За Божия град-24


За Божия град

Книга 20

Глава 24

Пасажи от давидовите псалми, които предсказват края на света и последния съд

от Августин Блажени

В псалмите има множество алюзии за последния съд, но в по-голямата си част те са неясни и бегли. Все пак аз не мога да не спомена това, което по явен начин е казано в тях за края на света: „Отдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени. Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.” Защо Порфирий докато хвали благочестието на евреите в поклонението на един велик и истинен Бог, Който е ужасен за самите богове следва предсказанията на същите тези богове обвинявайки християните в крайна глупост понеже казват, че този свят ще погине? Понеже тук ние виждаме, че в свещените книги на евреите този велик Бог, за Който философа признава, че е ужасяващ дори за самите богове казва: „Дело на Твоите ръце са небесата. Те ще погинат.” Когато небето, по-високата и по-сигурна част от света погине ще бъде ли запазена земята? Ако тази идея не е приятна за Юпитер, чийто пророчества са цитирани от този философ като безспорен авторитет и порицание на християните защо той по подобен начин не укорява и мъдростта на евреите като глупава виждайки, че това предсказание се намира и в техните най-свети книги? Но ако тази еврейска мъдрост, от която Порфирий е толкова запленен, че я превъзнася над мъдростта на собствените си богове казва, че небесата ще погинат как може той да е толкова заслепен, че да презира вярата на християните отчасти, ако не и най-вече, понеже те вярват, че света ще погине? – макар че как ще погинат небесата без същото да се случи и със земята не е лесно да си представим. И наистина, в нашите свети писания, които не са общи с еврейските – аз имам в предвид евангелските и апостолските книги – се използват следните изрази: „Образа на този свят преминава” (1 Кор. 7:31). „Света преминава” (1 Йоан 2:17) „Небето и земята ще преминат” (Матей 24:35) – изрази, които са, смятам, донякъде по-меки от „те ще погинат.” От посланието на апостол Петър където също се казва, че тогавашния свят е погинал, залят с вода е достатъчно очевидно, че част от света е използвана за обозначение на цялото . Същото се има в предвид и когато се казва, че небесата са натрупани, пазени за деня на съда и погибелта на нечестивите човеци (2 Петър 3:6). И когато малко след това той казва: „И така, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие,” (2 Петър 3:10) – тези небе и земя, които ще погинат трябва да се разбират в същия смисъл, в който той казва, че те са натрупани за огън; и елементите, които ще изгорят, които са пълни с буря и смущение са тези в по-ниската част на света, в която той казва, че тези небеса са натрупани; защото по-високите небеса, в чиято твърд са поставени сигурно звездите остават в своята цялост. Защото израза от писанието че „небесните звезди ще падат” (Матей 24:29) дори без да споменавам едно различно тълкуване, което е много по-полезно, по-скоро показва, че самото небе все още стои, ако звездите ще падат от него. Тогава израза е или фигуративен, което е по-вероятно, или този феномен ще се случи в по-ниските небеса, подобно на думите на Вергилий:
A meteor with a train of light
Athwart the sky gleamed dazzling bright,
Then in Idæan woods was lost (Енеида 2.694)

