Последните неща -1

ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

ЛЕКЦИЯ 1

Сам Уолдорн

Общо въведение

Секция 1. Дали изучаването на есхатологията е въпрос на избор?

Мнението, че библейската есхатология има малко или никакво значение за християнската вяра е доста популярно. Това, което вярвате за есхатологията е изцяло въпрос на личен избор. Панмилениализма (виждането на всезнайкото, че „накрая всичко ще бъде наред) става все по-широко разпространено.

Наистина има някои спорове свързани с пророчествата, които имат малка или никаква връзка с писанията или с християнската вяра. Когато казвам това аз имам в предвид например безкрайните дискусии, които слушах като младеж за това дали Америка или Русия се споменава в пророчествата или за националността на антихриста. Има и такива въпроси свързани с пророчествата, които заслужават да се дискутират и в които се съдържат важни въпроси – връзката между второто идване на Христос и Скръбта и Милениума, но които все  пак си остават спорове между християните. Те са важни, но до известна степен второстепенни и не са по никакъв начин причина да се поставя под въпрос вярата на някого. Но има и въпроси свързани с пророчествата, които засягат сърцевината на християнската вяра. Второто идване, Съда и Възкресението са пророчества, които са жизнено важни.

Все пак едно нещо е да кажем това и дори да се съгласим, а съвсем друго да докажем, че тези пророчески аспекти са фундаментални и жизнено важни – че са сърцевината на християнската вяра. В тази лекция аз ще настоявам, че буквалното (телесното и явно) второ идване на Христос заедно с възкресението и съда, които са непосредствено свързани с него са ключови вярвания за християнската вяра. Фундаменталното несъгласие по тези въпроси не може да бъде виждано като незначително, а като ключово несъгласие, което би трябвало, ако не бъде поправено, да доведе до прекъсване на общението с хората, които отричат тези неща.

I. Кои пророчески въпроси са фундаментални според библията?

Въведение: Централно и периферно

Всичко, което библията учи е важно, но не всичко което тя учи е еднакво важно за християнската вяра. Нека да ви дам една крайна и глупава илюстрация за това. Библията учи, че има само един Бог и че Исус е Неговият вечен Син. Библията също така учи, че е имало гигант с 24 пръста – по 6 на всяка ръка и крак (2 Самуил 21:20). Няма никакво съмнение кое учение е по-важното от двете. Самата библия учи, че някои от нейните учения са по-основни за християнството от други.

Матей 22:36-40 36. Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37. А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ 38. Това е най-голямата и първа заповед.   39. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ 40. На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Евреи 5:11-6:2 Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви в слушане. Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен; е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

Забележете, че тези пасажи не казват, че второстепенните или не толкова централните въпроси не са важни или че са избираеми. В Матей 22:40 целия закон и пророците са свързани с този въпрос. В Евреи 5:11-6:2 другите учения са свързани със зрелостта и с едно по-дълбоко разбиране на служението на Христос като свещеник. Тези неща не за избираеми или маловажни. Все пак изглежда има едно ясно признание, че някои неща са по-централни или основни и други, които са по-периферни за християнското учение.

Това може да бъде илюстрирано чрез дебатите между християните относно връщането на Христос със скръбта и Милениума. Макар тези виждания коренно да се различават във своята връзка с второто пришествие със скръбта и Милениума все пак скрита зад всички тези несъгласия остава една голяма централна изповед. Всички различни виждания за милениума и за скръбта приемат учението за второто идване. Те не са съгласни относно това дали грабването е преди, след или по-средата на скръбта и дали тя е пре, пост или амилениална. Все пак всички те са единодушно относно факта на второто идване. Това е централната истина.

А. Централното място на Второто идване на Христос и на съда

1. Връщането на Христос е буквално/историческо/физическо събитие

В модерното, научно мислене съществува една тенденция всички, религиозни или духовни неща да се спиритуализират или да се представят фигуративно. В подобен климат е важно да отбележим, че връщането на Христос е не (само) духовно събитие и със сигурност не е фигуративно събитие. То е буквално, историческо, физическо очакване. За това могат да се приведат следните аргументи:

– Подобно на възнесението Му то е физическо (Деяния 1:11)

– Така както Неговото възнесение означава физическото Му отсъствие от земята така и връщането Му означава физическо събитие (Деяния 3:20-21).

