Битие 1 и вавилонскитe истории за сътворението


БИТИЕ 1 И ВАВИЛНСКИТЕ ИСТОРИИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО


от Пит Енс

(BioLogos)

В средата на 19 век археолозите правели разкопки в библиотеката на цар Ашурбанипал (668-627 пр. Хр.) в древния град Ниневия. Там те открили хиляди глинени плочки написани на език, който станал известен като акадски (далечен и много по-древен братовчед на еврейския).

Плочките съдържат закони, административни въпроси и литература. Те дават възможност да разберем как е изглеждал близкия изток преди 3-4000 години. Но най-голямо внимание привличат откритите религиозни текстове. Един от тях съдържа забележителни прилики с Битие 1. Начина по който хората виждат Битие 1 никога повече няма да бъде същия.

Намерената сред развалините вавилонска история на сътворението днес е известна като Енума Елиш. Това е история за едно силно разединено божествено семейство където в зората на времето се води борба за власт. Бога Мардук убива своя враг Тиамат и разсича тялото й на две части като от едната създава земята, а от другата небето. Така Мардук става най-висшия бог в пантеона.

Учените наричат Енума Елиш „вавилонското Битие.” Причината е, че и двете истории явно споделят някои общи концепции.

–         В двете истории материята вече съществува когато започва сътворението. Подобно на Енума Елиш, Битие 1 описва Бога като подреждащ хаоса, а не като създаващ нещо от нищо.

–         Тъмнината предшества творческите действия.

–         В Енума Елиш символ на хаоса е богинята Тиамат, която персонифицира морето. Битие от своя страна говори за „бездната.” Еврейската дума е tehom, която лингвистично е свързана с Тиамат.

–         И в двете истории светлината съществува преди създаването на слънцето, луната и звездите.

–         И в двете истории има разделение на горната и долната вода с бариера между тях.

–         Реда на творението е подобен включващ разделяне на водите, суха земя, светила и човечеството следван от почивка.

Учените разбирали, че са попаднали на нещо значимо и това повдигнало някои предвидими въпроси както на академично така и на популярно ниво. Може би Битие изобщо не е история, мислели те, а просто още един разказ подобен на Енума Елиш. Всъщност може би Битие е просто по-късна еврейска версия на тази по-стара вавилонска история.

Човек наистина не би могъл да вини хората за това, че задават подобни въпроси при положение, че сред тях току що е паднала такава бомба. До този момент Битие 1 било уникално. Сега имаме непознат до този момент вавилонски мит, който е изключително подобен на писанието.

За известно време много учени смятали, че Битие 1 е заимствало материал от Енума Елиш. Това довело до спора за „библията и Бабел” (Бабел е еврейското име на Вавилон). На практика учените като цяло смятали, че вавилонската култура била източника на всички древни религии, включително и на християнството. По-късните открития свързани с други култури (шумерска, египетска, ханаанска) и времеви периоди довели учените до различни заключение: вавилонската култура не е имала толкова широко влияние и Битие 1 не е директно зависимо от Енума Елиш. Вместо това тези текстове са два примера за богословски теми общи за множество култури в продължение на векове. Историите не са директно свързани, но споделят общ начин на мислене за началото. Те „дишат един и същ въздух.”

Учените също така започват да осъзнават различията между Битие 1 и Енума Елиш. Една централна разлика е, че Богът на Израел твори сам без каквато и да е мелодрама или дълъг разказ. Сам, в рамките на 31 стиха (а не за 900 реда  както е  Енума Елиш) Той създава всичко. Битие 1 не е просто една съкратена версия на по-стара история на сътворението. Тя е уникална част от еврейското богословие.

Но това не означава, че подобията трябва да бъдат омаловажавани. Някои учени отиват в другата крайност казвайки, че няма никакъв смисъл да сравняваме Битие 1 с Енума Елиш, но те са малцинство. Ясно е, че тези истории споделят един общ, древен начин на мислене за началото на космоса. Те участват в един сходен „концептуален свят” където твърди бариери разделят водите, хаотични материали съществуват преди реда и светлината свети преди слънцето, луната и звездите. Тези прилики не трябва да се преувеличават или пренебрегват. Но те ни казват нещо: макар че Битие е уникално и макар че е писание то е една древна история която отразява древен начин на мислене.

Битие 1 трябва да бъде разбирано именно в своя древен контекст, а не отделен от него. Истории като Енума Елиш ни дават ограничен, но важен поглед как древните хора от близкия изток са мислили за началото. Те ни помагат да оценим жанра на Битие. По този начин ние можем да се научим да задаваме към Битие 1 въпросите, на които то е било написано да отговаря вместо да вмъкваме в него собствените си въпроси.

