Мисия невероятна


МИСИЯ НЕВЕРОЯТНА

Южна Корея изпраща повече мисионери от всяка друга страна освен САЩ. И не след дълго тя ще бъде номер  

от Роб Мол

Самюел Канг не изглеждал подходящ избор за водач на най-бързо растящо мисионерско движение в света. Той бил роден в Япония по времето когато японската империя налагала насила чужди шинтоистки вярвания на корейците.

След края на втората св. война семейство Канг се върнало в Корея и израснало дълбоко посветено в своята християнска вяра.. Семейство Канг посветили Самюел на Бога и му казвали: „Ти ще станеш пастир.“

Канг се бунтувал. „Аз не желаех да приема, че моите родители са ме посветили на Бога без моето съгласие,“ казва той. В продължение на години той се противопоставял на Божия призив. Но когато бил на 20 г. сърцето на Самюел се смекчило и той се почувствал принуден да предаде себе си на Бога. „Никой не може да избяга от Неговия суверен призив,“ казва Канг.

Минали още 20 години, през които той се  подготвял преди да стъпи на мисионерското поле. На 39 годишна възраст  Канг и жена му, Сара (която била чула своя собствен призив за мисионерска работа) напуснали Южна Корея и заминали за Нигерия. Когато отпътували през 1980 в целия свят имало само 39 корейски мисионери.

През следващите 11 години Самюел и Сара Канг изграждали семейство, основавали нигерийски църкви и започнали библейски колеж за нигерийски пастири. Очите на Канг искрят когато си спомня дните в Африка. „Бог ми даде прекрасна възможност да Му служа,“ казва той. „Ако ми подари друг живот аз отново ще Му го дам като мисионер.“

Канг не гледа назад много често. Сега на 64 г. с посивяла коса и скромна усмивка той ръководи един амбициозен 25 г. план целящ да помогне на Южна Корея да изпрати повече мисионери от всяка друга страна.

Канг е главен изпълнителен директор на Корейската Световна Мисионерска Асоциация и декан на Училището за световни мисии във влиятелния университет в Сеул Чонгшин. Той е помогнал корейските мисии да достигнат дотам докъдето никой по-рано не си е представял: днес Южна Корея е изпратила повече мисионери от всяка друга страна освен САЩ. Статистически Южна Корея изпраща по 1 мисионер на всеки 4,2 църкви, което я поставя на 11 място в света (САЩ не се класират в първите 10).

Водещи-световни мисии

Експертите по мисиите са съгласни, че корейците са плодородно поле за едно растящо мисионерско движение, което е на път да затъмни вековете на западно доминираните протестантски мисии. Те наричат това „глобално световно“ мисионерско движение. Те казват, че този нов термин „глобално световно“ – трябва да измести остарелия термин „трети свят“ и „развиващ се свят.“ Радикалната промяна в протестантските мисии кара учените и мисионерите да създават ниви термини, чрез които да говорят за световната сцена.

По-голямата част от хората по света (5,2 милиарда) живеят в по-слабо развитите страни. Учените казват, че бъдещето на църквата до голяма степен се намира в ръцете на тези хора.

„Дните на доминираното от запада мисионерство са отминали не понеже западното мисионерство е умряло“ казва Скот Моро председател на междукултурните изследвания в колежа Уитън (Илиноис) „а понеже останалата част от света е схванала виждането и се е включила енергично.“

Моро казва, че американците трябва да осъзнаят, че „мисиите са двупосочна улица към всеки континент“. Еднакво вероятно е утрешният мисионер да бъде чернокож африканец в Европа, западен индианец в северна Индия или кореец в Китай. В добавка, мисионерските водачи поставят нов акцент върху Азия където живее около 60% от населението на планетата. Самюел Хаф Мофет възрастен американски водач на китайското християнство сподели за Християнството днес, че Азия представлява „бъдещето на мисиите.“ Роден в Корея в семейство на християни мисионери и сега професор в Богословската семинария Принстън, Мофет е прекарал своя професионален живот изследвайки християнството в Азия. Между 1998 и 2005 той публикува двутомна история на християнството в Азия, удостоена с множество научни похвали.

Мофет не рисува красива картина на промените, пред които се изправя движението на водещите световни мисии в Азия. „Ние започнахме от едно много лошо положение,“ казва той. След 2000 г. мисионерска работа населението на Азия не съдържа повече от 8 % християни. Ние не се справяме много добре. Азия е по-религиозна от всеки друг континент,“ казва той, „и все пак азиатците приемат християнството като „чужда“ религия, макар че Исус е бил роден в Азия. Това разбиране може да даде на корейците уникално предимство да пренесат евангелието от една азиатска държава в друга.

