Китайски корени на християнството в Корея
oт Яница Иванова
гл. ас. СУ специалност Кореистика
Човек, попаднал за пръв път в Република Корея, се очудва на множеството ярки червени неонови кръстове, с които е обсипан нощният пейзаж на страната. Разположени върху ултрамодерни или готически сгради, кръстовете привличат вниманието към мястото за поклонение. През деня в метрото и по оживените улици на Сеул хора, снабдени с уредба и микрофон и с преметната през рамото и кръста лента с надпис „Изповядайте греховете си и ще бъдете спасени” или „Алелуя! Исус е жив”, цитирайки различни стихове от Библията, призовават минувачите да се покаят. Раздават брошури с есхатологична тематика или карта на метрото с обозначено мястото на църквата, която те посещават, покани за богослужение или специално събитие в църквата и т.н.
Сред модерната архитектура и настойчивите покани чужденецът остава с впечатление, че всичко това е много „западно”, директно привнесено от другите краища на земята, а традиционната култура от типа на техники на рисуване, извитите покриви или междуличностни отношения идват от Китай. Само че внимателен поглед върху историята на християнството в Корея показва, че не западът, а именно изтокът е мястото на срещата между корейците и тази религия, а Китай и китайският език отново се явяват свързващият мост между Корея и по-далечните й страни.
Историята на християнството в Корея може да се раздели основно на пет периода:
1) Навлизане на католицизма в Корея (тогава наименованието на страната е Чосон (1392-1910). Този период обхваща втората половина на ХVІІІ в. Първите корейски католици приемат монотеизма в разрез с разпространения тогава неоконфуциански възглед, който изключва наличието на Бог.
2) Преследване на римокатолическата общност (ХІХ в.). Католиците се противопоставят на извършването на мемориални служби към предците. Те го възприемат не като акт на синовна почит, както е разпространения възглед в неоконфуцианската доктрина, а като идолопоклонство, заклеймено от Бог. Държавната власт приема отказа на последователите на християнството да участват в мемориални служби като непокорство директно към управниците и започва гонение.
3) Навлизане на протестанството в Чосон (наименование на Корея, края на ХІХ в.). В началото протестантите се сблъскват със същите проблеми, които са имали и католиците, но отслабената държавна власт и желанието на много млади учени за промяна и прогрес подпомага приемането на християнството.
4) Християнството и реакцията му към загубата на националната независимост (от началото до средата на ХХ в.). Корея попада под японско колониално управление, продължило от 1910 до 1945 г. Протестанти и католици участват активно в движението за освобождение на страната.
5) Съвременен период (от средата на ХХ в.). След японската окупация Корея е разделена на две, като пред християните се изправя предизвикателството да отговорят на въпросите на хората за разделението на страната, да покажат отношение към комунизма, индустриализацията и течението ню ейдж (Buswell & Lee 2005:7-8).
Горепосочените периоди не визират една по-ранна среща с християнството на Корейския полуостров, която е възможно да се е осъществила в първите векове след Христа.
Първи възможни срещи с християнството
Различни записки свидетелстват, че учението на Христос е било разпространено в Китай от ученика на Исус Тома. В писмо на св. Тома, написано на халдейски език, няколко пъти се споменава, че той проповядвал Евангелието в Етиопия, Персия, Индия и Китай. Древните писатели Ориген и Евсевий също описват мисионерските пътувания на св. Тома в Индия и Китай. В устното индийско предание също е съхранен споменът за проповедите на св. апостол Тома в Индия и Китай и за мъченическата му смърт в град Милиатур, на Караманделския бряг на р. Ганг.
През 64 г. сл. Хр. пратеници на китайския император предприели пътешествие, по време на което се срещнали с цели християнски общности в югозападен Китай. Тези християни разказали на императора за раждането на Христос, за Неговите страдания, смърт и възкресение. Те твърдели, че на това ги научил праведен и учен мъж на име Тома (http://bulgarian.cri.cn).
