Огромна крачка напред

ОГРОМНА КРАЧКА НАПРЕД

Как китайските вярващи променят обществото по чуден начин

Йов и жена му станали християни по начин, по който повечето китайци стават: една приятелка, която посетила семейството в техния дом просто споделила благовестието. „Тя ни гостува за 24 часа и през 20 от тях проповядва благовестието“, разказва Йов за случилото се преди 5 години.

Това е начина, по който християнството се разпространява в Китай: от човек на човек. Доскоро църквите не са спонсорирали публични евангелизации или нещо, което властите могат да приемат за нарушение на реда.

Веднага щом Йов и жена му станали християни, семейството, и двамата медици и професори, се натъкнали на най-голямото препятствие пред християните в Китай. Къде е църквата? Сега Йов знае, че в неговия град има множество църкви, но преди 5 години той не знаел за нито една. По съвета на тяхната приятелка те започнали група за изучаване на библията. След 4 месеца имали повече от 100 посетители и било време да започнат църква.

Йов бил свикнал да работи с правителствените чиновници, полицията и други влиятелни хора в един град с население от 7-8 милиона. Като доктор той често преглеждал партийни лидери. Той не виждал нужда неговата църква да се събира нелегално. Вместо това той се срещал ежемесечно с официалните лица информирайки ги за дейностите на църквата и дори ги канел на службите за Рождество и Възкресение. Сега Йов и жена му са наели офис сграда и не крият факта, че тя ще се използва за църковни служби.

Йов съзнателно избягва традиционни подход, който някога са използвали домашните нерегистрирани църкви. „Старото отношение на движението на домашни църкви е конфронтиращо се по отношение на правителството,“ казва той. „Ние търсим начин да живеем заедно. Оставяме ги да поискат нещо от нас, обсъждаме го и ако е положително, правим най-доброто, за да сътрудничим.“ Миналото Рождество църквата на Йов, заедно с градските домашни църкви в Китай са работили заедно с правителството, за да доставят „колети на любов“ на нуждаещите се семейства.

Това е странен жест, един голям скок напред за християните, които копнеят да изразят Божията любов към техните съседи. „Нашето приемане от страна на правителството зависи от приноса ни към обществото,“ казва един пастор.

Успехът на тези нови църкви, които никога не са били нелегални има вълнообразен ефект върху традиционните домашни църкви. „Църквата е уморена да се крие“ казва Джон Дейвис, старейшина на Beijing International’ Christian Fellowship, най-голямата църква съставена от англоговорящи експатрирани. „Те са се крили толкова дълго и сега са готови да се появят и да бъдат видени, за да бъдат сол и светлина в обществото.“

Във Вендзхоу, един югоизточен град, който е нещо като Ерусалим на ориента, градските църковни сгради растат подобно на бамбукови фиданки. Един пастор от Вендзхоу, чичо Даниел е превърнал своята селска църква в градска при разрастването на града. По време на това той става собственик на бизнес и сега кара Ауди и притежава две къщи. Той казва: „Ние ставаме едновременно духовни и по-сложни.“

Чичо Даниел е напълно наясно с беднотата и преследването в миналото особено по време на крайно репресивната Културна революция (1966-76) когато партийните лидери са забранявали всяка религиозна активност. Той също така знае възможностите появили се в резултат на забележителното икономическо развитие на страната. То е дало на християните в Китай достъп до богатствата, образование и влияние и те използват тези неща за да направят Китай по-добро място за християнското свидетелство. Членовете на градската църква носят евангелието не само в Китай, но и в цяла Азия и дори по целия свят. „Ние желаем да дадем своя принос за развитието на световната мисии.“

Растящото влияние на християните е резултат от сътрудничеството с едно някога, а понякога дори и сега брутално репресивно правителство. „Бог е обърнал очите Си към Китай,“ казва чичо Даниел. „Аз виждам това в политиката на правителството. Виждам го в промяната на политиката и икономиката. Виждам го в нашия морал. Вярвам, че Бог ще позволи на Китай да стане силен не само по политически причини, но много повече заради Своето царство.“

Отчета на Китай за човешките права си става лош. В средата на Март американското правителство изключи Китай от списъка на 10 страни с най-лоши посегателства срещу човешките права. Но в същата тази седмица Китай постанови смъртоносни мерки срещу про-демократичните тибетски протестиращи.

