За свещенството


ЗА ТАЙНСТВОТО НА СВЕЩЕНСТВОТО

от Мартин Лутер

imagesЗтова тайнство Христовата църква не знае нищо; то е било измислено от църквата на папата. То не само, че няма обещание на благодат, но и в целия Нов завет не е казана и една дума за него. Смешно е да се твърди, че едно тайнство е от Бога, когато за него не може да се докаже, че е било постановено от Бога. Аз не казвам, че обичаят, който е бил практикуван в продължение на толкова много векове трябва да бъде отхвърлен; но не мога да приема човешки измислици да се представят за святи неща нито пък да приема за установено от Бога това, което не е било установено от Бога; най-малкото понеже нашите врагове ще ни възразяват и ще се подиграват. Това, което твърдим, че е правило на вярата трябва да бъде сигурно, непокварено и установено от ясните доказателства от Писанието; но за тайнството, за което сега говорим ние не сме в състояние да покажем това дори в най-малка степен. Църквата няма силата да установява ново обещание на благодат от името на Бога както някои хора безумно твърдят, казвайки, че понеже Църквата е управлявана от Святия Дух това, което тя постановява е не по-малко авторитетно от постановеното от Бога. Църквата е родена от словото на обещанието чрез вяра и е подхранвана и поддържана от същото слово; т.е. самата тя е установена от Божието обещания, но не от обещанията на Бога чрез нея. Божието слово е несравнимо над Църквата и нейната работа не е да постановява, ръкополага или да прави нещо с него, но единствено да бъде установена, ръкоположена и създадена, както едно творение. Кой човек ражда собствения си родител? Кой постановява авторитета, посредством който самият той съществува? Църквата със сигурност има тази сила – да може да различава Божието слово от човешкото. Така Августин изповядва, че причината да вярва в благовестието е авторитета на църквата, която казва, че това е благовестието. Не че по този начин Църквата е над благовестието; понеже, ако беше така, тя също така би била и над Бога, в Когото ние вярваме, понеже тя заявява, че Той е Бог; но както Августин казва на друго място, че душата е дотолкова завладяна от истината, че може да съди за всички неща с най-голяма сигурност и все пак не може да съди самата истина, но е длъжна с пълна увереност да казва, че това е истината. Например, умът признава с пълна сигурност, че три и седем прави десет и все пак не може да приведе причини защо това е така докато в същото време не може да не признае, че това е вярно. На практика умът притежава истината и имайки я за свой съдия е съден, вместо да съди. Това е разбирането, което трябва да съществува в Църквата, която чрез просвещението на Духа съди и одобрява ученията; едно схващане, което не може да бъде демонстрирано, но което тя вярва като напълно сигурно. Точно както между философите никой не съди за концепциите, които са общи за всички, но всеки е съден от тях, така и между нас по отношение на духовното разбиране, което съди всички неща и все пак не е съдено от никой човек както казва апостола. Нека тогава да приемем за сигурно, че Църквата не може да обещае благодат и да направи това, което единствено Бог може и, следователно, не може да постанови едно тайнство. И дори ако тя имаше пълната сила да направи това оттук не би следвало незабавно, че свещенството е тайнство. Понеже кой може да каже коя е Църквата, която има Духа когато единствено само няколко епископи и учени хора са заети с постановяването на тези закони и институции? Възможно е тези хора да не са част от Църквата и всички те да грешат. Съборите много често са грешали, особено този от Констанс, който е грешал най-нечестиво от всички. Доказан член на вярата е единствено този, който е одобрен от цялата църква, а не само от Римската. Тогава аз признавам, че ръкополагането може да е един вид църковен ритуал подобен на много други, които са били въведени от отците на Църквата както посвещението на съдове, сгради, одежди, вода, сол, свещи, билки, вино и други подобни. Никой не твърди, че във всички тези неща има някакво тайнство нито, че в тях има някакво обещание. Така помазанието на ръцете на човека, бръсненето на главата му и други подобни церемонии не правят едно тайнство понеже в тези неща не е обещано нищо, но те са използвани единствено, за да подготвят хората за определена служба както в случая със съдовете и инструментите.