Докторът по теология Кьонг Пе-мин развива теорията, че несторианите и тяхното учение достига до Корея през V в. Той твърди, че след като събора в Ефес от 431 г. определя учението на Несторий като еретическо, несторианите избягват от римската власт и създават собствена независима структура, която изпраща свои мисионери на изток. Те достигат до Азия и може би до Тански Китай (Buswell & Lee 2005:7-8). Изгонени от запада, техните усилия се насочват към изтока и изграждат китайска общност от вярващи. През 633 г. учението им бива назовано в Китай дзингдзяо (景敎)[i], учение на светлината (Kim 1998: 16). Несторианите биват добре приети и от кралския двор на Тански Китай, като е възможно доктрините им да са били изложени пред Тхеджонг Муйол (упр. 654-661), краля на едно от трите корейски кралства Шила.
Тхеджонг бил голяма опора на китайския император Гаодзонг (Gaozong, 628-683). Корейският крал често молел императора за подкрепа, за да завладее друго корейско кралство – Пекче. В крайна сметка Тан се съгласява и подпомага Шила със 130 000 войници през 660 г. Периодът на управление на крал Теджонг в Шила е най-успешният за разрастването на страната. Шила покорява съседните две кралства Когурьо и Пекче, като същевременно поддържа добри отношения с Тан. Както кралят, така и много именити хора от страната посещават Китай. Без съмнение те се сблъскват с несторианите, тъй като императорският двор ги покровителства. Доказателство за това е, че императорът, заинтересуван от новата религия, построява християнски храм, наречен Pasa-sa в Hsianfu (Min 2005:4). През 1625 г. в района на град Hsianfu по време на разкопки е намерен паметник, наречен Tà Chín Ching Chiao Liúhsíng Chùngkúo (Каменен монумент за разпространението на великото персийско несторианство). Върху монумента от 736 г. са гравирани надписи на китайски и персийски, които обясняват пристигането и разпространяването на евангелието от несторианите, както и се разказва за техни религиозни практики.
Английската археоложка Гордън e първата, която твърди, че несторианството (дзингдзяо) е пренесено в Шила(Gordon 1921:47-48 – in Kim 1998:16). През 1917 г. в будисткия храм Чанган-са в планината Къмган-сан (централна източна част на Корейския полуостров) тя открива монумент, много подобен на този в Hsianfu. Освен това тя смята, че следи от кьонгьо могат да се открият в изображенията пред гробове и гробници в близост до манастира Пулгук-са в югоизточна Корея, предишна Шила.
През 1956 г. в близост до Пулгук-са е открит каменен кръст, за който все още не се знае точно кога е издигнат, изображение на Буда Майтрея, наподобяващо образа на Дева Мария, а в храма Техънг-са в югозападна Корея се съхранява меден кръст.
Всички тези гореспоменати открития все пак не доказват, че несторианството е имало своето място на корейския полуостров през периода Шила. Въпреки че липсват преки материални доказателства за присъствието на несторианството в Корея през V в., професор Секи от Япония твърди, че тази религия е достигнала Япония като със сигурност преди това е преминало през Корея, за да стигне до там (Min 2005:6).
Други вероятни срещи на корейци с несторианството е по време на пътуването на Чан Пого (841, 846?), опитен шилски мореплавател (вж. Федотов 1998), до бреговете на Индия и Персия (Reishauer 1955:276 in Min 2005:6). Възможно е навлизане на християнството на корейския полуостров и по времето на монголското нашествие (ХІІІ в.). В този период монголците вече са запознати с тази религия, като дори голяма част от назначените на висши позиции в ханския двор били християни ((Reishauer 1955:276 in Min 2005:6).
Всички тези възможни срещи с християнството не пускат трайни корени на корейския полуостров. За истинска рождена дата на корейското християнство се счита края на ХVІІІ в., по-конкретно 1777 г., когато се събира първата група за изучаване на богословски трактати на територията на Корея. Важен е фактът, че внасянето на християнска литература в страната се извършва не от мисионери, а от местни конфуциански учени, които се запознават със западни християни и тяхното учение по време на престоя си в Китай.