Третата Църква

Поразителния растеж на църквата в Китай започва в края на 1970-те в края на културната революция. През този период не по-малко от 7 милиона умират от разпространените насилие и глад.

През това време в Китай е имало около 3 милиона католици и протестанти. Три десетилетия по-късно оценките за броя на християните варират много, някъде от 54 до 130 милиона, като най-големите цифри показват едно нарастване от 43 пъти, което би било едно от най-големите в историята на християнството.

Учените от десетилетия дискутират броя на християните в Китай. Но новите данни този път идват от страна на самото правителство. Най-големите цифри от 130 милиона идва от Йе Ксаоуен, ръководител на Китайската държавна администрация по религиозните въпроси. Според достоверни данни той е използвал цифрата 130 милиона на 2 държавни брифинга през 2006 г. Боб Фу от Китайската асоциация за подпомагане цитира 130 милиона като възможен брой. Други експерти смятат, че всяка цифра над 100 милиона не е достоверна.

Най-големия растеж на християнството е в градските райони. Икономическата експлозия на Китай през последните 20 години изцяло е променила тази страна от 1,4 милиарда човека и не по-малко нейните християни.

Много анализатори виждат 3 (често застъпващи се) групи от християни в Китай.

Първо, официалните асоциации (делящи се на свой ред на Three-Self Patriotic for Protestants, и Catholic Patriotic), които са регистрирани от правителството, които трябва да позволяват пастирски, академични и ръководни административни назначения.

Второ, традиционното движение на домашните църкви, което отхвърля надзора и регистрацията. То е най-силно в селските области. Когато правителството отслабва религиозните и икономическите ограничения в края на 1770 движението на домашните църкви нарасна експлозивно.

Третата група е градската домашна църква, която не е част нито от националната църква нито от традиционната „нелегална“ църква.

Заедно с ударението на китайските християни върху основаването на църкви още няколко фактора определят значимите промени в църквата. Първо, селските християни се придвижват към градовете предизвиквайки, което води до отслабване на растежа на едно процъфтяващо християнско движение. Втория фактор са християните, които са били образовани в чужбина. Когато Китай се отваря мнозина отиват да учат навън и на запад мнозина стават християни. Те се връщат в Китай с ценени дипломи от университети в Америка и Европа и са готови да използват своето влияние за доброто на обществото и на църквата.

Третия фактор подхранващ християнския растеж са хората от запад, които преподават английски в китайските училища. Чрез лични връзки тези учители споделят евангелието със своите ученици, които стават християни и сега са част от китайския елит.

Последния фактор е моралния вакуум в Китай. Клането на площад Тианмън през 1989 кара много хора да поставят под въпрос ценностите на правителството. Убийството на невъоръжени протестиращи унищожи китайското про-демократично движение, но то също така унищожи и националната душа, казва един китайски водач. Като резултат академичното изучаване на християнството става тайна практика в интелектуалните кръгове и възбужда любопитството на мнозина други.

Повратната точка

През Април 2007, 70 водачи на градското движение на домашните църкви се събират във Вензхоу, за да дискутират своята обща идентичност и предизвикателства.

Базираната в Хонг Конг мисионерска агенция Ейжън Аутрич, и по-конкретно нейния бивш президент Дейвид Уанг са обучавали мнозина от тези нови градски водачи. На своята конференция през миналата година тези хора определят 7 основни ценности:

•     Практикуване на „първо царството.“ Те признават и работят с други църкви във всеки град и в целия Китай. Градските християни, както повечето от китайските вярващи, са съзнателно недоминационни.

•       Да бъдем „основани върху библията.“ Богословски те са консервативни и евангелски.

•     Вярват в „петкратното служение.“ Те признават ролята на апостолите, пророците, евангелистите, пастирите и учителите така както са изредени в Ефесяни 4:11.