– Връщането Му е описано като включващо един определен, ясен ред от събития: първо Неговото слизане от небето; второ – възкресението на починалите и след това трансформирането на живите вярващи (1 Солунци 4:14-17).

– Връщането на Христос е най-важното в една серия от събития, които библията описва като буквални, исторически и физически. То е събитие подобно на физическото създаване на света, световния потоп, телесното възкресение на Христос, телесното възкресение на всички мъртви, физическото унищожение на света и обновлението на физическото творение (Бит. 1:1-2:3; 1 Петър 3:5-7; Йоан 20-21; Йоан 5:28-29; 2 Петър 3:10-12; Римл. 8:19-23).

Поради всички тези причини ние трябва да мислим за връщането на Христос като за буквално, историческо и физическо събитие, което ще се случи в бъдещето. Когато днес някой (наричайки себе си претеристи) отричат подобно второ идване те застават не само срещу множество конкретни НЗ текстове, но и срещу цялостното учение на библията.

2. Връщането на Христос е едно публично/универсално/явно събитие

Друго силно ударение на НЗ е, че връщането на Христос няма да бъде тайно, а универсално, видимо и публично. Би било възможно абстрактно да се мисли за едно физическо връщане, което е тайно, но библията навсякъде учи, че денят на унижението на Христос е отминал и че ще дойде денят на Неговата слава. Така би било немислимо Неговото връщане да остане незабелязано. Това общо наблюдение е потвърдено от голям брой ясни НЗ текстове: Мт. 24:26-31; Лука 17:22-25; 1 Сол. 4:16-17; 2 Сол. 1:5-10; Тит 2:13.

3. Отричането на това връщане на Христос е учение, което се осъжда.

Петър отчасти описва хората, които отричат второто идване на Христос като присмивачи (2 Петър 3:3-4; Юда 18). Да се опише някой кат присмивач означава той да се определи не само като един, който не е християнин, но като по-лош от невярващ. Макар да не е използвана същата дума същата концепция е представена в книгата Притчи когато тя противопоставя наивника на присмивача (Притчи 1:22; 9:7-8; 15:12). Наричайки ги присмиватели той дава ясно да се разбере, че те са отпаднали от християнската вяра и че второто идване е централно християнско учение.

Подобно проклятие е изречено срещу тези, които отричат истината за второто пришествие от Йоан в книгата Откровение. Разбира се, в книгата има известен брой пасажи, които пораждат спорове, но нейното централно послание е ясно. То е, че Исус Христос ще се върне като Съдия на този свят (Откр. 1:7; 21:12,20). Това ясно и централно послание на книгата Откровение трябва със сигурност да е било в ума на Йоан когато той е произнасял проклятието върху тези, които отнемат от даденото от Исус послание (Откр. 22:18-19). Страховития характер на това проклятие прави ясно колко централно за християнската вяра е връщането на Христос в света.

B. Важността на телесното възкресение на вярващите

Библията учи, че при последния съд всички хора ще бъдат възкресени от мъртвите телесно и буквално. Все пак особено важно е обещанието за възкресението на Божиите хора. Това учение на много места е тясно свързано с телесното връщане на Христос (1 Кор. 15:23; 1 Сол. 4:13-17; 2 Сол. 2:1). Това е едно учение, което, подобно на връщането на Христос, е поучавано буквално в библията дузина пъти. В 1 Кор. 15 Павел защитава в цялата глава учението за телесното възкресение на вярващите. Той ясно дава да се разбере, че смята, че отричането на възкресението на вярващите е отричане на самото евангелие на Христос (1 Кор. 15:12-19). Благовестието на Христос е основата за нашето спасение, така че да отричаме възкресението означава да излезем от сферата на спасението. Това е евангелието, чрез което не трябва да се спасим (1 Кор. 15:1-2).

По този начин възкресението е тясно свързано с възкресението на Христос. Неговото възкресение е модел или архетип на нашето възкресение. Тъй като възкресението е било телесно и е оставило гроба празен единствено този вид възкресение може да се приеме за възкресение в библейския смисъл на това понятие (Мт. 27:52; 28:6; Йоан 5:28-29).