Опити на западни мисионери
От края на ХVІ и началото на ХVІІ в. различни католически мисии, установили се в Япония, Китай и Филипините, решават да разширят дейността си и към Корея. Мисионери като йезуитския свещеник Гаспар Вилела (Gaspar Vilela), основател на мисията Мияко в Япония се подготвя за пътуване до Корейския полуостров, но умира през 1572 г. още преди да осъществи замислите си. Доминиканският свещеник Хуан де Доминго (Juan de Domingo), мисионер във Филипините, прави неуспешни опити да стигне до Корея в периода 1611 – 1616 г. От Китай, Антонио де Сент-Мари (Antonio de Sainte-Marie) също предприема пътуване към Корея през 1650 г., но не успява да стигне до там. В същия този период председателят на йезуитската мисия в Китай, германецът Йохан Адам Шол вон Бел (Johann Adam Schall von Bell) се опитва да се свърже с корейския принц Сохьон, държан като пленник от китайския кралски двор. Той се надява принца да повярва в Христос и когато стане крал да позволи навлизането на християнството в Корея. За съжаление, принцът умира още преди да успее да наследи баща си на трона (Bushell 2005:8-9).
За историята на християнството в Корея не е особено важно кой западен мисионер първи е посетил страната, но се счита, че първият европеец, за когото съществува информация, че е посетил Чосон, е човек, когото корейците наричали Пингни или Ма Ли И. Той достигнал до корейския остров Чеджу през 1582 г. заедно с няколко китайци, но бил веднага депортиран към Китай (http://www.hendrick-hamel.henny-savenije.pe.kr.).
Първият западен мисионер, който за по-дълъг период стъпва на корейска територия, е испанският йезуитски свещеник Грегорио де Сеспедес (Gregorio de Céspedes, 1550-1611). Той служел на християните в японската армия. Когато през периода 1592-1598 г. Япония напада Чосон, един от тримата предвождащи генерали, Кониши Юкинага (Konishi Yukinaga, име след покръстване: Augustin Arimandono), е католик. Той поканва де Сеспедес да ги придружи по време на военния поход за завладяване на Чосон и да извършва богослужения за вярващите войници. Свещеникът пребивава на Корейския полуостров от 1593 г. до април 1594 г., но не му е разрешено да се среща с корейци, така че дейността му няма ефект върху Корея.
След неуспешната окупация над Чосон японците вземат роби при завръщането в страната си. В писмо на португалския йезуитски свещеник Луи Фроа (Luís Fróis, 1532-1597), служител в Япония, около 3 000 корейци са закарани като роби в Нагасаки (http://www.hendrick-hamel.henny-savenije.pe.kr.). Част от тях приемат християнството. Доказателство за това е, че когато шогуната на Токугава извършва гонение против католиците в началото на ХVІІ в., 6% (13 души) от всички 205 мъченици са корейци (Bushell 2005:9).
Въпреки множеството неуспешни опити от страна на западни мисионери да достигнат територията на Чосон или да се срещнат с корейци, християнството навлиза в страната посредством техните книги, написани на китайски език.
Навлизане на католицизма в Корея
Католицизмът достига до полуострова по време на управлението на династия Чосон. Още с поемането на властта (1392 г.), новата династия утвърждава конфуцианството като система на държавно управление и като основа на междуличностните отношения в обществото. Конфуцианството се базира върху следването на “правилните” отношения между крал – подчинен, баща – син, съпруг – съпруга и между приятели. Идеите, прокарвани от Конфуций са били чунг (вярност от поданик към краля), хьо (синовна обич, преклонение от децата към родителите), ин (доброта или човешка сърдечност, отнася се до отношенията между съпрузи) и шин (доверие, става дума за отношенията между приятели) (Koo & Nahm 1995:139).
Когато се очертават принципите на държавно управление, на които учи конфуцианството, тези принципи се определят като социални взаимоотношения (Yi 1983:122-125). Наричат се самганг орюн (трите връзки и петте взаимоотношения)[ii].
