Брак и сексуална етика в 1 Коринтяни (обновено)


БРАК И СЕКСУАЛНА ЕТИКА В 1 КОРИНТЯНИ

Текста е подготвен като част от курса по Нов завет 2 част проведен в TCMI, Австия през Юли, 2009, под ръководството на д-р К. Ларсен.

от Радостин Марчев

Въведение

Първото послание на апостол Павел към коринятните ни дава доста богата информация за вижданията на раннохристиянската църква относно брака и сексуалната етика. В същото време то често е било (а и все още е) интерпретирано погрешно като отделни (в повечето случаи извадени от контекст) стихове са представени като твърдящи неща, които те всъщност изобщо не казват. С оглед на това ако желаем да разберем думите на апостола е особено важно текста да бъде разглеждан в своя непосредствен и по-широк контекст.

В посланието има 3 главни пасажа тясно свързани с темата – глава 5, 6:9-20 и глава 7. Ние ще разгледаме поред всеки от тях.

Някои предварителни бележки

Дори съвсем бегъл прочит на посланието би показал ясно, че християнското обръщение изисква съществени промени в поведението на християнина. 6:9-11 ясно казва, че коринтяните са били „измити, осветени и оправдани в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог” (ст. 11). Сред нещата, от които те са били измити Павел споменава „блудство, прелюбодейство, прелъстяване на юноши и хомосексуализъм” (ст. 9)[1] добавяйки (отново в ст. 11) „и такива бяха някои от вас[2].” Следователно, изброените са били практики, в които, веднъж повярвали, от коринтяните се е очаквало да не участват повече. В 5:11 те са инструктирани да не приемат за брат никой, който е сексуално  неморален, а според 10:8 християните трябва да бягат от сексуалните практики вързани с езическите религии, които те по-рано са практикували[3]. Накрая, в 5:9-13 Павел казва, че подобно качество на живот се очаква единствено от вярващите, но не и от невярващите[4].

Част от проблемите в Коринт се коренели в това, че някои църковни членове действително били въвлечени в подобни практики. Някои от тях прибягвали до услугите на проститутки (10:8; 6;15-20), някои изневерявали на брачните си партньори (7:1-2,5), а някои имали любовни връзки с невярващи (5:1). Освен това в църквата съществувала и друга група, която, заставайки на противоположната крайност, твърдяла, че брака и секса са недуховни и дори грешни[5]. Павел отделя значително място в своето писмо, за да се справи с тези проблеми.

6:9-20

Контекста показва, че (поне част от) вярващите в Коринт подценявали значимостта на сексуалния грях. Може би те са смесвали християнството с гръцката философия на Платон, която виждала тялото като затвор за душата. Друга възможност е да са поставяли прекомерно ударение върху свободата в Христос, довеждайки я до една  неприемлива крайност. Във всеки случай някои от тях все още ползвали услугите на проститутки (освен 6:15-20 това се намеква в 7:2,5,9 и в 10:8)[6].

Изглежда девиза на коринтяните е бил „Всичко ми е позволено” (виж ст. 12)[7]. Павел привидно се съгласява с тях утвърждавайки християнската свобода, но веднага добавя „не всичко е полезно” и „не искам да съм обладан от нищо.” Следователно свободата на коринтяните е криворазбрана свобода, която всъщност им вреди и ги води към друг вид робство[8]. В Ст. 13-14 апостола показва грешката в техния начин на мислене. Връзката между тялото и секса не е същата както между храната и стомаха. В единия случай става дума за временни неща, които нямат никакво отношение към вечността – „Бог ще унищожи и двете” (ст. 13). Но противно на мнението на коринтяните не може по същия начин да се каже, че тялото е за секс и секса е за тялото, защото последното принадлежи към вечните неща. То няма да бъде унищожено, но ще възкръсне като доказателство за това е възкресението на Христос (ст. 14). И понеже Христос е спасител (и) на тялото[9] може с основание да се каже не само, че „тялото е за Господа”, но и че „Господ е за тялото.” С това апостола напълно отхвърля коринтската дуалистична духовност показвайки, че тя всъщност изобщо не е християнска. Окончателния извод от всичко това е, че „Тялото не е за блудство” (ст. 13).

