За Божия град
Книга 20
Глава 23
от Августин Блажени
Какво пророкува Данаил за преследването на Антихриста, Божия съд и Царството на светиите
Данаил пророкувайки за последния съд показва, че първо ще дойде Антихрист и след неговото унищожение – вечното царуване на светиите. Защото когато вижда в пророческо видение зверовете символизиращи четирите царства, четвъртото от които е завладяно от един определен цар, разпознат като Антихрист, и след това вечното царство на Човешкия Син т.е. на Христос той казва: „Колкото до мене, Даниил, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха[1]” (Данаил 7:15-28) и т.н. Някои тълкуват тези четири царства като символизиращи Асирийското, Персийското, Македонското и Римското. Те също желаят да посочат съответствието на това тълкуване с книгата на Йероним върху Данаил, която е написана с голямо внимание и ерудиция. Но ние, дори да четем тези пасажи наполовина заспали, не можем да не видим, че царството на Антихрист яростно, макар и за кратко време, ще нападне църквата преди последния съд на Бога да доведе вечното царуване на светиите. Понеже от контекста е ясно, че време, времена и половин време, означава, година, две години и още половин година т.е. три години и половина. Понякога в библията същото нещо бива изразявано с месеци. Изглежда, че думата времена е използвана в латинския неопределено т.е. единствено понеже латинците нямат двойственост както гърците и, както се говори, като и евреите. Следователно под времена, трябва да се разбират две времена.
Що се отнася до 10 царя които, както изглежда, Антихрист ще намери в лицето на 10 личности когато дойде, аз самият се страхувам, че ние можем да бъдем подлъгани и той да дойде неочаквано когато в римския свят няма 10 царя. Понеже какво ако тази цифра изразява целия брой царе, които предшестват неговото идване понеже пълнотата често е символизирана от 100 или 1000 или 7 или други цифри, които не е необходимо да изреждам?
На друго място същия Данаил казва: „И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве – всеки, който бъде намерен записан в книгата. Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а други – за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда – като звездите до вечни векове” (Данаил 12:1-3). Този пасаж е много подобен на един текст от евангелието, който ние цитирахме (Йоан 5:28) поне дотолкова доколкото се отнася до възкресението на мъртвите. Защото за тези, за които там се казва, че са „в гробовете” тук се говори като за „спящите в устата на земята” или както други го превеждат „в пръстта на земята.” Там се казва: „Те ще излязат” тук „Някои за вечен живот а други за срам и вечно позор.” Ние не трябва да виждаме разлика, макар че на мястото на евангелския израз „Всички, които са гробовете” пророка не казва „всички” а „мнозина от спящите в устата на земята.” Защото мнозина в писанието понякога се използва вместо всички. Така на Авраам е казано: „Поставих те за отец на много народи,” макар че на друго място се казва: „В твоето потомство ще се благославят всички народи” (Бит. 17:5 и 22;18). За едно такова възкресение малко след това говори самия пророк: „Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.” (Данаил 12:13).
[1] Августин цитира целия текст до ст. 28.
Rado's blog 