Един от основните въпроси, които евреите са задавали е бил как техния Бог се нарежда сред множеството други богове в древния свят – какво Го прави достоен за по-голямо поклонение от боговете на суперсили като Вавилон или Египет. Прочита на Битие като древна литература подчертава тази полемична дименсия.

Битие 1 е смело заявление, че Богът на една незначителна нация с проблемно минало единствен е отговорен за това, което виждаме. Не боговете на суперсилите са създали това, а Яхве. В древния свят това са били войнствени думи.

Битие 1 със сигурност не е просто еврейска версия на Енума Елиш. Но ние не можем изцяло да оценим специфичното богословие на Битие 1 без първо да видим какво то споделя с Енума Елиш и други древни истории. Разбирането на тази връзка е едно напомняне, че правим лоша услуга на Битие когато го четем единствено през очилата на съвремието.

Реклама

8 thoughts on “Битие 1 и вавилонскитe истории за сътворението

  1. НЕ се лъжете мили хора!Малко квас ….-Това е поредната манипулация на луцифер.

  2. Едно нещо, признавам си, ме изненада в този постинг. Авторът като че ли е съгласн с виждането, че и „в двете истории материята вече съществува когато започва сътворението“ (поне не виждам следващи коментари по този въпрос). За мен това трудно се връзва със самото начало на книгата: „В началото Бог сътвори небето и земята.“ За мен това не е „подреждане не хаоса“. Или може би не разбирам древния начин на мислене? Струва ми се, че и за св. Йоан Богослов (макар и не чак толкова древен, но все пак живял на половината от времето, което ни разделя от автора на Битие) това не звучи като подреждане на хаоса. Поне няма никакъв намек за хаоса в началото на Евангелието според Йоан: „В началото бе Словото…“ Става дума за предсъществуването на Бога, на Божия Син, на Исус Христос. А очевидно, препратката е именно към началото на Битие.

    Иначе, действително има елементи на подреждане, на уреждане на вече сътвореното: „И Бог каза: да произведе водата… да произведе земята…“ (1:20,24), Бог създава човека от кал, жената от реброто на Адам и т. н. Но това е по-нататъка. За тях е напълно смилено да предположим, че са взаимсвани от приетото виждане за сътворението по онова време. Никоя идея не се ражда във вакуум. Според мен за автора на Битие може да се каже, че подрежда своя разказ, използвайки вече съществуващ материал. Но мисля, че Бог, описан в неговия разказ, прави нещо различно.

  3. Много добро наблюдение Иво. Битие 1:1 всъщност се оказва доста труден за разбиране, а оттам и за превод стих. Не е невъзможно текста да звучи: „Когато Бог започна да твори….земята беше пуста и неустроена.“ Един добър коментар в таз връзка може да се намери при Хамилтън на следния адрес http://books.google.com/books?id=c1DrrBMFuZYC&pg=PP1&dq=inauthor:%22Victor+P.+Hamilton%22&hl=bg&cd=2#v=onepage&q&f=true (стр. 103-104). По всяка вероятност автора на статията приема тази идея (която на мен не ми се струва особено вероятна, но пък аз нямам понятие от еврейски език).
    Християните традиционно използват Бит. 1:1 (и цялата глава) за формулировката creatio ex nihilo. Ето защо ми направи впечатление предложението на Стенли Гренц това да се разбира по-скоро в смисъл на липса на външна причина, която да застави Бога да създаде това, което прави. Изобщо неговото разглеждана не учението за сътворението ми се видя много свежо (виж http://books.google.com/books?id=NAPrXVh_56wC&printsec=frontcover&dq=Stanley+Grenz&hl=bg&cd=1#v=onepage&q&f=false – глава The creator God).
    За мен статията е интересна защото ни посочва интересен факт – разказа в Битие действително кореспондира с други разкази от същото време (Енума Елиш е само един пример). Задавам си въпроса дали Мойсей не използва умишлено познати модели, за да може на тази основа и по разбираем начин да утвърди юдео-християнски концепции за Бога и света. Това би означавало, че за да разберем правилно разказа ние трябва да търсим по-добро разбиране на древната обстановка, светоглед и проблеми на първите читатели, а не да внасяме изкуствено в текста своите съвременни въпроси за еволюцията и т.н., които изобщо не идвали на ум на Мойсей и на които той съответно не се опитва да отгооври.

    Поздрави:
    Радо

  4. Радо, благодаря за препратката към коментара на Хамилтън. Не подозирах, че съществува този дебат как да се преведе Бит. 1:1. Изглежда, има силни аргументи в подкрепа и на двете тези. Самият Хамилтън пише, че се придържа към традиционния превод: „В началото Бог сътвори небето и земята“. За мен един от решаващите аргументи (макар и не по същество) в подкрепа на това е, че този вариант е възприет при всички древни преводи на гръцки и латински, както и че е разбиран по тзи начин от Мазоретите (Хамилтън, стр. 107).

