За Божия град-9


 

ЗА БОЖИЯ ГРАД

Книга 20

Глава 9

Какво е царуването на светиите с Христос за 1000 години и как то се различна от вечното царство

от Августин Блажени

Нo докато дявола е вързан светиите царуват с Христос през същите тези 1000 години, разбирани по същия начин, т.е. от времето на първото Му идване[1]. Понеже ако изключим това царство, за което Той накрая ще каже: „Елате благословени от Отца и наследете царството приготвено за вас” (Матей 25:34) Църквата не би могла да бъде наречена Негово царство или небесното царство освен ако Неговите светии дори сега не царуват с Него макар и по друг и различен начин; защото за Своите светии Той казва: „Ето, аз съм с вас до свършека на света” (Матей 28:20). Със сигурност в настоящото време книжника добре наставен за Божието царство, за когото ние вече говорихме, изважда от своите съкровища и старо и ново. И жътварите ще съберат плевелите от Църквата, които Той е оставил да растат заедно с житото както обяснява с думите: „жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие„(Матей 13:39-41). Възможно ли е да се има в предвид царство, в което няма беззаконие? Тогава то би трябвало да е извън Неговото настоящо царство, Църквата, т.е. плевелите вече да са събирани. Защото Той казва: „Който наруши най-малката заповед и научи на това човеците най-малък ще се нарече в небесното царство; но който я пази и научи на това ще се нарече велик в небесното царство” (Матей 5:19). Той казва, че в небесното царство има както хора, които не са пазели Неговите заповеди– защото „да наруша” означава да не пазя, да не изпълня – така и такива, които и вършат и учат както Той е правил. Но едните Той нарича последни, другите велики. И Той веднага добавя: „Понеже ви казвам, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите” – т.е. правдата на тези, които престъпват това, което учат; защото за книжниците и фарисеите Той казва на друго място: „Говорят, но не вършат” (Матей 23:3) – ако следователно вашата правда не надмине тяхната т.е. вие не нарушавате, а вършите това, което учите „няма да влезете в Божието царство” (Матей 5:20). В един смисъл ние трябва да разбираме Божието царство като място, в което съществуват заедно както тези, които нарушават това, което Той учи така и тези, които го вършат, но едните са най-малки, a другите са велики, но в друг смисъл като царство, в което ще влязат единствено тези, които вършат това, което Той учи. Следователно, където съществуват и двете групи това е Църквата, каквато тя е сега, но където съществува само едната това е Църквата каквато е определено да бъде когато в нея няма да се намират зли хора. Следователно дори сега Църквата е царство на Христос и Божие царство. И дори сега Неговите светии царуват с Него макар и по начин различен от този, в който те ще царуват в бъдеще. И все пак, макар че в Църквата тръните растат заедно с житото, те няма да царуват с Него. Понеже с Него царуват тези, за които апостола казва: „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; (Колосяни 3:1-2). За такива хора той също така казва, че тяхното жителство е на небесата (Филипяни 3:20). Накратко тези, които царуват с Него едновременно са в Неговото царство и са това царство. Но в какъв смисъл са царство на Христос тези, които, да не кажем повече, макар че са в него докато всички престъпления бъдат премахнати края на света, все пак търсят своите си неща, а не тези, които принадлежат на Христос (Филипяни 2:21)?