Положил тази основа Павел продължава да развива своята мисъл обяснявайки същността на сексуалната неморалност. Не само, че сексуалния грях не трябва да бъде омаловажаван; всъщност той е един от най-тежките грехове. Християните, които падат в него на практика стават „една плът” с блудницата (ст.16). Но в същото време техните тела са „части на Христос” (ст. 15) и „храм на Бога” (ст. 19). От това следва, че сексуалните грехове превръщат частите на Христос в „части на блудница[10]” (ст. 15) и превръщат Божия храм в публичен дом. За християнина е невъзможно едновременно да бъде обединен с Христос чрез възкресението и обединен с проститутка чрез блудство. Ако се опита да има и двете накрая ще остане единствено с второто. Краткия коментар на Павел на тази възможност е „Да не бъде” (ст. 15) е изразен с възможно най-силното отрицание в гръцкия език (me genoito)[11]. Освен това телата на християните всъщност не са техни – те са били „купени с цена” (ст. 20 – от Христос). В този смисъл сексуалната неморалност означава на практика, че те злоупотребяват с чужда собственост – с Божията. Поради тези причини тя не може да бъде считана за нещо дребно – всъщност тя е един от най-тежките грехове и съвета на апостола (изразен в императивна форма) е категоричен „Бягайте от блудство” (ст. 18).

Глава 5

Текста продължава темата за сексуалната нечистота. Ст. 1 ни казва, че мъж от коринтската общност „има бащината си жена[12].” Павел нарича това „блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците[13] понеже това е било забранено както според еврейските така и според езическите законодателства[14]. Но това, от което се вълнува апостола е как трябва да реагира църквата? Коринтяните са се „възгордели” (ст.2) и са се хвалели (ст. 6)[15]. Но според Павел подобно отношение е изцяло неприемливо. Той казва, че те би трябвало „по-скоро да скърбят” (ст. 2) и че „хвалбата им не е добра” (ст. 6). След като ги укорява по този начин той продължава казвайки, че има нужда да бъдат взети допълнителни мерки – те трябва да „осъдят” (ст. 3) блудника, след което той да бъде отлъчен от общността (ст. 2, 13)[16]. Павел описва това с озадачаващия израз „предаване на сатана” (ст. 5). Накрая, той изтъква двойния мотив за такива действия: От една страна крайната цел не е толкова да се накаже колкото да се възстанови съгрешилия (ст. 5)[17]. От друга страна по този начин бива защитена чистотата на църквата. В ст. 6-8 апостола сравнява греха с квас (мая), който, макар и в малко количество е в състояние да „закваси цялото тесто.” Приет в църквата той е в състояние да унищожи цялата й чистота и свидетелство.

Глава 7

В този пасаж Павел представя ударение върху сексуалната етика в брака[18]. За да можем да схванем какво той в действителност казва е важно (доколкото ни е възможно) да разберем причината, която го кара да напише тази глава. От текста може да се направи предположение, че определена аскетична група в Коринт е определяла всеки сексуален контакт като недуховен и дори като грешен. Поради това тези хора са настоявали коринтяните да не встъпват в брак или ако това вече е станало да се въздържат от всякакви сексуални контакти и дори да напуснат своя партньор. Може би те са използвали Павел (който не е бил женен[19]) за пример в защита на своите твърдения. В предишното си писмо към апостола църквата очевидно е повдигнала въпроса са това виждане (виж 7:1). Сега той им пише на свой ред обяснявайки собствената си позиция.

Първо (7:1-6) Павел напълно отхвърля виждането на коринтяните, че секса, сам по себе си е греховен[20]. Той е естествен за брака и не трябва да бъде пренебрегвана (ст. 3, 5). Апостола добавя и причината за това – в противен случай съществува не малка вероятност пренебрегнатата страна да потърси задоволяване на своите сексуални нужди извън брака, което е грях (ст. 2,5). Принципа, който той добавя в ст. 4  е, че нито мъжа нито жената владеят своето тяло – то принадлежи на брачния му/й партньор. Заслужава си да обърнем внимание, че той е изказан с голяма настоятелност. В ст. 3 Павел говори за него като за „дължим” – дума, която в запазените папируси често се използва по отношение на дълг, който някой е задължен да плати. Но в същото време апостола не поставя ударение върху „задължението” като право, а по скоро като отговорност – не толкова „Ти ми принадлежиш” колкото „Аз ти принадлежа.” Следователно, всяка от страните има задължение да се грижи за нуждите на другата[21]. Единственото позволение, което Павел дава е да бъдат разделени „ за да се предават на молитва” (ст. 5). Но това не е заповед (ст. 6) и трябва да бъде направено по „взаимно съгласие” (sumphōnou букв. хармония) и единствено „за кратко време” (ст. 5).

