ГЛАДНИ ЗА ИСУС
Свидетелството на китайски пастир за това как е бил призован вън от Египет към успешно градско служение
Бенджамин, пастор в една група градски домашни църкви в Китай завършва своето следване в една семинария на западния бряг. Наскоро той даде обширно интервю пред редактора на Християнството днес, Роб Мол за това как е дошъл до Христос и е започнал да служи и за промените, които то е донесло в Китай.
Как станахте християнин?
Роден съм в семейство на партийци. Нямах никакво разбиране за християнството. Познавах някои библейски истории, но не бях чел библията. След като се дипломирах от университета работех за правителствено учреждение. Времето след 1989, събитията на площад Тянънмън, беше решаващо. Мнозина млади хора мислеха за бъдещето и за религията. Един мой приятел, който е християнин ме покани в една държавна църква в Бейджинг. Това беше първия път когато присъствах на богослужение. Когато чух хвалението си помислих, че това е мястото, на което трябва да бъда.
Проповедта беше от книгата Изход и говореше за народа на Израел, който бил изведен от Египет. Всичко беше за мен. В тази проповед Бог ме призова вън от Египет – старата ми работа, която аз вършех за правителството. Това беше момента на моето обръщение през 1993.
Как започна да се развива вашето служение?
През 1995 аз бях християнин само от 1 година и Бог ми даде възможност да следвам в семинария в САЩ. Това беше призива да стана служител на пълно работно време. Следвах заедно с жена си и след завършването си се върнахме в Бейджинг. Проповядвахме благовестието на интелектуалци и църквата ни започна да расте много бързо. В аз 1 година тя основа друга църква. Църквата ни се удвоява всяка година. До момента сме основали почти 20 църкви от 1998.
Много китайци се преместват от селата в големите градове. Братя и сестри от селските райони се оказват изгубени в града. Ние им помагаме да се адаптират. Мечтаем цялата китайска църква да стане мисионерска църква. Нашата църква в Бейджинг изпрати един мисионер на тихоокеански остров близо до Гуам. Ние също така изпращаме мисионери в родните си църкви в Китай.
Пречи ли ви правителството?
От 2000 г. Китай става все по-отворен. Правителството знае за нас, но никога не ни е безпокоило. Това е Божия закрила.
По-големия проблем е, че ние трябва да се местим от време на време понеже правителството се опитва да контролира домашните църкви като ги кара всяка година да се местят на ново място. Понякога казват, че съседите се оплаквали, че твърде много хора влизат и излизат. Те предлагат да се преместим.
Какво мисли за християнството обикновения китаец?
Хората в Китай са гладни да приемат Исус. Святия Дух вече е отворил сърцата им. Хората буквално тичат към църквата. Когато имате благовеститетлско събрание и попитате кой би желал да приеме Исус за Спасител много хора вдигат ръцете си.
Хората желаят да знаят защо западните страни са по-напреднали. Поради западните религиозни вярвания хората се интересуват от християнството. Това е една причина. Също така аз споделям с хората, че на американските пари от 1 цент до 100 $ е написано „Ние вярваме в Бога.“ „Ние вярваме в Бога“ е основна концепция за американците.
По какъв начин църквата упражнява влияние?
Мнозина китайци смятат, че християните заслужават доверие. Ако желаят да наемат нов служител или човек, който да гледа децата им у дома те предпочитат да поканят християнин. Християните имат добра репутация. Когато в Китай има трудности християните помагат в бедните райони и дори правителството е насърчено. Църквите имат влияние като дават добър пример за морално поведение.
Промени ли правителството своето основно поведение спрямо християните?
Китайското правителство държи едното си око отворено, но затваря другото. В края на 90-те правителството на Шанхай издаде много специфични правила, за да ограничи домашните църкви. Това нанесе поражения на църквите в Шанхай.
През 2002 и 2003 подобни наредби бяха издадени в Бейджинг. Правителството в Бейджинг желае да контролира домашната църква. Но те трябваше да бъдат одобрени от много други хора, които казаха, че не им се виждат честни. Така те не бяха одобрени и домашните църкви в Бейджинг продължиха да растат необезпокоявани. Новата отвореност в факт.
Rado's blog 