Последните неща – 5


ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

ЛЕКЦИЯ 6 

Част 1. Библейски очаквания за църквата

Секция 4: Матей 24:1-36 – Скръб?

В досегашните лекции аз разгледах някои често пренебрегвани пасажи, които ясно говорят за растежа и развитието на църквата обещани от Христос. Но тази истина има и друга страна. Църквата също така и ще страда. Все пак е важно да видим как е представено това страдание и къде намираме основание, че църквата трябва да очаква скръб.

Вероятно пасажа, който най-често е свързван с този аспект от очакванията за църквата е Матей 24:1-36. Маслинената проповед на нашия Господ се намира не само в Матей 24, но също така и в Марк 13 и Лук 21. Все пак именно Матей 24 поражда най-големи спорове. В този текст точното естество на това, което Христос учи за страданието на църквата е дебатирано яростно.

Има поне 4 основни начина, по които можем да тълкуваме текста. Първият и най-известният в наши дни е футуристичната интерпретация. Това виждане разглежда голямата скръб и идването на Христос, за което се говори в този пасаж, като бъдеща и засягаща най-вече евреите във времето непосредствено преди завръщането на Христос. Второ и набиращо днес все по-голяма популярност е претеристкото виждане. То вижда голямата скръб и идването на Христос, за което се говори в този пасаж, като минали и изпълнени при разрушението на Ерусалим през 70 г. Често поддържано от постмилениалисти това схващане отрича този пасаж да говори за предстояща скръб на църквата. Смята се, че той говори изцяло за страданията на евреите свързани с разрушението на Ерусалим. Трето и много популярно сред някои реформирани автори е виждането за двойното изпълнение. То разглежда голямата скръб и завръщането на Христос като изпълнени и в разрушението на Ерусалим и в една бъдеща скръб и завръщане на Христос. По този начин то вижда скръбта гледайки към нейното второ изпълнение като скръб за църквата. Четвъртото виждане е – поради липса на по-добро описание – виждането на Джон Мъри. Мъри вижда голямата скръб спомената в пасажа като изпълнена, но споменатото идване на Христос като все още предстоящо в бъдещето. Той смята, че тези две събития са противопоставени в пасажа. Това е виждането, което аз поддържам. То представя скръбта в този пасаж като свързана най-вече с евреите и разрушението на Ерусалим, но също така включваща и страданията, които учениците на Христос ще срещнат през целия междуадвентен период. Според него този пасаж по някакъв начин не е фокусиран върху една голяма скръб за църквата в края на епохата.

Целта ми не е да се опитвам надълго да опровергавам трите виждания, които смятам за погрешни. Все пак ми се струва, че всяко от тях веднага се сблъсква със големи трудности. Нека да разгледам всяко от тези съревноваващи се виждания като представя най-сериозните възражения към всяко от тях.

Футуристкото виждане свързващо пасажа с каря на епохата не отдава достатъчно внимание на очевидната връзка на ст. 15-28 с историческите обстоятелства свързани с разрушаването на Ерусалим през 70-та година. Този факт просто не може да се отрече на базата на езика използван в паралелния пасаж (Лука 21), който описва събития свързани с разрушението на Ерусалим през 70-та година. То също така не обръща достатъчно внимание на учението на Исус, че Неговото завръщане не се случва непосредствено по времето на скръбта. Според футуристкото виждане второто идване предстои да се случи по време на бъдещата Голяма скръб.