Второ, в ст. 7 Павел изразява собствените си предпочитания по отношение на целибата. В същото той е много ясен, че това е дар, който не всеки притежава[22] и следователно, свързания с него избор не е за всеки (дори той да го желае). Това е ясно от самия начин на употреба на думата – тя е използвана както по отношение на целибата така и на брака. Тогава за Павел двете състояния са в еднаква степен дарба – някои хора притежават едната, а други другата и ние не трябва лекомислено да престъпваме Божията наредба. В ст. 37 той отново определя брака като негреховен, а в ст. 37 го нарича добър отново атакувайки позицията на коринтската партия[23]. Накрая в ст. 26-35 той описва причините за това свое предпочитание. То не е защото брака не е (или дори по-малко) духовен, а единствено „поради настоящата неволя” (ст. 26)[24] и понеже оставайки неженен той е в състояние да служи на Господа „без отвличане на ума” (ст. 35). Но и в двата случая християнския живот не се върти повече около семейството, купуването, продаването, удоволствията или скърбите, но около Христос (виж ст. 29-31)[25]. Това е огромната разлика между невярващите и вярващите хора.

Последната главна тема, която Павел повдига[26] е свързана с развода, който той категорично забранява. Брака обвързва до живот (ст. 39) и това е заповед от самия Господ (ст. 10-11), която продължава да е валидна дори и в случай на брак между вярващ и невярващ.

Освен тези основни теми в главата апостола се спира и на редица частни случаи, които поради една или друга причина (често свързана с превода) понякога са интерпретирани погрешно. Такива са възможността вярващия да сключи втори брак след като е напуснат от невярващия си партньор (ст. 15), идентификацията на „девиците” (ст. 25-26, 28, 36-38) и освещаването на невярващия чрез вярващия партньор (ст. 14).

Контекста на ст. 15 (12-16) ясно показва, че става дума за случаи, при които известно време след сключването на брака едната страна повярва. Това, което е неясно е дали в ст. 15 Павел позволява повторната женитба. Изхождайки от това традиционно тълкуване някои преводи добавят обяснителни думи, след което изречението звучи: „В такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.” (ББД 2005, Протестантски 1940). Други преводи следват по-точно гръцкия оригинал. Цариградския превежда: „в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата.” Православния и Съвременния 2004 най-добре съчетават оригиналното звучене със съвременния език съответно: „в такива случаи братът или сестрата не са заробени” и „В такива случаи вярващият брат или сестра са свободни” Проблемът е, че по никакъв начин не става ясно от какво са свободни или с какво не са заробени. Традиционното тълкуване е напълно възможно. Но от друга страна също толкова възможно е Павел да казва, че „в такива случаи” на „смесени” бракове вярващите не са задължени да постъпват като невярващи т.е. „да напуснат” слагайки край на брака (както това би се изтълкувало според римските закони). Ст. 16, (а и целия контекст) е напълно съвместим с този прочит.

Пасажът за женитбата на „девиците” (parthenōn) поставя още по-интересни въпроси. Те са свързани най-вече със ст. 36-38 – кой е този, който „притежава” девицата (ст. 38 „девицата си” – Православен превод, който в случая е най-точен – израз, който се оказва изключително проблематичен за коментаторите) и в какви отношения са двамата. Проблемът се усложнява още повече понеже някои преводи добавят липсващи в оригинала думи, за да обосноват виждането, което подкрепят. Така например ББД 2005 и Протестантски 1940 добавят „дъщеря” в ст. 36-38 като по този карат текста да звучи, като че ли бащата християнин решава да не позволи на дъщеря си да се омъжи. Това е традиционното разбиране на текста. Сам по себе си обаче гръцкия оригинал не казва това. Най-близки до него са Цариградския и Православния преводи, които превеждат ст. 36-38 както следва: „Ако ли мисли некой че прави неприлично за девицата си, ако да й е минало време, и требва така да бъде, нека прави каквото ще: не съгрешава: нека се женят.Но който стои твърд на сърдцето си, и нема нужда, но има власт за своята си воля, и е решил това в сърдцето си да държи девицата си неженена, добре прави.Така щото който ожени девицата си добре прави; а който я не ожени прави по-добре.и „Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.В този случай освен за традиционното виждане текста остава отворен и за други възможности. Така например Съвременния превод 2004 подхожда към него по доста по-различен начин: „Ако някой смята, че не постъпва както е редно към годеницата си, ако тя вече прехвърля идеалната за женитба възраст и той мисли, че трябва да се оженят, да направи това, което иска: не е грях да се оженят.Но този, който е твърд в сърцето си, никой не го принуждава, господар е на желанията си и е решил в сърцето си да не се жени за годеницата си, ще направи добре.И така, този, който се оженва за годеницата си, постъпва добре, а този, който не се оженва за нея – още по-добре.Тук преводачите приемат[27], че страните не са баща и дъщеря, а годеници, които поради някаква причина са отлагали женитбата си за дълго време. Съветите на Павел са насочени най-вече към мъжа, който явно е можел да действа самостоятелно без да се нуждае от позволението на баща си. Според ст. 36 този човек очевидно има желание да се ожени, но в същото време и се колебае поради някаква причина. Може би (ако правилно реконструираме обстановката) той е попаднал под влияние на аскетичната партия в Коринт, които са го карали да се чувства засрамен от своите желания, а може би е уплашен от „настоящата неволя”, за която Павел говори в непосредствения контекст на стиховете[28]. Апостола ясно казва, че той няма да съгреши ако се ожени (ст. 36), а напротив ще направи добре (ст.38), но изказва мнение, че ако не се ожени ще направи по-добре (ст. 38). В същото време обаче той дебело подчертава, че това решение не трябва да бъде взето под натиск и единствено след продължително и сериозно обмисляне[29].

