могат удачно да бъдат сведени до категорията на провидението. Те са били дела на провидението като по този начин са били дела на Божието управление на света дотолкова доколкото този свят вече е съществувал преди да се случи всяко ново творческо действие. В следващата дискусия под действия свързани с мodus operendi на Божието провидение по време на епохата на творението ще се имат в предвид единствено Божиите действия различни от Неговите творчески действия.

Традиционния тълкувател следвайки своя стриктно хронологически път през данните на Битие 1 ще бъде принуден на едно или на друго място да приеме, че Бог в Своето провиденческо опазване на света по време на „шестте дни” не е действал посредством вторични средства по начина, по който хората днес ежедневно наблюдават и приемат за естествени закони. Въпросът е дали писанието оправдава това традиционно предположение за свръхестествено провидение свързано с времето на сътворението или му противоречи; или въпросът трябва да остане отворен.  Централната теза на тази статия е, че ясен отговор на този въпрос може да бъде намерен в Битие 2:5 и че този отговор съдържа решаващата дума срещу традиционното тълкуване.

Битие 2:5

От английските версии ст. 5 е преведен доста точно от ARV. Един еврейски идиом за изразяване на подчертано отрицание, което откриваме в оригинала на този стих е пропуснат в AV и като в резултат той става в най-добрия случай неясен. RSV, подобно на ARV, правилно включва отрицанието, но съдържа други сериозни слабости. Той разглежда ст. 5 като част от една секция простираща се от 4б до ст. 6, която е подчинена на действието описано в ст. 7. Това е едно старо тълкуване, което Дилич с право отхвърля понеже то изисква „един изкуствено вмъкнат период,” който „не може да бъде очакван в този прост описателен стил[5].” RSV също така принуждава Битие 2 да учи, че човекът е бил създаден преди растенията докато ARV допуска егзегета да смята подредбата на нейните съставки за тематична вместо за хронологична. Ако подредбата на Битие 2 не беше тематична тя би противоречала на учението на Битие 1 (да не споменаваме свидетелството на естественото откровение), че растенията са се появили на земята преди човека[6].

Наложени върху цялостния фон на историята на сътворението тези стихове заострят нашето внимание върху човека и растенията. Това ни подготвя за централната роля на някои обекти на растителното царство, Божията градина и особено дърветата в нейния център, в най-ранната история на човека описана в следващите стихове (ср. 2:8 и сл. и 3:1 и сл.).

Самият ст. 5 описва времето, когато на земята няма растения. Следва да бъде отбелязано нещо много просто, което в същото време е изключително забележително. Това е факта, че за липсата на растения по това време е дадено едно напълно естествено обяснение: “А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята.” Творецът не е дал растителния живот на земята преди да подготви обстановка, която може да гo съхранява без да вторични средства състоящи се в чудотворни методи. Несъмненото предположение на Битие 2:5 е, че Божието провидение е действало по време на периода на сътворението чрез процеси, които всеки читател би могъл да разпознае като нормални в естествения свят днес.

Последната част от ст. 5 посочва една втора причина за липсата на растения – липсата на човек. Макар да е нямало дъжд ако е имало човек, който „да обработва земята” и по-конкретно, да създаде система за изкуствено напояване, той би могъл да направи пустинята да „цъфне като крем[7].” Ефекта от тази последна част на Битие 2:5 има за цел да потвърди и да подсили принципа, че нормалното действие на провидението характеризира епохата на сътворението[8].

Ст. 6 и 7 кореспондират респективно с две клаузи в ст. 5б и се отнасят до това как природните ограничения, които са цитирани тук са отстранени. Първо „пара[9]” започва да се издига от земята и да напоява лицето на земята (ст. 6). Тук имаме едно естествено напояване, което компенсира липсата на дъжд. Първия глагол, който на еврейски е несвършен и в начинателен залог – „започваше да” – е удачен за тази форма и в този случай се изисква ако ст. 6 не е използван, за да неутрализира първата част в ст. 5б. Английската версия на ст. 6 създава впечатлението, че на земята е имало обилно напояване по времето описвано в ст. 5. Ако е така обяснителното изречение в ст. 5 „ защото Господ не беше дал още дъжд на земята” би било безсмислено. Всъщност ст. 6 посочва появата на един нов естествен феномен, необходим за създаването на флората описана в ст. 5а.

