Лъжи и истини за науката и религията


ЛЪЖИ И ИСТИНИ ЗА НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА: ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА

от Роналд Намбърс

11 Май, 2006

Downing College, Cambridge

Радвам се да бъда в Кеймбридж особено когато времето тук е толкова хубаво. Бях помолен да говоря по темата „Лъжи и истини за науката и религията.” Идеята се роди преди няколко години когато в личен разговор споделих с Денис своя интерес по въпроса. За съжаление след години, дори десетилетия проучване на историята на науката и религията същите стари митове, които отново и отново сме опровергавали продължават да живеят собствен живот и да са популярни сред хората. Мисля, че именно тези митове, които се прокрадват от миналото са едно от големите препятствия за подобряване мнението на хората за отношенията между науката и религията. Светската публика, до степента, в която тези хора изобщо мислят за науката и религията, знае със сигурност, че организираната религия винаги се е противопоставяла на научния прогрес. Свидетелство за това са Галилей, Дарвин, Фройд, Джон Томас Скопс. Те знаят, че възхода на християнството е убил древната наука, че християнска църква през средните векове е подтискала растежа на естествената философия, че християни са учели, че света е плосък, че през средните векове и ренесанса църквата е забранявала аутопсиите и дисекциите. И обратно, религиозните хора знаят, че науката е изиграла водеща роля за подкопаване на вярата чрез натурализма и анти-библицизма. Ако желаем публиката да получи един нов поглед върху връзката между науката и религията трябва да се отървем от старите митове, които продължават да се представят за историческа истина. Тук искам да поясня, че аз използвам думата „мит” в добрия старомоден смисъл, като измислица или полуистина, а не като сложно антропологично или религиозно изследване.

Учените са спорели как най-добре да характеризират връзката между науката и религията и никое предложение не е било по-измамно от това на конфликта. Всъщност двете най-широко четени книги за историята на науката и християнството съдържат в заглавието си „конфликт” или „битка”. Първата от тях е книгата на Джон Уилям Драпър The History of the Conflict between Religion and Science. Тя се появява в средата на 70-т г. на 18 век и всъщност е в много по-малка степен безстрастна история отколкото тирада срещу римокатолиците и това, което те са направили, за да попречат на научния прогрес. Драпър твърди, че омразата на Ватикана към науката е изцапала ръцете й с кръв. Остава да се чудите защо човек като него – той е бил много влиятелен химик, основател и първи президент на Обществото на химиците, много активен в развитието на фотографията в САЩ – е изхабил толкова много време в писане на цяла книга представляваща обвинение срещу католицизма. Истината е, че той е имал син, който е заболял в ранна възраст, а сестрата на Драпър, католическа монахиня, която по това време живеела при тях, му отнела любимата книжка понеже не смятала, че не е достатъчно поучителна. Малко след смъртта на момчето тя я оставила на масата, на мястото където то обикновено се хранело и Драпър никога не й простил това. Изглежда това е източника на неговата омраза към католицизма.

Драпър пренебрегва или обезценява научните принос на много посветени католици от Коперник и Галилей до Галвани и Пастьор. Едва наскоро се появи едно изключително добро изследване на католицизма и ранната модерна наука от Джон Хейлборн, The Sun in the Church: Cathedrals as Solar Observatories в което той твърди, че римокатолическата църква в продължение на повече от 6 века, от възстановяването на древното знание по време на Средните векове до Просвещението, е оказвала по-голяма финансова подкрепа за астрономически изследвания, от всяка друга – вероятно от всички други – институции. Какво бихме постигнали без Католическата църква? Причината църквата първоначално толкова да се интересува от астрономия е била установяване на точната дата на Възкресението, но впоследствие тези наблюдения са използвани за изучаване на геометрията на слънчевата система както и за други общи астрономически въпроси. Ние също така знаем, че Папското медицинско училище, Сан Вианса, сега Римски университет, в продължение на години, десетилетия, даже на векове, е извършвало пионерска работа в анатомията и физиологията.