По-нататъшно доказателство за централността на учението за възкресението за християнската вяра се намира в 2 Тим. 2:16-19 Но избягвай скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие и учението на такива ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет, които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението вече е станало, и събарят вярата на някои. Но твърдата основа, положена от Бога, стои, като има този печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господнето име, да отстъпи от неправдата.

В този пасаж е спомената доктринална грешка свързана с възкресението. Тя е учела, че възкресението вече се е случило. На нас може да ни се струва, че това не е толкова важно нещо, но някои неща в този пасаж показват, че това е била много сериозно и важно изопачаване на учението.  

– В ст. 16 тази грешка е описана като скверно празнословие. Думите буквално означават безбожно и глупаво. ср. употребата на думата безбожно в 1 Тим. 1:9; 6:20; Евр. 1216.

– В ст. 16 е казано, че това води към поквара. ср. Римл. 1:18; Юда 15.

– В ст. 17 то е сравнено с гангрена (гръцката дума е тази от която произхожда нашата дума гангрена). Ето една дефиниция на тази дума: Болест изразяваща се в сериозно възпаление и възможно разпространение на язви, които изяждат плътта и костите – язва, гангрена, рак.

– В ст. 17 Именей е определен кат един от виновниците за разпространението на тази грешка. Вероятно той е същият Именей споменат в 1 Тим. 1:19-20, който е претърпял корабокрушение във вярата и е богохулствал.

– В ст. 18 за тези хора е казано, че тези хора са отпаднали от истината поучавайки лъжа. Гръцката дума за отпаднали е използвана в 1 Тимотей 6:21 за тези, които са отпаднали от вярата прегръщайки ранната ерес на гностицизма.

– в ст. 18 се казва, че тази грешка е събаряла вярата на някои хора. Вярата на тези хора не просто е била обърквана – тя е била събаряна. Това е думата използвана в Йоан 2:15 (цитат).

– Накрая, в ст.19 тази грешка е противопоставена на здравата основа на истината в християнската вяра. Ние можем да мислим, че едно учение, което смята, че възкресението вече е станало е сравнително малка грешка. Но Павел вижда това като отдалечаване от една централна истина на християнската вяра. Причината е, разбира се, че да се каже, че възкресението вече е станало кара един човек драстично да предефинира значението на възкресението.

Поради подобни причини в Евреи 6:1 възкресението е определено като едно от основните учения на християнската вяра.

II. Кои пророчески аспекти са централни или фундаментални според изповедите?

Някои може би се чудят дали е легитимно да се обръщаме към историческите изповеди по въпроса дали едно учение е централно или второстепенно за християнската вяра. Не вярваме ли ние в sola scriptura? Да, вярваме. Приписваме ли някакъв Божествен авторитет на изповедите. Не.  

Нека да се изразя по следния начин. Ние през 2009 нямаме правото да пренебрегваме 2000 г. на църковна история и всички църковни и християнски учители, които са живели през тези години и без всякакво уважение към тях да решаваме сами какво е християнството. Най-вече ние нямаме правото да правим това когато в продължение на 2000 г. християните са ни казвали какво смятат, че е християнството и какво е  централно за християнското учение. Да смятаме, че можем да правим това не би било нищо друго освен или голямо невежество или проста арогантност, а може би и двете. По-нататък Исус е обещал, че ще остави Своя Дух да ни води в истината (Еф. 4:11-13). Би означавало да покажем неуважение и презрение към тези дарове на възкръсналия Христос ако пренебрегнем уроците на църковната история за това какво е централно и фундаментално за християнската вяра.

Искам заедно с мен да се върнете в църковната история и да се запитате дали църквата е смятала тези пророчества за изцяло избираеми и второстепенни или е имало определени пророчески истини, които са били фундаментални за това да си християнин. Бих желал да ви посоча 4 периода.

А. Противопоставянето между фундаменталисти и модернисти

В края на 19 век либерализма, който в своята същност отричал всичко свръхестествено заразил ученията на много християнски деноминации. Под влияние на тези учения мнозина ортодоксални християнски учения били подложени на съмнение. В стремежа да се преборят с тези грешки се появило движение наречено фундаментализъм водено от хора като Чарлз Ходж, Б.Б. Уорфийлд и Г. Ж. Мечен от Богословската семинария Принстън. По време на противопоставянето фундаменталистите постигнали съгласие относно някои фундаменти на вярата и настоявали върху тях. Едно нещо, което често било поставяно сред тези фундаменти било второто идване на Христос.