Според нас това е напълно възможно тълкуване, което дори отговаря на контекста по-добре отколкото традиционното виждане.

Безспорно най-голямото предизвикателство в главата представлява ст. 14. “Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.” Какво има в предвид Павел, когато казва, че вярващия партньор освещава невярващия? И в какъв смисъл това освещение се пренася и върху децата? Това от своя страна веднага повдига по-нататъшен въпрос: За какво освещение става дума? Павел използва думата ēgiastai която е сродна на думата употребявана от апостола за светия (agiois виж напр. 1:2). Въпреки това имайки в предвид, че едната от страните е невярваща, а децата не са способни да упражняват лична вяра[30] едва ли можем да смятаме, че той предполага някакво предаване на вътрешна святост.

Едно често изказвано виждане е, че апостола приема децата за святи понеже поради вярата дори само на единия от родителите те са родени под завета, който Бог е сключил със Своята църква по същия начин по който в Стария завет физическите потомци на Авараам са били виждани като родени под завета, макар някои от тях да са нямали вътрешна вяра. Слабостта на този начин на разсъждение е, че макар да обяснява „святостта” на децата той по никакъв начин не може да приеме невярващия партньор като включен в завета и по този начин неговото освещение.

Едно второ, и според нас по-вероятно виждане, е предложено от Пол Джует[31]. Той много правилно търси отговора в контекста на пасажа, в който се появява стиха. Напълно възможно е след обръщението си някои вярващи в Коринт да са били измъчван от въпроси по отношение на своя брак. Валиден ли е все още той? Не се ли осквернява чрез невярващия партньор? Ако е така трябва ли да го напусне[32]? Павел пише към тези хора, за да ги успокои и ги уверява, че техните бракове са напълно законни както пред хората така и пред Бога. Поради тази причина те могат да са сигурни, че техните деца ще бъдат святи т.е. родени в святия съюз на брака[33]. Същото може да се каже и за невярващия партньор. Докато вярващия стои в него и пази единството (което именно Павел насърчава – виж ст. 12-13) той освещава невярващия чрез верността си към святия съюз на брака[34].

Трета възможност е[35], че Павел има в предвид, че запазвайки брака вярващия има възможност да промени към по-добро своя невярващ партньор и в края на краищата да доведе него и децата им до спасение.

Заключение. И какво от това?

От всичко, което казано можем даможем даизведен някои практически изводи:

1. Павел много ясно определя мястото на сексуалните отношения единствено в брака. Понеже нравите в древния Коринт са били твърде подобни на нашето съвременно общество (т.е. също толкова „разкрепостени”) не е възможно да свържем това изискване на апостола с някаква културна обусловеност. Следователно, наистина съществува такова нещо като сексуална чистота, която всеки християнин трябва да познава и с която да се съобразява. Новоповярвалите трябва да променят своето мислене и поведение в тази област, по-старите вярващи да ги учат как да го направят, а църковното ръководство ясно да изявява, обяснява и настоява на това. По-нататък църквата трябва да има смелостта да заеме определена позиция по отношение на някои практики свързани с тези стандарти (проституцията или порнографията са само два примера), след което открито (но и тактично) да ги заяви публично.

2. Когато някои от нейните членове не следва тези стандарти църквата трябва да намери смелост да се намеси дори в тази дълбоко интимна сфера поемайки риска да го изгуби или отблъсне. Като последна мярка тя трябва да практикува отлъчване от общността. Все пак, крайната цел на всичко, което тя прави е да възстанови падналия и да запази чистотата на Христовото тяло.

