Да помогнем на нова телевизия да свали Биг брадър от ефир


ДА ПОМОГНЕМ НА НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ ДА СВАЛИ БИГ БРАДЪР ОТ ЕФИР

от Радостин Марчев

Това е заглавие на една група във facebook, която наскоро открих. Между “подписалите” се се видях имената на няколко мои познати християни (всички чудесни хора). Нямам представа дали иницативата е стартирана от вярващ човек или не, но тя породи в мен някои въпроси за начина, по който християните комуникират с обществото и културата, в които живеят.

През (не чак толкова) далечната 1988 MCA/Universal пуснаха по кината филма на Мартин Скорсезе “Последното изкушение на Христос.” Милиони християни бяха възмутени. Църковни водачи органзираха силна пропаганда и обществен натиск с цел спиране на продукцията. Предложенията варираха от християнски бойкот целящ да намали приходите на компаниите производителки до набиране на средства, за да се откупи продукцията, след което да се унищожат негативите. Не е за учудване, че филмът пожъна огромен успех и хората масово пълнеха киносалоните. Холивуд знае, че няма такова нещо като лоша реклама и чудесно се възползва от ситуацията. Всъщност по-късно се появиха слухове, че MCA/Universal страхувайки се да не загубят пари от един отегчителен и езотеричен филм съвсем съзнателно са допуснали предварителна информация за него да достигне до някои християнски водачи, които впоследствие са реагирали точно според техните надежди и очаквания[1].

Моите впечатления са, че голяма част от християните в България са склонни да използват същия подход на натиск и заклеймяване. Това е видно от примери като официалните изявления на Православната църква срещу “Шифарът на Леонардо” и концерта на Мадона в София, протеста на множество религиозни организации срещу гей-парада миналата година и т.н. вкл. и споменатата група във facebook, за която стана дума.

Аз обаче изпитвам сериозни съмнения спрямо неговата ефективност. Соченето с пръст и осъждането създават впечатлението (понякога оправдано трябва да признаем), че християните са груби, ограничени и нечувствителни хора, които просто искат да наложат на останалите някакви правила и забрани, които са им не само чужди, но и неразбираеми. Нещо повече, подобни протести често са изказвани декларативно без по никакъв начин да се обяснява защо техните поддръжници смятат своята гледна точка за по-добра и правилна. Обосновката “Така казва библията” и цитирането на стихове едва ли е разбираем и убедителен аргумет за феновете на Мадона и Биг брадър, а факта, че съотношението нехристияни-християни в страната ни вероятно е 50:1 го прави и напълно безсмислен.

Аз вярвам, че библията има какво да каже за някои от най-острите проблеми в обществото. Но за да бъде чута нейното послание първо трябва да стане разбираемо за обикновения човек. А това изисква първо да го преведем на неговия език, след това да обясним защо смятаме, че то е правилно и добро и накрая да се включим в адекватен диалог представяйки едно алтернативно и привлекателно послание. Все неща, които изискват много усилия, за да се усвоят и които, страхувам се, почти напълно липсват на българските християни.

Задавам си и друг въпрос: дали критиката и отрицанието, които са ни толкова присъщи, са най-адекватния начин за ангажиране с обществените проблеми? Дали искаме да бъдем запомени с това, против което сме или с това, на което държим? Не е ли ясното изразяване на християнските цености предпоставка за един по-добър диалог от показването на проблемите или поне не е ли необходим баланс между двете неща?

Анди Кроуч посочва[2] 4 начина, по които християните реагират на нехристиянската култура, в която живеят: отхвърляне, критика, копиране и консумация. Всеки един от тях, макар и в различна степен може да се открие сред вярващите в България. Но той предлага и един пети, по-удачен начин за комуникация и влияние – създаване на култура. С други думи ако не желаете децата ви да се прехласват по Хари Потър създайте нова “Нарния”, ако искате да гледате филм, който задълбочено да предава християснки цености направете “Властелина на пръстените,” ако ви дразни чалгата сформирайте нов U2, а ако сте старомоден и все още четете книги напишете един “Quo Vadis.”

Разбира се, по-лесно е да се критикува нещо направено от някой друг отколкото сам да създадеш нещо стойностно. По-лесно, но дали е по-полезно и градивно? И ако християните не са готови да платят цената, за да направят това, а предпочитат просто да мърморят трябва ли да се учудват или да се сърдят на някого, че не ги вземат на сериозно?


