Дарът на Светия Дух


ДАРЪТ НА СВЯТИЯ ДУХ

от Мартин Лутер


И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино(Деяния 2:1-13)

Петдесятница

1. Историята на този ден както и прекрасната проповед, която изнася Светия Дух чрез апостол Петър и за която можем да говорим отделно ние ще оставим за друг специален случай през годината, а сега само накратко ще споменем повода за този празник и за служението на Светия Дух.

2. Празника, който наричаме „Педесятница” има следния произход: Когато Бог извеждал децата на Израел от Египет Той им заповядал да празнуват празника Пасха в нощта на тяхното заминаване както и всяка година по същото време като спомен на своето освобождение от робство и за излизането от Египет. Петдесет дни по-късно в своето пътуване през пустинята те достигнали до планината Синай. Там Бог им дал закона чрез Мойсей и им заповядал ежегодно да пазят като спомен за даването на закона на петдесетия ден след празника Пасха. Оттук произлиза и името на празника Петдесятница понеже думат петдесятница идва от гръцката дума „pentekoste” или „петдесетия ден.” Нашите саксонци в по-голямо съответствие с гръцкия език използват думата „pfingsten”. Лука ни казва: „Когато настана денят на петдесятница” или „напълно дойде” – когато евреите на подходящото време си припомняли даването на Божия закон на планината Синай, Светия Дух дошъл според обещанието  на Христос и им дал един нов закон. Сега ние празнуваме този празник не поради старото историческо събитие, но поради новото – даването на Светия Дух. Удачно е тогава да разясним разликата между нашата Педесятница и еврейската.

Писания закон и духовния закон

3. Причината евреите да празнуват била даването на писания закон; но ние празнуваме даването на духовния закон. За да бъда още по-ясен аз ще цитирам разликата, която Павел прави между двата завета (2 Коринятни 3:6). Тези два завета на свой ред се свързват с два вида хора.

4. Първо, има писан закон заповядан от Бога и съставен от записани думи. Той е наречен „писан” понеже не отива по-далеч и не достига до сърцето нито пък делата, до които води са нещо повече от лицемерни и насилени. Съставен изцяло от букви писаният закон е изцяло мъртъв. Неговата задача е да убива, той царува над мъртви хора. Хора с мъртви сърца не са в състояние искрено да пазят Божиите заповеди. Ако всеки човек бъде оставен да върши каквото иска без да е възпиран от страх няма да се намери нито един, който да следва закона. Без съмнение човешката природа съзнава факта, че докато предпочита да следва собствените си желания тя е принудена да върши нещо друго; защото тя разсъждава: „Ако не пазя Божиите заповеди Той ще ме накаже хвърляйки ме в ада.” По този начин нашата природа е принудена да се подчинява с нежелание, противно на собствените й желания. Понеже хората се страхуват от наказание те скоро стават врагове на Бога, чувстват се грешници неспособни да застанат пред Бога и в края на краищата не приемани от Него. Всъщност те биха искали да няма Бог. Такива Божии врагове остават упорити в сърцата си без значение колко добре изглеждат отвън. Следователно, ние виждаме как закона, дотолкова доколкото се състои единствено от писани думи, не може да направи никого праведен нито не може да влезе в някое сърце. По тази тема ние сме говорили и писали много на друго място.

5. Другият закон е духовен; той не е написан с перо и мастило нито изговорен с устни както Мойсей четеше от каменните скрижали. От историческия запис на събитието ние научаваме, че Светия Дух слязъл от небето и изпълнил цялото събрано множество; явили се огнени езици, които се разделили на всеки от тях и те проповядвали по толкова необичаен начин, че всички се изпълнили с удивление. Духът дошъл, изливайки се в сърцата им, превръщайки ги в различни хора, които живеели и желаели да се покоряват на Бога. Тази промяна била изява на Самия Дух, Неговото дело в сърцата. На тези сърца Той записал Своята любов с чист и огнен пламък връщайки ги към живот и карайки ги да отговорят с огнени езици и действени ръце. Те станали нови създания, съзнаващи, че притежават напълно нови умове и склонности. Тогава всичко станало живот и светлина; разбиране, ум и сърце горящи и радващи се на всичко, което е угодно на Бога. Такова е истинското различие между писания и духовния Божий закон. Оттук ние разбираме какво е действието на Светия Дух.