B. Пост реформаторските изповеди

След Реформацията през 16 век и отделянето на протестантизма от римокатолицизма настъпил период, през който вижданията за учението и достиженията на Реформацията кристализирали в значими реформирани изповеди. Реформираните баптисти като църква притежават една от тези значими реформирани изповеди – Баптистката изповед на вярата от 1689 г. Все пак Тази изповед е внучка на най-великата и добре позната реформирана изповед, Уестминстърската изповед на вярата от 1640 г. Тя била адаптирана от Конгрешанските пуритани в Савойската декларация на вярата от 1658. Това била майката на нашата изповед. Нашата изповед е просто адаптация и промяна на Савойската декларация от нашите баптистки предци. Тя все още доста напомня своята баба, Уестминстърската изповед на вярата.

Казвам ви това, за да можете да оцените нещо. Макар че тези 3 изповеди се различават една от друга в различни аспекти все пак по отношение на пророчествата или есхатологията те са почти напълно идентични. Така когато аз цитирам езика от 1689 той е почти идентичен с тази на останалите 2 изповеди. Няма несъгласие по отношение на това каква е основната вяра на християните относно бъдещето. Тези велики реформирани изповеди говорят в един глас за телесно второ идване на Христос и за възкресение на мъртвите.

БАПТИСТКА ИЗПОВЕД ОТ 1689

ВНУЧКА

 

 

БАБА

Уестминстърска зповед на вярата

(презвитерианска)

 

 

 

 

ДЪЩЕРЯ

Савойска декларация

(конгрешанска)

 

 

 

 

ВНУЧКА

Изповед от 1689

(баптистка)

 

Глава 31, параграф 2 и 3

2 В последния ден тези от светиите, които са останали живи няма да заспят, но ще бъдат променени; и всичките мъртви ще бъдат възкресени със същите тела, а не с други; макар и с различни характеристики, които ще бъдат отново и завинаги свързани с техните души.

3. Телата на неправедните чрез силата на Христос ще бъдат възкресени за безчестие, а телата на праведните, чрез Духа, за слава и ще бъдат направени съобрази с Неговото Собствено славно тяло.

Глава 32

1. Бог е определил ден, в който ще съди света с правда чрез Исус Христос на Когото Отец  е дал всяка власт да съди. В този ден ще бъдат съдени не само падналите ангели, но по подобен начин и хората, които са живели светско ще се явят пред съда на Христос, за да дадат сметка за своите мисли, думи и действия и ще приемат присъда според това, което са правили в тялото, било то добро или зло.

2. Целта на този определен от Бога ден е за изява на славата на Неговата милост във вечното спасение на избраните и на Неговата справедливост във вечното проклятие на осъдените, които са нечестиви и непокорни понеже тогава праведните ще отидат вечен живот и ще приемат пълна радост и слава с вечни награди в присъствието на Господа; но нечестивите, които не познават Бога и не се покоряват на благовестието на Исус Христос ще бъдат предадени на вечно мъчение и наказани с вечна погибел от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила.

3. Макар Христос напълно да ни е убедил, че ще има ден на съд за въздаване на всеки човек за греха и за по-голямо утешение на праведните по отношение на техните неприятели Той е направил този ден неизвестен за хората, за да могат да се отърсят от всяка плътска увереност и винаги да бъдат внимателни понеже не знаят в кой час ще дойде Господ и да бъдат винаги готови да кажат: Ела Господ Исусе, Ела скоро.. Амин.

С. Атанасиевата изповед

Така наречената Атансиева изповед вероятно не е била нито изповед нито атанасиева. Вероятно тя е била химн в традициите на Августин от Хипон. Все пак тя е оказала голямо влияние върху западната църква в ранните средни векове поради своето свидетелство за пълната божественост на Христос. Все пак това не е всичко, което тя съдържа. Тя добре представя вярата на църквата през средните векове.

39. Възлезе на небето и седна отдясно на Отца Всемогъщи

40. Оттам Той ще дойде пак да съди живите и мъртвите.

41. При Чието идване всички хора ще възкръснат в своите тела.

