Последните неща – 3


ЛЕКЦИЯ 4

 от Сам Уолдорн

Част 1. Библейски очаквания за църквата

Секция 2: Лука 13:10-21 – Притчата за синаповото зърно

Малко въпроси свързани с есхатологията са от по-голямо практическо значение от очакванията за църквата през епохата на благодатта. Вижданията, които имаме за това изцяло ще повлияят на нашите отношения, надежди и усилия свързани с църквата. Този предмет е не само много важен, но също така и много дискусионен. Тези, които поддържат по-негативни виждания за бъдещите очаквания за църквата през тази епоха са наричани песимимилианисти. Тези, които имат по-позитивни виждания за земните очаквания свързани с църквата понякога са осмивани като либерали и еволюционисти.

Може би класическата декларация за растежа и прогреса на църквата през тази епоха е притчата на нашия Господ за синапеното семе. Ние ще я разгледаме така както ни е предадена от Лука в 13:10-21

И една събота Той поучаваше в една от синагогите; която имаше дух, който й беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и й каза: Жено, освободена си от твоята немощ. И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои? А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Тогава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.  И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

Лука 10:13-21 е едно от трите места където Исус разказва тази притча. Останалите две са Матей 13:31-32 и Марк 4:30-32. Описанието на Лука (по причини, които ще обясня по-долу) особено ясно показва идеята за растежа, прогреса или напредъка на царството.

I. Предмета на притчата.

Целта  на Исус в тази притча очевидно е да даде на Своите ученици по-добро разбиране за Божието царство (ст. 18). Следователно, ние трябва да започнем с това какво има в предвид нашия Господ под Божието царство. За тази изключително важна библейска тема са били написани големи егзегетични томове. Една по-ранна лекция ви запозна с неговата значение. Все пак тук е необходимо да обясним неговото специфично значение. Ще направя това като дам дефиниция на фразата и след това ще обясня нейните 4 ключови части.

Какво е Божието царство? То е пророкуваното от древността управление на Бога мощно присъстващо в света чрез Божието слово, създаващо Божии синове, тясно свързано с Божията църква, което ще се яви в пълнота при унищожението на покварените, откриването на Изкупителя и славата на един изкупен свят и изкупена раса.

1. Идването на царството е тематичната същност на старозаветните пророчества.

Исая 52:7 казва: Колко са прекрасни върху планините краката на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сион: Твоят Бог царува!

Данаил 2:44 пророкува: И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

Данаил 7:13-14 добавя: Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него. И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно – то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

2. Божието царство е управлението на Бога.

Псалм 103:19 заявява: Господ е поставил престола Си на небето;
и Неговото царство владее над всичко.

На първо място царството не е свързано с определена територия като например Англия или Монако. To се определя от силата и авторитета на царя. Думата често е удачно превеждана като управление или суверенитет. Макар понякога тя наистина да обозначава една реалност, над която царят владее това е вторично и подчинено значение.

3. Божието царство присъства в света посредством Божието слово. Притчата за синапеното зърно, като в Матей така и в Марк, е тясно свързана с други притчи, които сравняват Божието царство със семе (Матей 13 – забележете особено ст. 19 и Марк 4:26-32).

4. Както вече казахме царството не е на първо място област, над която Бог управлява, но самото управление а Бога. Следователно, погрешно е просто да приравняваме царството с църквата. Църквата не е Божието управление, макар че понякога тя може да е една реалност, над която Бог управлява. Все пак еднакво погрешно е и да пренебрегваме близката връзка между царството и църквата. Тази връзка е ясно и силно показана в първия и класически пасаж за църквата в Новия завет (Матей 16:17-19). Петър, който в този текст до известна степен е идентифициран с основата на църквата, притежава ключовете на небесното царство. В Матей 18:15-20, първото споменаване на местната църква в Новия завет, връзването и развързването чрез тези ключове се случва в местното събрание. По този начин има тясна връзка между Божието царство и църквата както в универсален така и в местен план.