Служението на Светия Дух

6.  От това ние трябва да научим какво е служението на Светия Дух в църквата и как или чрез какви средства Той е приет в сърцата и делата. В предишното време се е проповядвало, че Той просто е потвърждавал това, което са решили съборите и папата е установил в бездуховната папска църква. Истината все пак е, че делата на папите и съборите са просто външни неща; те са свързани с външни заповеди и наредби. Следователно, горната теория е изцяло неправилна и измамна. За делата на Светия Дух папистите приемат един мъртъв писан закон докато те всъщност са жив, духовен закон. Така те превръщат Светия Дух в Мойсей, а делата Му в изцяло човешки бърборене. Това е пълно непознаване на характера на Светия Дух, на целта на Неговото идване и на природата на Неговото служение. Следователно, нека да научим и здраво да хванем, тези неща и да бъдем в състояние правилно да разграничаваме делото на Духа.

7. Забележете, тук Светия Дух слиза и изпълва сърцата на учениците, които са уплашени на наскърбени. Той прави техните езици огнени и ги запалва с любов, за да проповядват Христос смело, говорейки ясно и безстрашно. Ясно е тогава, че делото на Духа не е да пише книги или да създава закони. Той пише на сърцата на хората, създавайки едно ново сърце, така че човека да може да се радва пред Бога изпълнен с любов към Него и готов да Му служи и да Го следва с радост.

8.  Какви са средствата и начините, които Духа използва, за да промени и обнови сърцето? Това става чрез проповядване на Исус Христос както казва самият Христос (Йоан 15:26) “А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.” Както често сме чували благовестието е Божието послание, което трябва да се проповядва по целия свят, казвайки на всеки човек, че тъй като чрез закона никой не може да стане праведен, а по-скоро става по-неправеден, Бог е изпратил Собствения Си възлюбен Син да пролее кръвта Си и да умре за греховете ни, които не могат да бъдат заличени чрез нашите собствени усилия.

9. Не е достатъчно Христос просто да бъде проповядван; словото трябва да бъде вярвано. Следователно, Бог е изпратил Светия Дух, за да запечатва проповядваното върху сърцето и да го направи живо в него. Без съмнение Христос извършва всичко – отнел е греховете ни и е преодолял всяка трудност, направил ни е способни да станем, чрез Него господари на всичко. Но съкровището лежи в един куп; то не е разпръснато и дадено навсякъде. Преди да можем да му се радваме Светия Дух идва и го споделя на сърцето правейки го способно да вярва и да каже: „И аз съм от тези, които имат благословението.” Всеки, който чуе предлаганата чрез благовестието благодат е призован към тази благодат както казва Христос (Матей 11:28) „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени” и т.н.

10. Сега, с вярата, че Бог е дошъл, за да ни избави и ни е дал това безценно благословение, без съмнение човешкото сърце трябва да бъде пълно с радост и благодарност към Бога и трябва радостно да каже: „Скъпи Отче, понеже Твоята воля е да изявиш към мен неизразима любов и милост аз ще Те обичам искрено и доброволно ще върша всичко, което Ти е угодно.” Благословеното сърце никога не гледа към Бога със завистливо око. То не се страхува, че ще бъде хвърлено в ада като е било преди да дойде Светия Дух, когато не е чувствало любовта, добротата, верността на Божието благоволение към Него. Последвалата радост без съмнение ще го накара да страда за Бога когато това се налага.

11. Нека тогава да научим да разпознаваме Светия Дух – да знаем, че Неговата мисия е да ни представи безценния Христос и всички Негови благословения; да ни Го открие чрез благовестието и да Го даде на сърцето правейки ги едно. Когато нашите сърца са чувствителни за това дело на Духа ние естествено сме готови да кажем: „Ако нашите дела не постигат нищо и единствено Светия Дух трябва да извърши нашето спасение тогава защо да се товарим с дела по закона?” Според учението на Духа всички човешки дела и закони са изключени, дори законите на Мойсей. Наставлението на Светия Дух е по-висше от това на всички книги. Духът учи хората да разберат писанията по-добре от този, който се занимава единствено със закона.

12. Следователно, единствената употреба на книгите е да подсилят нашата вяра и да покажат на другите писмени свидетелства за учението на Духа. Защото ние не трябва да пазим вярата си за себе си, но да я оставим да свети навън. За да направим това са необходими писанията. Но бъдете внимателни да не смятате Светия Дух за законодател, а за Един, който  е изявил на вашите сърца благовестието на Христос и по този начин ви е освободил от писания закон, така че да не остане дори една буква освен като средство за проповядване на евангелието.