През ХVІІІ в. много корейци, разочаровани от конфуцианското управление, пътуват към Китай, за да учат, или като част от дипломатически мисии, изпратени от корейския двор. Там те се срещат със западни католически мисионери, запознават се с католическото учение от брошури, написани от йезуитски мисионери, като например Tianzhu shiyi (Истинското учение на Небесния владетел) от Матео Ричи[iii], италиански йезуитски мисионер, живял в Китай през 1552-1616 г. Един корейски дипломат, И Гуан-джън, при завръщането си от Пекин в родната си страна, донася атлас на света и няколко теологически книги, написани от същия свещеник. Книгите на Ричи предизвикват разгорещен спор в академичните среди през 18-ти век. Дворцовият учен И Су-гуан и кабинет-министър Ю Мьон-ин написват крайно критични коментари върху трудовете на Ричи (https://rado76.wordpress.com/2009/01/06/korea/). Книгата на учения И Сук-уанг Chibong yuseol показва, че и той е бил запознат с католическата църква и доктрините й.
Всъщност, китайската християнска литература започва да се развива масово през ХVІІ в., начело с Матео Ричи и други йезуитски мисионери. Характерното за тези книги е, че са написани на високо ниво, достъпни за интелигентите в Чосон. Освен това, самите писатели са доста образовани хора. Матео Ричи, например, занася в Китай не само книги с описание на вярата си, но и множество вещи, които запознават с постиженията на Запада, като например стенен часовник, пиано и карта на света.
През 1784 г. един млад учен, И Сънг-хун, отива в Пекин, където се среща със свещеници, бива покръстен и при завръщането си в Чосон говори за Христос на приятелите си. Основно книгите, които той занася в страната си, са трудове на Матео Ричи и материали, свързани с католическата доктрина. Много скоро срещите им предизвикват вниманието на властите, които обявяват учението им за sahak (девиантно учение), за разлика от chonghak, конфуцианското правилно учение. Въпреки преследването, католицизмът се разпространява от Сеул към Янггун, Йоджу и провинция Кьонги-до, към югозападната част на страната около градовете Конгджу и Хонгджу.
След образуването на католическа общност в Корея, християните тайно привличат през 1795 г. свещеник, който да им служи. Първият католически мисионер, който живее в Корея и има реална роля за разпространението на християнството, е китайският свещеник Джоу Уън-мо (Zhou Wen-mo, 1752-1801)[iv].
Когато той пристига в Корея, католическата общност извършва само кръщение във вода и не отслужва меса или Господна трапеза. Дори след неговото идване църквата продължава да съществува като тайна общност, като се събира по домовете за молитва, изучаване и дискусии, като от време на време се отслужвала меса, обикновено през нощта. Религията се е разпространявала от дом на дом, обикновено между жени, тъй като те не са били заплашени от подозрения в държавна измяна от страна на полицията. Мисионерът Джоу престоява в продължение на шест години в дома на корейката Колумба Канг Уан-сук (1761,2-1801).
Конфуцианството отрича всякаква друга религия, философия или етика като грешна и следователно представлява опасност за корейското общество. През 1801 г. католицизмът официално е обявен за държавна измяна, като в гонението през 1801 г. умират 156 души, 29 от тях са жени. Канг Уан-сук също умира в това гонение след мъчения по особено жесток начин, а китайският мисионер, когото е подслонила в дома си, е заловен и убит.
Един млад последовател, Хуан Са-йон (1755-1801), успява да избяга в планината от гоненията, където написва писмо към френския архиепископ в Пекин с молба да изпрати френската флота в Корея да принуди правителството да гарантира религиозна свобода на католиците. Писмото бива заловено. След като правителството прочита молбата му за чужда военна намеса, гоненията се усилват (https://rado76.wordpress.com/2009/01/06/korea/). Следват няколко вълни на преследвания срещу католици: гонението Шиню от 1801 г., гонението Улхе от 1815 г., гонението Чонхе от 1827 г., Кихе от 1839 г., гонение от 1866 г. В края на ХІХ в. католиците са изтласкани в планините. Те организират свои селища, като на практика прекратяват контактите си с външния свят.