42. и ще дадат отчет за делата си.

43. Тези, които са вършили добро ще отидат във вечен живот а тези, които са вършели зло във вечния огън.

44. Това е католическата вяра, която ако човек не вярва искрено не може да се спаси.

Очевидно второто идване на Христос и телесното възкресение са били считани за централни учения по това време.

D. Апостолската изповед

Така наречената Апостолска изповед не написана от апостолите. Все пак тя е една от най-ранните писмени изповеди на църквата и свидетелствува за състоянието на християнското учение през 2 и 3 век. Тя утвърждава второто идване на Христос и възкресението на плътта.

•1.     Вярвам във всемогъщия Бог Отец, Създателя на небето и земята

•2.     и в Исус Христос, Неговият единороден син, нашия Господ;

•3.     Който беше зачената от Святия Дух, роден т дева Мария

•4.     Страда при Понтий Пилат, разпнат бе, умря и беше погребан; и слезе в ада

•5.     На третия ден възкръсна от мъртвите

•6.     възнесе се на небето и седна от дясната страна на Бога Всемогъщия Отец.

•7.     Вярвам в Святия Дух

•8.     вярвам в святата католическа църква в общението на светиите

•9.     в прощението на греховете

•10.във възкресението на греховете

•11.и в живот в бъдещия век. Амин.

Е. Заключение

Цитирах тези 4 изповеди на църквата като свидетелство за централната и фундаментална природа на пророческите учения, за които говорим. Все пак вие трябва да знаете, че през цялата история на ортодоксалната църква не е имало глас на несъгласие. Никоя изповед на християнската църква не хвърля съмнение върху тези учения. Винаги когато са споменавани те са потвърждавани като централни и фундаментални. От тази лекция могат да се изведат няколко практически урока.

Първо, ние не трябва да мислим, че есхатологията или пророчествата не са важни или практични. Докато не всяко нещо, за което хората спорят е еднакво важно или централно есхатологията е централна за християнската вяра. „Християнство, което не е изцяло и напълно есхатология изцяло и напълно няма нищо общо с Христос“ (Карл Барт).

Второ, ние можем да научим, че буквалното и телесното са важни за християните. Има един вид духовност, която изобщо не е християнска. Нашите тела и нашия свят са включени в изкуплението изработено от Христос. Поради тази причина ние трябва да прославяме Бога с нашите тела и да не бъдем толкова небесно мислещи, че да смятаме, че на земята няма нищо добро. Изкуплението се отнася за спасението на физически, буквални създания и техния физически, буквален дом.

Трето, телесното връщане на този свят на същия Исус, Който се възнесе в небето и телесното възкресение от мъртвите, което остави гроба празен са фундаментални, централни и особено важни християнски учения. Те са важна част от християнската вяра.

Четвърто, ехатологичните виждания, които отричат тези ключови истини в езика на изповедите отхвърлят или изопачават християнското учение. Подобни учения са неприемливи доктринални варианти. Те не са маловажни грешки. Те са ерес или осъдително учение. Втората Лондонска баптистка изповед (26:2) ни напомня факта, че грешки, които отхвърлят или изопачават основата на християнското учение унищожават изповедта на вярата на някого. Всички хора по целия свят, изповядващи вяра в благовестието и покорство на Бога в Исус Христос според това, и които не анулират своята изповед чрез някоя грешка, която подкопава нейната основа или нечистота на говора са и могат да бъдат наречени светии; и от такива трябва да бъде съставена всяка отделна църква. Към тези виждания трябва да бъдат причислени либералните възгледи, които превръщат Божието царство в еволюиращ идеал на едно съвършено човешко общество. Подобен либерализъм често отрича всичко свръхестествено и по този начин цялата структура на библейската есхатология. Подобно име заслужава и хипер-претеризма, който отрича бъдещото връщане на Христос и бъдещото възкресение на тялото в своето ентусиазирано желание за едно претеристко тълкуване на писанието.

Пето, приемам за даденост, че каквато и да е вярната интерпретация на някои пророчески пасажи, които ще изучаваме тази седмица те не могат да учат или да означават нещо, което противоречи на основните истини разгледани в тази лекция. Това би противоречало на херменевтичния принцип известен като аналогия на вярата, който ще дискутираме в следващата лекция.

Реклама