5. Последната част от моята дефиниция включва нещо особено важно за царството. То не само е открито лично в църквата, но то също трака ще бъде открито и в бъдещето по един нов начин, който включва осъждение на нечестивите, завръщането на царя и славата на Неговите хора в една изкупена земя. Ние можем да видим това в Матей 13:37-43 където ни е дадена друга притча за царството, притчата за тръните. Едно е ясно. Божието царство не е просто някаква неясна идея за бъдеща реалност. То е тясно свързано с и действа в Словото на Царството, Синовете на царството и в църквата, която притежава ключовете на царството. Всичко това означава, че тази притча има директно приложение към църквата и нейното бъдеще в епохата на благодатта.

II Символизма в притчата

Символите, които използва Исус в тази притча са свързани с известни неща от земеделието на Палестина. Най-малкото от популярните градински семена в Палестина от 1 век е било синаповото. Поради тази причина Той казва в Матей 13:32, че то е най-малкото от всички семена. Това най-малко от всички семена е пословично със своя потенциал за растеж. Макар в началото на лятото то да е най-малкото от всички семена до края то на практика се превръща в най-голямото от градинските растения издигайки се на височина 8, 10 и дори 15 фута и доминира по този начин над всички останали. През есента, когато клоните му станат здрави понякога дори птици строят гнездата си на синапови растения, които сега достигат размерите на малко дърво.

III. Съдържанието на притчата

До каква степен Божието царство наистина е подобно на синапово зърно? В тази притча Исус подчертава поне три прилики. Първо отначало то изглежда най-малкото, слабо и най-незабележимо нещо (Марк 4:31; Мт. 13:32 – най малко от всички семена). Второ, въпреки това то притежава чудна сила да покълва, расте и да нараства (Лука 13:19; забележете и трите продължителни сегашни времена в Марк 4:32). Трето, накрая то доминира над целия свят. Отбележете думите небесните птици в Лука 13:19 и паралелните пасажи. Това е алюзия и дори цитат от два СЗ пасажа (Езек. 17:22-24; Дан. 4:21-22). И в двата пасажа небесните птици са народите по света, които намират убежище под авторитета на всеобщото царство. По този начин, Исус казва, че познанието за Господа проповядвано в благовестието на царството ще управлява света. Така пророчеството от Исая 11:9 ще се изпълни чрез евангелието.

Те няма да навреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина;
защото земята ще се изпълни със знание за Господа,
както водите покриват дъното на морето.

Няма съмнение, че тези 3 точки представляват същността на аналогията между синапеното зърно и Божието царство. Ако все пак има нужда от по-нататъшни потвърждения ние ще ги получим докато разглеждаме следващата точка.

V. Контекста на притчата

Има явна връзка между притчата за синапеното зърно и нейния контекст в евангелието на Лука. Ст. 18 започва с думите: Тогава каза. В Лука инцидента в една от синагогите в събота (Лука 13:10) представлява добро въведение и връзка към значението на притчата за синапеното семе. Този ден Царството се появява в синагогата като най-малкото, слабо и незабележимо нещо. То е по-малко от всички семена. Нищо не може да изглежда по-незначително и обикновено от появата на един млад евреин от езическа Галилея в една съботна сутрин, който е от дърводелец е станал равин. Нищо не може да изглежда като по-жалка свита за идващия цар от калната банда последователи, които Го следват този ден в синагогата. Все пак това синапено зърно притежава удивителна плодовитост и способност за растеж. Словото на царството в устата на Исус притежава невидим потенциал да освобождава поробените (ст. 12), да побеждава (и убеждава) тези, които му се противопоставят (ст. 17а) и да насърчава Неговите приятели (ст. 17б). Тази сила в края на краищата ще доминира над целия свят. Това е идеята на „Тогава“ в началото на ст. 18. В притчата за синапеното зърно Исус казва на Своите ученици, че това, което те току що са видели ще характеризира Божието царство до края на времето. То винаги ще бъде като синапено семе. То винаги ще се появява в очевидна слабост, но ще изненадва със своя растеж. И накрая, казва Исус, посланието, което проповядваме Аз и Моите презирани последователи ще завладее света. Това и нищо по-малко от това, е поразителното твърдение на Исус от Назарет в притчата за синапеното зърно.