Андрю Диксън Уайт, историк и първи президент на Униерситета Корнел в Ню Йорк  е написал втората книга, монументален труд наречен A History of the Warfare of Science with Theology in Christendom. Той е започнал да чете лекции по темата в края на 60-те г. на 18 век, публикувал е малък памфлет дори преди Драпър, продължил да пише глави в следващите годни и накрая, през 1896, е издал своя magnum opus в два тома. Той описва връзката между науката и християнството като серия от битки между умствено ограничените, догматични богослови и търсещите истината хора на науката. Всичко започнало когато той се борел да получи обществено финансиране отпускано от Конгреса на различни щати, за да подпомогне изучаването на земеделското и механично изкуство. Уайт  бил решен да превърне Корнел в храм на науката, който няма нищо общо с религиозни интереси. Той многократно имал успех в съревнование с ръководителите на някои църковни институции, което ги направило до известна степен критични срещу Андрю Диксън Уайт. Оттук произлязла неговата неспирна битка между науката и религията. Той я описва по следния начин: „Това е един вековен конфликт, една война, която продължава дълго време с неотслабваща ярост, с по-голяма упоритост, с по-яростна стратегия от тази на Александър, Цезар или Наполеон.” Уайт вярвал, че някои от най-кръвопролитните битки са били водени между 16 и 17 век в периода на т.нар. научна революция когато влиятелни църковни водачи многократно се опитвали да смълчат модерната наука. Коперник, казва той, който се осмелил да нарече слънцето център на планетарната система, рискувал живота си когато публикувал своите еретични виждания и избегнал преследването единствено поради смъртта си. Мнозина от последователите му нямали това щастие. Джордано Бруно бил изгорен като мръсно животно; Галилей бил измъчван и унижаван като най-лошия неверник; Кеплер бил преследван и от католици и от протестанти. Андреас Василий, лекарят от 16 век поставил основите на съвременната анатомия настоявайки за внимателни дисекции на човешкото тяло, заплатил за своята дързост като бил преследван до смърт. Последната жертва в тази продължителна война на науката, казва Уайт, била тази институция, Университета Корнел и неговият достоен президент, Андрю Диксън Уайт.

Независимо от множеството книги и статии оспорващи интерпретацията на Уайт, особено елегантния отговор на Джим Моор, публикуван в края на 70-те г. на 19 век, метафората за битка остава популярна и то не само сред общата публика, но и сред религиозните и научните общности.

Аз и моите колеги не знаем за учен, работил в периода на научната революция, който да е изгубил живота си поради своите научни възгледи, макар че италианската инквизиция е изгорила последователя на Коперник от 16 век Джордано Бруно. Причина за това обаче били неговите еретически възгледи за небожествеността на Христос, а не вярата му в безкрайността на света или това, че бил последовател на Коперник. Той настоявал, че Христос не е имал човешко тяло и че смъртта Му на кръста е била просто илюзия, което направило властите доста подозрителни към него. Той е поддържал и други еретически идеи.

Противно на често повтаряните истории за мъченията и затварянето на Галилей, днес ние знаем, че той никога не бил измъчван физически – възможно е да е понесъл доста умствена болка, но никога не е бил измъчван физически. Той напуснал Флоренция през 1633 и отишъл в Рим – заради процеса – където първоначално пребивавал в посолството на Тускана, а не в затвора или в ръцете на Инквизицията. През няколкото дни, които  прекарал във Ватикана по време на своя процес не бил поставен в килия, а в специален тристаен апартамент предоставен му като почетен гост от един от свещениците на Инквизицията. И за да бъде направен живота му колкото се може по-приятен ястията били приготвяни от готвача на италианското посолство. Дори и след присъдата си той не  бил хвърлен в затвора, а останал под домашен арест, първо във вилата на Медичите в Рим, а след това в двореца на Архиепископа в Сиена, където останал доста време и накрая в своята собствена вила извън Флоренция. Не мисля, че на някой от нас би му харесало да се намира под домашен арест за какъвто и да е период от време, но все пак това е много по-различно от съдбата сполетяла Галилей според много популярни разкази.