•       Екипиране на светиите. Вместо да разчитат на появата на харизматични водачи те следват наставническия модел да правят хората ученици.

•       Приемете „изобилен живот.“ Докато отхвърлят евангелието на просперитета те вярват, че Бог може да благослови християните материално и че това благословение може да бъде използвано, за да влияе на други и да изгражда царството.

•       Копнеж „да установят църквата.“ Те са мисионерски ориентирани, и имат силното желание да занесат евангелието „обратно в Ерусалим.“

•       Търсете „благословение за обществото.“ Те са започнали отново да се ангажират със социално служение.

Докато това движение съществува от 20 г. 2003 се явява повратния момент. През тази година издаването на книгата „Исус в Бейджинг“  и серията на Cross video показва движението на домашните църкви пред погледа на обществото и предизвиква нови спешни мерки от страна на правителството. Но книгата и филмите също така дават нова правдоподобност и влияние на християнството на домашните църкви.

Един пастор от Гуангзху казва, че „доста голяма част“ от хората съставляващи неговата 400 членна църква са членове на комунистическата партия. Професори, доктори, адвокати и бизнесмени сега търсят по-голяма свобода като християни докато също така се надяват открито да повлияят на обществото чрез ценностите на евангелието.

Миналия Октомври, Християнството днес прекара 2 седмици в Хонг Конг и Бейджинг разговаряйки с много от водачите на това градско църковно движение. Докато мнозина от тях желаят да кажат на западните християни за своята нова свобода и растящи църкви говорейки легално те все още оперират в една сива сфера. По-голямата част от тяхната дейност в миналото се е смятала за нелегална и макар че правителството изглежда намалява ограниченията църквите нямат гаранция, че това ще продължи.  Всъщност докато екипа на Християнството днес се намираше в страната някои защитници на човешките правя бяха бити и църковни водачи бяха затваряни. В резултат повечето хора, с които говорихме помолиха да останат анонимни. Макар че много неща в Китай се променят също толкова много остават същите.

Бог, партията и свободата

Хсу, бивш телевизионен журналист в спонсорираното от държавата CCTV е красноречив пример за това как един член на китайския образован елит достига до християнството

Хсу разказа своята история за Християнството днес на един обяд в претъпкания KFC ресторант. Той започна със своето търсене на свобода – политическа и лична. Търсенето го отвело до историята на Европа. „Хората от запада сега се интересуват от свободата повече от всичко останало,“ казва той.

Все пак запада е постигнал и запазил по-голяма степен на свобода от всяка друга култура. Хсу се питал какво има запада, което да липсва на Китай. „Преди да дойде свободата вие трябва да положите основата. На запад тази основа е християнството.“

Видението на Хсу за един нов Китай се развивало паралелно с четенето за голямата свобода на запад. От 10 до 12 век, разсъждавал Хсу, Европа развила легални изследвания, болници и университети, които без изключение израснали от църквата. Тези открития довели до качествена промяна в човешката свобода  както е видно в Реформацията, Ренесанса и Просвещението. Днес, казва Хсу, църквата е един инкубатор за подобно развитие в Китай.

„След като страната прие западната наука и философия остана вакуум на ценностите,“ казва Хсу. „След случилото се на площада Тиянмън някои учени изгубиха надежда. Те искаха да започнат да задават основните въпроси за смисъла на живота. Хората в Китай загубиха вяра в човешката мъдрост. Културната революция беше едно бедствие, но духовното пробуждане беше един неочакван резултат.“ Търсенето на Хсу го довело до библията. Тук той научил, че „Вярата в Бога като Господ е началото на свободата.“

Наскоро той представи една статия за свободата на местното събиране на Американската политическа Научна Асоциация. Тя беше озаглавена: „Колкото повече научавам за увеличаването на свободата на запад толкова повече съм пленен от ролята на вярата в Бога като Господ.“

„Вие се нуждаете от стандарт за абсолютната истина,“ казва Хсу на Християнството днес. „Вие трябва да убедите хората, че Богът на евреите и християните е Богът на вселената.“

За Хсу и хората като него надеждата на китайската църква не е политическа промяна. „Осовата на проблема е спасението на човека,“ казва той, „не на политиката.“ Хсу желае западната свобода в своята собствена страна търсейки я чрез развитието на китайския граждански сектор, нещо, което християните създават отново (той е бил изгубен по време на културната революция). Хсу казва, че църквите основават сиропиталища и граждански центрове, младежки дейности и брачни семинари.

