Християните и Мoйсеевия закон


КАКВО ТРЯБВА ДА Е ОТНОШЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ  КЪМ МОЙСЕЙ

Проповед на Мартин Лутер[1]

27 Август, 1525

luter1

Скъпи приятели, често сте чували, че освен при две изключения никога не е имало публична проповед от небето. Бог много пъти е говорил чрез и с хората на земята, както в случая със светите патриарси Адам, Ной, Авраам, Исак, Яков и други, дори до Мойсей. Но Той не е говорил с такава голяма слава, видима реалност или публичен вик и ликуване както в тези два случая. По-скоро Бог вътрешно е просветлявал сърцата и е говорел чрез устата им както Лука посочва в първата глава на своето евангелие когато казва: „както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете“ (Лука 1:70).

Първата проповед се намира в Изход 19 и 20. Чрез нея Бог говорел от небето с велика слава и мощ и народа на Израел чувал тръбите и гласа на самия Бог.

На второ място Бог е говорел публично чрез Святия Дух на Петдесятница.  (Деяния 2:2-4). В този случай Святия Дух слязъл с голяма слава и видимо проявление понеже от небето дошъл силен вятър, който изпълнил цялата къща където стояли апостолите. Те всички се изпълнили със Святия Дух и започнали да говорят и да проповядват на чужди езици. Това се случило с голяма слава и мощ и след това апостолите проповядвали с такава сила, че проповедите, които ние днес чуваме едва ли са и сянка в сравнение с техните що се отнася до видимата слава и съдържание. Понеже апостолите говорели на всякакви езици, извършвали много чудеса и т.н. Все пак днес чрез нашите проповедници Святия Дух да не бива нито чуван нито виждан; нищо не слиза ясно от небето. Ето защо аз казах, че  е имало само две такива специални проповеди, които са били чути и видени от небето. Разбира се, Бог също така е говорил и на Христос от небето когато Той се кръстил в река Йордан (Матей 3:17) и (при преображението) на планината Тавор (Матей 17:5). Но тези неща не се случили пред малцина.

Бог пожелал да даде тази втора проповед на света понеже тя от по-рано била обявена чрез устата и в книгите на светите пророци. Повече Той няма да говори така явно чрез проповеди. Вместо това, на трето място, Той ще дойде лично с Божествена слава, така че всяко съзнание ще се разтрепери и преклони пред Него (Лука 21:25-27); и тогава Той няма повече да им проповядва, но те ще Го видят какъвто е (Лука 24:39).

Първата проповед и учение е Божия закон. Втората е евангелието. Тези две проповеди не са еднакви. Следователно, ние трябва добре да разберем нещата, за да знаем каква е разликата между тях. Ние трябва да знаем какво е закона и какво е евангелието. Закона заповядва и изисква от нас да вършим определени неща. По този начин закона е отправен единствено към нашето поведение и се състои в изисквания. Понеже Бог говори чрез закона казвайки: „Прави това, избягвай това, ето това очаквам от теб.“ Но евангелието не проповядва какво ние трябва да правим или да не правим. То не поставя изкисвания, но преобръща реда на закона, прави точно обратното и казва: „Това е, което Бог е направил за теб; Той е дал своя Син да стане плът за теб, предал Го е на смърт заради теб.“ Така има две учения и два вида дела, тези на Бога и тези на човеците. Точно както ние и Бог сме отделени един от друг така и тези две учения са широко разделено едно от друго. Понеже евангелието учи какво е бил направено за нас от Бога, а не – както в случая със закона – какво ние трябва да направим и да дадем на Бога.

