Бележки за глобалната църква


БЕЛЕЖКИ ЗА ГЛОБАЛНАТА ЦЪРКВА

от Фил Дженкинс

Наскоро пътувах с такси от летище Охаре до центъра на Чикаго. Моят приятелски настроен шофьор се оказа нигериец от племето юруба. Тъй като движението ни предоставяше много време за разговори аз скоро научих, че той е пастор на една нигерийска църква, за която бях писал спадаща към т. нар. Църкви Аладура. Всъщност той беше  племенник на пророка основал църквата и когато посещавал САЩ той обикновено отдявал в апартамента на своя племенник. Този образ ме обезпокои: изхождайки от СЗ аз винаги си представях пророците да лягат в пещери или да полагат глави под дървета, а не в удобни апартаменти в Чикаго. Още един библейски стетеотип се разби на парчета.

Тази срещата разбуди други мисли за присъствието на църквата от глобалния юг в северна Америа и Европа. От десетилетия служители и мисионери от Африка, Азия и латинска Америка са активни в глобалния север и е сравнително лесно да открием такива църкви в повечето големи градове: просто прегледайте жълтите страници. Но те не привличат особен обществен интерес. Когато местните новинарски медии открият тяхното съществуване, както правят всеки няколко години, те обикновено представят историята като любопитна, един ироничен обрат на познатия модел за мисионери, които тръгват от САЩ за Африка или Китай. И когато медията говори по този начин тя пропуска една от на-важните истории в съвременната история на християнството, а именно плодородното раждане на нови независими и пророчески църкви и, не по-малко важно, тяхното разпространение в световен мащаб.

Подобни истории могат да се разкажат от много части на света – но просто за целта на настоящия пример нека да разгледаме традицията Аладура. Сред северноамериканските църкви името Аладура е напълно неизвестно на неспециалистите, но може да се твърди, че това динамично движение претендира за място във всеки момент от църковната история на 20 век. Малко религиозни групи отразяват глобализацията по-добре от тази нигерийска църква.

Преди 100 г. Англиканската църква успяла да обърне някои от местните хора в земята, която днес се нарича Нигерия особено сред племето юруба. На практика църквата станала твърде успешна. Тя показала такава страстна жажда за непосредствена духовна опитност, за пророчества, изцеления и видения, че ревностни вярващи се отделяли, за да формират общества за молитва и изцеление. Тези християни били наречени Аладура „собственици на молитвата.“ Със своя стриктен фокус върху изцелението те вярващи станали изключително популярни по време на тежките епидемии, които помели западна Африка по времето и след 1-та св. война.

Скоро се появили няколко нови църкви. Учените обикновено споменават 4 основни групи – Христова апостолска църква, Господната църква (Аладура), Небесна църква на Христос и Херувим и Серафим – макар те да са склонни да се разделят подобно на баптистите в историята на САЩ. Само Херувим и Серафим имат около 200 отцепили се групи. Един ветеран от тази църква поставя началото на Изкупената Христова църква на Бога, един от най-бързо разпространяващите се клонове от семейството. Подобно на други групи ИХЦБ става все по-петдесятна в стила на своето поклонение.

Пресмятанията за точния брой се различават – това не е учудващо – но общо различните църкви вероятно имат около 14000 енории само в Нигерия, в които се участват около 12 милиона последователи. Те също така се желаят да достигнат до целия свят демонстрирайки едно огнено чувство за мисия. Най-големите им успехи са сред големите африкански общества в Европа където те оказват голяма и почти незабелязана религиозна противотежест на много по-добре медийно отразената ислямска емиграция.

Досега най-успешната мисионерска група е ИХЦБ, която работи в една дузина африкански страни както и в Европа и в САЩ и мечтае да обърне ислямската северна Африка. Освен нейното явно присъствие в Англия, Франция и Германия тя е създала множество служения под други имена. Една от нейните фондации – лондонската Джийзъс хаус е една от най-големите английски мегацъркви. ИХЦБ расте бързо и в САЩ започвайки от своята първоначална база в процъфтяващата нигерийска общност в Хюстън. Днес тя има 200 американски енории както и национална квартира в източен Тексас. Това, което виждаме е началната фаза на една влиятелна нова световна деноминация.

Факта, че мнозина от нас никога не са чували за тези църкви ни казва много за начина, по който трябва да пресяваме и интерпретираме информацията. Без значение колко активни и амбициозни са в своето виждане те изглеждат толкова маловажни за северноамериканските дебати и грижи, че рядко ги забелязваме. Ние отделяме огромно внимание, например, на консервативните африканци, които играят роля в дебатите за половете в традиционните северни деноминации. Така тези независими църкви не са отбелязани на нашата мисловна карта докато изведнъж, почти като шок, ние не забележим до каква степен те са навлезли между нас.    

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.