Ст. 7 описва създаването на човека. С вече наличното естествено напояване самото оцеляване на растенията не изисква човешко агрономство, но градинарството го прави необходимо. Освен това споменаването на човека в този текст не трябва да бъде свързвано единствено с неговата служба на растителното царство понеже не той е бил създаден за растенията, а те за него.

Битие 2:5 и тълкуването на Битие 1

В Битие 2:5 и сл. откриваме принципа, че modus operendi на Божието провидение е бил същия по време на периода на сътворението както обичайното провидение в настоящото време. Сега трябва да бъде показано, че тези, които приемат традиционните подходи не са в състояние успешно да интегрират това откровение при тълкуването на Битие 1.

В противоречие с Битие 2:5 теорията за 24 часовия ден трябва да предполага, че Бог е използвал различни от обичайните вторични средства, за да извършва своето провиденческо дело. Да вземем само един пример, делото на „третия ден” когато водите се събират заедно и се показва суха земя, която бива покрита с растителност (Битие 1:9-13). Всичко това според теорията, за която говорим, се е извършило за 24 часа. Но един континент, който току що се е появил от водата не може да стане сух за толкова време посредством естествените процеси на изпарение. И все пак според принципа, който намираме в Битие 2:5 именно процеса на изпарение е бил основния действащ принцип по това време.

Резултата наистина става абсурден когато се опитаме да синхронизираме Битие 2:5 с Битие 1 тълкувано като 1 седмица състояща се от 24 часови ден. В този случай растенията са били създадени в деня, който ние наричаме „Вторник.” Следователно липсата на растения описана в Битие 2:5 не може да бъде локализирана по-късно от Вторник сутрин. Нито пък е възможно това да се е случило в някой по-ранен период понеже Битие 2:5 предполага наличието на суха земя, която не се появява до „третия ден.” Освен това би било смешно да припишем липсата на растения в „Неделя” и в „Понеделник” на липсата на вода понеже водата е била единственото нещо, което е можело да се види. Следователно защитниците на виждането за 24 творческа седмица трябва да мислят за Всемогъщия като за колебаещ се да създаде растенията Вторник сутрин понеже не е валяло –  нещо, което се случва по-късно през същия ден! (Ние трябва да предположим, че е валяло или поне, че е бил даден някакъв източник на вода преди края на „Вторник” понеже преди края на деня земята е изобилствала от растения, които според Битие 2:5 преди това са липсвали поради липса на вода.)

Как е възможно сериозен егзегет да не вижда, че подобна реконструкция на „Вторник сутрин” в една буквална творческа седмица е изцяло чужда на историческата перспектива на Битие 2:5? Това е странна слепота, която поставя под въпрос ортодоксалността на всички, които отричат традиционната теория за 24 часов ден докато истината е, че въвеждането на подобна теория е несъвместима в вярата в непротиворечивостта на писанието.

Но всяко стриктно хронологическо тълкуване на Битие 1, дори ако „дните” бъдат смятани за епохи, неизбежно принуждава егзегетиката да влезе в конфликт с принципа описан в Битие 2:5. Традиционните теоретици на „денят-епоха” трябва да приемат, че по време на творческия период растенията и дърветата са растели по лицето на една земя стояща самотна в някаква лишена от слънце, луна и звезди пустота. Може да се каже, че това не е обичайната ботаническа процедура – и все пак Битие 2:5 приема за даденост обичайната ботаническа процедура.

В безполезен опит да избягнат подобна реконструкция, според която растенията (създадени на „третия ден”) съществуват без помощта на слънцето (създадено на „четвъртия ден”) са били предлагани най-неоправдани идеи за това какво се е случило на „четвъртия ден” въпреки ясното твърдение на текста. Битие 1:14-19 казва, че на „четвъртия ден” небесните тела са създадени и поставени в обичайните си места. Мойсей със сигурност няма в предвид просто, че преди това скритите небесни тела сега са станали видими от земята. Той е знаел как да изрази подобна идея на еврейски ако това е било намерението му (ср. неговото описание за появата на континентите от моретата в ст. 9). Най-малко вероятното, което се е случило през този „ден” е, че слънцето е влязло в радикално нови отношения със земята като е започнало да определя земните времена и сезони и като цяло да оказва влияние на живота на земята по начина, по който сега виждаме това да става. Но стриктно хронологическото виждане за Битие 1, дори с подобна минимизираща егзегетика на „четвъртия ден,” все още трябва да предполага, че преди това пренареждане на вселената на „четвъртия ден” растителния живот е съществувал на земята в противоречие със съществуващия в момента естествен закон.