Претеристкото виждане има подобен проблем със ст. 29-31, които ясно говорят за връщането на Христос в слава. Претеристите обясняват този език чрез подобен фигуративен език използван в историческите осъждения в Стария завет, но подобен подход ни изправя пред редица трудности. Първо, ако езика използван в маслинената проповед не изисква второто идване на Христос в слава тогава никой език, който използва Новия завет не заслужава подобно тълкуване. Следователно, претристкото тълкуване подхвърля на риск ортодоксалното учение за второто идване и има опасност егзегетически да оправдае своя зъл близнак, хипер-претеризма. Второ, споменаването на края в Матей 24 в паралелните пасажи ясно се свързва с нещо повече от края на юдейската диспенсация. Когато в ст. 3 учениците питат кога ще бъде свършека на века това изглежда е основата за отговора на Исус в останалата част от пасажа. Езикът, който те използват е напълно идентичен с езика използван от Исус в Матей 13:39-40,49 и 28:20. Когато използва паралелен език за края в ст. 6, 13,14 Той отговаря на техния въпрос за свършека на века. Проблемът с претеристкото тълкуване е, че паралелните коментари на Исус за края или свършека на този век не могат да бъдат обяснени адекватно без да се достигне до хипер-претеризъм. В допълнение на вече цитираните по-горе пасажи отбележете и Лука 20:34-36. Накрая, на мен ми се струва, че съществува директно оборване на претериткото виждане в Лука 21. В Лука 21:24-27 е описано разрушението на Ерусалим и събитията, които следват, включително разпръскването на евреите по всички народи и времената на езичниците. Едва след тези събития Исус се завръща. Това не може да бъде завръщането на Исус през 70-та г. при разрушаването на Ерусалим.

Виждането за двойното изпълнение ни убеждава, че един и същ, идентичен език се използва за две напълно различни събития. Това създава невъзможни егзегетични трудности. Виждането за двойното изпълнение се опитва да обясни това посредством плоската перспектива на старозаветните пророчества. Неговите защитници смятат, че множество старозаветни пророчества се изпълняват два пъти. В предишната лекция аз признах, че старозаветните пророци наистина са имали плоска пророческа перспектива по отношение на идването на царството, което сега е разкрито като настъпващо на два етапа. Но аз изобщо не съм убеден, че това е същото като двойно изпълнение в Матей 24.

Първо, идването на Христос с небесните облаци може да се отнася както до Неговото възнесение така и до второто идване понеже и двете са аспекти от Неговото (едно) прославяне. Това е нещо различно от това да се изисква минало и бъдещо изпълнение на Матей 24:16-20

тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И се молете да не се случи бягането през зимата или в съботен ден.

Второ, дори да беше едно и също ние видяхме, че сега, когато царството е дошло плоската пророческа перспектива си е отишла. Сега най-малкия в царството е по-голям от Йоан кръстител в това отношение (Матей 11:11). Ако позволим виждането  за двойно изпълнение да определя тълкуването на новозаветните пророчества как можем да знаем със сигурност дали след второто идване на Христос няма да има трето и четвърто?

Трето, виждането за двойно изпълнение дава възможност да се отхвърли добрата херменевтика залегнала в Баптистката изповед на вярата от 1689, която казва в гл. 1, пар. 9, че истинския и пълен смисъл на писанието не е множествен, но единичен.

Четвърто, как виждането за двойното изпълнение се справя с ясния език на Лука 21? Съвсем ясно е, че в паралелния пасаж няма двойно изпълнение. Лука 21 в хронологическа последователност описва страданията на последователите на Христос от ръцете на евреите (ст.16-19), обкръжението на Ерусалим от армия (ст. 20), необходимостта от незабавно бягство от Ерусалим преди неговото разрушение (ст. 21-23), действителното завладяване и разрушение на Ерусалим и неговите обитатели (ст. 24а), разпръскването на евреите по всичките народи (ст. 24б), времената на езичниците (ст. 24в) и накрая второто идване на Христос (ст. 25-27).

Но най-доброто оборване на погрешните виждания за Матей 24 е представянето на едно по-добро такова. За тази цел ние ще представим виждането на професор Мъри. Следва кратко обобщение на неговата статия[1], която следва и обяснява пасажа.

Тема: Междуадвентния период и адвента на Христос (Матей 24 и 25).

Въведение: Въпросите на учениците.

I. Забележителните черти харакеризиращи този период (ст. 4-14)

II. Голямата скръб по време на този период (ст. 15-28)

III. Второто идване завършващо периода (ст. 29-33).

Заключение: Разграничението на Господа (ст. 34-36).

Въведение: Въпросите на учениците (ст. 1-3)

Мт. 24:1-3 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той им отговори: Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине. И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

Маслинената проповед  е отговор на въпросите на учениците, които се намират в ст. 3. Както казва Мъри: „…имаме основание да смятаме, че учениците мислят за разрушението на храма и за идването (parousia) като за съвпадащи.“ С други думи, от техния въпрос става ясно, че за тях разрушението на храма не означава нищо по-малко от края на света.