Но Хсу съветва за търпение отбелязвайки, че на запада е отнело векове, за да се развият подобни неща. „В Китай това ще отнеме същото време.“ Наблюдателите казват, че Китай вече променя своята политика по отношение на религията. На последния национален Конгрес на партията, който се провежда на всеки 5 години, най-висшите водачи на комунистическата партия се събрали да начертаят бъдещето на Китай. В продължило 2,5 часа обръщение президента Хю Джинтао казал следното:

„Ние напълно осъществяваме основните принципи на партията за нейната работа свързана с религиозните въпроси и признаваме позитивната роля на религиозните личности и вярващите в приноса им за икономическо и социално развитие.“

Наблюдателите вярват, че това е значима промяна в Китай. Преди 5 години официалните представители казаха, че правителството ще „насърчава адаптивността на религията към социалистическото общество.“ Относно речта на Хю един китайски анализатор каза за Християнството днес: „Подобно явно признание на религиозния потенциал за позитивен принос на обществото не е бил правен преди.“

Днес не е невъзможно да намерим християни в партията. Джесън Тян е израснал в родния град на Конфуций и преди да постъпи в колеж баща му го насърчил да се присъедини към партията. Членството на Джесън било прието. Но докато бил в колежа той станал християнин.

Ако бъде принуден да избира между вярата и своята политическа лоялност Тян казва, че би избрал вярата. Но той не вижда противоречие. „Всеки път когато споделям евангелието,“ казва той, „аз казвам Аз съм член на Партията.“ Те са изненадани, но смятам, че ми вярват повече.“

Тян понякога посещава богослужения в една домашна църква както и в Бейджингската  църква Триселф, в Тайдан, която миналия Май се премести в нова сграда с високи бели колони. „Правителството подкрепя новата сграда на църквата Тайдиан,“ казва Джесън. „Правителството е част от църквата. То контролира църквата, не за да се възползва от нея, а за да бъде част от нея.“

Обратно към социалния баланс

 В Хонг Конг водачът по служение Дейвид Уанг гледа към кафето на Библейския колеж Еклесия. Повече от 70 градски църковни водачи от Китай са се събрали, за да изучават ролята на Святия дух в Новия завет.

Но мислите на Уанг са вече при служението. Той дискутира бъдещи възможности за обучение с двама новозенландски пастори. Той моли: „Можете ли да поучавате върху Великото поръчение?“

Уанг обяснява, че селската домашна църква, криеща се и преследвана, е развила мускули за евангелизиране, но все още е слаба в грижата „обичай ближния си“ за обществото. Градската църква, казва той, е жадна да научи повече за служението за достигане. Нейните членове знаят, че църквата получава легитимност – и по този начин възможност да свидетелствува  – като бъде добри граждани.

Макс Уанг, водач на семинар в Бейджинг, споделя красноречив пример за тази динамика. През 1997 той станал християнин. Sled няколко месеца вече водел група за библейско изучаване. Няколко години по-късно той четял книгата на Джон Отрбърг If you want to walk on the water you have got out of the boat.“ Вдъхновен той напуснал работата си и станал пастир на пълно работно време.

Макс се концентрира върху развитието на общността. В неделните следобеди в най-големите жилищни сгради на Бейджинг той води семинари за брак, родителство, физическо и умствено здраве , мениджмънт и финанси. Той мечтае да проведе семинар във всяка от важните жилищни сгради в Бейджанг.

Макс казва, че икономическото благосъстояние е донесло със себе си някои социални злини – развод и официална корупция – и че младите хора се грижат единствено за пари и успех в кариерата. „Правителството се грижи единствено за икономиката,“ казва Макс. „Това не е балансирано.“

„Единствено Исус може да направи едно общество хармонично,“ добавя Макс. „Ние не проповядваме библията, но хората са свободни да правят това у дома.“ Макс казва, че голям брой от посетителите на неговите семинари стават християни.

