Последните неща – 4


 

 

ЛЕКЦИЯ 5

 

Част 1. Библейски очаквания за църквата

Секция 3: Матей 13:24-30, 36-43 – Притчата за житото и тръните

Въведение

 

Притчата за тръните (както обикновено се нарича) се намира единствено в Матей 13.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми….Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.

Вярвам, че тя ни дава една цялостна и пълна перспектива относно очакванията за църквата в настоящата епоха на благодатта. Все пак, за да можем напълно да оценим тази перспектива ние трябва да разгледаме какво учи тя през 3 лещи:

I. Какво общо има тя с другите притчи, които се намират в Матей 13?

II. С какво конкретно тя допринася към учението на притчите за царството в Матей 13?

III. Какво учи за очакванията за Царството през епохата на благодатта?

I. Какво общо има тя с другите притчи, които се намират в Матей 13?

Тези притчи имат обща тема и говорят по един и същ въпрос повдигнат от историческата ситуация, в която Исус и Неговите последователи се намират. Повечето евреи очаквали идването на царството да им донесе избавление от трудностите. В тяхното виждане преобладавали политическите и временните очаквания (Йоан 6:15; Деян. 5:35-39). Дори евреите с по-малко плътски очаквания (като Йоан Кръстител) свързвали неговото идване със съда над неправедните (Матей 3:2-12). В един такъв контекст Исус проповядва близостта и след това действителното идване на Царството (Мт. 4:17; 12:28-29). Йоан Кръстител с радост приел Исус за Този, Който ще донесе славното и Царство (Йоан 1:29). Но когато Исус продължил да проповядва близостта на царството и дори действителното му присъствие (Мт. 12:28-29) без да поставя съда над неправедните в началото на славното му изпълнение Йоан Кръстител започнал да се съмнява. Когато бил арестуван и затворен проблемът станал остър: Как е възможно царството да е настъпило в Исус когато Йоан гниел в тъмницата на Ирод? Затвора бил последното място където Йоан очаквал да се намери след настъпването на царството! Така в Матей 11 ние четем:

А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати неколцина от учениците си да Му кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? Исус им отговори: Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен… Истина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче, най-малкият в небесното царство е по-голям от него.

В тези стихове откриваме едни от най-трудните за разбиране думи на Исус. Как е възможно Исус да каже, че най-малкият в Божието царство е по-голям от Йоан? Ст. 11 говори, че думите най-малкия в Божието царство е по-голям от Йоан Кръстител се отнасят до Йоан с неговите уникални способности на пророк. Към същия контекст се отнасят и ст. 12-14

А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоан; и ако искате да го приемете, този е Илия, който имаше да дойде.

Пророците са имали познание за тайните на царството. В това отношение Исус приравнява Йоан на най-малкия в царството. Именно във връзка с неговата способност на пророк – последния и най-великия от старозаветните пророци –  Исус се обръща към Йоан. Следователно, от гледна точката на разбирането свързано с идването на царството този, който е най-малък в царството е по-голям от Йоан. За да разберем това ние трябва да си припомним един феномен от писанието, който може да ни изненада. Старозаветните пророци и пророчества се характеризират с нещо, което може да бъде наречено плоска перспектива за бъдещето. Да го кажем по друг начин на пророците им е била дадена малко дълбочина в разбирането на бъдещето. Следователно, понякога събития, които са твърде отдалечени във времето могат да се намерят пророкувани и смесени заедно в техните писания. Забележете например как пророчеството в Михей за робството на Израел и завръщането му от Вавилон (Михей 4:9-10) е тясно свързано с пророчеството за раждането и славата на Месията (Михей 5:2-3). Поради тази причина Новия завет ясно учи, че самите пророци понякога не разбират нещата, които пророкуват (1 Петър 1:10-12).

От Матей 11:2-6 ние научаваме, че един богоугоден и вярващ човек като великия пророк Йоан Кръстител се бори с погрешни разбирания за проповядването на Исус и с това, което самият Стария завет дава основание на евреите да вярват (Дан. 2:44). Можем ли тогава да смятаме, че учениците на Исус са имунизирани срещу подобни съмнения? Не, те са се изправяли пред същите въпроси. Как е възможно всепобеждаващото, славно, есхатологично царство на Бога да присъства в този дърводелец и Неговите галилейски последователи[1]? С други думи въпросът зададен с притчите за царството в Матей 13 е как е възможно царството да присъства в Исус, Неговото проповядване и Неговите ученици[2]? Тяхната тема е отговор на този въпрос. Той е че царството е дошло и е настояща реалност под една неочаквана за евреите форма, но че тази настояща форма предшества неговото бъдещо славно идване в пълнота. Или, да се изразим по друг начин, царството идва в две фази. То се реализира на два етапа. То идва под неочаквана за евреите (и дори за Йоан Кръстител) форма преди да дойде в окончателната си славна форма[3].