Навлизане на протестантството в Корея
Когато в края на ХІХ в. протестантските мисионери стъпват на Корейския полуостров, тяхната дейност има небивал успех. Това се дължи най-вече на факта, че те говорят с хора, които вече са запознати с основните доктрини на християнството посредством преводи на Библията и философски трактати на китайски език.
В Китай протестантска литература започва да се пише два века след навлизането на католицизма. През 1811 г. в Кантон британският мисионер Робърт Морисън (Robert Morrison) издава първия китайски протестански трактат Shendao lunshu jiushi zongshou zhenben (Кратко истинско изложение на божествената доктрина за изкуплението на света). През 1875 г. вече са издадени около 800 китайски протестантски трактата, като изключим публикуването на части от писанията, коментари и химни (Wilie 1876, Baldwin 1877:206 – in Bushwell & Lee 2005:73). До 1890 г. се написват още над двеста трактата. Тъй като разпространението на християнска литература е било забранено в Китай, обикновено мисионерите вкарвали книгите нелегално на кораби, пренасящи опиум или оръжие. По този начин немският мисионер Гютцлаф (Karl F.A. Gützlaff), който публикува трактатите си в Макао, успява да ги внесе през западния бряг на Корея през 1832 г. Той също така превежда от иврит на китайски език изключително точно Библията, като само Петокнижието и книгата Исус Навин е преведена от колектив.
От 1842 г. християните получават свобода в Китай и започват да публикуват масово протестантска литература на печатарски преси директно в страната. Книгите, представителни за този период, са Tianlu licheng (Пътешественикът, 1853) от Уилям Бърнс (William Burns) и от Уилям Мартин (William A.P.Martin) Tiandao suyuan (Доказателства на християнството, 1854). В края на ХІХ в. книгите на Маккарти (McCartee), Мартин (W.Martin), Уилямсън (A.Williamson), Генеер (F.Genähr), Фабер (Ernst Faber) и др. се превръщат в бест селър.
По-голямата част от протестантската литература, която достига до Корея, първо е била четена от корейци, които живеели в Мукден (днешен Шънян), Манджурия и Йокохама. Например, книгата на Мартин Tiandao suyuan е била четена първо в Манджурия в периода 1879-1882 от хора, повярвали в Исус от проповедите на шотландския мисионер Джон Рос (John Ross, първият, превел в Манджурия Библията на корейски език), а след това през 1882-1884 г. от студенти, повярвали в Исус в Япония. Други книги на Мартин и на различни мисионери намират начин да стигнат до Корея по Пекинския път и през различни отворени пристанища.
След като Чосон подписва договор със САЩ през 1882 г., това отваря възможности за мисионерите за активна дейност на територията на полуострова. В периода 1885-1894 г. голям брой китайски протестантски книги и трактати са внесени в Корея въпреки изричната забрана за това.
След опита за преврат през 1884 г. от про-японска фракция в корейското правителство, в страната започва да доминира китайското влияние, което продължава до началото на сино-японската война от 1894 г. През този период от десет години, под протекцията на китайския „генерален представител за Корея по дипломатическите и търговските въпроси” Юан Шикай, нараства търговският обмен между двете страни. Не е трудно да се предположи, че това значително улеснява навлизането на китайска протестантска литература на полуострова.
Много от мисионерите в Корея се посветили на превод на корейски език на китайски книги, които вече са били изпитани и са се превърнали в бест селър за китайските читатели в продължение на две поколения. Важна характеристика на избраните материали е, че 1) те са адаптирани за китайската действителност и съответно са близки до корейските възприятия. 2) В по-голямата си част били предназначени за хора от висшата класа, получили обучение по класически китайски език, които биха могли да четат християнска литература без особени трудности. 3) Въвеждат в християнската терминология чрез термини, познати вече на неоконфуцианските учени и затова били разбираеми за тях. Например, книгата Zhang Yuan liangyou xianglun (Диалог между двамата приятели Джанг и Юан), написана от Уилям Милне (William Milne, 1775-1822, шотландски мисионер, изпратен в Южен Китай от Лондонското Мисионерско Дружество през 1813 г.), въвежда някои много основни категории от християнството.
