За Божия град
Книга 20
Глава 19
от Августин Блажени
Какво пише апостол Павел към Солунците за откриването на Антихриста, което ще предхожда Господния ден
Виждам, че трябва да пропусна много от думите на евангелията и посланията свързани с последния съд, за да не стане тази книга твърде дълга; но аз по никакъв начин не мога да пропусна това, което казва апостол Павел пишейки към солунците: „Молим ви братя за пришествието на нашия Господ Исус Христос[1]” (2 Солунци 2:1-11).
Никой не може да се съмнява, че той пише това за Антихриста и за деня на съда, който той нарича Господния ден когато казва, че този ден няма да дойде ако първо не се появи този, когото той нарича отстъпник – т.е. от Господ Бог. Понеже ако това може удачно да бъде казано за всички безбожни колко повече за него? Но не е сигурно в кой храм ще стои той, дали в храма построен от Соломон или в Църквата; понеже апостола не би нарекъл храма на някой идол или демон храм на Бога. Поради тази причина някои смятат, че в този пасаж Антихрист означава не самият княз, но цялото тяло т.е. множеството хора, които клонят към него заедно с техния княз. Те също така смятат, че ние трябва да се вгледаме по-внимателно в гръцкия език, който казва не „в Божия храм” но „вместо” или „като Божий храм” като че ли самият той е Божия храм, църквата[2]. А с думите: „И сега знаете какво го възпира” т.е. вие знаете каква пречка или причина за забавянето има „за да се открие в своето време” той показва, че не желае да говори ясно понеже те знаят каква е тя. И така ние които нямаме тяхното знание желаем и не можем дори и с много усилия да разберем за какво говори апостола, особено когато неговото значение става още по-неясно от това, което добавя. А какво има в предвид той под „Защото тайната на беззаконието вече действа, само че няма да стане явна, докато не бъде отстранен онзи, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният” аз открито признавам, че не зная. Все пак аз ще спомена някои предположения, които съм чувал или чел.
Някои смятат, че апостол Павел говори за Римската империя и че той не е желаел да използва по-ясен език, за да не бъде клеветнически обвинен, че желае злото на империята, която се е надявала да бъде вечна. Тогава с думите, „Защото тайната на беззаконието вече действа” той има в предвид Нерон, чийто дела вече приличали на делата на Антихрист. Поради тази причина някои смятали, че той ще възкръсне отново като Антихрист. Други предполагали, че той дори не е мъртъв, но се е скрил, така че да може да бъде смятан за убит и че сега живее тайно и в силата на възрастта, на която е бил когато се е смятало, че е убит и ще живее докато на своето време не се открие и не възстанови царството си[3]. Но аз се чудя кои хора могат да са толкова дръзки в своите догадки. Все пак не е абсурдно да се вярва, че думите на апостола „докато не бъде отстранен онзи, който сега я възпира;” се отнасят до Римската империя, като че ли е казано: „Нека този, който сега царува, царува докато не бъде отстранен.” „И тогава ще се открие беззаконния” за когото никой не се съмнява, че е Антихрист. Но други смятат, че думите „сега знаете какво го възпира” и „тайната на беззаконието вече действа” се отнасят единствено до злите и лицемерите, които са в Църквата докато броят им стане толкова голям, че се обърнат към Антихрист като голямо множество и че това е тайната на беззаконието понеже тя изглежда скрита. Поради тази причина апостола наставлява верните здраво да държат вярата, която изповядват когато казва: „Нека този, който сега държи да държи докато не бъде отстранен” т.е. докато тайната на беззаконието, която сега е скрита не се отдели то Църквата. Понеже те предполагат, че Йоан намеква за същата тази тайна в своето послание когато казва: „Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.” ( 1 Йoан 2:18-19). И както във времето преди края, което Йоан нарича „последно време” от Църквата излизат много еретици, които Йон нарича „много антихристи” така и накрая ще излязат тези, които не принадлежат на Христос, но на този последен Антихрист и тогава той ще се открие.
Толкова разнообразни са различните опити да се обяснят неясните думи на апостола. Това, което няма съмнение, че той казва е, че Христос няма да дойде да съди живите и мъртвите ако Антихрист, неговият противник първо не дойде да съблазни тези, които са мъртви по дух; макар че тяхното съблазняване е резултат от Божия таен съд, който вече е преминал. Понеже е казано,: „този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват.” Защото тогава сатана ще бъде освободен и посредством този Антихрист ще действа с цялата си сила и по един лъжлив, макар и удивителен начин. Често се пита дали тези дела са наречени „знамения и лъжливи чудеса” понеже той лъже сетивата на хората чрез фалшив изглед или понеже нещата, които върши, макар и наистина удивителни ще бъдат лъжа за тези, които ще повярват, че подобни неща могат да бъдат извършени единствено от Бога понеже са невежи за силата на сатана и особено за такава несравнима сила, която той за пръв път ще покаже. Понеже когато той е паднал от небето като огън и с един удар отнел на святия Йов многобройното му семейство и големите стада и след това се втурнал като буря, съборил къщата и убил децата му това не са било измамен изглед, а действия на сатана, на когото Бог дал тази сила. Защо те са наречени знамения и лъжливи чудеса ние ще разберем по-добре когато настане самото време. Но каквато и да е причината за това наименование те ще бъдат такива знамения и чудеса, че ще съблазнят тези, които заслужават да бъдат съблазнени: „защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.” И апостола се колебае да каже: „И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа” Защото Бог ще изпрати понеже ще позволи на дявола да извърши тези неща, позволението е Неговата свята присъда, макар че самото изпълнение ще бъде извършено от дявола, „за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата.” Следователно бивайки съдени те ще бъдат съблазнени и бивайки съблазнени те ще бъдат съдени. Но бивайки съдени те ще бъдат съблазнени от този тайнствено справедлив и справедливо тайнствен съд на Бога, с който Той никога не е преставал да съди от първия грях своите разумни творения; и бивайки съблазнени, те ще бъдат съдени в последния и явен съд от Исус Христос, който Сам е бил най-несправедливо осъден и ще съди най-справедливо.
[1] Цитиран е целия пасаж
[2] Августин добавя думите Sicut dicimus, Sedet in amicum, id ett, velut amicus; vel si quid aliud isto locutionis genere dici solet
[3] Suetonius’ Nero, c. 57
Rado's blog 