От Андрю Диксън Уайт и от мнозина други ние също така знаем, че по време на средните векове църквата учела, че земята е плоска и че на смелия герой Христофор Колумб, който отплавал за Северна Америка дължим емпирическото доказателство, че света всъщност е кръгъл. За съжаление един от хората виновни за тази представа и който популяризирал това виждане бил много известен учен от 19 век от Вашия кеймбриджски университет, Уилям Вевел. Но дори няколко години преди Вевел, както показва историкът Гефри Ръсел, американския писател Уошингтън Ървинг, в една донякъде измислена биография на Колумб, говори за това, че земята е плоска. Така че едва през 19 век хората започнали да мислят, че през средновековието всеки е смятал, че земята е плоска. На практика, поне от времето на Аристотел и през 16 век, почти никой не е смятал така; образованите хора почти винаги я описвали като сфера. През средните векове имало само двама човека, които настоявали за несферичността на земята. Те, разбира се, са тези, които Вевел цитира през първата част на 19 век и които са представителни за злините произлезли от това в бъдеще.

През 19 век психологът Зигмунд Фройд отбелязва, че науката вече е нанесла три големи злини на човечеството свързани с неговата наивна самовлюбеност. Първата е свързвана с астронома от 16 век Николай Коперник когато станало известно, че нашата планета не е центъра на вселената, а само една малка точица на фона на една толкова огромна вселена, че е трудно дори да си я представим. Втората, според Фройд, е свързана с Чарлз Дарвин, когато изследванията в биологията отнели на човека привилегията да бъде специално създаден и го превърнали в наследник на животински вид. Фройд продължава като казва, че стремежа на човека към величие сега понася третия горчив удар този път от ръцете на сродните му психоаналитици, които показвали, че хората действат под влияние на неосъзнати стимули.

Фройд нямало нужда да се притеснява за умственото страдание нанесено от модерната наука. Откритията на Коперник вече били отнели на човека централното място в космоса, но това било позитивно движение. Според приетата на времето космология центъра на вселената бил най-лошото място, в което можело да се намира някой и ако четете литературата от това време рядко ще откриете някой да се оплаква от това, че му е отнето това ужасно централно място във вселената. Може би религиозните хора са имали множество други възражения, но грижата, че са били изместени от центъра просто е още една циркулираща лъжа.

Психоанализата никога не достигала важността, която нейния основател мечтаел и по този начин никога не причинила травмата, която той е очаквал да понесат по-голямата част от хората. Но какво да кажем за дарвинизма? Какво да кажем за неговите резултати? Колко голям емоционален стрес е причинило откритието, че хората са произлезли от маймуни? В тази връзка откриваме някои много интересни твърдения, две от които желая да ви прочета. Историкът Питър Бьолер казва: „Най-големия триумф на дарвинизма е, че той бързо установява пълен разрив между науката и религията.” Интересно, но доста скромно сравнено с това, което казва Ернст Майер в една от последните си книги малко преди смъртта си. В What evolution Is, ние четем: „Не е за учудване, че Произхода на видовете предизвикал такъв смут. Почти сама тя довела до секуларизиране на науката.” Но това повдига интересния въпрос: до каква степен науката е свързана с нещо наречено секуларизация? През 60-те и 70-те години много социолози както и някои историци говореха за историята на секуларизацията и предричаха, че доста скоро света ще стане напълно светски. Един от най-известните антрополози в Америка, Антъни Уолис, написа в един учебник през 1966: „Аз съм сигурен, че еволюционното бъдеще на религията е изчезване. Това е основано на емпирично изследване. Вярата в свръхестествено същество и свръхестествени сили, които влияят на природата без да се подчиняват на нейните закони ще намалее и ще се превърне единствено в интересна историческа памет.” В по-голямата част от теориите за секуларизацията, които са били популяризирани след 2-та св. война науката е играла ключова роля за разбиране на религиозните вярвания. Днес когато четете социолозите може да отбележете интересния факт, че те се опитват да обяснят защо религиозните вярвания по света са толкова силни и не просто религиозните вярвания, а именно фундаменатлистките. Без значение дали става дума за Индия, средния изток или северна Америка, тази религия е доказала, че е жизнена и растяща дори и в най-консервативните й и неприемливи версии. Така че сега имаме много по-различен проблем за обяснение от този, който сме имали преди няколко десетилетия.

