За Божия град
Книга 20
Глава 22
от Августин Блажени
Какво се има в предвид, че добрите ще излязат да видят наказанието на нечестивите
Но по какъв начин праведните ще излязат да видят наказанието на нечестивите? Трябва ли да напуснат своите щастливи жилища чрез едно телесно движение и да отидат в местата за наказания, така че да наблюдават мъчението в телесно присъствие? Със сигурност не; но те ще отидат чрез знанието си за това. Понеже израза излизат показва, че тези, които ще бъдат наказвани ще бъдат навън. По същия начин Господ също така нарича тези места „външната тъмнина” (Матей 25:30), на която е противопоставено влизането, относно което на добрия слуга е казано: „Влез в радостта на господаря си,” за да не може да бъде мислено, че нечестивите могат да бъдат там, а че праведните посредством своето знание ще излязат при тях понеже добрите ще знаят това, което се случва навън. Понеже тези, които ще бъдат мъчени няма да знаят какво става вътре в радостта на Господа; но тези, които ще влязат в тази радост ще знаят какво се случва навън във външната тъмнина. Поради тази причина е казано: „Те ще излязат” понеже те ще знаят какво са направили тези, които са отвън. Понеже ако пророците можели да знаят неща, които все още не са се случили по причина, че Бог е обитавал в умовете им, колкото и да са били ограничени, няма ли безсмъртните светии да знаят нещата, които вече са се случили когато Бог ще бъде всичко във всичко? (1 Коринтяни 15:28). Тогава семето и името на светиите ще остане в блажените – семето, за което знаем, че Йоан казва: „И Неговото семе пребъдва в него” (1 Йоан 3:9) и името, за което самият Исая е казал: „Ще им дам и вечно име” (Исая 56:5) „И за тях ще има месец след месец и събота след събота” като че ли е казано, Луна след луна и почивка след почивка, като и двете неща ще се случат когато те преминат от старите сенки на времето в новата светлина на вечността. Червеят, който не умира и огънят, който не угасва, които продължават наказанието на нечестивите са тълкувани различно от различни хора. Някои отнасят и двете към тялото, други и двете към душата; докато други отнасят огъня буквално към тялото, а червея образно към душата, което изглежда по-вероятно. Но сега не е време да разискваме тази различния понеже в тази книга разглеждаме последния съд, в който добрите и злите ще бъдат разделени: техните награди и наказания ние ще обсъдим по-подробно на друго място.