Но ще попитате: Какво ще кажеш за Дионисий, който в своята книга Църковна йерархия изброява шест тайнства, сред които присъства и свещенството? Моят отговор е: аз зная, че той е единствения от древните авторитети, който поддържа 7 тайнства, макар че пропуска брака и изброява единствено 6. В отците не четем нищо подобно за тези тайнства нито пък те ги споменават като тайнства когато говорят за тях понеже измислянето на такива тайнства е нещо ново. Тогава също – ако бъда достатъчно прибързан да кажа това – не е добре да се приписва толкова голямо значение на този Дионисий, който и да е той, понеже в него няма почти нищо от здравото знание. С какъв авторитет и разум, питам аз, доказва той своите измислици относно ангелите в своята Небесна йерархия, книга, в изучаването на която любопитния и суеверен ум може да хвърли твърде много усилия? Не са ли е всички те негова измислица твърде подобни на сънищата ако ги четем и ги съдим свободно? Наистина в своето мистично богословие, което толкова много невежи богослови превъзнасят той дори е много вреден и следва Платон повече отколкото Христос, така че благочестивия ум не би отделил дори най-малкия труд в изучаването на тези книги. Вие няма да намерите в тях Христос и дори ако Го познавате можете лесно да Го изгубите. Аз казвам това от опит. Нека по-скоро да слушаме Павел и да научим Исус Христос и то Него разпнат. Защото това е пътят, истината и живота; това е стълбата, по която ние се изкачваме към Отца както е писано: „Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене.“

Какво прави той в своята Църковна йерархия освен да описва определени църковни ритуали развличайки сам себе си със собствените си алегории, които не доказва точно както се прави  наше време от писателя на книгата наречена Логика на Божите неща? Преследването на алегории е подходящо единствено за хора с бездейни умове. Трудно ли ми би било да се развличам с алегории за каквото и да  е? Не използва ли Бонавентура хуманитарните изкуства алегорично за целите на богословието? Не би ме затруднило да напиша по-добра йерархия от Дионисий, който не знае нищо за папите, кардиналите и архиепископите и прави епископите най-висшия сан. Кой е с толкова слаб ум, че да не може да спекулира с алегориите? Аз не бих допуснал един богослов да обръща никакво внимание на алегориите докато не бъде много добре запознат с легитимното и просто значение на писанието; иначе, както се е случило с Ориген, неговите богословски спекулации не биха били безопасни.

 Ние не трябва веднага да правим тайнство от всичко, което казва Дионисий; иначе защо да не направим тайнство от процесията, за която се говори в съшия пасаж и която продължава да се провежда дори и до днес? По този начин би имало толкова много тайнства колкото обичаи и церемонии има в църквата. Все пак заставайки на тази твърде слаба основа те са измислили и приписали на това свое тайнство определени конкретни характеристики, които имат за цел да впечатлят тези, които приемат духовните санове. Откъде, питам аз, произлизат тези фантазии? С каква власт, с какво основание те са установени? Не че ние възразяваме срещу тяхната свобода да измислят, учат или твърдят всичко, което има харесва; но ние също настояваме на своята свобода и казваме, че те не трябва да вземат върху себе си правото да правят член на вярата собствените си фантазии както имат навика да правят. Достатъчно е, че заради съгласието се покоряваме на техните ритуали и измислици. Но ние няма да бъдем принудени да ги приемем като необходими за спасението, когато те нямат никакъв авторитет. Нека да оставят настрана своите тиранични изисквания и ние ще бъдем готови да отстъпим пред техните желания, така че да живеем заедно в мир. Понеже е позорно, неправедно и робско за християнина, който е свободен, да се покорява на някоя друга освен на небесните и божиите традиции.