Милне публикува книгата в Малака през 1819 г. на китайски език, като по-късно синът му прави по-точен превод в периода 1851-1857 г. До 1906 г. книгата претърпява повече от 17 издания с общо 2 000 000 броя. Тя е в диалогичен формат и използва стила wenli, което я прави лесна и увлекателна за четене. Книгата представя християнството в контраст между Исус Христос и китайските мъдреци и показва разликата между светския и духовния живот. Трактатът представя категории от християнската доктрина с китайски религиозни термини, по-специално думи, използвани в будизма, като например zui (грях), shanren (добър човек), eren (лош човек), huigai (покаяние), xin (вяра), tiantang (небе), diyu (ад), jinsheng (този свят), laisheng (бъдещия свят), yongsheng (вечен живот), yongfu (вечно благословение) и yongfa (вечно наказание) (Buswell & Lee 2005:79).
Трактатът на Уилям Мартин (1850-1860) Tiandao Suyuan (Доказателства на християнството) също представя философски и теологически християнската доктрина с термини, вече познати на неоконфуцианските учени. Например, думата за Бог е предадена с термин за божество, който вече се използва на китайски език.
Четвърта характеристика на книгите, които стават бест селър в Китай е, че те критикуват или признават категории от нео-конфуцианската доктрина, като така предизвикват мисленето на читателите си. Трактатът на Фердинад Генеер Miaozhu Wenda (Разговор с пазача на храма, 1856) в диалогичен вид е директна критика към китайските местни вярвания, отрича поклонението на изображения на Буда и даоистки картини, конфуциански списъци с имената на предците и призоваването на шамански духове като идолопоклонство, като достига до атакуване на цялостната конфуцианска социополитическа система.
Пета особеност на протестантската литература на китайски език е запознаването със Запада. Книгата на Грифит Джон (Griffith John) Dehui Rumen (Върховна добродетел и мъдрост), 1879 г. прави паралели между християнството и постиженията на Запада в духовен контекст. Например, прави връзка във втора глава на книгата си между земята (qi) и Бог (който е дух) като релацията между къщата и дърводелеца. Той отрича конфуцианската теория за wuji taiji (върховния абсолют) и li (принцип) като несъотносими с Бог. Както кралят управлява държавата със закони, така и Бог направлява света според своята природа, воля и закони, които са неговото li. Той заключава, че dao (Пътят) или wuji taiji не са Бог, но празен хаос (Buswell & Lee 2005:81). Джон критикува теорията за yinyang wuxing (ин, ян и петте елемента), като се обляга на западната химия за елементите и съставните им части. Обяснява Божественото сътворение и промисъл посредством съвременната астрономия, слънчевата система, слънчевото и лунното затъмнение, кометите и падащите звезди.
Както в началото на ХVІ в., така и в началото на ХХ в. много конфуциански учени достигат до извода на Ричи и на Мартин, че всъщност християнството представлява допълнение към конфуцианската доктрина. Както Мартин, така и много други западни писатели идентифицират християнската вяра с постиженията на западната цивилизация и използват прогреса на запада като доказателство за истинността на вярата. Мартин представя християнството като разумна религия, основана на стабилна логика, като използва творбите на британския рационалист Уилиям Пале (William Paley), който въз основа на естествената теология доказва библейската гледна точка. Той смята, че Бог вече е работил в китайската философска, етическа и религиозна система и се противопоставя на мнението на християнските мисионери, че представят на Китай един нов Бог. Въпреки че се противопоставя на идолопоклонството, поклонението пред предците, и теорията за yinyang wuxing, Мартин не отрича геомантията, използването на опиум и полигамията.
Ернст Фабер (Ernst Faber, 1839-1899) пристига в Китай през 1865 г. Той публикува много книги, сред които най-известната е Zixi cudong (Цивилизация: Изток и Запад, 1884). Неговото мнение също е, че конфуцианството би следвало да бъде клон или придатък на християнството. Той смята, че китайското общество се намира в криза, отговор на която е вярата в Христос. Той убеждава читателите, че истинското превъзмогване на икономическите проблеми ще дойде не след интегриране на западните технологии в бита, но след приемането на християнската доктрина. Фабер дори прави аналогията, че християнството е като слънцето и дъжда, които ще донесат растеж за дървото на Китай (Buswell & Lee 2005:88). Самата книга има пет глави, които са наименувани според петте основни добродетели (wuchang). Трудът му е не само теологичен, но и разглежда чисто социални и политически проблеми на Китай.