Правени са няколко проучвания, които се опитват да оценят влиянието на науката, и по-конкретно на дарвинизма, върху загубата на вяра в края на 19 век. Те показват, че макар малък брой хора наистина да са изгубили вярата си поради дарвинизма самият Давнин не е сред тях. В едно от най-трогателните есета, които съм чел за историята на науката Джим Моор разказва как Дарвин изгубил вярата си. Първо, той изгубил баща си, който бил чудесен лекар, но понеже бил невярващ според християнското богословие трябвало завинаги да гори в ада. Как би могъл един справедлив Бог да направи това? След това починал брат му. Накрая най-големия удар дошъл когато 10 годишната му дъщеря Ани се разболяла. Г-жа Дарвин била бременна, така че Чарлс Дарвин я взел на водолечение, от което той имал нужда и останал до нея докато тя повяхнала и умряла. Той бил толкова покрусен, че дори не бил в състояние да присъства на погребението й. Дарвин се питал, защо ако има всезнаещ и всемогъщ Бог, Който можел да спаси живота на Ани, Той не го направил? Така именно личните преживявания, а не учението за естествения подбор го накарали да изостави християнството.

Преди няколко години един британски социолог на име Сюзан Бъд изучаваше биографиите на 150 британски секуларисти и свободни мислители живели между 1850 и 1950. Един от проблемите при изучаването на секуларизацията е свързано с това да научиш достатъчно за хората, за да кажеш какво се е случило. Но при свободните мислители често откриваме бележки, които съдържат историите на това как те са изгубили вярата си. Така, опитвайки се да отговори на тези въпроси, тя открила една нова база данни. Оказало се, че само двама от тези хора споменавали, че са чели Дарвин и Хъксли преди да изгубят вярата си. При повечето това станало по причини много подобни на тези, които разрушили вярата на Дарвин в християнството, поради много лични причини, разсъждавайки за произхода и природата на греха, на вечното наказание и на други подобни неща.

Не е за учудване, че много християни и други религиозни хора са обидени от негативните и в голямата си част неоснователни характеристики, които описват християнството като най-големия враг на научния прогрес. Те изтъкват, че християнска Европа е родила модерната наука и че по-голямата част от приноса към науката е бил направен от убедени християни. Някои апологети (тук аз няма да спомена имената им) отиват дотам, че описват историческите отношения между науката и християнството като хармонично единство настоявайки, че науката би могла да се развие единствено в култура подобна на християнската където вярата в подредения космос създаден и управляван от Бог е широко приемана. Няма нужда човек да търси много надалеч, за да открие множество твърдения в подкрепа на тезата, че не само хора като Драпър и Уайт са грешали в своята история, но че са грешали радикално и че днешната наука не би могла да съществува ако не са били християните и тяхното богословие, които са й позволили да се развие в началото на модерния период.

Трябва да кажа, че много малко историци на науката биха се съгласили с това обяснение и една от причините е очевидна – за да каже това човек трябва да изключи всички постижения на гърците, на мюсюлманите и евреите преди научната революция и да твърди, че каквото и да са правили те това не е било наука. Андрю Кънингам, който стои на последния ред в тази стая, през последните десетилетия е оказал забележително влияние върху историографията на науката показвайки, че всъщност науката не е съществувала преди късния 18 и 19 век. Преди това ние сме имали естествена философия, естествена история и медицина; хора, които са изучавали природата. Науката, такава каквато я познаваме, свързана с изучаване на природата и по-специално с изучаване на естествения свят, не се  е появила още доста време. И все пак дори въпроса дали гърците или мюсюлманите са правели истинска наука да е спорен все пак те са правели много от нещата, които по-късните християнски естествени философи и естествени историци са  правили. И макар че християните, както вече посочих, често са помагали и са имали решителен принос за развитието на науката през 16, 17 и следващите векове аз смятам, че е самонадеяност те да настояват, че единствено християнството би могло да създаде науката такава каквато я познаваме днес.

Както някои от вас знаят, аз съм отделил много време за изучаване историята на анти-еволюционното движение водено от креационистите и желая да споделя с вас някои от митовете, които съм открил в хода на своето изследване.

Не зная колко популярен е филма Inherit the Wind в Британия, но предполагам, че поне някои от вас са го гледали. Това е един чудесен филм спечелил Оскар, който описва известният процес Скопс в Дейтън, Тенеси през 1925. Това е едно от най-добре познатите исторически събития в САЩ, отчасти понеже всеки учебник му отделя един или два параграфа. В течение на годините стотици хиляди ако не и милиони хора са гледали пиесата или филма Inherit the Wind. Той е придобил такава репутация като достоверно описание на случилото се, че преди няколко години една финансирана от държавата група историци работеща върху създаване на национални стандарти за изучаване историята на САЩ през 20-те години на миналия век предложи учителите да използват филма, за да могат да разберат начина на мислене на фундаменталистите, които са се противопоставяли на еволюцията в началото на 20 век.