Според тази традиционна реконструкция е невъзможно Битие 2:5 да има някакъв смисъл. Със сигурност ако растенията са можели да съществуват без слънце те са можели да съществуват и без дъжд. Закони съвсем различни от тези, които сега познаваме биха осигурили това. По същия начин Бог би могъл да създаде и гори, които да висят във въздуха без да имат корени в земята. Но тогава за Битие 2:5 би било напълно безсмислено да обяснява липсата на растения чрез позоваване на естествените закони. Всъщност самият факт, че се предлага едно напълно естествено обяснение би поставил Битие 2:5 в принципно противоречие с Битие 1.

За висшата критика това може да означава единствено, че съществува още едно възражение, което да добавят към вече съществуващите относно Битие 1 и 2. Но ортодоксалния егзегет изправен пред доказателствата за обичайно провидение в Битие 2:5 ще отхвърли стриктно хронологичното тълкуване на Битие 1 понеже то неизбежно предполага радикално различни провиденчески действия през този период.

Ако Битие 2:5 премахва определени традиционни тълкувания на Битие 1 по същата причина то утвърждава не толкова традиционното тълкуване, което вижда хронологическата рамка на Битие 1 като фигуративно представяне на времето на творението и твърди, че в тази фигуративна рамка данните за историята на сътворението са били подредени по не-хронологичен критерий. Можем да бъдем сигурни, че определени характеристики стоят на своите места в хронологичен ред. Но това трябва да се определи от фактори различни от последователността на разказа. Напълно очевидно е, например, че „седмия ден” говорещ за Божията радост от завършеното творение, трябва да следва хронологически след самото сътворение. И внушението за позицията на човека като господар на творението, обхвата на неговият културен мандат и други подобни разсъждения изискват неговото сътворение да завършва творческите действия на Бога в действителна историческа последователност така както и в реда на разказа.

Все пак Битие 2:5 не ни позволява да заключим, че реда на разказа е напълно хронологичен. Връзката на подредбата включва и други фактори. Разказа е определен поне до известна степен от един тематичен подход. Както често е било отбелязвано се появява една последователна кореспонденция когато съдържанието на „дните” от 1 до 3 бъде съпоставена със съдържанието на „дните” 4-6. Друг литературен похват в този паралелелизъм е кулминацията, например чрез въвеждането на човека след останалите творения като цар.

От по-голямо значение за живота на човека от тези просто литературни похвати е съботния модел на цялостната структура на Битие 1:1-2:3. Отношението на Създателя към дните, в които Той е направил земята и небето трябва да бъде отношението и на носителите на Неговия образ. Точното съотношение на човешката работа към неговата почивка е въпрос на следване на хронологичната структура на откровението, в което на Бог Му се е видяло угодно да запише Своя творчески триумф. Еоните на творческата история могат да бъдат разделени и на различен от 6 на брой периоди. Защото времево „дните” не са с еднаква дължина (виж напр. седмия „ден,” който е вечен) и е логично вечността диверсифцираща творческите дела да е възможно да бъде подложена на анализ различен от 6 деления. Но Твореца в Своята мъдрост, пригаждайки пропорциите на декрета към нуждите на човека е избрал да открие Своите творчески действия под формата на шест „дена” на работа последвани от един седми „ден” на почивка.

Божественото изискване за подражание от човека отразено в Съботния модел на това откровение става явно в четвъртата заповед на декалога. Там сравнението между Божествения оригинал и човешкото копие е напълно задоволено от факта, че във всеки от случаите има един съботен принцип и съотношение 6:1. Твърдението, че Битие 1 трябва да бъде стриктно хронологическа понеже шестте дни за работа на човека следват в хронологична последователност насилват аналогията ненужно. Логиката на подобен аргумент не би принудила някого да направи заключението, че всички „дни” на сътворението трябва да са били с еднаква продължителност от 24 часа.

Литературния жанр на Битие 1

Напълно отделно от доказателствата на Битие 2:5 фигуративната рамкова интерпретация на Битие 1, която то изисква е за предпочитане пред традиционните тълкувания. Тук ще споменем останалите линии на доказателства съвсем накратко понеже основната цел на тази статия е да концентрира вниманието върху Битие 2:5, чиято решаваща намеса в проблема на Битие 1 е била (доколкото е известно на автора) преди това неоценена.

