За Божия град-15


ЗА БОЖИЯ ГРАД

Книга 20

Глава 15

от Августин Блажени

Кои са мъртвите, които са предадени за съд от морето, смъртта и ада

Но кои са мъртвите, които са в морето и които морето предава? Понеже не можем да мислим, че тези, които са умрели в морето не са в ада, нито че техните тела са запазени в морето; нито пък, което е още по-абсурдно, че морето запазва добрите докато ада приема злите. Кой би могъл да вярва в това? Но някои много разумно предполагат, че на това място под море се има в предвид този свят. Тогава Йоан, желаейки да подчертае, че тези, които Христос ще намери все още живи в тяло ще бъдат съдени заедно с тези, които ще възкръснат отново, нарича всички мъртви, както добрите, за които е казано: „Понеже умряхте и живота ви е скрит с Христос в Бога” (Колосяни 3:3) така и злите, за които е казано: „Остави мъртвите да погребват своите мъртви” (Матей 7:22). Те също могат да бъдат наречени мъртви понеже носят смъртни тела, както казва апостола: „ Макар тялото да е мъртво поради греха; духът е жив заради правдата” (Римляни 8:10) при положение, че човека, който живее в тяло има едновременно и тяло, което е мъртво и дух, който е жив. Защото той не казва, че тялото е смъртно, но че е мъртво, макар че веднага след това говори по по-обичаен начин за смъртните тела. Тогава тези са мъртвите, които са в морето и които морето предава, а именно, хората, които са в този свят понеже те все още не са умрели и които света предава за съд. „И смъртта и адa,” казва той, „се отказаха от мъртвите, които бяха в тях.” Морето ги предаде понеже те могат да се намерят на мястото където са били; но смъртта и ада се отказаха от тях или ги възстановиха понеже ги извикват обратно към живота, от който те вече са лишени. И вероятно не е без причина, че нито смъртта нито ада са сметнати отделно като достатъчни, а и двете – смъртта, за да посочи добрите, които са претърпели единствено смърт, но не и ада; ада, за да покаже злите, които са понесли също така и наказанието на ада. Понеже не изглежда абсурдно да се вярва, че древните светии, които са вярвали в Христос и в Неговото бъдещо идване са пазени в място твърде отдалечено от мъчението на злите, но все пак в ада[1] докато кръвта на Христос и Неговото слизане в тези места ги е освободило. И със сигурност добрите християни, изкупени с вече платената скъпоценна цена не отиват в ада докато очакват своето възкресение на тялото и своята награда. След като казва „Те бяха съдени, всеки според делата си” той накратко добавя е била присъдата: „И смъртта и ада бяха хвърлени в огненото езеро,” чрез което название има в предвид дявола и цялата му свита от зли ангели защото той е автора на смъртта и на адските мъки. Понеже това е, което той вече има: „Дявола, който ги изкушаваше беше хвърлен в езерното с огън и жупел.” Неясното допълнение, което прави с думите „в което са също така и звяра и лъжепророка” той обяснява на същото място: „Този, който не се намери записан в книгата на живото беше хвърлен в огненото езеро.” Тази книга няма за цел да напомня на Бога понеже Той може да забрави нещо, но символизира Неговото предопределение на тези, на които ще бъде даден вечния живот. Защото Бог не е невеж и пише книги, за да научи сам Себе Си, а Неговото непогрешимо предвиждане е книгата на живота, в която те са записани, да се изразим така, от самото начало.


[1] Apud inferos т.е. в ада в смисъла, в който тази дума се употребява в псалмите и в изповедта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.