Нека сега да видим как е била изречена тази първа проповед и каква слава Бог е изявил на планината Синай. Той избрал мястото, на което пожелал да бъде чут и видян. Не че Бог действително е говорил понеже Той няма уста, език, зъби или устни като нас. Но Този, Който е създал и оформил устата на всички хора (Изх. 4:11) също така е направил и говора и гласа. Понеже никой няма бъде в състояние да изговори и една дума ако Бог първо не даде това както казва пророка: „Каквато дума сложи Бог в устата ми, нея ще говоря.“ (Числа 22:38). Езика, говора и гласа са дарове от Бога подобно на всички останали дарове както плодовете на дърветата. Сега Този, Който е направил устата и е сложил глас в нея може да направи и да използва глас дори и да няма уста. Думите, които са записани там били изговорени от ангел. Това не означава, че там е имало само един ангел понеже е присъствало голямо множество служещо на Бога и проповядващо на народа на Израел на планината Синай. Все пак ангела, който говорел там говорел, като че ли самият Бог бил там и казвал: „Аз съм вашия  Бог, Който те изведох от египетската земя и т.н. (Изх. 20:1), както Петър или Павел говорели от името на Бога и казвали „Аз съм вашия Бог“ и т.н. В писмото си до Галатяните (3:19) Павел казва, че  закона е бил даден чрез ангели. Т.е. били от страна на Бога присъствали ангели, които дали Божия закон; и Мойсей като посредник го приел от ангели. Казвам това, за да знаете, кой дал закона. Той го направил понеже желаел по този начин да принуди, натовари и притисне евреите.

Какъв глас е бил този вие можете добре да си представите. Това е бил глас подобен на човешки, такъв какъвто ние действително чуваме. Така сричките и думите произвеждат звуци, които физическият въздух е в състояние да предаде. Но това бил смел, славен и величествен глас. Както се казва във Второзаконие 4:12 хората чували гласа, но не виждали никого. Те чули един силен глас, понеже Той говорел със силен глас, както ние чуваме в мрак силен глас от върха на кула или от висок покрив, но не виждали никого, а единствено чували силния човешки глас. Поради тази причина той е наречен Божия глас, понеже бил по-славен от човешки глас.

Сега вие ще чуете как Бог е използвал този глас, за да пробуди Своите и да ги направи смели. Той възнамерявал да установи едно осезаемо и духовно управление. Преди беше казано как, по съвета на Иотор, неговият свекър, Мойсей установил едно временно управление и избрал началници и съдии (Изход 18:13-26). Освен това съществува и духовно управление, в което Христос царува в сърцата на хората; това царство ние не можем да видим, понеже то се състои единствено във вяра и ще продължи до последния ден.

Има две царства: временното, което се управлява с меч и което е видимо; и духовното, което се управлява единствено с благодат и с прощение на греховете. По средата между тези две царства е било поставено едно трето, наполовина духовно, наполовина материално. То е било установено за евреите със заповеди и външни церемонии които определят тяхното поведение към Бога и хората.

Закона на Мойсей е обвързващ единствено за евреите, но не и за езичниците

Тук закона на Мойсей намира своето място. Той вече не е задължителен за нас понеже  е бил даден единствено за народа на Израел. И Израел е приел този закон за себе си и за своите потомци докато езичниците са били изключени. Можем да бъдем сигурни, че езичниците имат определени закони, които са общи с еврейските като следните: има един Бог, никой не трябва да прави зло на ближния си, никой не трябва да извършва прелюбодейство, или убийство, или кражба и други подобни на тези. Това е написано от природата в техните сърца; те не са ги чули от небето както евреите. Ето защо целия този текст не се отнася до езичниците. Казвам това заради ентусиастите[2]. Понеже вие виждате и чувате как те четат Мойсей, величаят го и издигат начина, по който той е управлявал хората със заповеди. Те се опитват да бъдат умни и смятат, че  знаят нещо повече от това, което е заповядано в евангелието; така те намаляват вярата, измислят си нещо ново и надменно твърдят, че то идва от Стария завет. Те желаят да управляват хората според буквата на закона на Мойсей, като че ли никой не го е чел преди тях.

Но ние нямаме такива неща. По-добре никога повече до края на живота си да не проповядваме отколкото да позволим на Мойсей да се върне и да оставим Христос да бъде изтръгнат от сърцата ни. Мойсей вече не е наш управник и законодател. Наистина дори Бог не желае това. Мойсей е бил посредник единствено за народа на Израел. Закона бил даден за тях. Следователно, ние трябва да затворим устата на тези духове на разцеплението, които казват: „Така казва Мойсей“ и т.н. Вие трябва просто да им отговорите: Мойсей няма нищо общо с нас. Ако приема Мойсей за една заповед трябва да приема целия му закон. По този начин последствието да приема Мойсей като господар е да се обрежа[3], да пера дрехите си според еврейския обичай, да ям, пия и да се обличам като тях и да пазя всички предписания. Така ние няма нито да пазим нито да приемаме закона на Мойсей. Мойсей е мъртъв. Неговото управление е завършило с идването на Христос. Той повече не е от полза.