Християните също така влияят на правото и икономиката. Църквата Арк в Бейджинг е дом за няколко влиятелни адвоката работещи за подобряването на човешките права в Китай. Двама адвоката са част от групата, която се е срещнала с президента Буш през май 2006.

Един член на тази група, писател, обяснява на репортера: „Нашата църква не е социално равна. И се е случи така, че ние има много адвокати, така че те служат безплатно на ощетените по някакъв начин хора без значение дали са християни или не.“

Зао Ксиао е млад, много влиятелен икономист, който си е извоювал репутацията, че настоява, че китайската икономика се нуждае от християнството. Той е написал есе в китайската редакция на списанието Esquire наречена „Бог е моят CEO“ и п-академично есе „Пазарна икономика с църкви и пазарна икономика без църкви,“ която е била публикувана преди Зао да стане християнин. Той е бивш директор на макро-стратегическия департамент в изследователския център на притежавания от държавата Assets Supervision and Administration Commission,  който е съветник на Централния комитет.

По време на последното си посещение в САЩ Ксиао каза за Християнството днес, че християнството е гръбнака на западния икономически успех. „Християнската вяра дава силата за икономически растеж. От древността да днес всеки иска да направи повече пари. И ние виждаме от историята, че единствено християните имат постоянен съзидателен и творчески дух.“

Един видим модел

 Огромното население на Китай включва множество етнически подгрупи. 2 милиона или повече етнически корейски китайци, най-вече на североизток масово се обръщат към Христос.

На практика най-голямото публично събиране на нерегистрирани християни е водено от един етнически корейски пастор, който е нетърпелив иноватор. Той желае да адаптира корейските идеи за църковен растеж към китайските домашни църкви. (Корея има някои от най-големите църкви в света) и планира да превърне своята 700 членна църква в модел за останалите градски църкви.

Традиционните домашни църкви винаги са били малки и често сами са се разделяли. Членовете на църквата са канели своите приятели на събиранията и така църквата е растяла. Ако една домашна църква стане твърде голяма в Китай тя привлича внимание и често й липсва място, за да продължи да расте. Така че когато една църква стане около 100 човека тя се разделя. Куан настоява, че този традиционен модел разпространява евангелието, но не разпространява християнското влияние. „Аз смятам, че църквата трябва да расте,“ казва Куан. „Така че аз купих една фабрика, след това хотел, а сега строя своя собствена сграда.“

За последните няколко години той казва „Аз научих едно важно нещо. Растежа на църквата няма нищо общо с правителството или с обстановката. Това, което е от значение е ентусиазма за евангелието.“

Той вярва, че неговата растяща общност ще прерасне в „символ“ за креативен църковен растеж. Куан, завършил семинарията Триселф, вярва, че правителството ще бъде толерантно към неговият амбициозен проект. „Аз вярвам, че правителството желае здравословен, нормален растеж, който разпространява евангелието и благославя обществото. За такъв вид църква правителството ще отслаби регулациите.“

Той вижда проблем със съществуващия модел на домашни църкви. „Те са учени да живеят в конфликт една с друга. Те са объркани, маргинализирани и не са прозрачни,“ казва Куан. Култове, харизматични водачи и  измамни учения опустошават домашните църкви.“

С ресурсите на една голяма църква християните могат да работят по-осезателно и да бъдат благословение за другите. Куан казва за Християнството днес: „Ако не станем традиционни какъв е смисъла? Градските църкви трябва да имат открити събрания, един видим модел.“

Други църковни водачи се стремят към същите цели. В Бейджинг една домашна църква се отвори през Юни 2007 в сграда намираща се до нощен клуб. Когато Християнството днес я посети през Октомври църквата имаше 220 души посетители. „Все още има риск да излезем на открито,“ каза пастора докато си вари чай в офиса. „Но когато хората могат да се покланят открито те харесват това.“ Едно от най-привлекателните неща в църквата е нейната електрическа китара.

