ЗА БОЖИЯ ГРАД
Книга 20
Глава 7
от Августин Блажени
Какво е писано в Откровението на Йоан относно двете възкресения, и хилядата години, и какво разумно може да се вярва за тези неща
Евангелист Йоан е говорел за тези две възкресения в книгата наречена Апокалипсис, но по такъв начин, че някои християни не разбират първото от двете и така виждат пасажа по странен начини. Защото апостол Йоан казва в споменатата книга: „И видях един ангел да слиза от небето….Благословени са тези, които участват в първото възкресение: над такива втората смърт няма да има власт, но те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него 1000 години” (Откровение 20:1-6). Тези, които поради силата на пасажа предполагат, че първото възкресение е бъдещо и телесно, са впечатлени, освен от останалите неща, особено от броя на 1000 години, като че ли те са дадени, за да могат светиите през този период да се наслаждават на един вид съботна почивка, една свята почивка след трудовете през 6000 години откакто е бил създаден човека и откакто поради своя голям грях е бил лишен от блаженствата на рая в злините на този смъртен живот, така че по този начин, както е писано: „За Бога един ден е като 1000 години и 1000 години като един ден” (2 Петър 3:8) тези 6000 години сякаш трябва да завършат един шести ден, след който да следва един вид Събота на седмия ден в следващите 1000 години. И поради тази причина светиите възкръсват т.е. празнуват Съботата. Това мнение не било достойно за възражение ако се вярва, че насладите на светиите в този Събота ще бъдат духовни и следващи идването на Господа; понеже сам аз някога поддържах това мнение[1]. Но, понеже те твърдят, че тези, които тогава възкръсват отново ще се наслаждават на почивката в един неумерен плътски пир, консумирайки голямо количества храна и питиета, така че не само ужасяват чувствата на умереността, но дори надминават мярата на доверието такова твърдение може да бъде вярвано единствен от плътските. Тези, които им вярват са наречени от духовните хилеасти, което ние можем буквално да възпроизведем като хилядолетци[2]. Досадно е да оборваме тези мнения точка по точка: ние предпочитаме да продължим да обясняваме как трябва да бъде разбиран този пасаж от писанието.
Сам Господ Исус Христос казва: „Никой не може да влезе в къщата на силния човек и да ограби покъщнината му ако първо не върже силния” (Марк 3:27) – като под силния човек има в предвид дявола понеже той е имал силата да пороби цялата човешка раса, а под покъщнината му, която се ограбва имат в предвид тези, които са били държани от дявола потопени в грехове и беззакония, но са повярвали в Него. Тогава именно връзването на този силен човек апостола вижда в Апокалипсиса когато „един ангел слезе от небето, който имаше ключа от бездната и държеше верига в ръката си. И той хвана,” казва той, „змея, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана и го върза за 1000 години” – т.е обузда го, ограничи силата му, така че той да не може повече да мами и ограбва тези, които трябвало да бъдат освободени. Според мен тези 1000 години могат да се разбират по два начина: или понеже тези неща се случват за 6000 години или за 6 милениума (последната част, от които сега тече) като че ли в шестия ден, който ще бъде последван от една Събота, която няма да има вечер, безкрайна почивка на светиите, така че говорейки за една част като за цялото той нарича последната част от милениума – т.е. тази част, която остава до края на света – 1000 години; или той употребява 1000 години като еквивалент на цялата продължителност на този свят използвайки числото на съвършенството, за да изрази пълнотата на времето. Понеже 1000 е 10 на куб. Защото 10х10 прави 100 т.е. квадрата на една равнина. Но за да дадем и височина на тази равнина и за да я направим куб 100 отново е умножено по 10, което дава 1000. Освен това ако 100 понякога се използва за пълнота, както когато Господ казва като обещание към този, който оставя всичко и Го последва „ще получи стократно в този живот” (Матей 19:29), което апостола и обяснява като казва: „Като нямащи нищо, а притежаващи всичко” (2 Кор. 6:10) – понеже дори за древните е било казано: Целия свят е съкровище за вярващия – с колко по-голямо основание 1000 е дадено като пълнота понеже то е куб, докато другото е само квадрат? И поради същата причина ние не можем да тълкуваме по-добре думите на псалма „Който помни завета си завинаги, думата която изговори за 1000 поколения” (Псалм 105:8) от това да ги разбираме „за всички поколения.”