Вярващите все пак трябва да се съпротивляват на греха

13. Но освен това ние трябва да сме разумни и да знаем, че в един смисъл не всичко е завършено когато е приет Светия Дух. Притежаващия Духа не става изведнъж напълно съвършен, чист във всяко отношение, нечувствителен за греха и закона. Ние не учим, че делото на Духа е изцяло завършено, а по-скоро, че то е прогресивно; Той действа постепенно и нарастващо. Следователно не може да се намери никой който да е съвършен в праведност и святост, лишен от грях и скръб дори, служещ на всички хора с радост.

Писанията ясно учат какво е делото на Светия Дух – да ни освободи от греха и страха. Но когато Той направи това делото не е изцяло завършено. Християнина трябва, в някаква степен, все още да чувства греха в своето сърце, да изпитва ужаса на смъртта; той е засегнат от всичко, което засяга и станалите грешници. Докато невярващите са толкова дълбоко в своите грехове и толкова безразлични, вярващите ясно чувстват своите. Но християните са подпомогнати от Светия Дух, Който ги успокоява и им дава сили докато делото не бъде напълно завършено. То завършва когато те повече не чувства своите грехове.

14. Поради тази причина аз казвам, че ние трябва да сме предпазливи; трябва да внимаваме да не се хвалим нахално и самонадеяно с притежаването на Светия Дух както правят някои горди фанатици. Опасността е да не станем твърде уверени смятайки, че сме съвършени във всяко отношение. Благочестивият християнин все още е плът и кръв както останалите хора; той се стреми да устои на злите страсти и другите грехове и неволно чувства злите желания. Но този, който не е християнин е безгрижно спокоен и изцяло незагрижен за греховете си.

15. Не е от значение, че ние чувстваме злите страсти при положение, че се стремим да им се противим. Човек не трябва да се подвежда от този чувства и да се смята за изгубен ако има грешни желания. Във същото време той трябва, дотогава докато е жив, да се бори с греховете, които чувства в себе си. Той трябва непрестанно да стене, за да бъде освободен от тях и трябва да позволи на Светия Дух да действа в него. Вярващия постоянно стене за святост със стенание, което е твърде дълбоко, за да бъде изразено както пише Павел в Римляни 8:26. Но християните има благословен слушател-самият Свети Дух. Той с готовност приема искрения копнеж за чистота и изпраща на съвестта Божествен успокоение.

В нас винаги ще има смесица от чистота и несъвършенство. Ние винаги трябва да съзнаваме едновременно присъствието на Светия Дух и собствените си грехове – нашето несъвършенство. Ние приличаме на болен човек в ръцете на лекар, който го лекува. Нека никой не мисли: „Ето човек, който притежава Светия Дух; следователно той трябва да е съвършено силен, да няма никакво несъвършенство и да върши единствено добри дела.” Не, не мислете така; защото докато ние живеем в плът тук на земята, ние не можем да постигнем такава степен на съвършенство, че да бъдем изцяло свободни от слабости и грешки. Самите свети апостоли често се оплакват, че са изкушавани и страдат. Техните чувства откъсват от тях присъствието на Светия Дух, макар че те били уверени, че Той им дава сила и ги подкрепя в техните изкушения, една сила давана чрез словото и вярата.

16. Светия Дух се дава единствено на разтревожени и тъжни сърца. Единствено тогава благовестието може да ни е от полза и да даде плод. Божият дар е твърде възвишен и благороден, за да го хвърли Той пред кучетата и свинете, които, когато по случайност чуят проповядваното послание, го поглъщат без да знаят какво повреждат. Сърцето трябва да разпознава и чувства своята окаяност и неспособност да се освободи само. Преди Светия Дух  да може да дойде и да го освободи в него трябва да  има борба. Нека никой да не си представя, че ще получи Светия Дух по друг начин.

17. Ние виждаме тази истина показана в историята тук. Възлюбените ученици били изпълнени със срах и ужас. Те били неспокойни и обезкуражени и потъвали в неверие и отчаяние. Единствено с голяма трудност и усилия Христос ги вдигнал отново. Все пак единственото им падение било бяло тяхното маловерие: те се страхували, че небесата ще се стоварят върху им. Дори самия Господ едва успял да ги успокои когато казал: „Светия Дух ще слезе върху вас от небето, изявявайки Мен във вашите сърца докато Ме познаете и чрез Мен, Отца. Тогава сърцата ви ще бъдат успокоени, укрепени и изпълнени с радост.” Това било обещанието, което се изпълнило в денят на Петдесятница.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.