Би било добре ако Inherit the Wind поне се доближаваше до действителните събития разиграли се в Дейтън през 1925. Както вероятно знаете, отрицателния герой там е бил Уилям Дженинг Брайън, много популярен американски политик, който на три пъти е бил номиниран от демократическата партия за кандидат за президент и е бил един от най-добре познатите и обичани политици в Америка (не достатъчно обичан, за да спечели изборите, но обичан в някои кръгове). Противно на това, което показва филма и на това, което сега вярват повечето от американските политици, Брайън не е бил креацинист в смисъла, в който ние влагаме в това понятие. От средата на века ние сме започнал повече или по-малко да свързваме креацинистите с хора, които вярват в историята за ранна земя, на която нищо не се е случвало преди повече от 6-7 или може би 10 000 години. По този начин е представен и Брайън; той настоява, че сътворението е станало в 4004 г.  преди Христос, на 22 Октомври. Един от най-интересните диалози във филма е когато Кларънс Дароу, известният адвокат-агностик, който разпитва Брайън го моли да бъде малко по-конкретен и Брайън отговаря, че земята е била създадена в 9.00 часа, а Дароу пита отново: „По източно или по западно време?” Разбира се, това винаги предизвиква голям смях.

Стенограмите на процеса Скопс са достъпни още от 1925 г. за всеки историк[1]. Ако прегледате кръстосания разпит, на който Дароу е подложил Брайън, учуденият в случая е Дароу. Той е мислел, че Брайън трябва да вярва в скорошно специално сътворение и Брайън отново и отново му казва, не, ние не смятаме така и веднъж, раздразнено заявява: „За нас няма значение дали седмицата на сътворението е траела 600, 6000 или 6 000 000 години, това е без значение.” И той е бил прав. Фундаменталистите, които през 20-те години се противопоставяли на еволюцията – поне тези, които пишели и изразявали своите мнения по въпроса – почти всички приемали доказателствата на историческата геология за възрастта на земята. Едва през 60-те години креационстко движение вярващо в млада земя и скорошно специално сътворение взема превес. Брайън е бил поканен да отиде в Дейтън от ръководителя на Световната Християнска Фундаменталистка Асоциация, един баптистки проповедник на име Уилям, Б. Райли. Райли обикалял страната проповядвайки съвсем същото послание като Брайън относно дните в Битие казвайки, че те очевидно символизират огромни геологически периоди и няма проблем за фундаменталистите християни да приемат това. Разделителната линия за Райли, Браъйн и други фундаменталистки водачи, бил въпросът за еволюцията на човека и то най-вече поради морални причини. Преди всичко, кажете на младите хора, че са произлезли от животни и те няма да бъдат особено изненадани когато се държат като такива; и Бог знае, че през 20-те години американските младежи са се държали до голяма степен като животни (но само през 20-те!).