I. Забележителните събития характеризиращи този период (ст. 4-14).

Мт. 24:4-14 Исус им отговори: Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и военни слухове; но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат; но това още не е краят.  Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.

Тези стихове дават обобщение на целия междуадвентен период (периода между първия и втория адвент на Христос). Сравнението на ст. 6, 13 и 14 със ст. 3 показва, че перспективата на Христос е края на века и второто Му идване. Следователно, от тези стихове става ясно, че епохата на благовестието ще се характеризира със скръб. Война, глад, земетресения, скръб, отстъпление, преследване, фалшиви религии, нарастване на беззаконието и липса на любов към Христос ще бъдат опитности, които ще продължат през целия период на Христовата църква.

II. Голямата скръб по време на този период (ст. 15-28)

Матей 24:15-28 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете, нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намира на покрива на къщата, да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намира на нивата, да не се връща назад да взема дрехата си. А горко на бременните и кърмачките в онези дни! И се молете да не се случи бягането през зимата или в съботен ден, защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега и каквато няма да има. И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавил нито един човек, но заради избраните онези дни ще се съкратят. Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето, предсказах ви. И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята – не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи – не вярвайте.  Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.  

След като ни е показал общата картина стихове 15-28 се фокусират върху събитието, което е най-важно за учениците на Исус, разрушението на Ерусалим и на храма. Мъри отбелязва: „В ст. 15 не е толкова очевидно колкото е в Лука 21:20, че Исус говори за разрушението на Ерусалим. В последното връзката е ясна. „Когато видите Ерусалим обграден от армии знайте че запустението му е близо.“ Езикът на целия пасаж ясно сочи към събитията свързани с разрушението на Ерусалим и много уместно предупреждава за него учениците на Исус от 1-ви век. По-конкретно, предупреждението срещу едно предстоящо или тайно появяване на Месията трябва да бъде отбелязано. Става ясно, че това, за което се говори не е периода непосредствено преди свършека на века.

Някои възразяват срещу това тълкуване на базата на силния език използван в Матей 21:21-22.

– Това възражение изисква крайно буквалистично разбиране и игнорира възможността Господ да използва една уместна хипербола. Като примери за хиперболи виж Мт. 5:29, 23:24, Йоан 12:19; Лука 14:26; Марк 9:23.

– То също така е принудено да игнорира ясната връзка на останалата част от пасажа със събитията от 70 г.

– Освен ако човек не приеме едно стриктно футуристко виждане той  е принуден да признае, че това ужасяващо предсказание трябва поне частично да се е изпълнило през 70.

– Това тълкуване също така не отчита огромното и ужасяващо клане на евреите по това време. Във връзка с това е препоръчително да се прочете Йосиф Флавий.[2]

– Това възражение пропуска да оцени заветното последствие от тези събития за евреите. Божия гняв се излива върху тях от небето (1 Сол. 2:16).

III. Второто идване завършва този период (ст. 29-22)

Матей 24:29-33  А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели с гръмогласна тръба; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия. И научете притчата от смокинята: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

В този пасаж от Матей 24 професор Мъри се сблъсква с един от най-големите проблеми. Той признава това и казва: „Когато достигнем до ст. 29 ние се изправяме пред някои трудности понеже „скръбта на ония дни“ изглежда се отнася до „голямата скръб“ спомената в ст. 21, която е конкретно свързана със запустяването на Ерусалим. Как тогава е възможно веднага след 70 г. да се случат събитията описани в ст. 29-31?“

Да се изразим по друг начин, изглежда, че ст. 29 казва, че непосредствено след разрушаването на Ерусалим Христос ще се върне в слава. Как е възможно ст. 15-28 да се отнасят до разрушението на Ерусалим и да се случват през 70 г., а ст. 29 да се отнася до бъдещото завръщане в слава?

Много удачно Мъри още веднъж намира разрешение в паралелния пасаж в Лука 21? Той показва, че Лука вмъква думи на Исус, които не са записани от Матей и които по чуден начин ни помагат да изясним значението. Ето думите, които Лука вмъква между записаното в Матей 24:28 и 29:

Лука 21:24 Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен между всички народи; и Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.

