За Божия град
Книга 20
Глава 2
от Августин Блажени
Че в смесената паяжина на човешките дела Божия съд действа, макар че не може да бъде разпознат
В това настоящо време ние се учил да понасяме с невъзмутимост злините, на които дори добрите хора са подложени и да не ценим твърде високо благословенията, на които дори и злите се наслаждават. Следователно, дори когато Божията справедливост не се вижда ясно Неговото учение е полезно. Понеже ние не знаем поради какво решение на Бога този добър човек е беден и този зъл човек е богат; защо този, който по наше мнение трябва да страда поради безпътния си живот се наслаждава докато скръбта преследва този, чийто достоен живот ни кара да смятаме, че трябва да е щастлив; защо невинния не само не е отмъстен, но дори е осъден или ощетен поради нечестието на съдията или е победен от лъжливо свидетелство докато виновния противник от друга страна, не само е оставен ненаказан, но дори се отсъжда в негова полза; защо безбожните се наслаждават на добро здраве докато светия е прикован от болест; защо престъпниците са добре, а тези, които не могат да наранят никого дори и с дума са угнетявани още от детството си от тежка болест; защото този, който е полезен за обществото е отнет от преждевременна смърт докато този, за когото изглежда, че не е трябвало да се ражда живее необичайно дълго; защо този, който е пълен с престъпления е увенчан с почести докато безукорния е погребан в забрава. Но кой може да издири или опише всички подобни неща?
Ако това необичайно състояние на нещата беше еднакво в този живот в който, както казва светия псалмист: „Човек е като суета, дните му минават като сянка” – толкова еднакво, че никой освен злите не би могъл да постигне временното щастие на земята докато единствено добрите страдат – това би могло да се отнесе към справедливия и добър Божий съд. Ние бихме могли да предполагаме, че тези, които не са определени да получат вечните блага, които определят човешкото благословение или са били заблудени от преходни блага като справедлива награда за своите престъпления или по Божията милост са били утешени от тях и тези, които не са определени да страдат вечно мъчение са наскърбявани с временни наказания заради своите грехове или са подбуждани към по-големи добродетели. Но сега, така както са нещата, тъй като ние не само че виждаме добрите хора въвлечени в злините на живота и злите наслаждаващи се на неговите блага, което изглежда несправедливо, но и че злото също така често застига и зли хора и доброто изненадва добрите Божия съд става неизследим и Неговите пътища не могат да се стигнат. Следователно макар да не знаем с каква присъда тези неща са направени или допуснати да бъдат извършени от Бога, в Когото е най-висшата праведност, най-висшата мъдрост, най-висшата справедливост и няма никаква слабост, никаква прибързаност, никаква неправда, все пак е полезно за нас да се учим да смятаме за маловажни такива неща без значение дали те са добри или лоши, като случващи се без разлика и на добрите и на злите и да желаем тези добри неща, които принадлежат единствено на добрите и да бягаме от тези зли неща, които принадлежат само на злите. Но когато се изправим пред съда, времето на който е наречено със странното име време на съд или денят Господен тогава ние ще разпознаем справедливостта на всички Божии съдби не само на тези, които ще бъдат произнесени тогава, но на всички, които са се изпълнили от началото или ще се изпълнят преди това време. И в този ден ние също ще разберем с каква справедливост толкова много или почти всички праведни Божии съдби в настоящия живот предизвикват неодобрение от човешкия ум или прозрение, макар праведния ум да не отрича, че това, което е извършено е справедливо.
Rado's blog 