За Божия град
Книга 20
Глава 10
от Августин Блажени
Какво трябва да отговорим на тези, които мислят, че възкресението принадлежи единствено на телата, а не на душите
Има някои, които смятат, че е възможно да има възкресението единствено на тялото и поради това мислят, че първото възкресение (в Апокалипсиса) е телесно възкресение. Защото, казват те, „да станат отново” може да се каже единствено за неща, които са паднали. Телата падат мъртви[1]. Следователно, не може да има възкресение на душите, а само на телата. Но какво отговарят те на апостола, който говори за възкресение на душите? Защото той със сигурност говори за вътрешния, а не във външния човек когато казва: „Ако сте били възкресени с Христос търсете това, което е горе” (Колосяни 3:1). Същия смисъл той предава и на друго място с други думи казвайки: „И така, както Христос е бил възкресен от мъртвите за слава на Отца така и ние да годим в нов живот” (Римляни 6:4). И отново: „Стани ти който спиш и възкръсни от мъртвите и ще те осветли Христос” (Еф. 5:14). Що се отнася до това, което те казват, че не може да възкръсне нищо освен това, което е паднало, от което и заключват, че възкресението принадлежи единствено на телата, а не на душите, понеже телата умират, защо те не казват нищо за думите: „Тези, които се боят от Господа очакват Неговата милост; и не се отклоняват, за да не паднат” и „Пред своя си господар той стои или пада” (Римляни 14:4) и „Този, който мисли, че стои да внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12). Защото аз мисля, че това падане, за което ние трябва да внимаваме да не ни се случи е падането на душата, не на тялото. Тогава ако ставането принадлежи на нещата, които са паднали и душата пада, трябва да приемем, че душата също става. След думите: „Над тях втората смърт няма да има власт” следва: ”но те ще бъдат свещеници на Бога и на христос и ще царуват с него 1000 години;” и това не се отнася единствено до епископите и презвитерите, които сега са специално призовани за свещеници в църквата; но както наричаме всички вярващи християни поради свещеното миро така наричаме и всички свещеници понеже те са части на единствения Свещеник. За тях апостол Петър казва: „Свят народ, царско свещенство” (1 Петър 2:9). Със сигурност той внушава, макар и по скрит и индиректен начин, че Христос е Бог наричайки ги свещеници на Бога и на Христос т.е. на Отца и на Сина, макар че явявайки се като Слуга и като Човешки Син Христос е бил направен Свещеник на всички по Мелхиседековия чин. Но това ние вече обяснихме повече от веднъж.
[1] И, както Августин отбелязва, са поради тази причина наречени cadavera, от cadere, „да падна”