Друго предимство е евангелската ревност типична на глобалната църква, една страст, която е била фундаментална за растежа на мисионерското глобално-движение. През 1973 г. ХД докладва, че по света има поне 3411 незападни междукултурни мисионери. Сега според достоверни изчисления тази цифра е нараснала драстично на 103 000 макар да е трудно цифрите да се проверят.

Този брой е почти равен на персонала включен в протестантските мисии на САЩ и Канада – около 112 000.

Докато западното мисионерско движение узрява и се забавя глобалната мисия експлоадира. Южна Корея изпраща повече от 1100 мисионери всяка година. Това означава, че само Корея изпраща толкова нови мисионери колкото всички страни от западния свят.

Този лавионообразен растеж е исторически. Когато Канг се връща в дома си през 1991, Южна Корея е изпратила повече от 1200 мисионери от всичко 80 до преди 11 години. Днес почти 13 000 корейци служат като дългосрочни мисионери в различни страни по света.

„В продължение на много години,“ казва Канг, „Бог ни говореше през нощта: „Вие сте като Йона. Вие сте като Йона“ Накрая Канг омекнал и разказал на жена си за Божия призив да евангелизира мюсюлманите в Африка. Но Сара се страхувала за сигурността, образованието и за това, че тя не била получила подобен призив от Бога.

Канг бил търпелив. 10 години след този първи разговор той дал на жена си биографията на един мисионер сред мюсюлманите. След като прочела книгата Сара го помолила да се моли за нея докато тя отивала на църква всяка вечер.

В продължение на 9 седмици Сара търсела Божието водителство в нощно молитвено бдение. Призори един ден Канг видял жена си да се връща у дома със сълзи на лицето й. „Накрая Бог ме призова за мисионер,“ обяснила тя.

Достигане в червената зона

На 30 Май, 2004 терористи в Ирак свързани с Абу Мусад ал-Заргави отвлекли Ким Сан II, един корейски преводач. Родом от Южна Корея в продължение на 1 година той работил в една южнокорейска фирма, която снабдявала американската армия, една възможност, която Ким  използвал, за да може да влезе в страната.

Подобно на много корейски мисионери той бил добре образован и имал научни степени по английски, богословие и арабски. Той също така желаел да се посвети на опасната работа да работи в зона, в която се водела война.

Канг имал страст да бъде мисионер сред недостигнатите. Мисионерските експерти изчисляват, че 1,8 милиона принадлежащи към стотици етнически групи остават недостигнати от евангелието. Южнокорейските мисионери изготвят пионерски проекти и методи за разпространение на евангелието в тези области. Корея изпраща 34 % от всички свои мисионери до недостигнатите докато средния процент на международните мисионери е 10%.

По време на пленничеството на Ким Заргави заплашвали да го убият освен ако Южна Корея не се откаже от плана си да изпрати 3000 войници в помощ на оглавяваната от САЩ коалиция, която през 2003 събори режима на Садам Хюсеин. Отвличането изненадало южнокорейското правителство и то панически се опитвало да спаси отвлечения преводач. То също така изненадало западноевропейците  понеже слабо известното корейско мисионерско движение получило достъп до телевизиите по света. Терористите излъчили запис на Ким, който се молел за живота си. На 22 Юни обезглавеното му тяло било намерено извън Багдад.

Християните в Южна Корея виждат своите мисионери като уникално призовани да прокарат мост над разделението между богатия запад от по-голямата част от населението. През 1973 г. по време на забележителния си поход в Сеул Били Греъм предсказа, че Корея ще бъде водещия двигател за мисиите в Азия. Южна Корея прави именно това и саможертвата на Ким в Ирак е един героичен пример за тяхната страст.

Според Хенри Лий, мисионерски водач в Сеул, този вид страст е характеристика споделяна от много корейци, която ги изпраща в опасните региони.

В продължение на 7 години Лий работел с мюсюлманите в друга червена зона, раздираната от терор Чечня и Дагестан разположена между Каспийско море и Черно море и управлявана от Русия. Той работел за основаване на църкви и за изграждане на национални църковни водачи. След като през 2003 бил изгонен от Русия Лий работел като мисионерски пастор в Южна Калифорния. Сега той обучава корейски мисионери за Грании, които работят в ислямските страни.

Лий учи своите студенти как да проникнат и да спечелят доверието в една ислямска страна. Всички азиатци са подозрителни към външни хора, казва Лий. „Ако не ви познавам не мога да ви вярвам.“ За мисионерите в ислямския свят това е дори още по вярно. „Ако не влезете в общността вие не можете да доведете тези хора до Божието царство,“ казва Лий.