3. Правейки това църквата трябва да е наясно, че сексуалните грехове не са по-леки, но в същото време не са и нито по-тежки, нито по-непростими от останалите грехове. Хората може и ще падат в различни сексуални грехове, но в същото време пътят за покаяние и възстановяване остава отворен за тях. Ако това бъде направено църквата трябва да приеме тези хора и да им предложи среда където те могат да бъдат изцелени от  последиците на греха. Много важно е след подобно покаяние и възстановяване слухове или подмятания от страна на „праведни” църковни членове да бъдат на свой ред третирани като грях, с който църквата да се справя по съответния начин.

4. Нито брака нито целибата правят човека по-духовен или по-подготвен за служение. Това изцяло зависи от духовната дарба, която той е приел от Бога. Никое от тях не може да бъде виждано като необходимо състояние за (пастирско или някакво друго) служение.

5. Нашето общество вижда брака почти като норма. Но ние трябва да разберем, че днес целибата продължава да бъде напълно валидна опция, която може съзнателно да бъде избрана от някои хора. Не само, че няма каквато и да е причина те да бъдат съжаля вани или третирани като „втора ръка” (както понякога се случва), но ние трябва да видим, че подобен избор има някои значителни предимства в някои области на християнското служение и да направим възможно такива хора свободно и безпрепятствено да упражняват своите дарби.

6. Църквата има задача да обясни много ясно, че брака обвързва вярващия за цял живот. Няма алтернатива след това той да се обърне и да премисли. За християните е особено важно да знаят какво правят когато казват „да.” Следователно, брака трябва да бъде направен важна тема в публичното и личното поучение на църквата. Освен това всяка християнска общност трябва да развие предбрачно (както и следбрачно) съветване. Пастирите имат особено задължение да развият необходимите качества за това или да намерят някой друг който ги притежава.

7. Накрая, ние трябва винаги да помним, че поради падналото ни естество понякога дори най-добрите ни намерения се провалят. Следователно, без да правим морални компромиси ние трябва да сме подготвени да помагаме на хората, които се провалят в своя брак[36]. Във всички случаи любовта продължава да бъде „един по-превъзходен път”.

ВИЖ ОЩЕ

1. Брак и сексуална етика (допълнение)

2. Брак и сексуална етика (второ допълнение)


[1] Така според превода на ББД 2005. В Протестантския 1940, Цариградския и Православния стоят съответно „блудници, прелюбодейсци, малакийци и мъжеложници,” а в Съвременен 2004 са преведени по-описателно като „онези, които вършат сексуални грехове,” „прелюбодейците,” „мъжете, които позволяват да бъдат използвани за хомосексуални връзки” и „мъжете, които практикуват хомосексуализъм.” Докато смисълът на първите 2 думи е ясен – блудство (pornoi ср. 5:1, 9-11) е обобщаващ термин, а прелюбодейството (moichoi) е свързвано с всякакъв вид сексуално поведение извън брака – то за останалите 2 (malakoi и arsenokoitai) това не може да се каже по никакъв начин. Те се срещат доста рядко в древната литература и макар че почти със сигурност са свързани с някакъв вид хомосексуално поведение можем единствено да правим предположения за точното им значение. По-конкретно, malakoiбуквално означава „мек” но е било станало нарицателно за мъже, които са „меки” или „изнежени”, най-вероятно за по-младите, играещи ролята на „пасивния” партньор в хомосексуалните връзки – най-честата форма на хомосексуализъм в гръко-римския свят.  Проблемът е, че за такива хора е имало друг, технически термин, а malakoi се е използвал много рядко (ако се е употребявал въобще). Единственото, за което можем да бъдем сигурни е, че става дума за някакъв вид поведение, а не просто отношение или характеристика. Значението на втората дума arsenokoitaiе още по-неясно. Тя е съставена от две други думи, които на свой ред означават „мъж” и „полово сношение” (в жаргонна форма). Това е най-ранната й употреба в запазените древни документи и всички по-късни автори я употребяват рядко особено във връзка с хомосексуална активност. Виж Fee, Gordon, The first epistle to the Corinthians, Eerdmans Publishing company, Grand rapids, 1987, стр. 223-4 и R. Scroggs, The New testament and homosexuality, Philadelphia, 1983, стр. 101-09.

[2] Допълнително доказателство, че списъка грехове в тези стихове не е просто хипотетичен, а действително практикуван от някои членове на коринтската църква можем да намерим в структурата на 6 глава. В нея Павел разглежда 2 проблема – за публичните съдебни процеси между някои от коринятните (ст. 1-8) и за посещението при проститутки (ст. 12-20). На пръв поглед между тях липсва директна връзка. Може би такава може да се намери именно в ст. 9-11 – осъждайки един проблем Павел изрежда други грехове, които се срещат в Коринт и след това продължава да говори конкретно по първия от тях – блудството в ст. 12-20. Същото става ясно и от 5 глава където апостола разглежда друг конкретен случай.

