За Божия град-3


За Божия град

Книга 20

Глава 3

Какво казва Соломон, в книгата Еклесиаст, за нещата, които се случват по един и същ начин и на добрите и на злите

от Августин Блажени

Соломон, най-мъдрия цар на Израел който управлявал в Ерусалим, започва по следния начин книгата Еклесиаст, която евреите поставят сред своите канонични писания: „Суета на суетите, казва проповедникът;
суета на суетите, всичко е суета Каква полза за човека от целия му труд,
с който се труди под слънцето
?” (Екл. 1:2-3). И след като продължава и изброява нещастията и заблудите на този живот и променливата природа на настоящото време, в което няма нищо истинско, нищо вечно, той оплаква, сред останали злини, които се случват под слънцето и това, че мъдростта превъзхожда глупостта и че очите на мъдря са на главата му докато глупакът ходи в тъмнина (Екл. 2:13-14), но все пак и на двамата се случва еднакво т.е. в този живот под слънцето, с което без съмнение намеква за тези злини, които ние виждаме, че се случват и на добрите и на злите по един и същ начин. По-нататък той казва че мъдрите понасят злините на живота, като че ли са злотворци, а злите се наслаждават на блага като че ли са  добри. “Има една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета” (Ekl. 8:14). Този най-мъдър човек посвещава цялата си книга на ясното излагане на тази суета с единствената цел да можем да се стремим към този живот, в който няма суета под слънцето, но искреност около Този, Който е направил слънцето. Тогава не е ли според справедливата и праведна съдба на Бога хората, създадени като суета, да са определени да умират? Но в тези дни на суета има голяма разлика дали се противиш или се покоряваш на истината и дали си лишен от искрена святост или имаш дял в нея – важно не толкова поради участието в благословенията или в избягване на злините в този временен и суетен живот, но във връзка с бъдещия съд, който ще донесе добри неща на добрите хора и зли неща на злите за вечно притежание. Накратко този мъдър човек завършва тази книга казвайки: „Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Екл. 12:13-14). Какво по-истинно, по-кратко, по-добро обобщение може да бъде направено? „Бой се от Бога,” казва той, „и пази заповедите Му: защото това е всичко за човека.” Защото истински съществува този, който пази Божите заповедите; а този, който не е такъв е нищо. Понеже дотогава докато остава в подобие на суета той не е награден с образа на истината. „Защото Бог ще докара на съд всяко дело”  – т.е. което човек е правил в този живот – „било то добро или зло за всеки презрян човек[1]” – т.е. с всеки човек, който изглежда презрян и следователно не бива взет под внимание; защото Бог вижда дори и него и не го презира нито го отминава със Своя съд.


[1] Израза „презрян човек” липсва в българските преводи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.