Лий също така казва, че  е почти невъзможно да се изведе мюсюлманин извън неговата или нейното общност. „Ние не изваждаме евангелизма,“ казва той. „Ние не желаем да ги изведем от тяхното общество, за да формират нови връзки. Аз желая да видя Божието общение изградено в тази ислямска страна и тогава това общество ще оцелее и ще се репродуцира.“

Благодарение на усилията на Лий и други църквата в Чечня расте. Една голяма общност е съставена от повече от 70% вярващи с ислямско минало. Ситуацията е подобна в други области на Азия където работят корейски мисионери. Според двугодишния доклад на Корейския Изследователски Институт за мисии (KRIM) 47% от корейските мисионери работят в Азия и приблизително ¼ работят в ислямски страни.

След като е работил в Дагестан Лий се премества още по на север в Русия от съображения за сигурност. Накрая той бил принуден окончателно да напусне страната, но не преди да прекара там 4 години и да обучава 12 църковни водачи и пастори. Влизайки в региона от южна Русия за 2 седмици на всеки 2 месеца Лий бил в състояние да обучава националните църковни водачи в Чечня преподавайки им НЗ и СЗ богословие и други семинарни курсове. Лий си спомня: „Един водач ми каза: „Дори вие да не сте основали църква вие сте положили основите.“

Лий става сериозен когато си спомня за 12 вярващи, които е обучавал в Чечня и Дагестан. „Дори да не бъда в състояние сам да обучавам моите последователи ще подготвят следващото поколение църковни водачи в северен Кавказ. Те ще ме помнят и аз ще си спомням за тях.“

Един силен спомен се появява в ума на Лий. Била гореща седмица на Черно море и удобствата били малки. Чеченските водачи карали своя първа почивка. Всяка вечер след молитва те пеели традиционни чеченски песни и танцували традиционни чеченски танци. Но те танцували и пеели на Бог Отец, Който изпратил Своя Син Исус Христос.

„Ние имахме пълна увереност, че принадлежим на едно и също царство,“ казва Лий. „Това беше наистина специален момент за чеченското християнство.“

Комплекса на самотния боец

Стив Муун, директор на Корейския институт за изследване на мисиите казва, че  корейските мисионери обичат романтиката и приключенията на пионерската мисионерска работа. Техния ролеви модел е Хорас Г. Ъндърууд, първия презвитериански мисионер в Корея.

„Когато корейците отиват на полето те желаят да бъдат първите мисионери особено първите корейци,“ казва Муун. „Ние сме силни в започването на нови проекти.“

Но този предприемачески дух има и своите недостатъци. „Ние имаме твърде много самотни рейнджъри,“ казва Муун. „Много корейски мисионерски се съобразяват единствено със себе си. Те по-скоро ще започнат свое собствено служение отколкото да се присъединят към някое вече съществуващо.“

На корейците също така често им липсва разбиране за различните култури, казва Муун. Американците не само имат мисионерски опит, но също така имат и междукултурни възможности в собствената си страна. Корейците идват от страна с единна култура и с един език.

Тези тенденции не са необичайни в историята на християнството. „Навсякъде по света където има обновление или съживление то резултатира в мисия,“ казва С. Дъглас МакКонъл, декан на Училището за Международни изследвания Фулър. Всяка разрастваща се църква се е опитвала да изнесе пренесе характеристики на други места, казва МакКонъл, който наскоро беше съавтор на The Changing Face of World Missions.

Бързият растеж на корейската църква през 70-те и 80-те г. води до забележително съзнание за мисия, но ще е необходимо известно време за узряване преди тя да стане толкова ефективна колкото би могла да бъде. Да се научат да бъдат чувствителни към културата изисква време, казва МакКонъл. „За да бъда напълно честен с вас самият аз съм бил нечувствителен. Процесът да помогнем на местните християни да разберат вярата в собствените им категории е доста труден. Той изисква няколко поколения мисионери.“

На американците и англичаните им е отнело 2 или 3 поколения, за да се научат да контекстуализират благовестието, казва той, и е удивително, че корейците правят това толкова бързо.

Корейските църкви често изпращат мисионери директно, без външна или деноминационна агенция. Докато този процес прави местните църкви по-чувствителни към мисиите и им помага да се идентифицират по-добре с достигане на хората това също така създава и проблеми. Изследователите на мисиите казват, че някои църкви имат склонност да виждат новооснованите църкви като продължение на църквата майка. В някои случаи да се служи на мисионерското поле може дори да бъде средство за лично израстване.