Тогава за това воюващо царство, в което конфликта с врага все още продължава, и се води яростна война, и над тях е поставено правителство, което трябва да понасяме докато не влеем в това най-мирно царство, в което ще царуваме без враг, и за това първо възкресение в настоящия живот Апокалипсиса говори с думите, които току що цитирахме. Защото, след като казва, че дявола е вързан за 1000 години и след това е развързан за малко време той продължава и ни описва една картина за това, което Църквата прави или какво става в Църквата през тези дни с думите: „И видях престоли и на тези, които бяха насядали на тях беше дадено да съдят.” Не трябва да смятаме, че това се отнася до последния съд, но за съда на управляващите и за самите управляващи, чрез които сега е управлявана Църквата. И не може да бъде дадено по добро тълкуване на съда от това, което намираме в следните думи: „Каквото вържете на земята ще бъде вързано и на небето; и каквото развържете на земята ще бъде развързано и на небето” (Матей 18:18). Поради което апостола казва: „Каква работа имаме да съдим външните? Не съдим ли ние вътрешните?” (1 Кориняни 5:12). „И душите”, казва Йоан „на тези, които бяха обезглавени за свидетелството за Исус и за Божието слово” – разбирайки това, което той казва по-рано като „царуваха с Христос 1000 години” (Откровение 20:4) – т.е. душите на мъчениците, които все още не са възкръснали в техните тела. Понеже душите на благочестивите мъртви не са отделени от Църквата, която дори и сега е царство на Христос; иначе не бихме ги споменавали пред Божия олтар при участието в тялото на Христос нито пък би ни донесло някакво добро при опасност да тичаме към Неговото кръщение, за да не си отидем от този живот без Него; нито да търсим примирение чрез покаяние или очистване на лошата съвест ако някой би могъл да бъде разлъчен от Неговото тяло. Понеже защо се правят тези неща ако не заради верните, които дори и мъртви са Негови части? Следователно докато преминат тези 1000 години техните души царуват с Него макар и все още да не са се свързали със своите тела. Поради това в друга част на същата книга ние четем: „Блажени мъртвите които отсега умират в Господа, казва Духът, защото ще си починат от трудовете си, понеже делата им следват след тях” (Откровение 14:13). Тогава Църквата започва своето царуване с Христос сега в живите и в мъртвите. Защото, както казва апостола, „Христос умря за да може да царува над живите и над мъртвите” (Римляни 14:9). Той споменава единственото ушите на мъчениците понеже тези, които са се борили до смърт за истината първи царуват след смъртта; но споменавайки една част от цялото той има в предвид и всички останали, които принадлежат към Църквата, която е царство на Христос.

Що се отнася до следващите думи: „на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си” ние трябва да ги отнесем и към живите и към мъртвите. А този звяр, макар че това изисква по-внимателно изследване, все пак не е в противоречие с истината вяра да го разбираме като самия безбожен град и обществото на невярващите противопоставени на верните и на Божия град. Струва ми се, че „Неговия образ” означава неговата имитация в тези, които изповядват, че вярват, но живеят като невярващи. Защото те твърдят, че са това, което не са и се наричат християни не поради една истинска прилика, но поради измамен образ. Защото към този звяр принадлежат не само явните врагове на христовото име и Неговия най-славен град, но също и плевелите, които ще бъдат отстранени от Неговото царство, Църквата, в края на света. И кои са тези, които не се покланят на звяра и на неговия образ ако не хорта, които вършат това, което казва апостола: „Не се впрягайте с невярващите” (2 Коринтяни 6:14). Защото те не се покланят т.е. не се съгласяват; не се покоряват; нито приемат белега, клеймото на престъплението, на челото си чрез своята изповед и на ръката си чрез своите действия. Тогава тези, които са свободни от тези нечистоти независимо дали живеят в тази смъртна плът или са мъртви царуват с Христос дори и сега през целия период, който се има в предвид чрез 1000 години по начин подходящ за споменатия период.

Другите мъртви,” казва той, „не оживяха.” Защото сега е часът, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят ще живеят; а останалите не оживяха. Добавените думи: „докато не се свършиха 1000 години” означават, че те не живеят във времето когато е трябвало да живеят преминавайки от смърт в живот. И следователно, когато дойде денят за телесното възкресение те ще излязат от гробовете си не за живот, но за съд т.е. за проклятие, което се нарича втората смърт. Понеже, който не живее докато не се свършат 1000 години т.е. през цялото време, през което се осъществява първото възкресение – който не е чул гласа на Божия Син и не е преминал от смърт в живот – този човек при второто възкресение, възкресението на плътта, със сигурност отива със своята плът във втората смърт. Защото той продължава да говори: „Това е първото възкресение. Блажен и свят е този, който участва в първото възкресение,” т.е. който го опита. Сега го опитват тези, които не само се съживяват от смъртта на греха, но и продължават да ходят в този обновен живот. „Над такива втората смърт няма да има сила.” Следователно тя има сила над останалите, за които по-горе е казано: „Другите мъртви не оживяха докато не се свършиха 1000 години,” защото в това цялото междинно време наречено 1000 години колкото и страстно да са живели в тялото те не са били върнати към живот от тази смърт, в която са ги държали техните прегрешения, така че посредством този възкресенски живот те да могат да участват в първото възкресение и така втората смърт да няма власт над тях.


[1] Между първото и второто Му идване

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.