    Аз също не съм специалист и затова търся заобиколни начини да разбера какво се казва в текста. Аргументът ми, както загатнах в предишния си коментар, е в приликата с Йоан 1:1. Като че ли повечето коментатори са склонни да виждат алюзия между „В началото бе Словото“ и Бит. 1:1. Ако са прави, значи Йоан го е написал така преднамерено. Т. е. Йоан 1:1-5 трябва да носи накакъв вид авторово тълкуване на Бит. 1:1. Но от евангелието става ясно, че предсъществуващ е единствено Бог или поне така го вижда апостолът. Предполагам оттам идва идеята за сътворение от нищото, макар самият текст в Бит. 1:1 да не е еднознчен по този въпрос.

    Разбира се, можем да разбираме творческият акт на Бога от Бит. 1 в смисъл, че Бог не е бил принуден да твори. Но има и още нещо в текста. Бог не е ограничен в своята творческа дейност: „Бог каза… и стана така… и Бог видя, че беше добро“. Това според означава, че дори да приемем, че Бит. 1:1 учи, че в началото е имало Бог и хаос, нямаме право да възприемаме този хаос в някакъв материален смисъл (със свои си закони, несъответстващи на Божията воля), а трябва да го разбираме просто като „безредие“. Добре, но философски на мен поне ми е доста трудно да направя разграничение между такъв вид „хаос“ и „нищо“. Т. е. понятието за „нищо“ може да се разглежда като „безредие“, „липса на закони“ и тогава пак стигаме до сътворение „ex nihilo“. Тук ключов за разбирането на Бит. 1:1 е останалият разказ за сътворението.

    Последно, както отбелязва и Хамилтън (стр. 105) класическият превод на Бит. 1:1 е в съгласие с представата, че разказът за сътворението действително копира познатите по онова време разкази за сътворението като вавилонския „Енума Елиш“, но го прави с цел да изтъкне определени различия. Нещо подобно прави Исус цитирайки закона: „Чували сте, че било казано… но Аз ви казвам…“ (паралелът е мой). Т. е. използва се готов материал, вече изградени концепции, за да се предаде определено послание. При такъв подход можем да очакваме, че това послание ще е строго фокусирано, както е и случаят с пасажа от проподедта на плнината на Исус, а не описателно и изчерпателно. Тогава си струва да си зададем въпроса, върху какво се фокусира авторът на Битие. Определени различия с вавилонското предание биха били насочващи. И според мен предсъществуването и всемогъществото на Бога са сред елементите, върху, които се фокусира авторът (наред с други характеристики на Божия характер).

  5. Съгласен съм с всичко, което казваш, Иво.
    Както писах и предния път аз самият също бих „заложил“ на традиционния превод на Битие 1:1. Посочих препратките по-скоро, за да обясня откъде автора на статията (вероятно) черпи своята идея.
    Йоан 1, разбира се, съзнателно използва езика на Битие 1. Целта на автора е да покаже, че във въплащението, живота и смъртта на Исус Христос Бог извършва едно ново сътворение – „новото създание“, за което говори Павел (2 Кор. 5:17), а в крайна сметка и изкупването на цялата природа (Римл. 8:18-23) и новото небе и земя. Всъщност, това „заиграване“ с Битие 1 се открива не само в началото, но и в края на посланието – „Ето човека“ (на 6-я ден), почивката в гроба на седмия, възкресението (новото творение) на първия, духването върху апостолите и „Приемете Святия Дух“ (сравни Битие 2:7). С всичко това Йоан внушава, че след възкресението ние вечем живеем в един нов свят, промяната е толкова радикална, че е съизмерима с творческия акт в Битие 1-2, а ние сме новите хора, създадени по образа на Христос (Колосяни 3:9-10) като вместо жизнено дихание в нас е вдъхнат Святия Дух….Това е част от използването на СЗ в НЗ, за които си говорихме в „Харта“.
    Разбира се, също, Йоан внушава, че без Бога не е създадено нищо от това, което съществува – идея, която намираме и при Павел и то на няколко места (макар че може би е възможно да се хармонизира виждането за хаоса преди творческата намеса на Бога с Нговото предсъществуване).
    Двете други неща, които казваш, според мен, са много важни и точни. Не зная дали заимстваш от някъде мисълта за хаоса като нищо, но изглежда именно по този начин древните хора са виждали нещата. За тях нещо съществува не когато присъства материално, а едва когато намери своето функционално значение. Аз самият съвсем наскоро попаднах на тази идея (виж http://books.google.com/books?id=6qZLAz3TckgC&printsec=frontcover&dq=The+lost+world+of+Genesis+one&hl=bg&cd=1#v=onepage&q&f=false – стр. 23 и сл. Ancient cosmology is function oriented – мисля, че ще ти бъде интересно).
    Последно, и аз мисля, че Мойсей използва общоприети схеми, за да подчертае още по-ясно някои различия. Едното от тях, както ти посочваш, е Божиите качества. Другото е борбата с политеизма и насочването на хората към единствния истински Бог. Слъцето, луната, звездите, морските чудовища, бездната (водите), вятъра не са богове, са създания и не трябва да се почитат. Ако познаваме древните религии ударът срещу политеизма може да се види в почти всеки стих. Евреите току що са излезли от Египет – една политеистична държава. Те отиват в Ханаан където основния проблем за тях ще бъде същия. (Виж първата и втората заповед.) Мойсей още от самото начало взема мерки те да не изоставят своя Творец.
    Ако това е така то Мойсей спокойно може да е използвал една древна схема на света като фон, на който да предаде богословски истини за Бога, човека, творението и останалите „богове,“ които всъщност не са такива. Въпросът не е дали това описание отговаря на съвременната наука, а че това е единствения възможен начин автора да бъде разбран от своите читатели.
    Моето впечатление е, че съвременните християни често забравят, че Битие е писано преди всичко за първите читатели и едва след това за нас. Ние задаваме към него въпроси, на които то няма за цел да отговори (как, с какви средства, за колко време Бог е творил и т.н.) и го превръщаме в научен и исторически алманах като по този начин подхождаме към него от изцяло неправилна позиция. Поне това е моето впечатление….