[3] Думите са директен цитат от Старя завет (Числа 25).

[4] Павел по никакъв начин не казва, че тези неща стават добри или дори, че нямат значение ако са извършени от невярващи. Неговата идея е (1) че не можем да очакваме невярващите да следват моралните норми, по които живеят християните именно поради своето неверие и (2) че понеже те са извън църквата (отново поради своето неверие), „външни” както ги нарича Павел, тя не може да има никакви претенции да предприема коригиращи действия спрямо тях. Разбира се, това не означава, че църквата не трябва да има определено мнение спрямо подобни практики и ясно да го заявява.

[5] Ограничения обем не ми позволява да обясня подробно как достигам до подобни заключения. Съществува значителна литература, откъдето подобна информация може да бъде почерпена. Един от най-добрите източници е Fee, Gordon, The first epistle to the Corinthians, Eerdmans Publishing company, Grand rapids, 1987. В повечето случаи (но не навсякъде) в това есе аз следвам заключенията, до които той достига.

[6] Възможно е поне в някои случаи това да е било резултат от учението на определена група в Коринт виждаща секса като грях. Поради това в някои семейства единия от брачните партньори отказвал да има сексуално общение с другия, който изкушаван от своите сексуални желания накрая търсел тяхното задоволяване извън семейството. Виж особено 7:1-5.

[7] Някои коментатори предполагат, че израза първоначално е бил използван от Павел, но впоследствие коринтяните са изопачили неговия смисъл. Забележи как по-нататък апостола на няколко пъти се връща към тази тема – например в главите посветени на идоложертвеното. Виж особено 10:23 „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

[8] Единственото друго място където Павел използва думата „обладан” е 7:4, където тя е директно свързана с владеене тялото на брачния партньор. Съвсем не е изключено той да я използва в този контекст и тук намеквайки по този начин, че християнина, който посещава проститутка бива поробен от тази своя страст.

[9] Виж Ефесяни 5:23

[10] Следващия ст. 16 обяснява мисълта на апостола. Християнина става „част от блудница” понеже физическото единство прави мъжа и жената „една плът” – виж Бит. 2:24, който Павел изрично цитира. По-трудно е да схванем смисъла на ст. 17, който казва, че християнина съединен с Господа става „един дух с Него.” Вероятно той има в предвид, че това се осъществява посредством действието на Святия Дух във вярващия (виж ст. 19-20 и 12:13), макар че идеята не е особено ясна.

[11] Виж също Римл. 3:4, 6, 31, 6:2, 15, 7:7, 13, 9:14, 11:1, 11;

[12] Гръцката дума дават основание да смятаме, че става въпрос за съвместно съжителство, а не за еднократен грях. Явно това е била неговата мащеха, но не е ясно дали баща му е починал или се е развел. Другата възможност – бащата и сина едновременно да са имали връзка с една и съща жена – е малко вероятна.

[13] Според Протестантския 1940 „намира”, Православния „става”, Цариградския „чува”, Съвременен 2004 „среща”. Във всички случаи смисълът по никакъв начин не се променя.

[14] За еврейски виж Левит 18:7-8; 20:11. Ср. също Амос 2:7б, Jos., Ant. 3.274; 3:12-21; m. Sanh. 7.4; b Sanh. 54a; T. Reub passim. За гръцко законодателство виж Institutes of Gaius 1.63;  За римски източници виц Цицерон, Cluent 6., цит. от Fee, цит. съч.

[15] Не е съвсем ясно как на практика се е проявявало подобно отношение. Може би гордостта и хвалбата им са произлизали от погрешното разбиране, че са осъзнали напълно и прилагат на практика пълнотата на Божията милост.

[16] Тъй като Павел не казва нищо за жената на базата на ст. 9-13 можем да направим извода, че тя не е била християнка.

[17] Ст. 5 не е изцяло ясен, но изглежда, че отлъчвайки човека от общността Павел очаква той да преосмисли своите действия, да се покае и да бъде възстановен. Възможно е (но по никакъв начин не е сигурно) Павел да казва, че това наистина се е случило в 2 Коринтяни 2:5-10.

[18] Забележително е, че в цялата глава той не споменава нито веднъж раждането на деца като цел на брака. Всъщност освен в ст. 14 темата изцяло отсъства, а дори и там ударението е поставено на съвсем друго място.

