За Божия град
Книга 20
Глава 25
За пророчеството на Малахия, в което той говори за последния съд и за очистването, което за някои ще бъде като очистващо наказание
от Августун Блажени
Пророк Малахий, който също така е наречен ангел и който според някои (защото Йерним ни казва, че това е било мнението на евреите) може да бъде идентифициран като свещеника Ездра, някои от другите книги на когото са били приети в канона, предсказва последния съд с думите: „Eто, той ще дойде, казва Господ Всемогъщия; и кой може да издържи присъствието Му?..защото аз Господ вашия Бог не се променям[1]” (Малахия 3:1-6). От тези думи става още по-очевидно, че при последния съд някои хора ще понесат някакво пречистващо наказание; защото какво друго може да означават думите „но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като някой, който топи и пречиства сребро,и ще очисти левийците. По подобен начин и Исая казва: „когато Господ измие нечистотата на сионовите дъщери и очисти кръвта на Йерусалим отсред него чрез дух, който съди, и чрез дух на изгаряне.” (Исая 4:4). Освен ако не кажем, че това очистване става посредством отделянето на нечестивите за смъртно наказание, така че унищожението и премахването на едната група да означава пречистването на другата понеже те оттук нататък ще живеят свободни от заразата на такива човеци. Но когато той казва „и ще очисти левийците и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят на Господа приноси с правда” това означава, че тези, които ще бъдат очиствани след това ще угаждат на Господа с жертви на правда и следователно самите те ще бъдат очистени от собствената им неправда, която ги е направила неугодни на Бога. Самите те, когато бъдат очистени, ще бъдат жертва на съвършена и цялостна праведност; понеже какъв по-приемлив принос могат да дадат на Господа такива хора освен самите себе си? Но въпроса за очистващото наказание ние ще разгледаме по друго време, за да му отделим подобаващо внимание. Под синовете на Левий и Юда и под Ерусалим ние трябва да разбираме самата Църква събрана не само от евреите, но също и от другите народи; не Църквата каквато е в момента когато „ако кажем, че нямаме грях лъжем и истината не е в нас” (1 Йоан 1:8), но каквито ще бъдем тогава, очистени от последното наказание като от сапун на тепавичар и тези, които имат нужда, очистени с огън, така че да не остане абсолютно никой, който принася жертви за собствените си грехове. Понеже всички, които принасят подобни приноси със сигурност са в греховете си понеже прощението, за което те принасят приноси на Бога, идва в резултат на един приемлив принос, чрез който те могат да бъдат опростени.
[1] Августин цитира целия текст
Rado's blog 