  6. Радо, бележките ти по Йоан са много ценни за човек като мен, който не чете активно богословска литература. Не бях забелязал тези паралели, но те наистина хвърлят нова светлина (за мен) при четенето на Йоановото евангелие. Ще трябва да го прочета пак.

    За хаоса като „нищо“ просто разсъждавах върху коментара на Хамилтън. Той отбелязва, че двата варианта на разбиране на Бит. 1:1 съдържат важни космологически различия. Просто ми се струва, че следващото съдържание на Бит. 1 не оставя чак толкова широки възможности за космологически различия и в карйа сметка и двете се свеждат до сътворение от нищото. Аргументът ми беше чисто логически, без препратка към древния начин на мислене. Ако обаче това, което казваш за функционалното разбиране на същността на нещта е вярно, то тогава смисловата разлика между двата превода на Бит. 1:1 съвсем се размива. Излиза, че не е толкова важно дали авторът е искал да каже: „В началото Бог сътвори небето и земята…“ или „Когато Бог започна да твори, земята беше пуста и неустроена“. Той съвсем спокойно би могъл да има предвид и двете едновременно (ако наистина е мислил функцоинално). Тогава (за мое разочарование) ще трябва да заключим, че Бит. 1:1 не съдържа някаква радикално нова идея в сравнвние с останалите предания. (Тук не говоря за останалата част от книгата.)

    Във връзка с тази дискусия обаче си мислих за една друга много съществена разлика на библейската космология с други космологии. Зачетох се в преводите ти на „Против Ересите“ от Ириней Лионски. В началото описва подробно възгледа за сътворението на последователите на Валентин. Направи ми впечатление един модел, който съм срещал и на други места: В началото беше Еди Кой Си… После той създаде Някой Друг… После Един Трети проислязал от този Някой Друг… и т. н. Докато стигнем до действителните действащи лица, минават поне 4-5 генерации на върховни същества, за които по нататък почти не става дума, нито се посочва някакъв начин да се убедим в тяхното действително съществуване. Тахната роля като че ли е просто да предадат тежест на разказа. (По силата на функционалното мислене, можем спокойно да приемем, че не съществуват.)

    Библейският разказ е много различен в това отношение. Бог, който поставя самото начало на всичко, не престава за взаимодейства с човека през цялата му история, Той е главното действащо лице и дори (О, какво безобразие!) самият Той сатва човек в един момент. Просто не сдърржах да отбележа това наблюдение. Не знам как е при вавилонския разказ, не съм чел нищо за него.

  7. Точно това, че има „алтернативни“ истории почти идентични с Битие ми говори, че Битие е вярно!

    Хората вместо да застават в отбранителна позиция, е добре да използват това, като още едно доказателство за истинността на Словото!

    А за върховните същества, ами и в Библията ги има, но малко християни си дават труда да разберат Божествените Йерархии.

    Като хинт ще дам случая със стотника и Иисус, като стотника каза, че не е нужно Иисус да си прави труда да дойде до дома му…като коментара на Иисус е интересен „Не съм намерил толкова вяра в целия израил…“ ;-).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.