V. Доказателството на притчата

Аз казах, че в притчата за синапеното зърно Исус поставя ударение върху растежа на Царството. Лед ограничава значението на притчата до контраста между малкото начало на Царството и неговия велик край и отрича, че в притчата можем да видим един процес на растеж. Според него идеята за процеса включва идея за еволюция[1]. Все пак идеята за растежа не включва задължително теорията на еволюцията. Нито пък тя изисква постмилениализъм. Времето между сеенето и жъненето е обяснено с множество притчи свързани с царството в Матей 13, които илюстрират един процес на узряване. Заслужава да се отбележи, че един такъв процес на узряване сам по себе си не води до жътва. Това не е един естествен или иманентен процес на еволюция, а действие на трансцедентния Бог чрез Неговото Слово, Който осигурява напредъка и накрая триумфа на Царството[2]

И така, учи ли притчата за синапеното зърно растеж?

Има няколко аргумента, които потвърждават това.

(1) Притчата за сеяча, която се намира непосредствено до притчата за синапеното зърно в Матей 13 съдържа идея за растеж свързан с удивителна плодородност на Словото когато говори за 30, 60 и 100 кратен плод принесен от семето[3]

(2) Паралелната поява на притчата за синапеното зърно в Марк 4:30-32 поставя явно ударение върху идеята за растеж посредством използването на 3 продължителни настоящи времена в ст. 32. Той казва

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

Трите глагола в сегашно продължително време подчертават идеята за продължителност на процеса.

(3) Контекста на притчата в Марк 4:30-32 също насочва към идеята за растеж. Притчата описана в 4:26-29 изглежда на практика подчертава растежа:

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Израза, от себе си в ст. 28 явно предполага това. Няма външно намеса на Бога, която да предизвиква растежа. Той идва чрез скрит, вътрешен процес (от само себе си). Накрая, ударението върху трите етапа на растежа в ст. 29 ни насочва към идеята за растеж (цитат).

(4) Контекста на притчата за синапеното зърно в Лука 13 както видяхме също поставя ударение върху настоящ процес на нарастване. Спомнете си връзката между ст. 10-17 и 18-20 указана посредством израза тогава (oun). Тези стихове подчертават сила на словото на Исус да изцелява болните, да побеждава враговете и да носи на множеството вестта за спасение.

(5) Навсякъде в НЗ откриваме свидетелства за развитие на семето на благовестието в настоящата епоха. Колосяни 1:6,10-11 е един ясен пример.  Освен това Колосяни 1:6,10 използва същия глагол, който в притчите за сеяча и за синаповото зърно подчертава идеята за растеж. Може да се каже, че Кол. 1:6-11 е един вдъхновен коментар на тази притчи, който потвърждава присъствието на идеята за растежа в тях.  

VI. Гаранцията на притчата

В историята тези притчи са се сблъсквали с две погрешни интерпретации, които ние ще разгледаме, за да не бъде разбрана погрешно предходното изложение.

Диспенсационализъм

Мнозина диспенсационалисти (и сред тях автора на оригиналната Scofield Reference bible) виждат в притчите за синапеното зърно и кваса едно пророчество за прогресивната поквара на християнската църква. Кваса, казват те, е образ на злото влияние и един храст, който става дърво е аномалия. Човек трудно може да реши откъде да започне да говори за абсурдите съдържащи се в подобна интерпретация. Две неща ясно показват абсурдността на подобно тълкуване. Връзката на тази притча в евангелието на Лука е един инцидент, който говори, както ще видим, за триумфа на Христовото слово. Явната връзка с притчата за синапеното зърно показва, че той илюстрира нейното значение. Как в този контекст притчата за кваса и синапеното зърно могат да бъдат виждани като предсказания за прогресивната поквара на християнската църква е невъзможно да се обясни!