Литературния характер на Битие 1:1-2:5 подготвя егзегета за наличието на по-силни фигуративни елементи от тези, които биха могли да се очакват в обикновената проза. Разбира се, този пасаж не е изцяло семитска поезия. Но той не е и обикновена проза. Структурата е съставена от строфи, а в строфите има множество рефрени на ехо и повторение. Могат да бъдат открити и други поетични черти като паралелелизъм (1:27; 2:2) и алитерация (1:1). Като цяло Битие 1 трябва да бъде поставено в групата на епическата традиция.

Направили подобно наблюдение относно литературния жанр на описанието на сътворението веднага трябва да добавим, че не е задължително да отричаме историческата истина свързвана с обичайния епос единствено поради формалните литературни аспекти на Божественото откровение. Подобно заключение не е по-неизбежно отколкото пренасянето на политеизма от пред-библейското псалмопеене, в религиозната лирика на библейския Псалтир. Макар Битие 1 да е епос по своя литературен стил неговото съдържание не е легендарно или митично нито в либерален нито в бартиански смисъл. Все пак полу-поетичния стил трябва да накара егзегета да очаква фигуративно изразяване на този като цяло исторически запис за произхода на вселената.

Също така заслужава да обърнем внимание, дори и на ортодоксалните егзегети, върху необходимостта от конкретно доказателство за идентифицирането на конкретни елементи в ранните глави на Битие като литературни образи. Полу-поетичната форма на Битие 1 не прави изключение от това. Егзегетите, които пренебрегват това дегенерират в алегоризиране, а тези глави не са алегории.

Специалното егзегетическо доказателство за фигуративния характер на няколкото хронологически термина в Битие 1 често е било цитирано. Думата „ден” трябва да бъде фигуративна понеже е използвана за вечността, през която Бог си почива от Своя творчески труд. Подчинените елементи на „дните” „утро” и „вечер” трябва да са фигуративни понеже са споменати като характеристики на трите „дни” преди текста за опише създаването на светилата в небесния простор, които разделят деня от нощта. (От позицията в тази статия последния аргумент е, разбира се, единствено ad hominem. Но от друга страна ако валидността на тълкуването защитавано тук е признато фигуративната природа на „вечерите” и „утрините” следва с еднаква необходимост.)

Следователно чисто егзегетически причини водят до заключението, че Божествения автор е използвал образността на една буквална седмица, за да създаде една фигуративна хронологична рамка като описание на творческите действия. И ако това е една фигуративна седмица тогава тя не е буквална седмица от 7 дни по 24 часа. По-нататък щом веднъж бъде оценена фигуративната природа на хронологическия модел буквалността на хронологията вече не е по-неприкосновена от буквалността на продължителността на дните в тази фигуративна седмица.

Дали описание събития са се случили в реда на тяхното описание, дотолкова доколкото това засяга хронологичната рамка на Битие 1, остава отворен егзегетичен въпрос. Всъщност въпросът е решен в полза на една не-хронологична интерпретация посредством егзегетичното доказателство на Битие 2:5. Но ако егзегета няма светлина върху Битие 2:5 би било напълно оправдано той да се обърне към естественото откровение за възможно решение на въпроса оставен нерешен от специалното откровение. И със сигурност естественото откровение относно последователността на развитие във вселената като цяло и последователността на появата на различните видове живот на нашата планета (освен ако това откровение не бъде изтълкувано съвсем погрешно) би изисквало егзегета да приеме едно не-изцяло хронологично тълкуване на творческата седмица.

Егзегета тогава може да намира потвърждение на това виждане в доказателството на тематичното подреждане в Битие 1 и не-хронологичния начин на представената история, които със сигурност са често срещани неща в писанието. Той може също така да отбележи връзката между записа на творческата седмица от Мойсей и определени видения на Йоан в Апокалипсиса, които са вмъкнати в структура чрез последователно изброени деления, но не са стриктно последователни по отношение на своята хронология. Изглежда, че Богът на откровението е избрал да открие древните епохи на творението и есхатологичните епохи на обновлението чрез подобни литературни форми.

