За Божия град-30


За Божия град

Книга 20

Глава 30

от Августин Блажени

Че в книгите на Стария завет където се казва, че Бог ще съди света личността на Христос не е спомената явно, но явно се подразбира от някои пасажи, в които Господ Бог казва, че има в предвид Христос

В писанието има множество други пасажи говорещи за последния съд на Бога – наистина толкова много, че ако ги цитираме всичките тази книга би станала твърде голяма. Достатъчно е, че доказахме, че и Стария и Новия завет говорят за съда. Но в Стария завет не е казано толкова ясно колкото в Новия, че съда ще бъде извършен чрез Христос, че Христос ще слезе от небето като Съдия; защото където Господ Бог или Неговия пророк казват, че Господ Бог ще дойде ние не разбираме това като казано непременно за Христос. Защото и Отец, и Сина, и Святия Дух са Господ Бог. Все пак ние не трябва да оставим това без доказателство. Следователно ние трябва първо да покажем как Исус Христос говори в пророческите книги като Господ Бог и то като няма съмнение, че Исус Христос е Този, Който говори. Така от други пасажи където това не е толкова явно и където все пак е казано, че Господ Бог ще дойде за този последен съд ние ще можем да разберем, че се има в предвид Исус Христос.

Има един пасаж в пророк Исая, който ясно показва какво имам в предвид. Защото Бог казва чрез пророка: „Чуй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият, и Аз последният. Да! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят. Съберете се, всички вие, и чуйте: Кой от тях е възвестил това? Оня, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон, И мишцата му ще бъде над халдеите. Аз, Аз говорих, да! призовах го; Доведох го; и пътят му ще благоуспее. Приближете се при Мене, чуйте това; От начало не съм говорил скришно; Откак стана това, Аз бях там; И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.” (Исая 48:12-16)

Самият Той говори като Господ Бог; и все пак ние не бихме могли да разберем, че това е Исус Христос ако не беше добавил: „И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.” Той казва това по отношение на образа на слуга говорейки за едно бъдещо събитие, като че ли то вече е минало така както в същия пророк ние четем: „Беше воден като овца на клане” (Исая 53:7). Не казва „Ще бъде доведен;” но използва минало време, за да изрази бъдеще. Пророчествата често говорят по този начин.

Има и друг пасаж в Захария, който ясно казва, че Всемогъщия е изпратил Всемогъщия. За Кого може да се отнася това ако не за Бог Отец и Бог Син? Защото е писано: „Защото така казва Господ на Силите: След възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му. Защото ето, аз ще помахам с ръката си върху тях, и те ще станат корист на ония, които им са работили: и ще познаете, че Господ на Силите ме е изпратил” (Захарий 2:8-9). Забележете, Всемогъщия Господ казва, че Всемогъщия Господ Го е изпратил. Кой може да разбираме тези думи за някой друг освен за Христос, Който говори на изгубените овце от Израилевия дом? Защото Той казва в евангелието: „Не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом” (Матей 15:24), които тук Той сравнява със зеницата на Божието око, за да изрази огромната Си любов. Към тези овце принадлежат и самите апостоли. След славата на Неговото възкресение – защото преди това да се случи евангелиста казва, че „Исус още не се беше прославил” (Йоан 7:39) – Той е бил изпратен сред народите в лицето на Неговите апостоли. По този начин се изпълняват думите на псалма: „Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене” (Псалм 18:43), така че не е възможно да се имат в предвид тези, които притеснявали израилтяните и на които израилтяните служели когато били покорени от тях понеже те са били спънка за тях. Защото това е било обещано на апостолите когато Господ казва: „Ще те направя ловец на човеци” (Матей 4:19). И на един от тях той казва: „Отсега нататък човеци ще ловиш” (Лука 5:10). Тогава те са станали пречка, но в добрия смисъл, както тези, които са били ограбени от по-силния  човек когато той е вързал силния (Матей 12:29).

По подобен начин Господ говорейки чрез същия пророк казва: „В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.” (Захарий 12:9-10). Кой ако не Господ ще съкруши всички народи, враждуващи срещу святия град Ерусалим, които „идват срещу него” т.е. му се противопоставят или както някои превеждат „идват върху него,” като че поваляйки го под себе си? И Кой ще излее върху Давидовия дом и ерусалимските жители дух на благодат и моление? Това без съмнение принадлежи на Бога. На Бога приписва тези думи и пророка. И все пак Христос показва, че Той е Бога, Който върши тези толкова велики и божествени неща когато продължава и казва: „И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.” Понеже в този ден евреите – поне тези от тях, които ще приемат дух на благодат и моление – когато видят Неговото идване в сила и разпознаят, че това е Този, Когото те в лицето на своите родители, са разпънали когато Той е дошъл преди в Своето унижение, ще се покаят от това, че са Го разпънали. Дори и самите им родители, които са извършили това огромно нечестие ще Го видят когато възкръснат. Но това ще бъде единствено за тяхно осъждение, а не за поправлението им. Не за тях трябва да разбираме думите: „А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.” Ние трябва да разбираме тези думи за техните потомци, които по това време ще повярват чрез Илия. Но както казваме на евреите, Вие убихте Христос, макар че техните родители са направили това така и тези хора ще скърбят, че до някаква степен са извършили това, което предците им са направили. Следователно, макар че тези, които приемат дух на милост и на благодат и вярват няма да бъдат осъдени заедно със своите нечестиви родители, все пак те ще скърбят като че ли сами са направили това, което родителите им са направили. Тяхната скръб ще произлиза не толкова от вина колкото от благочестива любов. Със сигурност думите, които Септуагинта превежда „Те ще погледнат на Мен понеже ме унижиха” на еврейски гласят: „Ще погледнат на Мене когото прободоха.[1]” Чрез тези думи екзекуцията на Исус е показана по-ясно. Но преводачите на Септуагинта са предпочели да намекнат за обидата свързана с това. Защото тя посочва факта, че те са Го обидили два пъти, когато е бил задържан и когато е бил вързан, когато е бил съден, когато е бил подиграван чрез наметалото, което сложили върху Него, чрез почитта която Му засвидетелствали когато коленичили пред Него, когато бил коронясан с тръни и Го удряли по главата с тояга, когато носел кръста Си и накрая когато висял на дървото. Следователно ние разбираме по-ясно страстите на Господа когато не се ограничим до едно тълкуване, но свържем двете и четем едновременно „обиден” и „прободен.”