На второ място, един прост прочит на пасажа както е предложен от Скофийлд също така отхвърля подобно тълкуване. Според него Лука 13:18 тълкуване трябва да се чете по следния начин: На какво да уподобим Божието царство? То прилича на синапени зърно, което човек взема и го засажда в градината си; и то расте и става аномлия и небесните птици свиват гнезда в клоните му. И пак каза: На какво да уподобим Божието царство? То прилича на бавно действащо зло влияние, което една жена взе и замеси с три мери брашно докато всичкото беше заразено от злото.

Невъзможно е да си представим тълкуване, което по-цялостно да не разбира и да бърка истинското значение и приложение на притча. От целяща да насърчи учениците на Христос относно силата на Божието слово и триумфа на Божията църква това тълкуване извлича учение, което създаде песимизъм и убива всяка страст за работа за изграждане на църквата на Христос.

Постмилениализъм

Постмилениалистите виждат в тези притчи едно пророчество за пълния триумф на евангелието в света, в който християнството е възтържествувало политически, вътрешно, икономически и духовно. Тази интерпретация на притчата за синапеното семе е, разбира се, по-вероятна от предишната. Следователно, много необходимо е да си напомним за притичате, които предхождат и се намират около нея в Матей 13 и по този начин я предпазват от погрешно тълкуване. Като че ли Бог предвиждайки неразбирането на тази притча съзнателно я е оградил с други, предназначени да я предпазва от неправилни интерпретации.

В ст. 18-23 притчата за сеяча казва на учениците, че благовестието винаги ще бъде посрещано със смесени реакции. На добра почва благовестието на царството наистина ще изяви своята сила за растеж. Все пак на трите други видове почва то е определено да се срещне с много по-малко окуражителни резултати. По този начин Исус учи, че ние не трябва да очакваме до края на тази епоха евангелието да срещне всеобщ успех и приемане. Притчите за синапеното зърно и за кваса се намират в Матей 13:31-33. В ст. 24-30 стои притчата за тръните, а обяснението й е в ст. 37-43. Между тези два пасажа, като в един сандвич, се намират притчите за синапеното зърно и за кваса. От притчата за тръните ние научаваме, че до жетвата, второто идване на Христос, доброто и злото ще растат заедно и ще съжителствуват в света (13:30, 40-43). Да, благовестието ще расте, ще просперира и триумфира, но това не означава изкореняването или премахването на всички врагове преди края на тази епоха. На практика злото също ще преживее нещо подобно на растеж, злите човеци ще се влошават все повече и повече (2 Тим. 3:13) и тайната на беззаконието ще се появи (2 Сол. 2:7). Както отбелязахме по-рано контекста на притчата за синапеното зърно както в Матей 13 и Марк 14 ясно се позовава на аналогията с времето за сеене и жънене. Очакването също така е загатнато в самата притча за синапеното зърно. Трябва да отбележим, че растежа на семето никога само по себе си не води до идването на жътваря. Триумфа на Божието царство очаква завръщането на Христос. Вероятното тълкуване на постмилениализма противоречи на ясната сила на контекста на притчата за синапеното семе. Пълният и безусловен триумф на Божието царство трябва да очаква завръщането на царя на славата.

VII. Значението на притчата

Какви са тогава перспективите в тази притча, които трябва да ни окуражават и водят докато се надяваме, молим и работим с Христос за изграждането на Неговата църква? Четири са нещата, които се  виждат непосредствено от предходното изложение.

Първо, Божието царство ще се развива и накрая ще триумфира в историята на света! То ще се развива в тази епоха. То ще триумфира в бъдещия век. Това развитие означава, както показахме по-рано, увеличаващата се сила на проповядването на Божието слово произвеждащо истински Божии синове и в резултат на това изграждащо видимата църква на Бога. Някои християни смятат, че времената на големи съживления са отминали и че от църквата може да се очаква единствено да става все по-отстъпническа. Истина е, разбира се, че църквата има силни врагове. Също така е вярно, че злите човеци ще се влошават все повече и повече. Но, братя, ние също така знаем на основата на библията, че името на царя ще пребъде завинаги и че то трябва да расте докато слънцето свети (Пс. 72:17). Ако това е така независимо от растящата злина на хората църквата трябва да продължава да расте като стълб и подпорка на истината (1 Тим. 3:15). Затова не трябва да смятаме, че няма надежда за църквата. Ние трябва да отхвърлим идеята, че времето на великите Божии дела е останало в миналото. Напълно възможно е Бог да излее такова дело на Святия Дух над нашата нация, че дори голяма част от злите, външни проявления в обществото ни в голяма степен да намалеят.