След това те привеждат своя най-силен аргумент, а именно този, че на последната вечеря Христос казва: „Това правете за Мое възпоменание.“ „Ето!“: Казват те, „Христос ги ръкополага за свещеници.“  Оттук, заедно с другите неща, те твърдят, че единствено на свещениците трябва да бъдат давани и двата елемента на трапезата. На практика те извеждат от този текст всичко, което си пожелаят; подобно на човек, който желае да настоява поради собствения си свободен избор каквото си пожелае без да привеждат каквито и да е думи на Христос, които Той е говорил, в своя подкрепа. Но това ли означава да се тълкува Божието слово? Нека да им отговорим, че в тези думи Христос не дава никакво обещание, но заповядва единствено, че това трябва да бъде правено за Негово възпоменание. Защо те не вадят заключението, че свещениците също така са ръкоположени в пасажа, в който Христос, когато и възлага служението на словото и на кръщението казва: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и на Святия Дух?“ Основното задължение на свещениците е да проповядват и да  кръщават. Отново, понеже в наши дни най-голямото задължение на свещениците, както те казват, неотменимото им задължение, е да четат каноничните часове; защо те не вземат своята идея за тайнството на ръкополагането от думите, в които Христос заповядва на Своите ученици  – както прави и на много други места, но особено в Гетсиманската градина – да се молят, за да не паднат в изкушение? Не е ли това, за да се избягнат трудностите както се каже, че не им е заповядано да се молят защото е достатъчно да се четат каноничните часове. Така посредством никоя част от писанието не може да се докаже, че това е задължение на свещениците и, следователно, молещото се свещенство не е от Бога и всъщност изобщо не е свещенство.