Това, че Мойсей не е обвързваща за езичниците може да бъде доказано от Изх. 20:1 където говори самият Бог: „Аз съм Господ вашия Бог, който ви изведох от египетската земя от дома на робството.“ Този текст показва ясно, че дори десетте заповеди не се отнасят до нас. Понеже Бог никога не ни е извеждал от Египет, а единствено евреите. Сектанския дух желае да ни оседлае с Мойсей и всичките му заповеди. Ние ще се откажем от това. Ние ще смятаме Мойсей за учител, но няма да го смятаме за законодател – освен ако той не е в съгласие с целия нов завет и с естествения закон. Следователно, достатъчно ясно е, че Мойсей е законодател за евреите, но не и за езичниците.  Той е дал на езичниците един знак, на който те могат да се позовават когато Го призовават като Бог, който ги е извел от Египет. Християните имат различен знак понеже те смятат Бога за Един, Който е  дал Своя Син и т.н.

Отново, човек може да докаже чрез третата заповед,[4] че Мойсей не принадлежи на езичниците и на християните. Понеже Павел (Кол. 2:16) и Новия завет (Матей 12:1-12; Йоан 5:16; 7:22-23; 9:14-16) отменя съботата, за да ни покаже, че съботата е била дадена единствено за евреите, на които им е заповядано строго да я пазят. Пророка също споменава, че еврейската събота ще бъде отменена. Понеже Исая казва в последната глава: „И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.“ (Исая 66:23). Това е като че ли ние се опитваме да кажем: „Всеки ден ще бъде събота и хората няма да правят разлика между дните. Понеже в Новия завет съботата е унищожена по отношение на грубото външно пазене понеже всеки ден е свят,“ и т.н.

Сега ако някой ви нападне с Мойсей и неговите заповеди и желае да ви накара да ги пазите просто отговорете: „Отивай при евреите с твоя Мойсей; аз не съм евреин. Не ме спъвай с Мойсей. Ако приема Мойсей в едно отношение (казва Павел на Галатяните в 5:3) тогава съм задължен да спазя целия закон.“ Понеже дори най-малката запетайка в Мойсей не се отнася до нас.

Въпрос: Тогава защо проповядваш за Мойсей ако той не се отнася до нас?

Отговор: Три неща трябва да бъдат отбелязани за Мойсей.

Желая да запазя Мойсей и не го смитам под изтривалката понеже намирам три неща в Мойсей.

На първо място аз отхвърлям заповедите дадени на народа на Израел. Те нито ме подтикват нито ме задължават. Те са мъртви и преминали освен дотолкова доколкото аз по собствено желание приемам нещо от Мойсей, като че ли казвам: „Така Мойсей е управлявал и това ми изглежда добро, така че аз ще го следвам в това или онова конкретно нещо[5].“

Аз дори бих бил доволен ако днешните управници управляват според примерите на Мойсей. Ако бях император аз бих взел от Мойсей един модел за (моите) заповеди: не защото Мойсей е задължителен за мен, но защото съм свободен да го следвам да управлявам както той е управлявал. Например, десятъка е много добър закон понеже с даването му всички останали такси биха отпаднали. За обикновения човек би било по-лесно да дава десятък отколкото да плаща ренти и налози. Да предположим, че аз имам 10 крави; тогава ще трябва да дам едната. Ако имам само 5 няма да давам нищо. Ако полетата ми родят малко аз пропорционално на това бих дал по-малко; ако е повече бих дал повече. Всичко това би било според Божието провидение. Но както сега стоят нещата аз трябва да плащам езическа такса дори ако градушка унищожи цялата ми реколта. Ако дължа такса от 1000 гулдена аз трябва да ги платя дори ако нивите ми не родят нищо. Това е начина, по който хората поставят задължения и управляват. Но би било по-добре ако нещата бъдат уредени така, че ако имам повече да давам повече и ако е по-малко да давам по-малко.