[19] Липсват всякакви данни дали Павел никога не се е женил, бил е вдовец или жена му го е изоставила след като е станал християнин. От трите възможности първата изглежда най-малко вероятна поради правото му на глас в Синедриона (виж Деяния 26:10)

[20] Няма нужда ст. 2 да бъде разбиран като наставление всеки човек да сключи брак. Веднага след този пасаж в ст. 7 Павел ясно изразява своето предпочитание към целибата. Освен това съвета, който апостола неизменно повтаря във всяка ситуация е „Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован” (виж особено ст. 8,17-22,24,26,27). С оглед на това се налага извода, че тук той говори единствено за хората, които вече са сключили брак.

[21] Едно от особено забележителните неща, които се открояват в главата е, че във всеки отделен случай апостола специално се обръща и към мъжете и към жените. Той не оставя място нито за по-големи привилегии, нито за по-малки отговорности.

[22] Гръцката дума, която апостола използва в ст. 7 е harizma – същата, която по-късно е гл. 12 е употребена за даровете на Святия Дух. Това ясно показва, че целибата не е единствено (или дори основно) избор – преди всичко той е много специален дар от Бога (виж също учението на Исус в Мт. 19:11). В този случай изглежда женитбата остава преобладаваща норма, а целибата – изключение дори и според Павел.

[23] Виж също 9:3-5 където той твърди, че по-голямата част от водачите на ранната църква са били женени. Следователно не може да има нищо недуховно, още по-малко грешно в брака – това всъщност е норма за по-голямата част от хората.

[24] Смисъла на този израз е доста неясен и озадачаващ. Макар че не е невъзможно Павел да влага в него есхатологичен смисъл това не е много вероятно понеже апостола определя „неволята” като „настояща.” По-вероятно е тук той да намеква за глада в Коринт, за който ние знаем от извънбиблейски източници. Поради тази причина би било особено трудно за един беден човек (виж 1 Кор. 1:26) да издържа семейство с жена и деца. Следователно, съвета на Павел е в такова време човек да размисли сериозно и ако е възможно да отложи брака. Възможно е в нормална обстановка неговият съвет да бъде друг, но, разбира се, да твърдим това би било спекулация.

[25] Вероятно в ст. 39 Павел казва, че “останалото време е кратко” не понеже очаква Христос да се завърне всеки миг (и със сигурност по време на живота му), но понеже със смъртта и възкресението на Христос краят (последното действие) вече е започнал. По същия начин Йоан и Петър казват, че живеят в последно време (1 Йоан 2:18; 1 Петър 1:20). Павел не само е съгласен с това (1 Кор. 10:11, 1 Тим. 4:1; 2 Тим. 3:1) като дори добавя, че на практика е започнало последното възкресение на мъртвите понеже Христос е неговият първи плод (1 Кор. 15:20).

[26] Може би тук можем да добавим и принципа изложен в ст. 39, че Павел не одобрява брак между вярващ и невярващ (завареното положение е отделен частен случай, който апостола разглежда в ст. 12-16 и който ще бъде подробно разгледан по-късно) изразен чрез израза „в Господа.” Въпреки лаконичността на апостола нашето мнение е, че идеята му в случая е именно такава.

[27] Добавяйки думата „годеница,” която също липсва в оригинала.

[28] Някои коментатори предлагат различна алтернатива, според която апостола одобрява един продължителен годеж с цел страните да се опознаят, а също и като средство за обуздаване на страстите. Ако обаче последните са твърде силни съвета на апостола е да ускорят женитбата. Други търсят решението в т.нар. „духовен” брак – доста широко разпространена практика между 2 и 5 век, при която двама души се посвещават един на друг без обаче сексуално да консумират брака. Според нас обаче и двете виждания съответства в по-малка степен на контекста.

[29] Само в ст. 37 Павел използва 4 израза, за да подчертае важността на това – „стои твърд в сърцето си”, „не бива принуден”, „има власт над волята си” и е „решил в сърцето си”.

[30] Нищо в текста не показва възрастта на децата, но аргумента на Павел е изказан по начин, който предполага тяхното освещение от момента на раждането им.

[31] Jewett, Paul, K., Infant baptism and the covenant of grace, Wm. B. Eerdmans Publishing Company, July 19, 1978. Виж и цялата чудесна дискусия върху стиха на стр. 122-137

[32] Подобни въпроси маже да са възникнали и от стриктната забрана на „смесени” бракове в Стария Завет (Втор. 7:1-4) както и от погрешното им разбиране за това какво означава да бъдеш отделен от грешниците – виж. 5:10 и сл.

[33] В подкрепа на това виждане говори и факта, че Павел по никакъв начин не обяснява своя аргумент. Той явно го е смятал за напълно ясен и разбираем за коринтяните.

[34] Поради тази причина апостола използва думата „освещава” в продължително време – действие започнало в миналото (при сключване на брака) и продължаващо в настоящето (докато брака не бъде разтрогнат).