На различни места в Бейджанг Куан и неговите партньори управляват 6 християнски книжарници. Една от тях разположен на приземнния етаж на висока жилищна сграда предлага 2000 заглавия, видеокасети и картини. Всяка книга е била одобрена за публикуване от правителството, макар че самата книжарница не е получила подобно одобрение. Книги от К.С. Луис, Гари Смоли и Робърт Шулер стоят до други написани от китайски богослови и публикувани от силните академични издателства.

Куан и неговите партньори пресмятат, че за последните 4 години са отворени между 180 и 200 християнски книжарници. Той е обучавал много от собствениците. Книжарниците са нещо повече от място където може да се закупи духовна литература: в една от книжарниците разположена близо до университета Куан казва, че почти всеки ден към Христос се обръщат хора.

От Китай обратно към Ерусалим

След културната революция, казва Дейвид Уанг, китайско служение означава служение на Китай. Преди години Уанг излъчвал по радиото части от Streems in the desert в Китай два пъти дневно. Други пренасяли контрабандно библии или просто се молели. Когато Китай се отвори през 80-те това прерасна в служение в Китай. Английските учители станаха лицето на това служение.

През 1990 Уанг открил, че традиционната домашна църква е като книгата Деяния със знамения и чудеса. „Но те се превръщаха много бързо в църквата в Коринт, с корупция и аморалност.“

Уанг чувствал, че е време за служение с Китай. „Учението на Юджийн Петерсон определящо духовността като да бъдеш жив в Христос и да позволиш на Христос да бъде жив в теб стана лозунг за нашето обучение в Китай.“

Уанг казва, че днес църквата е по-зряла. „Аз виждам тези млади водачи. Те подготвят своите съработници да излязат извън Китай. Аз виждам млади водачи от домашната църква в Китай да основават църкви в Южна Европа, западна Европа, Калгари и Торонто. Аз ги виждам навсякъде. Така че сега е време за служение от страна на Китай.“

„Ние, китайската църква, сме тези, които ще върнат евангелието обратно в Ереусалим,“ казва той. „Вероятно всеки един от тези водачи е бил в Ерусали. Защо? Защото по някакъв начин тази луда китайска църква не може никога да забрави, че ако ние върнем евангелието обратно в Ерусалим ще изпълним Матей 24:14 – че евангелието трябва да се проповядва по целия свят. Така че ние китайците имаме задачата да завършим евангелския кръг и да подготвим завръщането на Исус.“

Движението „обратно в Ерусалим“ запленява въображението на новите вярващи. Собственичката на фабрика за автомобилни части в североизточна Китай е пример за това. Преди 4 години Рут предава живота си на Христос. Убедена будистка тя чува в ума си глас, който й казва да вярва в Исус. „Не желаех да слушам,“ казва тя. Накрая тя помолила свой бизнес колега, който веднъж и бил казал за Исус да й разкаже повече. „Тази вечер аз реших да вярвам в Исус.“

Днес Рут не само пастирува в една църква, която се събира в нейната фабрика, но и всичките й работници са християни. И всички те се обучават за мисионери. Тази година Рут планира да отвори фабрика на границата на Китай с Пакистан. Нейни работници ще се пренесат там и ще движат бизнеса, който ще бъде основа за мисионерско достигане. Тя планира да направи същото и в самия Пакистан, след това в Иран и накрая в Ерусалим.

Изисква се нещо повече от страст за евангелизъм, за да се управлява мисионерска организация и все още не е ясно дали усилията на личности като Рут ще бъдат в състояние да донесат евангелието в едни от най-затворените за благовестието региони на света. Но всичко което се случва в Китай в е големи мащаби.

Преди по-малко от 50 г. членовете на партията казваха не само, че Бог е мъртъв, но и че неговото погребение в било в Китай. Сега партийни членове като Джесън Тян нямат проблеми да практикуват своята вяра и да евангелизират докато остават лоялни членове на тази официално атеистична страна. „Аз обичам партията,“ казва той. „Тя ни спаси от войната, от глада, от болестите. Но аз обичам Бога повече, понеже Той сам направи всички неща.“