Кой от древните отци казва, че с тези думи Христос е ръкоположил свещеници? Откъде произлиза това ново тълкуване? Това е направено, за да може да се постави едно неумолимо несъгласие, чрез което свещенството и миряните са разделени с разстояние по-голямо отколкото отстоят небето и земята за огромно накърняване на благодатта на кръщението и за объркване на евангелското общение. Оттук произлиза тази отвратителна тирания на свещенството над миряните, в което разчитайки на телесното помазание, чрез което техните ръце са били посветени, на техните тонзури и на одеждите си те не само поставят себе си над тялото на християните-миряни, които са били помазани със Святия Дух, но и гледат на тях почти като на кучета, които не заслужават да се събират в църквата заедно с тях. Те се осмеляват да заповядват, да настояват, да заплашват, да отхвърлят и да подтискат по своята воля. По своята същност тайнството на ръкополагането е било и е най-чудесния начин за установяване на всички тези чудовищни злини, които сега се случват в църквата. По този начин братството между християните е погинало; по този начин пастирите са се превърнали във вълци, слугите в тирани, и църковниците в нещо повече от човешки същества. Какво ако те биха били принудени да признаят, че всички ние, всички, които сме се кръстени, сме в еднаква степен свещеници? Ние наистина сме такива на практика и единствено служението е било дадено на тези и то с наше съгласие. Те би трябвало да знаят, че не могат да ни заповядват нищо освен дотолкова доколкото ние доброволно им позволим. Казано е: „Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ “ (1 Петър 2). Така ние всички, които сме християни сме и свещеници; тези, които ние наричаме свещеници са служители избрани отсред нас, за да вършат всичко в наше име; и свещенството не е нищо друго освен служение. Така Павел казва: „Нека всеки човек да ни счита за служители христови и настойници на Божиите тайни“ (1 Кор. 4:1). Оттук следва, че този, който не проповядва словото бивайки призован от църквата да върши това по никакъв начин не е свещеник и че тайнството на свещенството не може да бъде нищо друго освен една церемония за избиране на проповедници в църквата. Това е описанието дадено на един свещеник: „устните на свещеника трябва да пазят знаниеи от неговите уста народът трябва да иска закона,
защото той е посланикът на Господа на Силите
“ (Малахия 2:7). Бъдете сигурни, че този, който не е посланик на Господа на силите или който е призован за нещо друго, а не за посланичество – ако мога да се изразя така, със сигурност не е свещеник, както е писано: „Народът Ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да не Ми свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите деца“ (Осия 4:6). Те са били призовани за свещеници понеже е тяхно задължение да дават на хората храна т.е. да ги учат. Следователно, тези, които са били ръкоположени единствено, за да четат каноничните часове и да принасят меси наистина са папски свещеници, но не и християнски свещеници понеже те не само не проповядват, но дори не са били призовани да проповядват. Едно такова свещенство стои на напълно различна основа от това на проповедника. Те са свещеници на часовете и требниците т.е. един вид живи образи, които се наричат свещеници, но са много далеч от това наистина да бъдат такива. Подобни на тях са били свещениците, които Еровоам е ръкоположил в Витан, избирайки ги отсред най-ниските хора, а не от семейството на Левий. Виж тогава колко се е отдалечила църквата от Божията слава. Целия свят е пълен със свещеници, епископи, кардинали и духовници; от които все пак (дотолкова доколкото се отнася до тяхното официално задължение) никой не проповядва – освен ако не е бил призован отново към това с друг призив различен от своето тайнствено ръкополагане – но смята, че напълно изпълнява задължението на тайнството ако мърмори и празно повтаря молитвите, които трябва да прочете и празнува месите. Дори тогава той никога не се моли с тези часове или, ако се моли, той се моли за себе си докато, като най-голяма извратеност, принася месите като жетва, макар че месата всъщност е употреба на тайнството. Така става ясно, че тези духовни санове, чрез които, под името тайнство, такива хора са ръкополагани за свещеници, всъщност са напълно и изцяло измислица измислена от хора, които не разбират нищо от църковни дела, от свещенство, от служение на словото или от тайнствата. Каквото е тайнството, такива са и свещениците, които то създава. Към тези грешки и слепота е била добавена още по-голяма степен на робство в това, че за да разделят себе си още по-широко от всички останали християни, като че ли те са нечисти, те са натоварили себе си с най-лицемерен целибат. За тяхното лицемерие и за допускането на тези грешки не е било достатъчно да забранят бигамията т.е. свещеника да има две жени по едно и също време, както е била правено по време на закона, – понеже ние знаем, че това е значението на бигамията – но те тълкуват бигамията по следния начин: ако човек се ожени последователно за две девици или веднъж за вдовица. Не, най-осветената святост на това свещено тайнство отива толкова далече, че човек не може дори да стане свещеник ако се е оженил за девица докато тя е жива като негова жена. И за да достигне най-високия връх на святостта човека е държан вън от свещенството ако се е оженил за жена, която не е чиста девица, макар това да е станало по невежество или дори поради нещастна случайност. Но той  може да опетни 600 блудници или да поквари голям брой матрони и девици или дори да има няколко наложници и това няма да е пречка да стане епископ, или кардинал, или дори папа. Тогава думите на апостола: „мъж на една жена“ трябва да се разбират по следния начин: „глава на църквата;“ освен ако великият даващ, папата, подкупен с пари или воден от някаква друга изгода – т.е. движен от всята любов и подбуден от загриженост  за доброто на църквите – избере да свърже един мъж с 3, 20 или 100 жени, т.е. църкви. О, понтифи, достойни за святото тайнство на ръкополагането! О, принцове не на католическите църкви, а на синагогите на сатана, да, на самата тъмнина! Ние можем да викаме заедно с Исая: „вие, присмиватели, които господствате над този народ, който е в Йерусалим“ (Исая 28:14). И с Амос: „Горко на охолните в Сион и на живеещите безгрижно в Самарийската планина, на бележитите мъже от главния между народите, при които идва Израелевият дом!“ (Амос 6:1). О какъв позор за Божията църква за тези изващения на жречеството! Има ли епископи или свещеници, които да познават благовестието, да не кажа да го проповядват? Защо тогава те се хвалят със своето свещенство? Защо желаят да ги мислят за по-святи, по-добри, по-силни от останалите християни, които те наричат миряни? Кой неучен човек не е достатъчно компетентен, за да чете часовете? Монаси, отшелници и частни лица, макар и миряни, могат да четат тези молитви. Задължението на свещеника е да проповядва и ако не прави това той е точно толкова свещеник колкото картината на един човек в човек. Дали ръкополагането на подобни мърморещи свещеници, освещаването на църкви и камбани или конфирмацията на деца прави епископа? Не може ли всеки дякон или дори мирянин да прави тези неща? Служението на словото е това, което прави свещеника или епископа. Бягайте тогава, съветвам ви, бягайте младежи, ако искате да живеете сигурно; и не търсете да се свържете с тезис святи обичаи освен ако или желаете да проповядвате благовестието или ако вярвате, че не сте направени с нищо по-добри от миряните от това тайнство на ръкополагането. Да четете часовете не е нищо. Да принасяте меса означава да приемате тайнство. Какво тогава остава във вас, което не може да се намери в миряните? Вашите тонзури и одежди? Окаяно свещенство, което се състои от тонзури и одежди! Дали е маслото изляно на вашите пръсти? Всеки християни е помазан и осветен в тяло и душа от елея на Святия Дух и в предишните времена му е било позволено да извършва тайнствата не по-малко отколкото сега свещениците; макар нашите суеверия сега да считат за голямо престъпление за миряните дори ако се докоснат до чашата или до хляба; и дори на светите монахини не е позволено да почистят покривките на олтара и свещените покривала. Когато гледам докъде е достигнала свещената святост на тези духовни санове аз очаквам да дойде време когато на миряните няма да им се позволява дори да се докосват до олтара освен ако не предложат пари. Аз почти избухвам в гняв когато си мисля за нечестивата тирания на тези дръзки хора, които лъжат и събарят свободата и славата на религията на Христос посредством подобни лекомислени и детински неща.