Отново, в Мойсей е заповядано никой човек да не продава своята земя завинаги, но единствено до юбилейната година (Левит 25:8-55). Когато дойде това време всеки човек си връща нивата или притежанието, които е продал. По този начин притежанията остават собственост на рода. Има и други изключително добри закони в Мойсей, които човек би могъл да приеме, използва и употребява. Не че човек е или трябва да бъде задължаван от тях, но (както казах по-рано) тук императора би могъл да вземе пример за добро управление на базата на Мойсей точно както римляните и Sachsenspiegel[6] ни дават пример за добро управление,  според който нещата се уреждат тук или там. Езичниците нямат задължението да се покоряват на Мойсей. Мойсей е Sachsenspiegel за евреите. Но ако може да бъде взет добър пример от закона на Мойсей човек може да се придържа към него без задължението толкова дълго колкото желае и т.н.

Отново Мойсей казва:Ако братя живеят заедно и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израел“ (Втор. 25:5-6). Така се е получило един мъж да има много жени. Това също е много добро правило.

Все пак когато дойдат тези духове на разцеплението и кажат: „Мойсей е заповядал това,“ тогава просто оставете Мойсей и отговорете: „Не ме е грижа какво е заповядал Мойсей.“ „Да, казват те, „той е заповядал да имаме само един Бога, да вярваме в Него и да се кълнем в Неговото име; че трябва да почитаме баща си и майка си; да не убиваме, крадем, прелюбодействаме; да не лъжесвидетелствуваме, да не пожелаваме (Изход 20:3-17); не трябва ли да пазим тези заповеди?“ Вие отговорете: Природата също заповядва това. Природата казва, че ние трябва да се обръщаме към Бога. Езичниците доказват този факт. Понеже никога не е имало езичници, които да не викали към своите идоли дори ако те не са истинския Бог. Същото се случило и с евреите понеже и те имали своите идоли подобно на езичниците; само че евреите били приели и закона, езичниците го имали написан на сърцата, така че няма разлика (Римл. 3:22). Както св. Павел показва в Римл. 2:14-15 езичниците, които нямат (писан) закон имат закона написан на сърцата им.

Но както евреите се провалили същото се случило и с езичниците. Следователно, естествено е да прославяме Бога, да не крадем, да не прелюбодействаме, да не лъжесвидетелствуваме, да не убиваме и това, което Мойсей е заповядал не е нещо ново. Понеже това, което Бог дал на евреите от небето Той написал и на сърцата на всички хора. Така аз пазя заповедите, които Мойсей е дал т.е. заповедите които не ме задължават освен ако те не са (дадени на всеки) от природата (и написани на всяко сърце).

Второто нещо, което трябва да отбележим за Мойсей

На второ място в Мойсей аз намирам нещо, което нямам от природата: обещанията и залога на Бога за Христос[7].

Това е най-доброто нещо. То не е написано естествено в сърцата, но идва от небето. Например, Бог е обещал, че Неговият син ще се роди в плът. Това е, което евангелието прогласява. Това не е заповед. И това е най-важното нещо в Мойсей, което ни принадлежи. Първото нещо, т.е. заповедите, не се отнасят до нас. Аз чета Мойсей понеже там са записани такива прекрасни и успокоителни обещания, чрез които намирам подкрепа за своята слаба вяра. Защото тези неща са се случили в Божието царство на Христос точно както чета в Мойсей, че ще стане; тук аз намирам своята здрава основа.

Следователно, аз трябва да приема Мойсей и да не го сритвам под изтривалката: първо понеже той ми дава добри примери за закони, някои от които могат да бъдат използвани. Второ, в Мойсей има обещания на Бога, които подкрепят вярата. Точно както е писано за Ева в Бит. 3:15: „Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата“ и т.н. Отново на Авраам му било дадено обещание от Бога, за което се говори в Бит. 22;18: „В твоето потомство ще се благославят всички земни племена“ т.е. чрез Христос ще дойде евангелието.

Отново, във Втор. 18:15 Мойсей казва: „Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте,“ и .т.н. Много са текстовете в Стария завет, които светите апостоли цитират и на които обръщат внимание.