[1] Виж Kenneth A. Mayers, Proclamation instead of protest, in Power evangelism: the selling out of the evangelical church, ed. by Michael Horton, Moody press, Chicago, 1992

[2] Едно добро кратко видео представяне на неговата идея може да се намери ТУК. По-подробно тя е развита в книгата му Andy Crouch, Culture making: recovering our creative calling, IVP, 2008. Една голяма част може да се намери online (виж връзката).

6 thoughts on “Да помогнем на нова телевизия да свали Биг брадър от ефир

  1. Раздвоен съм!
    Съгласен съм с това, че християните понякога не знаят как да реагират; съгласен с това, че само критика не помага; съгласен съм, че ако може да се предложи нещо по-стойностно ще е по-добре, НО не съм съгласен, че понеже съотношението е неблагоприятно и не можем да повлияем трябва да си траем. Трябва да се каже! Пошлоста, покварата и тям подобни трябва да се назоват и заклеймят. Нищо, че кервана ще продължи – длъжността на кучето е да излае, да предупреди. Вярно, че християните са сравнени с овце, но това е по отношение на Пастира. В никакъв случай не овцедушни, нихилисти, маргинални и т.н. В България за жалост липсват християни (или поне не се чуват), които смислено да аргументират християнската позиция по обществени въпроси. За български Сенкевич, К.С. Луис, Боно и компания можем само да мечтаем. Докато мечтаем, нека да „лаем“ (Езекил 3:17, 33:6-7)!!!

  2. О, ТриЖ, аз съм напълно съгласен с теб. Ние имаме толова прекрасно послание, че просто не можем да си позволим да мълчим. Нека само да се научим да го казваме така, че да ни чуят.

  3. Мисля, че подходът на заклеймяване на пошлостите в обществото не само, че не е адекватен подход за прогласяване на християнското послание, но е и неверен подход. Той всъщност противоречи на посланието, което носим. Да си припомним ап. Павел, който говорейки за величието на Божията благодат я описва като толкова велика, че дори той, „най-големият грешник“ бива приет. Заклеймяването, често е зле прикрита себеправедност. Тя може да е много добре прикрита за заклеймителя (самият той може да си вярва), но е прозрачна за околните. Мисля, че не случайно Бог избира грешници за прогласят благовестието. Бидейки такива, ние сме свързани с обществото. Връзката между нас и Него е друга работа. Тя си е Негово дело. Но факт е, че по един почти абсурден начин, ние сме свързващото звено. Нека бъдем просто себе си. Тогава бихме били най-ефективни да обръщаме сърцата на хората към Бога.

    Как обаче да правим това съвсем не е прост въпрос и тук, Радо, изразяваш само една от страните. Еднакво опасна е и другата крайност – сливането с културата. Това пък би размило посланието. В историята на християнството има много примери когато Църквата се опитва да асимилира езически обичаи, придавайки им християнски смисъл. Това далеч не е лош подход. Бог прави с нас самите същото. Асимилира ни, като ни придава стойност, която не ни е вътрешно присъща. Т.е. подходът поне е правдив. Обаче в много от слуаите се оказва, че асимилацията на езическите обичаи е само външна. Не е преминала през трансформация. И в крайна смтка, новият християнски смисъл, който е придаден бива възприеман просто като ново име на същото старо нещо. Това също е доста лоша тенденция, защото веднъж утвърдила се, цялото благовестие бива възприемано като различна формулировка на езичеството. А то не е. То е блага ВЕСТ, в края на краищата. То е нещо радикално ново.

  4. Като отворих статията, очаквах, че ще е поредното посредствено християнско тръбене колко е грешен брадъра. Слава Богу се оказах заблуден.

    Ако ТриЖ смята, че може само да мечтае за автори от такива величини, изглежда не му стига смелост и да реализира тези мечти.

    Според мен превъзходството ще е в плодовете. Като християните направят по добри и по силни неща, то естествено хората ще имат избор между Биг Брадър и нещо хубаво, вместо между Биг брадър и Биг систър.

    Може би хората ги кефи, защото нямат алтернативи…

  5. Радо, 100% съм съгласен с теб. Чудя се, обаче колко лайка е събрала статията във фейсбук от хора, които са прочели само заглавието. 😉 „Чукча не читател, чукча писател“. Успех!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.