Но пасажа, който аз цитирах от псалма изглежда не изключва никое небе от унищожението; защото той казва: „и дело на Твоите ръце са небесата; те ще погинат.” И понеже никое от тях не е изключено от категорията на Божиите дела никое от тях не е изключено и от унищожението. Нашите противници няма да защитават еврейската набожност, която е спечелила одобрението на техните богове чрез думите на апостол Петър, когото те яростно ненавиждат; нито пък ще настояват, че понеже апостола в своето послание разбира една част когато говори за целия свят като за погинал от потопа, макар че единствено по-ниската част от него и прилежащите й небеса са били унищожени, така и в псалма цялото е използвано за една част и е казано: „те ще погинат,” макар че единствено по-ниските небеса ще погинат. Но тъй като, както казах, те не желаят да разсъждават по този начин те няма да одобрят думите на Петър или да припишат на последния пожар значение подобно на това на потопа понеже казват, че няма вода или огън, които да са в състояние да унищожат цялата човешка раса за тях остава единствено да твърдят, че техните богове са одобрили мъдростта на евреите понеже не са чели този псалм.
За последния съд на Бога ние четем и в Псалм 50, в следните думи „Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди народа Си, като казва: Съберете Ми Моите светии, които сключиха с Мене завет с жертви.” (Псалм 50:3-5). Това ние разбираме от нашия Господ Исус Христос, Когото очакваме от небето, за да съди живите и мъртвите. Защото Той ще дойде явно, за да съди справедливо праведните и неправедните, Който преди това е дошъл тайно, за да бъде несправедливо осъден от нечестивите. Той, казвам аз, ще дойде явно и няма да мълчи т.е. ще направи Себе Си явен прогласявайки съд, Който преди това, когато е дошъл тайно, е мълчал пред Своя съдия воден като овца на клане и като агне пред стригача си не отваря устата си като е било пророкувано за Него от пророк Исая (Исая 53:7) и виждаме, че се е изпълнило в евангелието (Матей 26:63).
Що се отнася за поглъщащия огън ние вече казахме, че те трябва да се тълкуват като изследваме подобни пасажи в Исая (гл. 21). Що се отнася до израза „Ще призове небето отгоре” светиите и праведните удачно са наречени небеса, понеже няма съмнение, че това има в предвид апостола, когато казва: „Ще бъдете грабнати в облаците, за да посрещнете Господа във въздуха” (1 Солунци 4:17). Понеже ако вземем явното, буквално значение как би било възможно да повика небето отгоре, като че ли небето би могло да бъде на някакво друго място освен горе? В следващия израз: „И земята, за да съди народа Си” ако приемем единствено думите „Той ще призове” т.е. „Той ще призове и земята” и изключим „горе” ще получим израз, който е в съгласие със здравото учение, в което небето символизира тези, които ще съдят заедно с Христос, а земята тези, които ще бъдат съдени. Така думите „Той ще призове небето отгоре” няма да означава „Той ще хване във въздуха,” но „Той ще ги издигне, за да седнат да съдят.” Възможно е също „Той ще призове небето” да означава, че Той ще призове ангелите от високи и издигнати места, за да могат да слязат и да съдят; и „Той също така ще призове и земята” означава, че Той ще призове хората от земята за съд. Но ако под думите „и земята” ние разбираме не само „Той ще призове” но също и „горе,” така че целия израз да стане Той ще призове небето горе и Той ще призове земята горе тогава смятам, че най-добре е да се разбира във връзка с хората, които ще бъдат грабнати, за да посрещнат Христос във въздуха и тогава те са наречени небе по отношение на техните души и земя по отношение на телата им. Тогава какво може да означава „да съди людете Си” освен, да раздели чрез съд добрите от злите и овцете от козите? Той се обръща към ангелите: „Съберете светиите Му заедно с Него” защото със сигурност едно толкова важно дело трябва да бъде извършено с помощта на ангелите. И ако ние попитаме кои са светите събрани заедно с Него от ангелите ни е казано: „Тези, които сключват завет с Него с жертви” това е целия живот на светиите, да сключат завет с Нeго с жертви. Защото „с жертви” се отнася или до делата на милост, които са предпочитани пред жертвите в очите на Бога, Който казва: „Милост искам, а не жертви” (Осия 6:6) или ако „с жертви” означава в жертви тогава тези дела на милост са жертвите, в които Господ благоволи както си спомням, че казах в 10 книга (глава 6) и в тези дела светиите правят завет с Бога, понеже те ги вършат поради обещанията съдържащи се в Неговия Нов завет. Следователно, когато светите Му бъдат събрани и седнат от дясната Му страна при последния съд, Христос ще каже: „Елате вие, благословени от Отца и наследете царството което е било приготвено за вас от началото на света. Понеже гладен бях и ме нахранихте” (Матей 25:34) и т.н. споменавайки добрите дела на добрите и техните вечни награди дадени чрез последната присъда на Съдията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.