Но нашите духове на разцепления излизат напред и казват за всичко, което намират в Мойсей: „Тук говори Бог; никой не може да отрече това; следователно ние трябва да го изпълняваме.“ И така тълпата продължава нататък. Фю! Ако Бог е казал това, кой тогава ще каже нещо против него? Така те се натискат като свине в корито. Нашите пророци бърборят на умовете на хората: „Скъпи хора, Бог е заповядал Неговите люде да избият амаличаните.“ (Изх. 17:8-16; Втор. 25:17-19[8]). Множество скърби са произлезли от подобни неща. Селяните се надигнаха без да разбират разликата и бяха подведени от тези безумни духове на разцепления.

Ако там имаше образовани проповедници те биха се противопоставили на лъжливите пророци, биха ги възпрели и биха им казали: „Духове на разцепления, вярно е, че Бог е заповядал това на Мойсей и е говорел така на хората: но ние не сме тези хора. Бог също така е говорел на Адам, но това не ме прави Адам; Бог е заповядал на Авраам да принесе сина си (Бит. 22:2), но това не ме прави Авраам и не ме задължава да принеса своя син на смърт. Бог също така е говорел на Давид. Всичко това е Божие слово. Но макар да е Божието слово аз все пак трябва да внимавам и да зная към кого Бог се обръща. Вие съвсем не сте хората, на които Бог е говорел.“ Лъжливите пророци казват: „Вие сте тези хора, Бог говори на вас.“ Вие трябва да ми докажете това. С думи като тези подобни духове на разцеплението могат да бъдат оборени. Но те желаят да избиват и така тълпата отива след дявола.

Човек трябва ясно да разбира писанията. От самото начало словото е достигало до нас по различни начини. Не е достатъчно просто да погледнем и да видим дали това наистина са думи на Бога, дали Бог ги е казал; по-скоро ние трябва да погледнем и да видим на кого те са били казани и дали се отнасят до нас. Това е различно като деня и нощта. Бог е казал на Давид: „От теб ще произлезе цар“ и т.н. (2 Самуил 7:13). Но това не се отнася до мен, нито е било казано на мен. Той наистина може да ми говори ако избере да го направи. Вие трябва да гледате към словото, което се отнася до вас, което е казано за вас.

Думите в писанието са два вида: първите не принадлежат или не се отнасят до мен, а другите се отнасят. И на тези думи, които се отнасят до мен аз смело мога да се доверявам и да уповавам както върху здрава скала. Но ако те не се отнасят до мен тогава аз трябва да стоя спокойно. Лъжливите пророци сочат към тях и викат: „Скъпи хора, това са Божии думи.“ Това е вярно; ние не можем да го отречем. Но ние не сме хората. Бог не ни е дал тези заповеди. Духовете на разцеплението идват и желаят да покажат нещо ново заявявайки: „Ние също така трябва да пазим и Стария завет“ Така те повеждат селяните и ги погубват заедно с жените и децата им. Тези хора вземат това, което е било отнето от тях и което никой не им е казал, че те трябва да убиват. Това им послужи добре. Те не е трябвало да следва и да слушат никого. Аз самият съм опитвал колко луди, беснеещи и не на себе си са те.

Следователно, кажете на Мойсей: Оставете Мойсей и неговите хора; те са имали своето време и не се отнасят до мен. Аз слушам думите, които се отнасят до мен. Ние имаме евангелието. Христос казва: „Идете и проповядвайте благовестието,“ не само на евреите както е направил Мойсей, но на „всичките народи,“ на всяка твар (Марк 16:15). На мен ми е казано: „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен“ (Марк 16:16). Отново: „Иди и направи на ближния си това, което беше направено на теб“ (ср. Мт. 7:12). Тези думи също се отнасят за мен понеже и аз съм едно от „всичките създания,“ следователно, никой не е изключен. По-скоро по този начин всички са били включени; никой не трябва да се съмнява, че и на него трябва да се проповядва евангелието. И така аз вярвам на тези думи; те също така се отнасят и за мен. Също така аз се намирам под благовестието, под новия завет. Следователно, аз се доверявам на тези думи дори ако те ми костват 100 000 живота.