Тези думи показват много ясно, че „скръбта от ония дни“ спомената в Матей 24:29 включва не само евреите падащи от меча, но също така и тяхното отвеждане в плен, времената на езичниците и по този начин целия междуадвентен период. Коментара на Мъри е особено полезен:

„Лука добавя към думите на Исус една подробност, която не е включена от Матей, но е свързана с това, което той предсказва в 24:29 и следователно трябва да бъде взета в предвид. Лука 21:24 ни казва, че „Ерусалим ще бъде тъпкан от народите докато се изпълнят времената на езичниците.“ Така с оглед на този елемент е ясно, че хоризонта на нашия Господ се простира много отвъд разрушението на Ерусалим и събитията непосредствено свързани с него. Така периода на „ония дни“ в Матей 24:29 трябва да се разбира като дните, които се простират до описаното в ст. 29-31. Но освен от Лука 21:24 би било разумно дори на базата единствено на Матей да разглеждаме израза „скръбта на ония дни“ инклузивно, а не рестриктивно. „Ония дни“ удачно могат да предшестват това, за което Исус сега продължава да говори, дните, които вече са описани в ст. 4-14 и не само „скръбта“ спомената в ст. 21, но и тази, която, според предишните Му думи характеризира целия междуадвентен период[3].“

Заключение: Разграничението на Господа (ст.34-36)

Матей 24:34-36 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

Мъри започва своя анализ на тези стихове с едно дълго обяснение на значението на думата поколение в ст. 34. Той настоява, че е „напълно незащитимо“ да смятаме, че тази дума означава раса вместо поколение. В подкрепа на това той привежда 3 аргумента. Първо, в Септуагинта (Гръцката версия на СЗ използвана по времето на Христос) тази гръцка дума е превод на друга еврейска дума, която означава поколение, а не раса. Второ, ако Исус е възнамерявал да каже раса е имало друга и по-ясна гръцка дума. Трето, в Новия завет поколение означава „хората, които живеят по определено време или поколение, което заменя предишно.“ По-конкретно Мъри посочва ясния паралел използван за поколение в близкия контекст, Матей 23:36. Обърнете внимание на твърдението в неговия контекст. За мен няма съмнение, че в това паралелно използване се има в предвид тогава живото поколение евреи.

Мт. 23:36-38 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение. Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.

Изяснил значението на думата поколение в ст. 34 Мъри поставя очевидния въпрос повдигнат от стиха: „Как тогава трябва да отговорим на въпроса поставен от събитията конкретизирани в предишния контекст, особено в ст.29-31, които не се случват в поколението, за което говори Господ[4]? Отговорът на Мъри на този въпрос е, че ст. 34-36 представят умишлен контраст между разрушението на Ерусалим и завръщането на Господа в слава. Матей 24:34-36 често бива разбиран погрешно понеже хората не вземат под внимание контраста, който Исус цели в тези стихове. Ст. 34 трябва да се разглежда като контраст на ст. 36 или целия смисъл на пасажа бива объркан.

Това, че тук съществува контраст е ясно от 3 неща подчертани в стиховете. Първо, факта, че ст. 36 започва с думата „но„, не трябва да бъде пренебрегван. Това е връзка, която в еврейския език често се използва, за да въведе контрастни идеи. Второ, контраста в двете демонстративни местоимения използвани в ст. 34 и 36 не трябва да бъде пренебрегвано. Тези е конкретно показателно местоимение, за да подчертаят нещо относително близко. То е удачно използвано, за да опише относително близкото случване на всички неща свързани с разрушаването на храма и Ерусалим. „Това“ е отдалечено показателно местоимение използвано, за да покаже нещо, което е относително отдалечено. То се използва, за да покаже деня и часа на идването на Христос в слава[5]. Трето, не трябва да пренебрегваме и контраста по отношение на времевите знаци. „Това поколение“ както Мъри показва ясно се отнася до тогава живеещите евреи. Така е даден един общ времеви знак за разрушението на храма на Ерусалим. Когато Исус казва, че „никой не знае,“ включително и самият Той, деня и часа на Неговото завръщане има явно разграничение вмъкнато като времеви знак между разрушението на Ерусалим и второто идване на Христос. Не е даден никакъв времеви знак за второто идване. (Знаци има, но те не са свързани с времето на Второто идване).