Не мога да се въздържа да не кажа още нещо относно креционитите и техните вярвания. Носи се странната идея, че креационистите твърдят, че Бог е създал всички видове. Може би те някога наистина са го правили, но ще ви бъде трудно да намерите някой креационист, който да е твърдял това през последните 50 години. Чета за някои мои колеги от богословския факултет, които казват: само ако можехме да поговорим с тези хора и да им кажем какво сме открили в полето или в лабораторията, което показва създаването на нови видове, това със сигурност би ги убедило да се откажат от своите твърдения. Проблемът е, че те вярват това. Те са изоставили тези твърдения поне от половин век и то по много добра причина. Докато все повече и повече фундаменталисти и креационисти приемат възгледа за едно младо творение те трябва да намерят начин да обяснят огромното множество геологически данни. За тази цел те се обръщат към Ноевия ковчег и потопа, който е траел около година и по този начин приемат, че всички геоложки пластове са се образували за около една година от световната история. Ноевия потоп  се е случил преди около 4350 години[2] плюс минус няколко. Библията ни дава размерите  на  ковчега, така че ние можем да определим неговият максимален капацитет. Дори ако всички животни в него са се намирали в състояние на хибернация и не се е налагало да се складира храна той не е в състояние да побере всички милиони видове, които зоолозите са открили. Така че от края на 40-те и началото на 50-те години креацинистите започват да твърдят, че библията казва, че Бог е създал семейства, а не видове. А какво е семейството? Семейството е това, което Бог е създал в Едем на първо място и това, което е спасил в ковчега на второ. Така, че не е наложително в ковчега да е имало толкова много представители, за да се обясни огромното разнообразие след потопа. Вероятно там е имало само една двойка кучета, които са се репродуцирали във всички лисици, койоти, вълци и домашни кучета, които днес наблюдаваме. Креационистите подкрепящи виждането за млада земя трябва да приемат една еволюция, която действа с бързи темпове. Те наричат това микроеволюция – противопоставено на макроеволюцията. Така че няма каквито и да е доказателства, че относително малките промени в органичния свят открити от зоолозите ще са в състояние да убедят един креационист подкрепящ идеята за млада земя да изостави своето виждане. Зная, че това е тъжна новина, но трябва да  я споделя!

Накрая, искам да кажа няколко думи за глобализацията на креционисткото движение. Докато беше жив американския палеонтолог Стивън Джей Голд пътуваше по света и при различни случаи често беше питан за американския феномен известен като креционизъм. Точно преди смъртта си Голд увери чуждата публика, че това е една уникална американска чудатост (изразът е негов) и че няма шанс тя някога да се разпространи извън САЩ. За съжаление това се случи; аз съм историк и не трябва да давам оценки, така че просто ще кажа, че това стана.

Нека да ви дам само един-два от по-интересните пример. Някои от Вас може би знаят, че Австралия, особено Пасифика, се е превърнала в една от крепостите на анти-еволюционното движение от 80-те години и че един от основателите на австралийското движение се е установил в САЩ близо до Синсинати, Охайо и е създал огромна империя като наскоро откри музей на сътворение на стойност 25 милиона долара. Неговото име е Кен Хам – някои от вас може би са чули за него когато беше Великобритания през 2004 и от това, което аз чух е събрал значителна публика. Южна Корея има неочаквано голямо и активно креционистко движение и през последните няколко години започна да изпраща креационстки мисионери в други страни, включително по западния бряг на Северна Америка и Индонезия. Една от страните, където креационизма най-малко можеше да очаква топъл прием е Русия. Но когато Съветския съюз пада руските власти в Министерството на образованието започнаха да наемат американски креационисти канейки ги да напишат учебници и да дойдат и да ги посъветват как да  преподават креционизъм в руските училища. Те имат много интересно историческо оправдание за това. Живели във времето когато лисенкоизмът е бил наложен в руската биология сега те желаят академична свобода вместо единствено неодарвинизъм да бъде преподаван на руските младежи. Така те поканиха лисицата в курника. През последните три или четири години имаме Министри на образованието в Холандия, в Италия и в две страни от източна Европа, освен Русия, които защитават преподаването на креационизъм или интелигентен дизайн. Министърът на образованието в Холандия преди една или две години за изказа в полза на преподаването на интелигентния дизайн понеже, както тя каза, това е едно виждане, което би могло да обедини християните, мюсюлманите и евреите.

