За Божия град
Книга 20
Глава 11
от Августин Блажени
За Гога и Магога, които трябва да бъдат призовани от дявола за преследване на Църквата когато той бъде развързан в края на света
“И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък.” Целта му е да ги събере за битка. Понеже дори и преди това той е желаел да използва колкото се може повече и разнообразни изкушения докато това е било възможно. Думите „и ще излезе” означават, че той ще премине от прокрадваща се омраза към открито преследване. Защото това преследване, което ще се случи преди последния съд ще бъде последното, което светата Църква ще понесе в света, когато целия град на Бога бъде нападнат от целия град на дявола и в това ще участват всеки, които живеят на земята. Понеже тези народи, които той нарича Гог и Магог не трябва да се смятат за някакви варварски племена живеещи в някоя част на света – Гети или Масагети както заключават някои от първите букви или някакви други чужди нации, които не се намират под римска власт. Защото Йоан отбелязва, че те се разпростират по цялата земя, когато казва: „народите по четирите краища на земята” и той добавя, че това са Гог и Магог. Ние откриваме, че значенето на тези имена е Гог „един покрив” Магог „изпод покрива” – т.е. една къща и този, който излиза от къщата. Те следователно са народите, в които откриваме, че е затворен дявола както в една бездна и самият дявол излиза от тях, така че те са покрива, а самият той е този, който излиза изпод покрива. Или ако свържем тези думи с народи, а не едната с народ, а другата с дявола, тогава те и двете са покрива понеже сега в тях стария враг е затворен като че ли е затрупан; и те ще излязат изпод този покрив когато преминат от прикрита към явна омраза. Думите: „И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град” не означават, че те идват или ще дойдат на едно конкретно място; понеже този стан не е нищо друго освен Христовата църква разпростряна по целия свят. Следователно там където е Църквата – а тя ще бъде във всички народи, което е показано чрез израза „по лицето на земята” – там също ще бъде светия град, и стана на светиите, и възлюбения град и там той ще бъде подложен на сурово преследване от всички свои врагове; понеже и те ще се намират във всички народи – т.е. той ще бъде утеснен и силно притиснат и заключен в скръб, но няма да изостави своите войнски задължения, което е показано от думата „стан.”