За конфирмацията


ЗА КОНФИРМАЦИЯТА

от Мартин Лутер 

images

Удивително е, че на някого може да му дойде на ум да направи от Конфирмацията едно тайнство изхождайки от примера на Христос, Който положи ръце на малките деца и чрез което апостолите даваха Святия Дух, ръкополагаха презвитери и изцеляваха болни както апостола пише до Тимотей: „Не прибързвай да ръкополагаш никого“ (1 Тимотей 22). Защо тогава да не изведем конфирмацията също така и от тайнството на хляба понеже е казано: „И като похапна доби сила“ (Деяния 9:19) или отново: „Хляб, който укрепва сърцето на човека“ (Псалм 54:15)? Така конфирмацията би включвала 3 тайнства, на хляба, на ръкополагането  и на самата конфирмация. Но ако всичко, което апостолите са правили е тайнство защо по-скоро да не бъде направено тайнство проповядването? Аз не казвам това понеже отричам 7-те тайнства но понеже отричам, че те могат да бъдат доказани от Писанията. Аз желая в Църквата да има такова полагане на ръце каквото е имало по времето на апостолите без значение дали ще го наричаме конфирмация или изцеление. Сега обаче не е останало нищо от това освен това, което ние сами сме си измислили, за да регулираме задълженията на епископите, за да не останат те изцяло без работа в църквата. Понеже когато те са предали тайнствата, които изискват труд заедно със словото на своите подчинени, като че ли не заслужават тяхното внимание (несъмнено основавайки се на това, че каквито и институции да е постановило Божественото величие хората трябва да внимават на тях) е правилно ние да измислим някои лесни задължения, които не са твърде тежки за изтънчеността на тези велики герои и по никакъв начин да не ги даваме на по-нисшестоящите, като че ли те са от малко значение. Това, което е измислила човешката мъдрост трябва да бъде зачитано от хората. Така каквито са свещениците такова трябва да е и служението на службата, което те заемат. Понеже какво е епископ, който не проповядва благовестието или не търси изцеление на душите освен един идол в света, който има името и образа на епископ?

Все пак в момента ние говорим за тайнствата определени от Бога и аз не мога да намеря причина да сложа конфирмацията сред тях. За да съществува тайнство е необходимо преди всичко да съществува дума на Божие обещание, в която вярата да може да се упражнява. Но ние не четем, че Христос някога е дал каквото и да е обещание по отношение на конфирмацията, макар че сам е полагал ръце на мнозина и макар че споменава това сред знаците, които ще придружават повярвалите: „Ръце на болни ще полагат и те ще оздравяват“ (Марк 16:18). Все пак никой не тълкува тези думи като тайнство нито пък може да направи това. Достатъчно е тогава да гледаме на конфирмацията като на обичай или церемония в Църквата, която е от същото естество като и другите церемонии, чрез които водата и други неща биват освещавани. Защото ако всичко останало се освещава чрез словото и молитва защо и човека да не може много повече да бъде освещаван чрез същите средства дори когато това не може да бъде наречено тайнство на вяра понеже не съдържа Божие обещание? Тези неща не носят спасение докато тайнствата спасяват тези, които вярват в Божието обещание.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.