„И го хвърли в бездната” т.е. хвърли дявала в бездната. Под бездна той има в предвид безбройното множество от нечестиви, чийто сърца са неизмеримо изпълнени с омраза срещу Божията църква. Не че дявола не е бил там преди, но се казва, че е хвърлен там понеже когато не може да наранява вярващите той хваща още по-здраво безбожните. Понеже по-цялостно притежаван от дявола е този човек, който не само е отделен от Бога, но също така и безпричинно мрази тези, които Му служат.
“И заключи и запечата над него, за да не мами вече народите преди да се свършат 1000 години.” „Заключи” т.е. възпира го да излиза, за да върши това, което му е забранено. Добавката „и запечата над него” ми се струва, че е предназначена да пази в тайна тези, които принадлежат на дявола и които не са такива. Защото в този свят това е тайна понеже ние не можем да кажем дали хората, които стоят ще паднат или този, който изглежда, че е паднал няма да стане отново. Но посредством веригата и затвора на тази забрана дявола е възпрян и ограничен да мами тези народи, които принадлежат на Христос, но които по-рано той е мамел или държал в плен. Понеже преди създанието на света Бог е избрал да спаси тези от силата на тъмнината и да ги пресели в царството на Своя възлюбен Син както казва апостола (Кол. 1:13). Защо християнина не съзнава, че той дори и сега мами народите и ги завлича със себе си във вечно наказание, но не и тези определени за вечен живот? И нека никой да не се поклаща от това, че дявола често измамва дори и тези, които са били обновени в Христос и са започнали да ходят в Божия път. Защото „Бог познава своите си” (2 Тимотей 2:19) и дявола не мами никой от тях за вечно проклятие. Защото като Бог от Него не е скрито нищо, но Той знае дори и бъдещите неща; не като човек, който вижда друг човек в настоящото време (ако може да се каже, че той вижда някой, чието сърце не може да види), но не може да го види дотолкова, че да е в състояние да знае какво ще стане с него. Тогава дявола е вързан и заключен в бездната, за да не може да мами народите, от които е съставена Църквата и които той по-рано, преди да съществува Църквата, е мамел. Понеже не е казано „за да не може да измами никой човек”, но „за да не мами народите” – което без съмнение означава тези, сред които съществува Църквата – „докато не се свършиха 1000 години” – т.е. или каквото остава от шествия ден, който се състои от 1000 години или всички години, които ще продължат до края на света.
Думите, „за да не мами вече народите докато не се свършат 1000 години” не трябва да се разбират в смисъл, че след това той ще мами единствено тези народи, от които е съставена Църквата и тези, които сега не може поради веригата и затварянето, но са използвани в съответствие с начина, по който писанието често употребява и който е илюстриран в псалма: „Очите ни ще гледат към Господа нашия Бог докато не покаже милост към нас” (Пс. 123:2) – не като че ли очите на Неговите слуги няма повече да гледат към Господа, техния Бог след като Той им покаже милост. Тогава реда на думите без съмнение е следния: „И той го заключи и запечата докато не се свършиха хиляда години” и вмъкнатата фраза: „за да не мами вече народите” не трябва да се разбира във връзка с това, но отделно и като че ли добавена след това, така че цялото изречение да може да се чете: „И той го заключи и запечата докато не се свършиха хиляда години, за да не мами повече народите” – т.е. той е заключен докато не се свършат хиляда години, за да не може повече да мами народите.
[1] Виж проповед 259
[2] Milliarii
Rado's blog 