 

ВИЖ СЪЩО: Because it had rained (английски) от Марк Д. Футато

 

---

[1] По-конкретно две книги са предизвикали сила реакция сред евангелските християни в САЩ: B. Ramm, The Christian View of Science and Scripture (Grand Rapids, 1954), pp. 173 ff. and N. H. Ridderbos, Is There A Conflict Between Genesis 1 and Natural Science? (Grand Rapids, 1957).

[2] In nihilum обозначава началния творчески акт, при който единствено не съществува предварително сътворена реалност. Intra aliquid има предимство пред  ex materia (за творение като например тялото на Адам от съществуващата вече пръст) в това, че не скрива чистата творческа активност на Божественото действие. Не трябва да се колебаем да определим подобно действие като творческо в стриктния смисъл на понятието. Мнението на Калвин, който отказва да признае това, е погрешно. (в тази връзка виж критиката на Б.Б. Уоргийлд от Й. Мъри в  „Calvin’s Doctrine of Creation“, WTJ XVII, 1954, pp. 9 ff.). На едно място Калвин твърди, че думата „създавам” е ограничена единствено до ex nihilo. По този начин коментирайки думата употребата на думата „създавам” в Битие 1:21 за създаването на морските и въздушните същества Калвин тълкува (погрешно) като включваща използването на съществуващата вода и определя тази употреба единствено на основата, че използвания материал е принадлежал към универсалната материя създадена ex nihilo на първия „ден”. Все пак за този пасаж трябва да бъде отбелязано, че Калвин най-вече е загрижен за точното значение на еврейската дума, а не с обичайната богословска употреба на думата „създавам.”

 

[3] И след сътворението на човека е имало творчески дела сравними с епохата н „шестте дни” напр,. създаването на душите или умножаването на хляба и рибите. Все пак никой от тях не е добавено към „видовете” споменати в „шестте дни.”

[4] Виж B. B. Warfield, „Christian Supernaturalism“ in Studies in Theology (New York, 1932), pp. 37 ff. Приликата на творческите действия с последващите ги свръхестествени действия е пълна. Те винаги са основния път към завършването. Посредством тези последователни творчески действия Бог достига до Шабата на   седмия „ден.” Като следствие супернатурализма е начина, по който Бог насочва носителя на Своя образ към единство с Него и към почивката. Адам е събуден от свръхестествения глас и този глас от самото начало му говори за Божия Шабат, предизвиквайки го с поканата „Пристъпи напред”. Всяка свръхестествена дума изявява и насочва заветния човек към същото съботно обиталище на Бога докато свръхестествените действия го тласкат към него. Изкупителния принцип става задължителен чрез супернатурализма,  който насочва падналия човек към обещаната почивка и следователно е важен в библейското откровение; но все пак той е подчинен на есхатологичната увереност, която бележи всеки супернатурализъм.

 

[5] New Commentary on Genesis (Edinburgh, 1888) I, p. 115. Cf. W. H. Green, The Unity of the Book of Genesis (New York, 1910), p. 25.

[6] Това може а бъде извлечено от Битие 1:26-30 каквото и да е нашето виждане за хронологичния характер на реда на историята в Битие  като цяло.

 

[7] Този стих отразява условията в близкия изток където напояването е изключително важно за земеделието и където се използват различни думи за земя, която се напоява по естествен начин от изкуствено напоявана. Виж  T. H. Gaster, Thespis (New York, 1950), pp. 123, 126.

 

[8] Ако бъде прието виждането на някои егзегети, че сферата на Битие 2:5 е ограничена до тези домашни растения, които са се срещали в Едемската градина концепцията за провиденческото действие остава същата. Текста все още би твърдял, че в някакъв момент предшестващ сътворението на човека и следователно в рамките на творческата епоха липсата на определени естествени продукти е определена от липсата на определени естествени средства за тяхното провиденческо поддържане. Тук може да бъде добавено, че това избягване на ненужен супернатурализъм в провидението по време на „шестте дни” е в съгласие с аналогията на последващото Божествено провидение защото последното също се характеризира със забележителна икономия при прибягването към свръхестественото

 

[9] Значението на еврейската дума е  несигурно. Вероятно тя се отнася до подпочвени водикоито са избликнали на повърхността под формата на извори или реки. Напояването на Едемската градина от реки споменато впоследствие (ст. 10) може да бъде виждано като специфично локализиране на този феномен (ст. 6). Забележете и подобното развитие в случая с човека писан в ст. 5б като автор на изкуствено напояване и твърдението в ст. 7 за неговата отговорност към градината (ст. 8,15).