Второ, Божието царство ще нараства чрез християни като вас и мен и чрез местните църкви подобни на нашите. Ако вие сте като мен ще желаете да знаете как това се отнася до вас. Наистина Божието слово не ни гарантира, че всяка отделна църква със сигурност ще расте, напредва и ще вижда големи победи за благовестието. Но да кажем, че това е обща тебденция означава да бъдем твърде нечувствителни и неадекватни по отношение на тази притча. Защо Исус дава тази притча ако не, за да насърчи християните като нас и църквите подобни на нашите? Не очаква ли Той от нас да намерим в нея сила и насърчение, надежда и план за напредъка на царството посредством нашите местни църкви? Ако вярвате, че сте част от истинската Христова църква, че проповядвате истината за Христос, че сте истински християни, тогава Господ иска вашите сърца да се изпълнят със смелост, радост и кураж въз основа на Неговите думи.

Това, разбира се, няма да бъде лесно. Нито пък ще бъде безболезнено. Няма такива нещо като моментални победи за благовестието. Три стъпки напред и две назад са опитност, която мнозина от нас познават. Колкото повече сатана се страхува от Божието дело толкова повече той ще го напада. Какво ще ни запази в тази свирепа битка? Единствено способността уверено да прилагаме за себе си великото Божие обещание на Христос: Аз ще съградя моята църква и портите на ад няма да й надделеят (Матей 16:18).

Трето, Божието царство ще расте и ще побеждава независимо то своята очевидна нищожност и слабост. Вероятно всеки християнин познава страшното възражение: „Всичко това може да е за доброто на някой друг, но пасторе, ти не знаеш колко слаб, малък и грешен съм аз.“ Притчата за синапеното зърно е отговор на това. Нищо не изглежда по-малко, слабо и незабележимо от синапеното семе. Все пак скрита в него, съдържаща се в него заедно с неговата очевидна нищожност съществуваща една могъщата невидима сила. Така е и с царството. Проповядването на словото изглежда толкова тривиално нещо. Божиите синове изглеждат като обикновените хора. Нашата църква изглежда толкова малка; все пак в нея, невидим за нас се крие огромен потенциал за добро.

Четвърто, Божието царство ще напредва и триумфира чрез изявяването на Божието слово. Библията учи, че Божието царство е дошло, но къде и как? То е дошло посредством изявяването на Божието слово. Там където намираме такова проповядване на словото откриваме и Божието царство. Тази велика истина има 3 важни приложения: (1) Животът и служението на църквата трябва да останат фокусирани върху изявяването на истината (2) Тайната на силата, живота и растежа на всяка местна църква се състои във вярното проповядване на истината. Единствено чрез настъпва Божието царство. (3) Ако желаем живота на нашата църква трябва да запази този фокус ние трябва да пазим своята увереност, че силата на истината освобождава пленените, побеждава противниците и насърчава съюзниците. Много църкви са изгубили свята увереност в силата на Словото. Те търсят политически действия, етически походи, младежки програми, социални дейности, религиозни развлечения и общото обучение в търсене на сила за освобождение на изгубените, победа над враговете на Христос и насърчение за приятелите Му. Тези неща не са тайната на силата на църквата. Божието управление идва чрез проповядване на Божието слово. 


[1] Виж  Geroge Eldon Ladd, A Theology of the New Testament (Grand Rapids: Eerdmans, 1974), 99

[2] Herman Ridderbos, Coming of the Kingdom, (The Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1975), 146.

[3] Ср. Мт. 13:8, 23 и обърни внимание на коментара на Ridderbos, The Coming of the Kingdom, p. 131f.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.