За Божия град
Книга 20
Глава 1
Че макар Бог винаги да съди все пак е разумно да съсредоточим вниманието си върху последния Му съд
от Августин Блажени
Възнамерявайки да говорим, според Божията благодат, за деня на Неговия последен съд и да го утвърдя срещу безбожните и невярващите, ние трябва да преди всичко да положим за основа на сградата Божиите думи. Тези, които не вярват на тях ще направят всичко възможно, за да покажат, че те са неверни и лъжливи софизми като твърдят, че това, което се намира в писанието има друг смисъл или като напълно отричат, че това са Божии думи. Понеже предполагам, че никой, който разбира какво е написано и вярва, че то е дадено от върховния и истинен Бог чрез светите човеци няма да откаже да се покори и да се съгласи с тези думи без значение дали гласно изказва своето съгласие или поради някакво зло влияние е засрамен и откаже да направи това или дори в състояние, което много напомня лудост прави усилни опити да защитава това, което знае и вярва, че е погрешно срещу това, което знае и вярва, че е истина.
Това следователно, което цялата църква на истинния Бог държи и изповядва, че Христос ще дойде от небето, за да съди живите и мъртвите, това ние наричаме последния ден, или последното време, на Божия съд. Ние не знаем колко ще продължи този съд; но никой който чете писанията без значение колко небрежно, няма нужда да му се казва, че думата „ден” в тях често е използвана в смисъл на „време.” И когато говорим за денят на Божия съд ние добавяме думата последен или окончателен поради тази причина, понеже дори и сега Бог съди и е съдил от началото на човешката история, изгонвайки от рая и отказвайки достъпа до дървото на живота първите човеци, които извършили толкова голям грях. Да, Той със сигурност е съдил и когато не е пожалил дори ангелите, които са съгрешили, чийто княз, завладян от завист, изкушил човеците след като първо сам бил изкушен. Нито е без напълно справедливия Божий съд, че живота на демоните и на хората, тези във въздуха и тези на земята, е изпълнен с нещастие, бедствия и грешки. И ако никой не бил съгрешил единствено поради добрия и праведен Божий съд цялото разумно творение би могло да се радва на земните блага пазейки вярност към своя Господ. Той осъжда, също, не само общото, т.е. расата на дявола и расата на човеците да бъдат нещастни по причина на първородния грях на своите раси, но и доброволните и лични действия на отделните личности. Поради тази причина дори и демоните се молят да не бъдат мъчени (Мт. 8:29), което доказва, че те без неправда могат или да бъдат мъчени или пощадени според това, което заслужават. И хората са наказвани от Бога заради своите грехове често видимо, винаги тайно или на този свят или след смъртта, макар че никое човешко действие не е праведно освен чрез помощта на Божията благодат и никой човек не действа нечестиво освен по позволение на Божия и най-справедлив съд. Понеже, както казва апостола: „Няма неправда у Бога” (Римл. 9:14) и както казва на друго място: „Велики са Неговите съдби и неизследими пътищата Му” (Римл. 11:33). Затова в тази книга аз ще говоря, ако позволи Бог, не за тези първи съдби, нито за междинните съдби на Бога, но за последния съд, когато Христос се върне от небето, за да съди живите и мъртвите. Защото този ден справедливо е наречен ден на съда понеже в него няма да остане място за невежи въпроси защо този нечестив човек е щастлив, а този праведник е нещастен. В този ден истинското и пълно щастие ще бъде дял единствено на добрите докато заслуженото и пълно нещастие – на нечестивите и единствено на тях.
Rado's blog 