Въпреки сравнително високия стил, в който са написани, книгите привличали вниманието на читателите с проблемите, които представят и с уникалния метод за разрешението им в лицето на християнството. Те се четяли в оригинал от конфуцанските учени, а преводите им на корейски език били предназначени за хора от простолюдието. Близо петдесет китайски протестантски трактата са преведени и публикувани в Сеул на корейски език в периода 1881 – 1896 г..
Заключение
Още от първите векове след Христа са правени много опити за достигане на Корейския полуостров от последователи на християнството. Апостолите не успяват да посетят Корея, това не се отдава пряко и на несторианите, които създават своя база в Китай. Възможно е да са се осъществили срещи между корейци и християни на територията на Китай, Персия, Монголия или Япония, но те са били за кратко и не са оставили трайни следи в корейската култура.
Истинският възход на християнството на Корейския полуостров започва с пренасяне от Китай на богословски трактати, написани на китайски език. Особеност на трактатите е, че те вече са били адаптирани за китайската действителност, използват стил и термини, познати на читателите, и разглеждат не само богословски, но и чисто социални проблеми.
Първите западни християнски мисионери пристигат на полуострова от началото на ХІХ в. Когато те стъпват на корейска земя се срещат с хора, които вече са запознати с основните доктрини на християнството и това става причина за бързото разпространение на тази религия.
Виж също:
1. Християнството в Корея от Яница Иванова
[i] Четене на йероглифите на корейски език: кьонггьо
[ii] Трите връзки (непроменими взаимоотношения) са между господар и подчинен, родители и деца, съпруг и съпруга Петте кардинални взаимоотношения се изразяват като формула, която повтаря трите връзки и всяка една от тях притежава определено качество. Те са: между господар и подчинен има справедливост; между баща и син има близост; между съпруг и съпруга има разделение на задълженията; между по-висш и по-нисш има ред; между приятел и приятел има доверие. Взаимоотношението между господар и подчинен описва вярност, а между баща и син се нарича “семейна обич” (хьо – привързаност и внимание на детето към родителите)
[iii] На китайски език името му е Ли Ма Доу (利瑪竇).
[iv] Името му на корейски език е Чу Мун-мо (주문모).
Библиография
- Baldwin 1877: S.L.Baldwin. Christian Literature – What Has Been Done and What Is Needed, Record of General Conference of Protestant Missionaries in China. Shanghai, Presbyterian Mission Press.
- Bushwell & Lee 2005: Buswell, R. & Lee, T. Christianity in Korea. Honolulu, University of Hawai`i Press.
- Gordon 1921: Gordon, E.A. Asian Christology and the Mahayana.
- Kim 1998: Kim In Su. Kanchurin hanguk kyohweui yeoksa (Кратка история на корейската църква). Seoul, Hangukjangrokyo chulphansa.
- Min 2005: Min, Kyong Bae. A history of Christian Churches in Korea. Seoul, Yonsei University Press.
- Koo & Nahm 1995: John H. Koo, Andrew C.Nahm. An introduction to Korean Culture. Seoul, Hollym.
- Reishauer 1955: Е.О Reishauer, Ennin`s Travels in Tang China.
- Wylie 1876: Wilie, Alexander. Memorials of Protestan Missionaries to the Chines. Shanghai, American Presbyterian Mission Press.
- Yi 1983: Yi, S. K. Hangugui jeongshinmunhwawa kachisuyeong (Духовна култура на Корея и осъзнаване на ценностите). Kyeonggido, Center for Korean Studies.
10. Федотов 1998: Федотов, А. История на Корея от древността до династията Корьо. София, Университетско издателство.
Rado's blog 