Склонността на корейците да се състезават също така има 2 страни. Стремежът им да надминат Америка може да доведе до голям брой корейски мисионери, но както един мисионер в Япония каза за ХД съревнованието между мисионери там прави още по-трудно създаването на местни църковни водачи в една вече трудна обстановка. Мисионерите, казва той, се фокусират върху своята църква вместо да работят заедно с  другите мисионери, за да изградят семинарии и училища които да помогнат на църквата като цяло.

В добавка към това Тимоти Парк, професор в семинарията Фулър и директор на програмата за корейски изследвания казва, че последните корейски мисионери не винаги следват местните църковни принципи, които са направили първите мисионери в Корея толкова успешни. В комунистическте страни, например, много местни църкви се развиват добре, казва Парк, който е бил мисионер във Филипиние. Но щом тези страни се отварят за чуждестранни мисионери църквите стават слаби и зависими.

„Те се радват на финансова подкрепа и губят способността си да се доверяват на Бога и да правят най-доброто което да помогне на църквата да расте. Те зависят от (корейските мисионери) за помощ и в края на краищата стават контролирани от мисионерите.“

Макар, че Парк е помогнал да се създаде една филипинска църковна асоциация църквата не расте. „Ако гледаме броят на църквите тя расте, но не ако видим броя на хората,“ казва той. Краденето на овце е голям проблем. Мисионерите започват нови църкви като използват корейски мисионерски фондове, за да подлъжат членове от други църкви. По този начин мисионерите докладват за успешно основаване на църкви в църквите у дома, които са ги изпратили. „Местните хора сравняват политиката на подкрепа на мисиите и се присъединяват към тази, която е най-щедра.“

„Чужденците създават големи проблеми,“ казва Парк. „Бившия генерален секретар на Християнските църкви на Филипините ми каза, че те агонизират от ситуацията. Той казва, че ако чуждестранните мисионери не напуснат Филипините той не смята, че църквата ще расте.“

Но корейските мисионерски водачи признават тези проблеми и работят, за тяхното преодоляване. Те започват с това, че насърчават църквите да изпращат мисионери чрез агенциите, които осигуряват качествено обучение, а също така елиминират лошото влияние от изпращащите ги църкви.

Западния модел не е толкова полезен

Мисионерите от глобалния свят казват, че една културно преимущество работи силно в тяхна полза. Един бивш мисионерски директор го формулира по следния начин: „Един тим работи в северна Индия. Той включва двама корейци, един японец, един етиопец, двама американци  двама австралийци. Така за мюсюлманите в северна Индия е много трудно да кажат, че християнството е западна религия.“

В допълнение към това глобалните мисионери знаят, че западния модел на мисионерство съдържа културни елементи, които не са особено подходящи за тяхната работа в полето. Започването на мисиите от западен стил е многократно по-скъпо и изискват една голяма сложна организация да се наберат и разходват средствата по целия свят.

Моделът на глобалния свят прилича повече на мрежа. Поради финансови ограничения той е по-гъвкав и сътрудничащ. Понеже мисионерите от глобалния свят често са културно по-близки до хората, на които служат те също така са по-чувствителни към местната културна ситуация.

Тези разлики са малки, но съществени. Един корейски мисионер в Афганистан се оплаква, че неговите западни съработници са твърде аналитични и твърде водени от политиката.

В момента Сунг Чан Куонг е изпълнителен директор на Global Bible Translators, но в продължение на 6 години е работел като  мисионер спонсориран от западна агенция в Афганистан. Той казва, че не е успял да завърши своята мисия докато следвал твърде строгите ограничения и политика които изисквала неговата агенция.

Куан казва, че е бил задължен да пита местните афганистанци първо да изброят своите нужди преди да започне даден проект. Но Куан вярвал, че изграждането на взаимоотношения трябва да има превес над определянето на най-добрия проект. „Западняците желаят да контролират хората с ограничения. Сърцата са по-важни,“ казва той. По-добре е да научиш някого какво означава да бъдеш мисионер отколкото просто да ги научиш какво да правят.

Някои корейци са започнали да спонсорират форуми за това как ще изглеждат корейските мисии в бъдеще. „С оглед на технологията и мисиологията, с оглед на методите ние може да не сме уникални,“ казва Дейвид Лий, директор на Global Ministry Training Centre,  който обучава около 7% от корейските мисионери. „Но уникалното е това, че корейците правят това с корейска структура, с корейска помощ на църквите с корейската страст и с корейска духовност, която е готова да страда и да вика към Бога за устояване.“

Все пак други вярват, че мисиите са си мисии. „Няма такова нещо като корейски мисия,“ казва един уважаван корейски пастир.