Това разграничение трябва да бъде отбелязано, схванато и пазено в сърцето от тези проповедници, които поучават другите; всъщност от всички християни, понеже всичко изцяло зависи от него. Ако селяните бяха разбирали това по този начин те биха спасили много и не биха били така гибелно подведени и погубени. И там където ние го разбираме по погрешен начин се появяват секти и фракции, погубващи тълпата сред бълнуващите и неразбиращи нищо хора без да разбират казвайки: „Божието слово, Божието слово.“ Но мой скъпи приятели, въпросът е дали това е казано за вас. Бог наистина говори също така и на ангелите, дървото, рибите, птиците, животните и на всяко творение, но това не означава че тези думи се отнасят за мен. Аз трябва да внимавам на това, което се отнася до мен, това, което е казано за мен, с което Бог наставлява, води и изисква нещо от мен.

Ето ви един пример. Представете си, че един човек има жена, дъщеря, син, прислужница и наемен работник. Той се обръща казва на наемника да впрегне конете и да докара един товар дърва, или да отиде на полето, или да свърши някаква друга работа. Представете си, че той казва на прислужницата да издои кравата, да избие малко масло и т.н. И представете си, че той казва на жена си да се погрижи за кухнята и на дъщеря си да оправи леглата. Всичко това биха били думи на господаря, на един човек. Представете си сега, че слугинята реши, че желае да изведе конете и да докара дърва, наемника започне да дои кравата, дъщерята иска да оре или отиде до гората, а жената оправи леглата и забрави за кухнята; и след това всички те казват: „Господаря е заповядал това, това са нарежданията му!“ Тогава какво? Господаря ще вземе една пръчка и ще ги нашиба всички като им каже: „Макар това да са мои заповеди все пак аз не съм заповядал това на теб; аз дадох на всеки от вас заповеди и трябваше да се придържате към тях.“

Подобно е и Божието слово. Представете си, че аз взема нещо, което Бог е заповядал на някой друг и заявя: „Но Ти си заповядал това да се направи.“ Бог би отговорил: „Нека дявола да ти благодари; Аз не съм ти казвал да правиш това.“ Човек трябва добре да различава дали думите се отнасят за някого конкретно или до всички. Ако господарят на дома каже: „В Петък ще ядем месо“ тези думи биха се отнасяли до всички в къщата. Така това, което е било казано на Мойсей като заповеди е единствено за евреите. Но евангелието  се отнася до целия свят и до всяко създание, без изключение. Следователно, целия свят трябва да го приеме и да го приеме като че ли то е било казано на всеки човек конкретно. Думите „Обичайте се един друг“ (Йоан 15:12) се отнасят за мен, понеже са отправени към всички, които слушат евангелието. Така ние четем Мойсей не защото той се отнася за нас, така че да му се покоряваме, но понеже е в съгласие с естествения закон и е представен по-добре отколкото езичниците някога биха го формулирали. Така десетте заповеди са огледало на нашия живот, в което ние виждаме какво ни липсва и т.н. Сектантските духове също така грешат много и по отношение на образите понеже и това се отнася единствено за евреите.

Обобщавайки тази втора част, ние четем Мойсей заради обещаният свързани с Христос, Който принадлежи не само на евреите, но също и на езичниците; понеже чрез Христос всички езичници трябва да се благословят както е обещано на Авраам (Бит. 12:3).

Третото нещо, което трябва да гледаме в Мойсей

На трето място ние трябва да четем Мойсей като прекрасен пример за вяра, за любов и за кръста, както е показано в отците, Адам, Авел, Ной, Авраам, Исак, Яков, Мойсей и всички останали[9]. От тях ние трябва да се научим да се доверяваме на Бога и да Го обичаме. Тук също така има и примери за богоугоден живот, как Бог не прощава греха на неверието; как е наказал Каин, Исмаил, Исав, целия свят в потопа, Содом и Гомор и т.н. Подобни примери са необходими. Понеже макар аз да не съм Каин все пак ако действам като Каин аз ще приема същото наказание като Каин. Никъде другаде ние не намираме такива чудесни примери както за вяра така и за неверие. Следователно, ние не трябва да смитаме Мойсей под изтривалката. Още повече, целия Стар завет става по-разбираем когато виждаме в пророците чудесните думи казани за Христос, когато внимаваме и изцяло забележим чудесните примери  и когато използваме закона както ни харесва за наша полза.

