Ловци на души


 ЛОВЦИ НА ДУШИ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ

най-баптисткия щат в света – Нагаленд – се превръща в център на междукултурна мисия

asia

от Мамприт Синг

„Ако бяхте срещнали предците ми преди 100 г главата ви вероятно щеше да украсява тази гостна стая,“ опитва се да бъде остроумен Пиото Кала. Той говори на група посетители докато си припомня продължилото цяло едно столетие пътешествие на племето нага  от лова на глави до християнството.

Днес образи на Исус Христос вместо изсушени човешки черепи украсяват малката къща на Кала разположена в хълмовете около Коима, столицата на Нагаленд – най-северния щат на Индия. Районът, някога известен по целия свят със своята диващина, сега се е превърнал в най-доминираната от християнството област в Индия. Той е известен като „най-баптисткия щат на света.“

Негаленд всъщност живее за негова сметка. Около 60% от 1,9 милионното население на Нагаленд са баптисти, разделени на повече от 20 групи. Забутани в един отдалечен ъгъл на света хората от Нагаленд са се превърнали в ловци на души в централна Азия. Християнството днес прекара една седмица с християните нага, за да чуе тяхната история.

 

От анимизъм до Христос

В една скорошна неделя сутрин едно светилище в Коима вибрираше от звуците на „Сменил си скръбта ми“ на американския певец Дерел Евънс. Млади християни нага викаха: „Да, Господи; да Господи; да, да Господи.“

След службата Алем Таруя, млад учител по музика, който обучава тийнейджъри за младежко общение каза на Християнството днес: „Дори не мога да си представя живота без Христос. Христос е моята котва. Той ми помага да продължа въпреки трудностите.“

Друг поклонник, Атола Субонг, каза за ХД, че е започнал служение за обучение на млади момичета в Мегхалая, индийски щат съседен на Нагаленд. „Християнството е най-хубавото нещо, което ми се е случвало,“ казва Субонг. „Христос задоволява най-дълбоките ми нужди. Той е направил толкова много за нас. Ние желаем да споделим това с другите.“

Това е смело желание вземайки в предвид географията и историята на Нагаленд. Нагаленд е планинско и затворена област. Разположен на границата с Мианмар (Бирма) той е един от най-малките индийски щати, горе долу колкото обединената площ на Кънектикът и Род Айлуънд. Първите американски баптистки мисионери, Едуард У. Кларк и неговата жена, Мери, пристигат през 1872 г. когато се е смятало за изключително рисковано да се служи в ловуващата глави култура на нага. Но семейство Кларк оцеляват в продължение на 21 години в хълмистата страна и успяват да установят дълготрайно християнско влияние. През 1890 британците, които поддържали колониално присъстви е Нагаланд обявяват ловът на глави за незаконен.

Отначало църквата расте бавно, но след това настъпва голям бум по време на съживленията през 1956 и 1966. Трето съживление се случва през 1972 г., същата година когато евангелистът Били Греъм и неговият сподвижник Акбар Хаг провеждат поход през Ноември в Коима, който е посетен от 500 000 души.

Въпреки това политическите и междуплеменните разделения затрудняват растежа и мисията на църквата. След като Индия получава свята независимост през 1947 г. сепаратистите от нага (мнозина от тях християни) се борят яростно за своята независимост от Индия. Индийското правителство изгонва всички чужди мисионери от Нагаленд подозирайки ги, че разпалват желанието на нага за независимост. Накрая, след години на насилие, Индия убеждава Нагаленд да стане „себеуправляващ“ се щат в Индия. Но влизането и излизането от Нагаленд е строго контролирано дори и днес понеже християнски бунтовници все още защитават пълната независимост (техният лозунг е „Нагаленд за Христос“). От 10 години има напрегнато прекратяване на огъня. Приблизително около 200 000 души са били убити от 1947 г. в следствие на конфликта, но най-скорошните конфликти са резултат от несъгласия между християни от различни племена по въпроса за независимостта от Индия.