II. С какво конкретно тя допринася за учението на притчите за царството в Матей 13?

Притчата разширява истината, на която ни учи притчата за видовете почви. Ако е представено като сеене тогава Божието царство идва на два етапа. Ако ще дойде като есхатологична жетва тогава поради самата тази причина то първо идва като сеене. До времето на жетвата добрите и злите човеци трябва да съществуват заедно в света дори по времето на установяване на царството и след неговото идване. В онова време това със сигурност са били необикновени мисли за еврейския ум. За тях идването на царството означавало унищожаването на неправедните, но Исус учи, че идването на царството не означава непосредственото им унищожаване. Поради тази причина тези притчи са наречени тайни. Именно в това до голяма степен се състои тайната на царството. Месията идва първо като сеяч и след това като жетвар. Нечестивите няма да бъдат премахнати веднага. Това трябва да почака докато царството дойде като жетва[4].

III. Какво учи притчата за очакванията за Царството през епохата на благодатта?

A. Основата на неговото учение

От вече казаното се подразбира едно важно и ключово учение на притчате за тръните свързано с очакванията на църквата в епохата на благодатта. Това наблюдение често е било пропускано в историята на тълкуването на тази притча. Полето не е църквата! То, според ясното твърдение на Исус в ст. 38, е света.  Както казах това често е било пропускано дори от ортодоксални тълкуватели. Чуйте думите на Матю Хенри: „Идеята на притчата е да представи сегашното и бъдещото състояние на Божието царство, благовестителската църква…смесицата в нея на добро и зло в този свят….света тук е видимата църква[5].“ Идентифицирането на полето с църквата е сериозна грешка, която носи след себе си сериозни последствия, които изопачават представата за Божия план за църквата и света.  Ленски подчертава практическите грешки свързани исторически с тълкуването на Хенри: 

„Твърдението, че нивата е… „света,“ а не църквата е от огромна важност. Това е от толкова голямо значение понеже изключва две сериозни грешки: едната, че неправедните могат да останат необезпокоявани в събранието (няма църковна дисциплина, няма отлъчване); другата, че те могат да бъдат премахнати от света (употребата на насилие срещу еретиците от страна на църквата или на правителството, което тя използва[6]).“

Мисля, че зная причината, поради която тълкуването на Хенри намира толкова широк отзвук. Това е въпроса за тайнствеността, който стои зад него. Изглежда, че няма нищо мистериозно във факта, че добрите и злите човеци живеят заедно в света. Следователно, изглежда по-тайнствено да кажем, че добрите и злите човеци по Божия воля живеят в църквата. Вземайки в предвид природата на църквата представена ни в Новия завет това наистина би изглеждало мистериозно до степен на безсмислено!

Все пак, щом веднъж е добавена идеята, че доброто и злото съществуват заедно в света дори след идването на царството (!) това е достатъчно тайнствено. Няма нужда да настояваме за странната и погрешна идея, че мистерията е, че Бог желае зли човеци в Своята църква през настоящата епоха.

Б. Същността на нейното учение

Постмилениалистите и премлениалистите често разделят и противопоставят негативните и позитивните перспективи за църквата. Като цяло постмилениализма се концентрира върху позитивните перспективи за църквата и нейната експанзия и минимизира негативните очаквания свързани със страданията. Премилениализма (особено във формата, която доминира днес) като цяло приема противоположния подход, поставя ударение върху негативните аспекти на очакванията за църквата в епохата на благодатта и минимизира позитивните. По мое мнение и двата подхода са погрешни в светлината на притчата за житото и тръните.

Тази притча също така ни дава и верния подход. Думите на Исус са: „И двете растат заедно до жетвата“ (Мт. 13:30). Тук Исус открива, че Божията тайна или повеляваща воля е и доброто семе (по-късно определено като „синовете на царството“ в ст. 38) и тръните (по късно определени като „синовете на лукавия“ в ст.38) да растат (да се развиват, да узряват и да увеличават своето значение, статус и влияние) до времето на съда в края на епохата. Двойния растеж, който Исус предсказва тук противоречи на по-голямата част от типологическо мислене. Постмилниалистите настояват, че ако житото расте то ще задуши и унищожи плевелите. Премилениалистите настояват, че ако плевелите растат те ще пречат и ще възпират растежа на житото. За нашата логика може да изглежда парадоксално, но според Исус и житото и плевелите – добрите и злите – растат заедно до жетвата. Моята цел не е да изследвам дълбочините на този парадокс. Достатъчно е да кажа, че една от основните истини, които той съдържа е че самото взаимодействие между доброто и злото води до узряване както на доброто така и на лошото семе в тяхното респективно развитие. Основната идея, която трябва да извлечем от думите на Исус е, че има както негативни така и позитивни перспективи за епохата на благодатта.