Край и обобщение

Казах, че всички християни и особено тези, които боравят с Божието слово и се опитват да учат другите трябва да се потрудят да научат правилно Мойсей. Така, когато той дава заповеди ние не трябва да следваме заповедите освен там където те се в съгласие с естествения закон. Мойсей е учител и доктор на евреите. Ние имаме свой учител, Христос, и Той ни е дал това, което трябва да знаем, да пазим и да не правим. Все пак е вярно, че в допълнение към законите Мойсей дава чудесни примери за вяра и неверие – наказание на безбожните издигане на праведните и вярващите – а също така и скъпите и утешителни обещания относно Христос, които ние трябва да приемем. Същото е вярно и в евангелието. Например в случката с десетимата прокажени Христос ги задължава да отидат при свещеника и да извършат жертва (Лука 17:14), което не се отнася за нас. Но примера за тяхната вяра се отнася за мен; аз трябва да вярвам на Христос както и те.

Достатъчно беше казано за това и то трябва да се отбележи добре понеже е много важно. Мнозина велики из забележителни хора са го пропускали и дори днес мнозина велики проповедници продължават да се спъват в него. Те не знаят как да проповядват Мойсей нито как подобаващо да се отнасят с неговите книги. Те полудяват докато беснеят и се ядосват, викайки на хората: „Божие слово, божие слово!“ Те подвеждат нещастните хора и ги водят към погибел. Мнозина учени мъже не знаят докъде трябва да бъде учен Мойсей. Ориген, Йероним, и други подобно на тях не са показали как Мойсей може да ни служи. Това е което аз се опитах да направя да кажа във въведението на Мойсей как трябва да се отнасяме към него и как той трябва да бъде разбиран и приеман, а не просто смитан под изтривалката. Защото в Мойсей можем да видим такъв прекрасен ред, който е радост и.т.н.

Слава да бъде на Бога.


[1] Martin Luther, „How Christians Should Regard Moses,“ trans. and ed. by E. Theodore Bachmann, Luther’s Works:  Word and Sacrament I, vol. 35 (Philadelphia:  Muhlenberg Press, 1960), 161-174.  Тази проповед е била изнесена на 27 Август 1524 г. като начало на дългата серия от 77 проповеди върху Изход проповядвана от 2 Октомври 1524 до 2 Февруари 1527.
[2] „Ентусиастите“ са били анабаптистите или радикалните реформатори като Томас Мюнцер, които Лутер също така нарича „духове на разцепление и сектантство“ и „лъжепророци.“ Тези радикали трябва да се разграничават от останалите реформатори като Лутер и Калвин. Те били известни със своя милениализъм (хилезъм; апокалиптичен фанатизъм) който ги карал да прилагат силови мерки за провеждането на по-радикална реформация. Те са известни също така като „спиритуалисти“ понеже твърдели, че получават специални откровения от Святия Дух, които ги карали да бунтуват масите (селяните), да използват всикчи необходими мерки, дори въоръжен бунт  и революция срещу властите, за да донесат новата епоха. Лутер се страхувал,ч е подобно проповядване би довело до всеобща анархия в страната. По-нататък те настоявали, че  социалните закони на страната трябва да бъдат заменени с юридическите закони от закона на Мойсей.
[3] В едно писмо до сенатор Брук от Саксония от 13.01.1524 Лутер пише, че хората от Орламунде, епархията на Карлщат, верпятно ще обрежат себе си и напълно ще последват мойсеевия закон.
[4]Реформаторите разделят заповедите по различен начин. Калвин посочва това като 4-та заповед (Институции 2.8.28)