Човек със сигурност не би могъл да очаква тази американска чудатост да се разпространи в нехристиянските култури. Но отново, едно от най-активните и успешни антиеволюционни движения в света днес е разположено в Истанбул, Турция. То се нарича Научен Изследователски институт или BAV: нямам представа какво означава това съкращение, но понякога в Турция го наричат с това име. То е оглавявано от харизматичния последовател на науката Харун Яхя; неговото истинско име е Аднан Октар, но той пише под псевдонима Харун Яхя, под който е активен от 1990. Учил е интериорен дизайн, а след това е следвал философия и макар че никога не се е дипломирал е очевидно, че е много умен и харизматичен човек, който за разлика от повечето хора в ислямския свят е решил да се опита да хармонизира ислямските учения, ученията на Корана, с модерната наука. Той твърди, че по-голямата част от останалите хора просто не отделя внимание на модерната наука, но той желае да я интегрира и да покаже, че двете могат да съществуват заедно. Написал е повече от 100 книги като в по-ранните от тях често отрича Холокоста. В по-ново време, особено след самолетните атентати на 11.09, той прави разлика между това да се противопоставя на ционизма и да се противопоставя на Израел, така че сега той е антиционист, но не е антисемит. Написал е и няколко книги, в които се противопоставя на еволюцията, която той смята за атеистичен и атериалистичен светоглед. Неговите книги, най-популярната от които е Лъжат на еволюцията, са били преведени на няколко езика и разпространявана по света в милиони, милиони копия от Лъжат на еволюцията сега са в обръщение. За известно време Discovery Institute, люлката на движението на интелигентния дизайн е имало на своя сайт връзка към сайта на Харун Яхя твърдейки, че това е ислямски сайт за интелигентен дизайн дори след като Харун Яхя е изобличил интелигентния дизайн в своя уебсайт понеже не признавал делото на Алаха.

Със сигурност Обединеното кралство ще бъде пощадено от тази американска чудатост понеже тук няма достатъчен брой добри християни, които да се поддадат на хитростите на креационизма. Със сигурност такава е била представата доскоро, но както някои от вас знаят по-добре от мен оказа се, че през последните години в креацинисткия лагер се наблюдава доста голяма активност. Аз зная, че  Джон Полингхорн, Колин Ръсел и други са се противопоставяли на тази тенденция, но бях изключително изненадан да видя резултатите наскоро публикувани в The Guardian касаещи едно изследване на англичаните. Някои от Вас знаят, че в зависимост от това на кое проучване се позовавате, около 50 – 50 и няколко процента от американците вярват, че първите хора са били сътворени преди не повече от 10 000 години (процента расте през последните години), 2/3 вярват, че креационизма трябва да бъде преподаван в обществените училища и само около 10% не биха се определили като теисти в един или друг смисъл. Но какво да кажем за Обединеното кралство? Е, това изследване публикувано в The Guardian показва, че малцинството от британци вярват в обикновената еволюция, 21 % вярват в теистичната еволюция и 20 % казват, че са креационисти, което е много повече от предвижданията, които аз съм чувал дори от самите креационисти през последните години. За човек като мен изглежда, че с всеки ден Англия все повече заприличва на САЩ. Благодаря Ви.

Роналд Намбърс е Hilldale Professor по история на науката и медицината и член на факултета за история на медицината и биоетиката в Университета на Уисконсин – Медисън където предподава повече от 30 години. Написал е повече от 30 книги, последните от които включват  Darwinism Comes to America, 1998, Disseminating Darwinism: The Role of Place, Race, Religion and Gender, 1999 и When Science and Christianity Meet, 2003. В продължение на 5 години (1989-1993) той е бил редактор на  Isis, водещото списание за история на науката. Работи върху книга посветена на историята на науката в Америка, редактира серия от монографии за историята на медицината, науката и религията и е съредактор на 8 томната Cambridge History of Science. Роналд Намбърс е бивш член на Guggenheim Foundation Fellow и член на American Academy of Arts and Sciences и American Association for the Advancement of Science както и на International Academy of the History of Science. Той е бивш президент на History of Science Society и на American Society of Church History. През 2005 е избран за 5 годишен период за президент на  International Union of History and Philosophy of Science/Division of History of Science and Technology.


[1] Стенограмите от процеса могат да се прочетат (на английски) на следния адрес: http://www.law.umkc.edu/faculty/projects/ftrials/scopes/scopes2.htm – б. пр.

[2] Това твърдение по всяка вероятност не е вярно: Виж статията „Древната хронология” от д-р Уилям Грийн на следния адрес https://rado76.wordpress.com/2010/02/01/chronology/ – б. пр.

Реклама

1 thought on “Лъжи и истини за науката и религията

  1. Този прочес е анулиран веднага след провеждането си от щатския съд поради множеството си юридически нарушения. Самия „защитник“ на сътворението Брайън е отявлен еволюционист, а „учителя“ Скоупс е тренцор по американски фудбол. Процеса е ефтин номер за надуване на цените на имотите в Дейтън. Освен това самото обвинение не за ненаучност на еволюцията, а за неморалност в твърдението, че човек е произлязъл от маймуна или някакво друго добиче.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.