[35] Виж Fee, Gordan, цит. съч. 299-301.

[36] 7:11 например казва, че е възможно дори за християни понякога да не успеят да спасят своя брак. В този случай Павел позволява разделяне (което според римските закони е било развод не само de facto, но дори и de jureвиж 1 Corinthian 7 in the light of Jewish, Greek and Aramaic marriage and divorce papery http://98.131.162.170//tynbul/library/TynBull_2001_52_2_04_Brewer_1Cor7DivorcePapyri.pdf), но забранява повторната женитба. Освен това той не дава никакви указания за отлъчване или някакво друго наказание от страна на църквата. Изглежда доста ясно, че докато страните не встъпят в нова връзка те могат да продължат да бъдат част от общността.

4 thoughts on “Брак и сексуална етика в 1 Коринтяни (обновено)

  1. Цитат;
    – – – –
    [11] Ст. 5 не е изцяло ясен, но изглежда, че отлъчвайки човека от общността Павел очаква той да преосмисли своите действия, . . . .
    – – – –

    Неясен е превода, а не текста на гръцки. Павел не отлъчва никого, а просто съобщава на читателите, че въпросния субект се е предал на сатанизъм, а не че го „предават“ на сатана, самата идея за това е откачена.

  2. Здрасти Бого,
    Първо, пасажът много ясно говори именно за отлъчване. Отначало Павел порицава коринтяните, че не вземат мерки срещу греха в църквата. В ст. 3 той казва, че заедно с тях осъжда човека, който е направил това. В ст. 7 говори за „очистване на стария квас“, за да не се закваси „цялото тесто“. Как трябва да се направи това очистване и осъждане? Ст. 2 и 13 ясно казват, че това трябва да стане чрез отлъчване. Накрая, такава е и идеята на ст. 9-13 обясняват, че ние трябва да страним от всеки християнин, който живее в явен грях и не желае да коригира поведението си. „С такъв даже да не ядете заедно“ (ст. 11). Съмнение за мярката, която павел изисква да вземе църквата просто не може да има.
    Второ, аз говоря гръцки колкото и ти – т.е. никак. Все пак си направих труда да проверя стиха в интерлиеарна библия и открих това, което и предполагах – за сатанизъм там въобще не става дума. Всъщност аз не познавам нито един превод който да го превежда в този смисъл или уважаван библесйки учен, който да го тълкува по този начин.
    Трето, идеята за „предаване на сатана“ не е толкова откачена колкото ти се струва, макар че израза използван от апостола е необичаен. Най-вероятно Павел иска да каже, че отлъчването на човека от църквата е само по себе си предаване на сатана. По този начин той бива лишен от общение, словото, общата молитва, подкрепата във вярата, тайнствата и останалите благодатни средства. Това наистина прилича на предаване на сатана – поне по начина, по който аз оценявам жизнената необходимост на нещата, от които той бива лишен за християнския живот. По-нататък, резултата от това „предаване на сатана“ е „погубване на плътта му“ – най-вероятно не физическото му тяло, а вътрешната му склонност към грях (именно по този начин Павел използва думата „саркос“, за разлика от „сома, която означава именно тяло). Това става когато отлъченият осъзнае какво е изгубил и колко жалък заменстител на Христос е греха. Последно, крайния резултат от това „погубване на плътта“ е „спасението на духа“ т.е. покаяни и въстановяване на човека.
    Според мен това е едно смислено разбиране на стиха и (доколкото съм запознат) преобладаващо сред коменататорите. Но, както казах, стихът не е лесен, така че в казаното има известна доза спекулация.

  3. Значи според вас, ако някой е съгрешил, най добрата мярка е да бъде пратен по даволите и така ще се оправи, :-))))Господ да Ви е на помощ!

  4. Не, Бого,
    Най-добрата мярка, когато някой съгреши е се покае (както надявам се всеки от нас прави ежедневно). Но ако не се покае тогава има нужда грехът му да бъде показан от някой друг насаме. Ако отново откаже да се покае тогава изобличението трябва да стане пред няколко свидетели. Ако и в този случай откаже да се покае изобличението трябва да се направи пред църквата. Ако се чудиш откъде вземам това виж Матей 18:15-17. Ако обаче не послуша и църквата и настоява да постоянства в греха си този човек трябва да бъде отлъчен както ясно казва и Павел в 1 Кор. 5.
    Накратко, ако някой съгреши отлъчването не е най-добрата, а последната, най-нежеланата, но понякога единствено възможната мярка да се запази църквата чиста и да се върне човека при Бога.
    Съжалявам, това не е приятно решение, но ако църквата няма смелостта да го приложи когато се налага Бог да й е на помощ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.