Независимо от тези трудности евангелието е пуснало толкова дълбоки корени, че някогашния лов на глави сега се е превърнал в далечен спомен. Кала, 46 г. ветеринар, принадлежи към племето суми, една от най-големите групи. „Моите прадеди са били едни от най-яростните ловци на глави сред племената нага. Ние сме живели в каменната ера. Какво можехме да направим? Били сме като животни? Око за око. Ние просто не сме знаели друг начин да правим нещата. Християнството ни научи на толерантност. Както казва Бог: „Мое е въздаянието.“ Ако не бяха дошли мисионерите ние може би все още щяхме да сме като животни.“

Живота на предците на Кала е бил живот на страх. Те са живели в един анимистичен свят. Мислели са, че разгневени духове са причинявали болести. За да намерят лек те са се опитвали да умилостивят духовете. Суеверията са били широко разпространени и хората са разчитали много на добри и лоши поличби, за да вземат решения.

„За хората нага християнството е било едно ново опитност на мир, надежда, любов и бъдеще в Христос. То ни освободило от страха,“ казва Вати Аир от Oriental Theological Seminary в Думапур, търговския център на Нагаленд.

Кала е роден в семейство на посветени християни на мисионерски пастир от нага. Бащата на Кала е помогнал да се основат 200 църкви в Арунакъл Предеш, индийски щат на север от Нагаленд. „Бог извършил много чудеса чрез моя баща, като изцеляване на болни и изгонване на демони. Тези, които са родени между 1900 и 1930 са били свидетели със собствените си очи на чудесата,“ казва Кала.

Като дете той чувал истории за хора, които са били изгонвани от селата и племената за това, че са станали християни. Но други са виждали, че тези, които са станали християни също така са станали отговорни, заслужаващи доверие и проспериращи. Както те казват, виждането е вярване. Други са видели и са ги последвали. Бог ги е благославял когато са се обръщали към християнството,“ казва Кала.

Връзката на Кала с Христос се задълбочила когато той пораснал. „Аз бях новороден в деня когато баща ми почина през 2003. Едва след като баща ми умря аз дойдох на себе си. Аз желаех светски неща. Вместо да угаждам на своето телесно тяло защо да не се моля на Бога и да живея щастливо през вечността?“

След смъртта на баща си, Кала рядко, ако изобщо някога пропускал служба в неделя. Той се моли 3 пъти на ден заедно с петимата си синове и е дякон в баптистката цъква Сема. Жена му е учител в неделното училище. Кала се моли за разширяване на Божието царство и щедро подпомага мисиите. Той казва, че историята на неговото семейство е история за промяна от анимизъм към християнство която продължава две поколения.

По пътя към мисия 

През трите съживления в период от 16 години възниква видението да изпратят 10 000 мисионера от Надаленд в света започвайки с другите щати на Индия. Поради десетилетия дълбоки граждански конфликти църквата е извършвала малко мисионерска работа. Но това започва да се променя когато все повече нага църкви започват да виждат междулултурните мисии като приоритет.

Нагаленд е разположен стратегически близо до големи групи хора, в които има малко църкви и дори още по-малко мисионери, включително Бангладеш, Мианмар, Бутан, Непал и западен Китай. С.А. Уолинг, добре известен водач мирянин и изследовател на християнството нага казва за ХД: „Святия Дух продължава да работи. Семето посято от американските мисионери е пораснало и е станало здраво дърво раждайки плодове от едно поколение в друго. Бог има определен план за Нага в мисионерската работа.“

Християните нага са станали завършени основатели на църкви, училища и семинарии. Вилоди Сакхри, млад пастир  от Баптистката църква Юнион, разположена в сърцето на Коима, казва: „Вероятно има поне 15 църкви в зоната от 1 километър, на която сега стоите.“

Забу Теруджа, генерален секретар на Нагалендкста баптистка църква (NBCC) казва: „Растежът на църквите в Арунакал Прадеш е благодарение на нага църквите. Преди 20 години в Сиким нямаше баптистки църкви. Днес има доста такива.. Църквите растат бързо в Утар Прадеш. Ние имаме мисионерски полета в Ориса, Западен Бенгал и Асам.“

Теруджа казва, че християните нага са активни в Непал, работейки заедно с християни непалци, които живеят в Нагаленд. Мисионери разпространяват Божието слово в Камбоджа, Бурунди, Япония, Тайланд, Южна Африка и Хонг Конг.