Контраста в Матей 24:34-36

Има още няколко фактора, които подкрепят тази идея за контраста в Матей 24:34-36. Първо, Матей 23:36 е явен паралел. Забележете как и на двете места се появява фразата всички тези неща както и това поколение. Значението на Матей 23:36 е ясно в контекст. То е че еврейския храм от тези дни и поколението евреи, които живеят по това време ще изпитат натрупания гняв на Бога (ст. 37). Това поколение ясно се отнася до поколението живеещо евреи. Всички тези неща са свързани не с второто идване на Христос, а с разрушението на храма и на Ерусалим. По този начин този паралелен пасаж точно потвърждава значението, което ние дадохме на Матей 24:34-36.

Второ, тълкуването на Матей 24:34-36 се съгласува добре с Матей 24:3. Там учениците на Исус ясно свързват разрушаването на храма и второто идване. Необходимо е това объркване да бъде коригирано, за да не преживеят учениците огромно разочарование. Матей 24:34-36 е ясен отговор на това объркване. Това е единствения отговор съдържащ се в пасажа. Забележете, че ст. 34 разглежда тези неща споменати в ст. 3 докато ст. 36 се занимава с времевите знаци на завръщането на Христос в слава.

Трето, тълкуването на Матей 24:34-36 предложено от Джон Мъри се потвърждава от факта, че конкретното изпълнение на предсказанията напълно съвпадат с това виждане. Храмът и Ерусалим са били разрушени по време на живота на поколението евреи. През 70 г., 40 г. след като Исус е изговорил това пророчество – точно периода, за който едно поколение евреи са измрели в пустинята – Ерусалим и храмът са били разрушени от римската армия.

Заключение

Маслинената проповед, която се намира в Матей 24 със сигурност потвърждава виждането, че през тази епоха църквата ще преминава през трудности. Ст. 4-14 обобщават курса на тази история говорейки за войни, скръб и отстъпление. Няма нищо, което да намеква за прекратяването на някое от тези неща преди Христос да обяви „края.“ Ст. 15-28 описват разрушаването на Ерусалим и резултатите за евреите. Ние видяхме, че израза в ст. 29, скръбта на ония дни, се отнася не само до разрушението на Ерусалим, но и до последващото разпръскване на евреите сред всички народи докато се изпълнят времената на езичниците (Лука 21:21-24). Веднага след скръбта на ония дни Исус ще се завърне в слава.

Исус не дава надежда за прекратяване на страданията на евреите преди второто идване. Както за физическия така и за духовния Израел земните очаквания са свързани със страдания. Тези мисли водят към част 2: Библейските очаквания за евреите. Разбира се, не трябва да се забравя, че Исус говори също така и за проповядването на благовестието на всички народи преди да дойде свършека (ст. 14). Така скръбта не трябва да бъде виждана като препятстваща разпространението на евангелието и растежа на църквата. Ние можем да завършим цитирайки думите на Мъри: „Междуадвентната история се характеризира със скръб, но и с универсално разпространение на църквата[6].“


[1] John Murray, Collected Writings of John Murray, vol. 2, (Banner of Truth Trust, Edinburgh, 1977), pp. 387ff

[2] For a summary of Josephus‟ description and an extended response to the objection in question, cf. J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Presbyterian and Reformed,1971), 112-120.

[3] John Murray, Collected Writings of John Murray, vol. 2, (Banner of Truth Trust, Edinburgh, 1977), pp. 387ff

[4] John Murray, Collected Writings of John Murray, vol. 2, (Banner of Truth Trust, Edinburgh, 1977), pp. 387ff.

[5] H. E. Dana and Julius R. Mantey, A Manual Grammar of the Greek New Testament, (The Macmillan Company, New York, 1967) pp. 122f.

[6] John Murray, Collected Writings of John Murray, vol. 2: Systematic Theology, (Banner of Truth Trust, Edinburgh, 1977), pp. 387ff.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.