Току що прочетох интервю дадено от варненския и преславския митрополит Кирил, в което, нежду другото, се казва:
Най-главното и основното в православното учение, което пък се отрича от всички т. н. християнски вероизповедания извън католическото, арменското и англиканското, е възможността на човека да се освещава и да се стреми към святост, според думите на Самия Господ Бог: “Осветявайте се и бъдете свети, защото Аз, Господ Бог ваш, съм свет” (Лев. 11:44) Именно с тази вяра и по силата на това учение мнозина люде, като започнем от Света Богородица и толкова много Божии подвижници в това число и мнозина български светии, като св. цар Борис, св. Иоан Рилски, просияха в святост и чистота. …За какво тогава живеят членовете на така наречените “църкви”, ако не признават възможността за човека да става свят, и не се стремят към нравствено усъвършенстване и богоуподобяване?
Аз ли пропускам нещо или това може да се номинира за „бисер на годината“???
Rado's blog 
Коментарът е изтрит понеже съдържа обидни квалификации.
Радостин
blog admin
Здравей Радо,
За съжаление това е „православното“ верую на повечето духовници в БПЦ. И не е изненадващо. Те търсят и измислят аргументи за своето враждебно и войнствено отношение към останалите християни. Служителите на истината си служат с лъжата.
Но истината не се нуждае от адвокати. Тя нека се защити сама. Тоест нека Бог защити своята истина.
Пропускаш думата „теосис“. Това има предвид Владиката, а не схемичката „оправдание – освещение“
Ако под „теосис“ се разбира „възможността за човека да става свят, и да се стреми към нравствено усъвършенстване и богоуподобяване“ то аз не познавам християнин, който да го отрича. Ако пък е нещо друго то не отговаря на определението на митрополита.
Ако пропускам нещо то не е това….
Не разбрах също защо е тази ирония по отношение на оправданието и освещеноето
Не, теосис не е просто нравствено усъвършенстване и уподобяване, а буквално „обожествяване,“ участие в самото божествено естество. Православните вярват, че както във въплъщението Бог е станал човек, така и чрез теосис човекът може да стане бог. Докато протестантството – поне онези протестанти, които четем Реформацията и познаваме своето наследство – отрича, че може да има смесване на човешкото и божественото естество, и че освещението е да се уподобим на съвършеното ЧОВЕШКО естество на Исус.
Затова е и иронията относно освещението и оправданието, защото ние протестантите си оставаме хора, докато православните смятат, че чрез своите упражнения стават богове. Да го кажем образно, за протестантската теология между Бога и човека има разделителна линия, която е прекъсната от Божия страна и непрекъсната от страна на човека. Бог може да я пресича и да става човек, но човекът не може да я пресича и да става бог. За православните линията е прекъсната и от двете страни, и човек може да я пресече и да облече божествено естество. Целта им е не съвършеното човешко естество на Исус Христос, а Неговото божествено естество.
Все още не съм видял православен автор да обясни задоволително как точно тази тяхна доктрина се различава от неоплатонизма. Те просто казват, че се различава, но не го доказват.
Ще добавя само още нещо, в идеята за теосис православните всъщност се приближават много повече, отколкото осъзнават или са готови да признаят, до практиката на много харизматични и holiness църкви. Същата идея – чрез съзерцателни упражнения и молитви да се достигне „единство с Бога“ (при православните) и „близко общение с Исус“ (при харизматични и holiness църкви) – е налице и в двата случая. И в двата случая има „излизане“ от материалното за да се постигне духовното.
От друга страна, учението на Реформацията вижда Божия Закон като средство за освещение, т.е. съвършеният човек не е съвършен мистик, а съвършено покорен на Бога в Неговите заповеди.
Иронията е, че православните всъщност са най-близо по теория и практика до онези течения в протестантството, които най-много критикуват.