Църквата нага е разработил това, което те наричат „съживителен час“ на молитва като един начин за създаване на духовна дисциплина и мисионерство. По време на тези събирания вярващите се молят и хвалят Господа. „Молитвите за съживеление са много важи за нашите църкви,“ казва Теруджа. „Ние трябва да бъдем внимателни. Западното влияние и материализъм се промъкват в цялото общество. Ако хората не са основани на Божието слово нещата ще тръгнат на зле.“

През ноември, Нагалендското мисионерско движение (NMM), мисионерско крило на NBCC организира първата мисионерска нага конференция на тема: „Полето е света“  за да обнови своето посвещение за евангелизиране на света.

„Нага църквите искрено се опитват да следват поръчението на Исус – да отидат в света,“ казва Вати от Oriental Theological Seminary. Църквите в Нагаленд се самоиздържат. Мисионерското движение е подкрепяно от даренията на местните църкви, асоциации, семейства и отделни хора.

Ролята на Нагаленд за регионален източник на мисионерска активност расте. Има поне 8 богословски колежа, които привличат студенти от Азия в Нагаленд. Christ for the Nations Bible College в Киома има студенти от Мианмар, Непал, Аруначал Предеш и Асам. Алем Джамир, лектор от колежа казва: „Нашите студенти работят в области, където няма църкви. Много са нещата, което трябва да направим.“

„Но“, казва Уолингс, „много перспективни, таланстливи млади хора са твърде бедни, за да си позволят богословско образование и обучение. Студенти от други краища на страната, мнозина от области, които са доминирани от хиндуизма, биват подкрепяни от личности или семейства. След като завършат своето обучение те биват изпращани обратно в областите, от които са дошли. Самият аз подкрепям такива студенти.“

Също така, Джамир, каза: „Много студенти не отиват в училище за формално обучение. Някои от тях дори са били в затвора,“ казва той. „Видението на нашия колеж е да изпълним студентите със Святия Дух и да ги изпратим обратно в света, за да споделят благата вест. Бог може да използва всеки.“

Един студент, Майкъл, на 29 г., е изпълнен с ентусиазъм когато говори за мисионерска работа. „Ако Бог желае аз ще отида като мисионер,“ казва Майкъл. „Аз съм млад. Нека Святия Дух да ни води. Аз ще направя най-доброто, но нека Святия Дух да ми покаже начина. Щастие е да отида на мисия за печелене на души.“

Глада сред младите нага да разнасят благовестието е осезаем. „Младите хора са живота на нашите църкви. Те са много активни в евангелизирането и молитвата. Всичко от което се нуждаят е насочване и ресурси,“ казва Теруджа.

В добавка към финансовите предизвикателства, либералното богословие, деноминационното разделение и номинализма също представляват предизвикателства според стареите на нага църквата. Племенната култура остава силна в Нагаленд. Трудно е да се създаде единство между християните отчасти понеже има повече от 30 езика, които се говорят в Нагаленд. „Християнството не ни направи светци изведнъж. Ние се борим както се бори всеки по света. Предизвикателството е да живеем истински християнски живот в един исторически контекст,“ казва Вати.

Все пак в църковно ориентираната култура на Нагаленд християните имат необикновена възможност да работят открито. Например през Декември баптистките водачи се съгласили всяка сутрин да бият своите камбани в 5,30 призив към хората за християнска молитва. „Нека хвалението към Бога да се излива и да залива хълмовете и долините в Нагаленд,“ заявяват те започвайки програмата. Пастирите се съгласяват да се молят за едно конкретно нещо всеки ден. Семейства пеят химни в 7 всяка вечер.

За Кала такъв вид обща духовност не е нищо ново или необичайно. Той редовно става, за да се моли всяка сутрин в 5.

В една студена, спокойна неделна сутрин през Ноември Кала заел своето място в църквата за богослужението в 10 часа. Скоро църквата се изпълнила с повече от 1000 поклонници; много повече седнали отвън на пластмасови столове.  По време на проповедта пастира на Сема разказал вълнуваща история за 15 членове на племе в Мианмар, които вървели в продължение на 3 дена през враждебна територия, за да посетят един лагер за мисионерско обучение организиран от баптистите Сема. Това е още един пример за това как църквите в Нагаленд отговарят на новите нужди за обучени на водачи.

Суровото лице на Кала се смекчава и той казва: „Хората говорят за небето след живота. Аз открих своето небе в този живот. Аз желая да споделя с други това щастие. Желая да им кажа да дойдат и да почувстват щастието вместо грешния и напрегнат живот.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.