Стив Муун написа през 2002 г, че макар в началото на 21 век Корея продължава да работи със западните мисионерски агенции може би е време да погледне обратно на изтока и да се научи как може да помогне на други страни от глобалния свят да развият свои мисионерски движения. „Китай и Индия е играят важна роля за евангелизирането на съществуващия недостигнат свят…Очаква се корейските мисионери да развият както философия така и уменията, да изградят добри партньорства с международните мисионерски агенции от западен произход и с местните мисионерски агенции от страните от втория и третия свят.“

Много корейски мисионери работят в Китай където помагат на водачите на домашни църкви. Дейвид Лий, който също така е служил като председател на Мисионерската комисия към Световния евангелски алианс вижда голяма роля за корейските мисионери в това да помогнат на китайските мисионери да се включат в проекта „Обратно в Ерусалим,“ който има за цел да изпрати 100 000 мисионери в Близкия изток. „Ако ние сме в състояние по някакъв начин да им помогнем с един по-модерен начин на мислене в разбирането и съобразяването с контекста и междукултурната комуникация,“ казва той, „аз смятам, че по-голяма част от тях ще оцеляват.“

Следващата петдесятница

Когато опитни мисионери се връщат от полето корейското мисионерско движение узрява.

Вместо да се пенсионира през 1991 г. Канг започва нова кариера. Той основава мисионерска агенция и става академичен декан на Университета Чонгшин и директор на Корейската Световна Мисионерска Асоциация.

Канг и неговите съработници планират да изпратят 100 000 мисионери на пълно работно време до 1030 г. Те се надяват да мобилизират 50% от корейските църкви да се включат в мисии, да накарат 1 на всеки 300 корейски християни да станат мисионери, да достигат до 200 недостигнати групи всеки 5 години и да изпратят 1 милион майстори на палатки в страните, в които е трудно да се влиза до 1020 г.

Това е амбициозен план и не всеки вярва, че той е практичен. Стив Муун казва, че проекта е „нереалистичен.“ Мисионерската инфраструклтура вече е претоварена, казва той. В настоящия момент инфраструктурата в Корея може да поддържа едва 5000 мисионера. Единствения начин да се изпратят 100 000 мисионера е да се включат майсторите на палатки в понятието мисионери. Един пастор от борда на Асоциацията казва, че макар той лично да не е гласувал срещу проекта той е твърде амбициозен. Корейската амбиция може да бъде проблем, казва той, и това е един добър пример.

Но други защитават проекта. Дори ако асоциацията не изпълни своята цел, казват те, тя ще постигне много. По-нататък, много скептици през 1988 казвали на една група корейски църковни водачи, че е нереалистично да изпратят 10 000 мисионери за 12 години. И все пак църковните водачи почти направили това.

Така започвайки през Юни тази година от първата протестантска църква основана в Корея,        Корейската Асоциация за Световна Мисия и други групи ще открият своя план с едмомесечна национална мисионерска програма наречена Световна Мисия Корея 2006. Тя ще включва всички основни деноминации и агенции, казва Канг. Цялата нация ще може да посети срещите в Сеул и в 18 други градове през месец Юни и ще  се фокусира върху задачата да се изпълни поръчението за евангелизиране на света. До края на месеца, казва Канг, „Никоя църква няма да може да каже Никога ме сме чували за мисии.“

„Ние корейците трябва да имаме видение и цел за бъдещето,“ казва Канг. Изграждайки национални партньорства, използвайки ресурсите на църквите от корейската диаспора и наемайки пенсионирани професионалисти или хора в средата на своята кариера като майстори на палатки, Корея има ресурсите да изпълни тази цел.

В същото време много църковни водачи се подготвят за 100 годишнината от корейската петдесятница , съживлението през 1907 в Пионгянг, което мнозина считат за раждането на корейската църква. Гледайки към това съживление много уважавани пастири и църковни водачи публично изповядват грях. Мнозина се надяват на друго съживление, което да предизвика още по-голямо съзнание за мисии.

Така че какво ще се случи ако въпреки многобройните пречки Южна Корея успее да достигне до останалите около 6000 недостигнати групи? Какво ще стане ако тя поведе мисията на 21 век в Азия, последната граница за мисиите и води глобалния свят в изпълнението на великото поръчение? Какво ще стане ако чудото на корейските мисия продължи?

„Ние очакваме Христос да се върне,“ казва Канг.

 

Виж още Щрихи от историята на християнството в Корея от Яница Иванова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.