Нека всеки човек, който е научил, че е християнин да разбере какъв е и да бъде сигурен, че всички ние сме в еднаква степен свещеници; т.е. че ние всички имаме еднаква сила в словото и във всяко тайнство, каквото и да е то; макар че не е законно за всеки да използва тази сила освен тези, които го правят със съгласието на събранието или по призива на някой по-висш. Нещата, които принадлежат на всички никой не може да присвоява за себе си докато не бъде призован. Следователно, тайнството на ръкополагането, ако е нещо, не е нищо друго освен един определен ритуал, чрез който хората са призовани да служат в църквата. Още повече свещенството не е нищо друго освен служение на словото – аз имам в предвид на благовестието, не на закона. Дяконството е служение не на прочитане на евангелието или на посланията, каквато е практиката в наши дни, но на разпределяне на благата на църквата на бедните, така че свещениците  да могат да бъдат освободени от грижата за светските неща и да се предават повече на молитва и на словото. Поради тази причина както четем в Деяния на апостолите, са били избрани дякони. Така този, който не познава благовестието или не го проповядва не само, че не е свещеник или епископ, но е едно бедствие за църквата, който под фалшивото име на свещеник или епископ, както че ли в овча кожа, препятства благовестието и действа като вълк в църквата. Защото тези свещеници и епископи, с които църквата е пълна в наши дни освен ако те не изразботват спасението си по друг начин  – т.е. освен ако не признаят, че не са нито свещеници нито епископи и не се покаят за това, че носят едно име, а работата свързана с него нито знаят или не могат да изпълнят и така осъдят с молитви и сълзи нещастната съдба на своето лицемерие – наистина са хора, които със сигурност ще погинат, за които може да изпълнят думите: „Затова Моят народ е закаран в плен – защото няма знание;
а и почтените им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда; затова става по-лакома преизподнята и отваря безмерно устата си; и в нея слизат славата им и множеството им, и великолепието им, и онези, които се веселят между тях
.“ (Исая 5:13-14). О, ужасни думи за нашето време, в които християните са погълнати в такава бездна на злото!

Тогава според това, в което ние сме поучавани в евангелието, понеже това, което наричаме свещенство е служение, аз не виждам никаква причина, поради която човек, който веднъж е бил избран за свещеник да не може отново да стане мирянин понеже той не се отличава от мирянина по никакъв начин освен чрез своята служба. Но дотолкова не е невъзможно за един човек да се отдели от служението, че дори сега това наказани бива налагано върху провинилите се свещеници, които за известно време или за постоянно биват отстранявани от своята служба. Поради тази измислица за неотменния характер на свещенството то отдавна е станало обект на присмех. Аз признавам, че папата може да наложи такова нещо, макар Христос да не знае нищо за него и поради самата тази причина свещеника, който е осветен по този начин е свещеник за цял живот, служител и роб, не на Христос, но на папата както се случва в наши дни. Но освен ако не се заблуждавам по някое време в бъдещето това тайнство и измислица ще падне на земята, самото папство ще се намери на земята и ние ще възстановим тази славна свобода, в която ще разберем, че всички сме равни във всяко право, ще се отърсим от хомота на тиранията и ще знаем, че този, който е християнин има Христос и този, който има Христос има всички неща, които са христови и може да направи всички неща – за което ще пиша по-подробно и по-силно когато науча, че това, което тук съм написал не се харесва на моите приятели папистите.

а

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.