[5] Лутер и Калвин се позовават на това като на „естествен закон.“ Калвин нарича тези закони „общи принципи“ на Мойсеевеия закон (Инст. 4.20.16). И Калвин и Луер са съгласни, че всикчо в Мойсеевия закон, което не е „общо“ или „еднакво“ за всички народи не се отнася повече за държавата, приемайки, че тези специфични закони са били дадени единствено за Израел.  Калвин казва по отношение на това: „Бих подминал това с мълчание, ако не знаех, че в това се допускат много опасни грешки. Защото има някои, които отричат, че една общност може да бъде правилно формирана, ако пренебрегва Мойсеевия закон и е управлявана според обичайното право на народите. Нека другите да видят колко гибелни и бунтовни са тези възгледи: за мен е достатъчно да покажа, че те са глупави и лъжливи. И така, тъй като е очевидно, че Божият закон, който наричаме „морален,“ не е нищо друго освен свидетелство на естествения закон и на онази съвест, която Бог е запечатал в човешките умове, в него се съдържа цялостното естество на тази справедливост, за която сега говорим. Следователно той единствено трябва да бъде цел, правило и завършек на всички закони. Винаги когато законите биват формирани според това правило, насочени към тази цел и ограничени до нея, няма причина да не ги одобрим, колкото и да се различават от юдейския закон или един от друг. Твърдението, че се нанася обида на Божия закон, въведен от Мойсей, ако бъде отменен и вместо него бъдат предпочетени други закони, е напълно нелепо. Не става въпрос за предпочитания, когато другите закони са по-одобрени, не абсолютно, а поради отчитане на времето и мястото, и на състоянието на народа, или когато се отменят онези неща, които никога не са били налагани като закони за нас. Господ не го е дал чрез ръката на Мойсей да бъде разпространен във всички страни и да бъде налаган навсякъде; но като е взел еврейския народ под Своята специална грижа, покровителство и закрила, е благоволил да бъде специално негов Законодател, и както подобава на мъдър Законодател, специално го е почел с въвеждането на закони. (Институции 4.20.14,16 виж също коментара на Калвин върху Римл. 1:21-27 и 2:14-15)

[6] Този „Саксонски закон“ е бил компилация от 13 век на икономическите и социалните закони прилагащи се в и около Магдебург и Халберщат. Той оказал влияние при кодификацията на германските закони до 19 век. Радикалните реформатори понякога желаели да го заменят със закона на Мойсей или с проповедта на планината.
[7] Тук Лутер намеква,ч е благовестието е било давано прогресивно в СЗ под формата на типове и сенки, които намират своето изпълнение в Христос.
[8] Томас Мюнцер в своя проповед от Юли 1524 казва, че принцовете трябва да премахнат всеки безбожник в т.число и безбожни управници, принцове и монаси
[9] Тук Лутер твърди, че в Стария завет ние можем да намерим множество примери за добро и лошо поведение.

4 thoughts on “Християните и Мoйсеевия закон

  1. Ценя уменията на преводача, стила и начина на превода; поднасяне на истината с възможност за личностно участие. Не пропускам да чета блога му.
    Ето и моето лично мнение:
    1. Рязката линия на разграничение, ни прави фанатици, а трябва да има граница, размиването и либералният контекстуализм, ни поставя в другата страна; но трябва да има принцип; Както на руски звучи, “чрез твердости – преобрести души ваши“. Но не консервативна грубост, нито Демократичен Либерализъм.

    2. Мартин Лутер, и много други братя по вяра са имали своето лично откровения и разбирания за своето време и за себе си, което е много полезно и за нас днес. Това не означава, че отхвърлям всичко старо – напротив, търся есенцията от опитността, която е струвала Живота и Кредото на много мъже и жени на вяра.

    3. БИБЛИЯТА – Святата книга на Бога е за приемане от Кора – до Кора, от Първата до Последната страница, като дете без философии и екзистенции, деноминационни и доктринални лещи и предразсъдъци. Това е СЛОВОТО НА БОГА, ЗАПИСАНОТО СЛОВО БОЖИЕ.

    4. Лутер, Банян, Уесли, Арминий, Калвин, Цвингли, и т. н. от..-…до всички те са хора като нас /и Илия от Яков 5глава/ но…къде съм аз, къде сме ние? Това живо интересува Бог уверявам Ви! Не е необходимо втори..трети или…който и да е..Калвин, или Лутер днес. Бъди себе си, бъди Ти, това което Бог е направил за теб, лично имай своето лично отношение към Словото МУ, чети, моли се, търси Го, докле може да се намери, а Той е Верен да отговори, чрез Словото Си и чрез Духа си!

    5. Зачитам труда на всички, но ПОЧИТАМ БОГ И СЛОВОТО МУ! Цялото Писание е Боговдъхновено… От Кора – до Кора, зачитам Ванхаузен и труда на Радослав Марчев, слава на Бога за това, но БИБЛИЯТА ОТ КОРА ДО КОРА!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.