Тогава когато четем в пророческите книги, че накрая Бог ще дойде за съд от самото споменаване на съда и макар, че няма нищо друго, което да определи значението ние трябва да разберем това, което Христос има в предвид; защото макар че Отец ще съди Той ще съди чрез идването на Сина. Защото Самият Той, чрез явното Си присъствие „не съди никого, но е предал всичко в ръцете на Сина” (Йоан 5:22) защото както Сина е бил осъден като човек Той също така ще съди в човешки образ. Защото не за някой друг, а самия Него говори Бог чрез Исая наричайки Го Яков и Израел, от което потомство Христос е взел тяло както е писано: „Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избраник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Пречупена тръстика няма да отреже и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината. Няма да отслабне, нито ще се съкруши, докато установи правосъдие на земята; и островите ще очакват неговото поучение ” (Исая 42:1-4). В еврейския текст липсват думите Яков или Израел, но преводачите на Септуагинта желаейки да покажат важността на израза Моят слуга и че Той се отнася до образа на слуга, в който Всевишния се смирява са включили името на човека, от чието потомство Той е приел образа на слуга. Даден Му е бил Святия Дух и това е било изявено, както свидетелствува евангелиста, под формата на гълъб (Йоан  1:32). Той е донесъл съд на езичниците понеже пророкувал това, което било скрито за тях. В своята кротост Той не викал нито престанал да изявява истината. Но гласът Му не бил чут понеже не бил послушан от тези, които били извън тялото Му. И самите евреи, които Го преследвали, Той не унищожил, макар че като смазана тръстика са загубили своята сила и като замъждял фитил светлината им била потъмняла. Той ги пощадил понеже дошъл да бъде съден, а не още да съди. Той изявил съда с истина, заявявайки, че те ще погинат ако постоянстват в своето нечестие. Лицето Му светело на планината (Матей 17:1-2), славата Му в света. Той не бил победен или съборен понеже нито в Него нито в Неговата Църква преследването е успяло да го унищожи. Така не се е случило и няма да се случи това, което враговете Му казват за Него: „Кога ще умре, за да погине името Му” (Псалм 41:5)? „Докато не седне да съди земята.” Ето, тайните неща, които търсим са открити. Защото това е последния съд, който Той ще проведе на земята когато дойде от небето. И в Него ние вече виждаме края на пророчеството изпълнен: „И в Неговото име ще се надяват народите.” Чрез това изпълнение, което никой не може да отрече хората са насърчавани да вярват в това, което е най-безсрамно отричано. Защото кой може да се надява за това, което дори тези, които все още не са повярвали в Христос сега виждат изпълнено сред нас и което е толкова неотречимо, че те могат единствено да скърцат със зъби и да се скрият? Кой, казвам аз, можел да се надява, че народите ще се надяват на името на Христос, когато Той е бил задържан, вързан, бит, подиграван, разпънат, когато дори самите ученици са изгубили надеждата, която са започнали да имат в Него? Надеждата, която тогава е била заявена само от един разбойник на кръста сега е признавана от народите по цялата земя, които са белязани със знака на кръста, на който Той е умрял, така че те да на умрат вечно.

Тогава това, че този последен съд ще бъде извършен от Исус Христос по начина пророкуван в свещените Писания не е отричан и в него не се съмнява никой освен тези, които поради някаква чудовищна враждебност или слепота отказват да вярват на тези писания, макар че тяхната истинност вече е била показана на целия свят. И във връзка с този съд ще се случат следните неща, както ние вече научихме: Ще дойде тасвиецът Илия; евреите ще повярват; Антихрист ще преследва; света ще бъде изгорен и обновен. Всички тези неща, ние вярваме, че ще се случат; но как или в какъв ред, човешкото разбиране не може точно да ни научи, но единствено преживяването на самите събития. Все пак моето мнение е, че те ще се случат в реда, по който ги подредих.

Остава да напиша още две книги, за да мога с Божията помощ да завърша това, което обещах. Едната от тях ще обясни наказанието на нечестивите, другата наградата на праведните. В тях аз ще се постарая да оборя, с Божията благодат, аргументите, чрез които някои нещастни създания отхвърлят Божиите обещания и заплахи и подиграват като празни думи твърденията, които са най-добрата храна за вярата. Но тези, които са наставени в Божиите неща държат истината и всемогъществото на Бога, които са най-силното доказателство за тези неща, които колкото и невероятни да се струват на човеците, все пак се намират в Писанията и чиято истинност вече беше доказана по много начини. Защото те са сигурни, че Бог не може да лъже по никакъв начин и че е в състояние да направи това, което е невъзможно за невярващите.


[1] Така е и във Вулгата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.