Начина да свържем заедно тези две неща беше споменат по-горе. Трябва внимателно да правим разлика между църквата и света и да помним, че нивата в притчата е света, а не църквата. Просперитета, растежа и прогреса на църквата обещани в Матей 16:18 и Лука 13:10-21 не означават обръщението на света в класическите постмилениални термини. Ние може да имаме светли надежди  за прогреса на благовестието и за растежа на църквата без да изпадаме в постмилениални крайности. Можем да имаме реалистични виждания за увеличаването на нечестието в света и напредъка на тайната на беззаконието без да отричаме определения успех на световната мисия на църквата. Думите на Джон Мъри по отношение на очакванията за църквата през епохата са добро заключение на тази част от нашето изучаване. Говорейки за времето между двете идвания на Исус той казва: „…междуадвентната история се характеризира със страдания, сътресения, борба, объркване, война и военни слухове, но заедно с това и със световно разпространение на църквата[7].“


Ladd, The Theology of the New Testament, 95.

Ridderbos, The Coming of the Kingdom, 123. Ridderbos sees that this is the question when he says that the problem addressed in these parables is the „modality of the coming of the Kingdom of God.“

None of this means that John’s prophecy were fallible. What John prophesied was perfectly accurate. It was his private understanding of this prophecy and application of it that were mistaken. This is why Jesus warns him about not being stumbled at Him (v. 6).

4Ridderbos, Coming, 137; Ladd, Theology, 97

5Matthew Henry, Commentary (Fleming H. Revell), 5:188

6R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. Matthew’s Gospel (Minneapolis: Augsburg, 1943), 536.

John Murray, Collected Writings of John Murray, (Banner of Truth Trust, Edinburgh, 1977), 2:387ff

5 thoughts on “Последните неща – 4

  1. „Постмилниалистите настояват, че ако житото расте то ще задуши и унищожи плевелите.“

    Интересно дали Уолдорн може да покаже поне един постмилениалист, който да „настоява“ на такова нещо? Аз съм превел десетки хиляди страници от постмилениалисти, и съм прочел десет пъти повече, и още не съм видял нито един постмилениалист, който да „настоява,“ че житото ще задуши плевелите.

    Този автор, Сам Уолдърн, е напълно незапознат с материята, която коментира. Не е чудно, че и ти, Марчев, си се захванал да пишеш за неща, които не познаваш, както се вижда от твоето „писмо към един реконструкционист.“ Може би трябва да четете преди да пишете, а, какво мислиш по този въпрос?

  2. Посмилениалната схема е, че с течение на времето църквата ще става все по-силна и все повече ще доминира над своите противници докато накрая цялата земя ще бъде в голяма степен християнизирана. При такъв сценарий за мен е очевидно, че житото наистина побеждава и задушава плевелите. Не е задължително злото да изчезне изцяло или всеки човек, без изключения да приеме Христос, нито пък автора на статията намеква или изисква това. Разбира се, има определена разлика между либералната и консервативната форма на постмилениализма и спорове относно това дали в края на „хилядогодишното царство” трябва да се очаква бунт срещу Бога, но те не са от значение за настоящия въпрос.
    Напълно съм съгласен по въпроса за четенето – трябва да се чете както и се опитвам да правя. Ясно е също, че имаш склонност да определяш всеки, който не е съгласен с теб като невеж, незнаещ за какво говори, глупав или дори по-лошо. Church.bg беше показателен пример за това. Понеже нямам желание същото да се случи и тук, а забелязвам, че започваш да спамваш блога с мнение за всичко със самочувствие на последна инстанция и имаш желание да задаваш тона на всяка дискусия бих те помолил да си потърсиш друго място за изява.

  3. В такъв случай е очевидно, че нито ти, нито Уолдърн разбирате, че притчата за житото и плевелите не говори за победата или сравнителния растеж на двете царства в историята, и следователно вашите коментари относно предполагаемото тълкувание на постмилениализма са неуместни. Тази притча говори само за растежа на вярващите и невярващите в зрялост според своите си собствени презумпции. Други притчи говорят за растежа и победата на Божието царство в историята – притчата за кваса и за синаповото семе. Както и обещанието към Авраам, цитирано от Павел, видението на Данаил за камъка, и пророчеството на Исая за раждането на Исус Христос.

    Аз имам и друго място на изява, ако не си забелязал. За мен пък е ясно, че всички критици на Християнската Реконструкция имат склонност да говорят лъжи за нея, и предпочитат никой да не ги предизвиква за казаните лъжи. Аз ще те помоля да докажеш твърденията си относно Християнската Реконструкция, ако имаш някаква интелектуална почтеност.

  4. Притчата за синаповото семе вече беше разгледана.
    Статията за християнската реконструкция и цитираните в нея източници могат да бъдат преценени от всеки.
    Поради причините, които споменах в предишния си коментар – обидни квалификации, нежелание да се спазва добрия тон и стремеж за доминиране както и поради наблюдение на същото поведение на други места оттук нататък всеки твой коментар ще бъде изтриван.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.