За Божия град
Книга 20
Глава 26
За жертвите принасяни на Бога от светиите, които ще да Му бъдат угодни както в началните дни и предишните години
от Августин Блажени
Моето желание е да покажа, че Неговия град не следва този обичай. Бог казва, че синовете на Левий трябва да принасят приноси с правда – следователно не с грях и не за грях. От това ние виждаме колко напразно евреите сами си обещават завръщане към старите времена на празнуване според старозаветния закон, основавайки се на следните думи: „И жертвите на Юда и Ерусалим ще бъдат угодни на Господа както в предишните дни и миналите години.” Понеже по времето на закона те са принасяли жертви не с правда, а с грях принасяйки най-вече и основно за грях дотолкова, че дори самият свещеник, за когото трябва да предполагаме, че бил най-святия сред тях е бил длъжен да принася според Божията заповед първо за собствените си грехове и след това за греховете на людете. Следователно трябва да обясним как ние разбираме думите „в предишните дни и в отминалите години” защото може би той намеква за времето когато първите ни родители са били в рая. Тогава наистина недокоснати и чисти от всяко петно и обвинение за грях те са принасяли себе си като най-чисти жертви. Но откакто са били изгонени оттам поради своето прегрешение и човешката природа е била осъдена в тях с изключение на единствения Посредник и тези, които са били кръстени и са като младенци „Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.” (Йов 14:4).
Но ако на това някой отговори, че за тези, които са принасяли с вяра може да се каже, че са принасяли с правда, понеже праведния живее чрез вяра (Римл. 1:7) – този човек все пак лъже себе си ако каже, че няма грях и следователно той не казва това понеже живее чрез вяра. И ще каже ли някой, че това време на вяра може да бъде поставено на еднаква основа с изпълнението, когато тези, които принасят жертви с правда ще бъдат очистени от огъня на последния съд? Следователно, понеже трябва да се вярва, че след едно такова очистване в праведните няма да остане грях със сигурност това време, доколкото се отнася до неговата свобода от грях, не може да се сравни с никое друго време освен с това, през което нашите родители са живеели в рая в най-невинно щастие преди да съгрешат. Тогава това е времето, което трябва да разбираме в думите: „в предишните дни и в миналите години.” Също и в Исая след като са обещани ново небе и новата земя заедно с другите благословения на светите, описани посредством аналогии и образно, за които няма да говоря подробно, за да избягна многословието, е казано: „дните на Моя народ ще бъдат като дните на дървото на живота” (Исая 65:22). И кой е този, който не знае къде в писанието Бог е посадил дървото на живота, от чийто плод Той е лишил нашите прародители когато собствения им грях ги изгонил от рая, около който е била оставена една ужасяваща огнена стена?
Но ако някой смята, че тези дни на дървото на живота споменати от пророк Исая са настоящите дни на Христовата Църква и че самият Христос пророчески е наречен Дърво на живота, понеже Той е Мъдростта, за която Соломон казва: ”Тя е дърво на живота за всеки който я прегръща” (Притчи 3:18) и ако те кажат, че нашите прародители не са прекарали години в рая, но са били изгонени от там още преди да се е родило някое от децата им и поради тази причина това време не може да бъде споменато с думите „както в предишните дни и в миналите години” аз ще се въздържа да навляза в дискусия, за да не стана твърде многословен и ще оставя целия въпрос неизяснен. Понеже аз виждам друго значение, което трябва да ни предпази от вярването, че едно възстановяване на древните дни и на предишните години на законови жертви може да ни е било обещано от пророка като велико възраждане. Понеже за животните избирани като жертви според стария закон се е изисквало да бъдат чисти и неукорни във всичко. Те са символизирали святия човек свободен от всеки грях единствения пример, за който ние откриваме в Христос. Но тъй като след съда тези, които са достойни за такова очистване и трябва да бъдат очистени чрез огън, ще станат напълно безгрешни, ще предложат себе си на Бога в праведност и ще бъдат жертви чисти и без всякакъв недостатък те със сигурност ще бъдат „както в предишните дни и в отминалите години” когато са били предлагани най-чистите жертви, сянка на бъдещата реалност. Понеже тогава в телата и душите на светиите ще присъства тази чистота, която е била символизирана от телата на жертвите.
Но по отношение на тези, които не са достойни за очистване, а за осъждение Той казва: „И аз бързо ще приближа към теб за съд и ще съдя злодейците и прелюбодейците” и след като изброява останалите осъдителни престъпления добавя: „Защото аз Господ Вашия Бог не се променям.” Като че ли Той казва: Макар вашите грехове са ви променили към по-лошо и моята благодат ви е променила към по-добро, Аз не съм се променил. И Той казва, че Сам ще бъде свидетел понеже за Своя съд Той не се нуждае от свидетел. Той ще бъде „бърз” или понеже ще дойде изненадващо и съда, който изглежда далечен ще се извърши много бързо чрез Неговото неочаквано идване или понеже ще убеди директно съвестта на хората без всякакво протакане. „Защото”, както е писано, „Той ще изпита мислите на злите” (Мъдрост 1:9) И апостола казва: „по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават) в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.” (Римляни 2:15-16). Тогава по този начин Господ ще бъде бърз свидетел когато изненадващо върне в паметта това, което ще убеди и накаже съвестта.
Rado's blog 