За тайнството на покаянието


ОТНОСНО ТАЙНСТВОТО НА ПОКАЯНИЕТО 

от Мартин Лутер 

imagesВ тази трета част аз ще говоря за тайнството на покаянието. Чрез трактатите и разговорите, които публикувах по тази въпрос аз  засегнах мнозина и в достатъчна степен изразих своето собствено мнение. Сега аз набързо ще повторя тези твърдения, за да отхвърля тиранията, която ни напада от тази страна толкова безпощадно колкото сребролюбието на пастирите се е издигнало с голяма ярост срещу овцете на Христо и когато дори кръщението, както видяхме когато говорихме за обетите, е било тъжно изопачено сред възрастните, за да послужи за целите на сребролюбието.

Първото и смъртно зло свързано с това тайнство е, че те изцяло са премахнали самото тайнство като не са оставили дори и следа от него. То, както и другите две тайнства, се състои от думите на Божието обещание от една страна и от нашата вяра от друга, но те са премахнали и двете неща. Те са пригодили за целите на своята собствена тирания Христовите думи на обещанието когато Той казва: „Каквото вържете на земята ще бъде вързано и на небето и каквото развържете на земята ще бъде развързано и на небето.“ (Матей 16:19) и „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.“ (Матей 18:18) и отново: „На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са“ (Йоан 20:23). Тези думи са дадени, за да предизвикват вярата на покайващите се, така че те да могат да търсят и да получат прощение на греховете си. Но тези хора, във всичките си книги, писания и разисквания не си поставят за цел да обяснят на християните обещанието, което се съдържа в тези думи и да им покажат, че трябва да вярват и какво голямо утешение могат да получат, но да установят с възможно най-голяма дължина, ширина и сила своята враждебна тирания. Някои от тях дори са започнали да заповядват на ангелите в небето и да се хвалят с една невероятна ярост и безумие, че са получили власт да управляват в небето и на земята и че имат силата да връзват дори и на небето. Така те не казват на хората дори и дума за вярата, но говорят обстойно  за тираничната власт на жреца[1]. Но думите на Христос не действат чрез сила, а изцяло чрез вяра.  Христос не е установил в Своята църква началства, власти и сили, а едно служение както научаваме от думите на апостола: „Нека всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни“ (1 Кор. 4:1). Когато Христос казва: „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен“ Той има в предвид призива на вярата от страна на тези, които желаят да се кръстят. Така по силата на тези думи на обещание човек може да бъде сигурен, че ако повярва и се кръсти ще получи спасение. Тук на Неговите слуги не е дадена  никаква сила, а им е предадено единствен служението на кръщението. По същия начин когато Христос казва: „Каквото вържете“ и т.н. Той има в предвид да призоваваме вярата на каещия се, така че по силата на думите на това обещание той да бъде сигурни, че ако вярва и е опростен ще бъде истински опростен и в небето. Очевидно нищо не се казва за власт, но за служението на опрощението, което се изговаря. Много е странно, че тези слепи и арогантни хора не си приписват някаква тиранична сила от думите на обещанието в кръщението. Ако е така защо желаят да направят това с обещанието свързано с покаянието? И в двата случая има еднакво служение, подобно обещание и същия характер на тайнството; и не може да бъде отречено, че ако не дължим кръщението единствено на Петър нечестива тирания е да настояваме, че силата на ключовете е дадена единствено на папата.

Така също когато Христос казва: „Вземете, яжте, това е моето тяло което за Вас е дава; това е чашата в Моята кръв“ Той призовава вярата на тези, които ядат, така че чрез вярата в тези думи съвестта им да бъде успокоена и да могат да се чувстват сигурни, че когато ядат с вяра те приемат прощение на греховете си. Тук няма нищо, което да говори за власт, а единствено за служение. Обещанието на кръщението е останало с нас, поне в случая с децата, но обещанието на хляба и чашата е унищожено, предадено в служба на сребролюбието, вярата е обърната в дела, а завета в жертва. По същия начин и обещанието на покаянието е изопачено в най-жестока тирания и в едно насилствено господство, което е повече от временно.

Като не се задоволява с това нашия Вавилон толкова пълно е скъсал с вярата, че заявява безсрамно, че тя не се изисква в това тайнство, не, в своята антикристска поквара той казва, че е еретично да настояваме за необходимостта от вяра. Какво повече може да направи тази тирания от това, което вече е направила? Наистина „При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; на върбите сред него окачихме арфите си“ (Псалм 137:1-2). Дано Господ прокълне безплодните върби на тази реки! Амин.

Обещанието и вярата са били опетнени и охвърлени, но нека да видим с какво те са ги заменили. Те са разделили покаянието на 3 части: разкаяние, изповед и задоволяване, но правейки това те са отнели всичко, което е било добро във всяка от тях и са поставили във всяка своята собствена тирания и прищявка.

На първо място те разглеждат разкаянието, като че ли то е по-важно от вярата в обещанието и като че ли не е дело на вяра, а една заслуга; не, те въобще не споменават вярата. Те се прилепват към дела и към примери взети от Писанията, където четем, че мнозина са получили прощение посредством разкаяние и сърдечно смирение, но никога не споменават за вярата, която е изработила това разкаяние и сърдечно смирение като е писано относно ниневийците: „И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;“ (Йона 3:5). Тези хора по-лоши и по-дръзки от ниневийците са измислили някакво „съжаление,“ което посредством достойнството на ключовете (за които те не разбират нищо) може да стане разкаяние. И те приписват това на злите и невярващите като по този начин окончателно унищожават разкаянието. О, ужасен е гнева на Бога, че такива неща могат да бъдат учени в Църквата на Христос! Така, след като сме се отървали от вярата и от нейните дела ние се водим непредпазливо по ученията  и мненията на хората  или по-скоро погиваме в тях. Едно разкаяно сърце наистина е от значение, но то може да произлезе единствено от искрена вяра в Божието обещание и заплаха – вяра, която съзерцавайки непоклатимата Божия истина кара съвестта да трепери, ужасява я и я наранява, а когато тя е така разкаяна я вдига отново, утешава я и я пази. По този начин истината на заплахата е причината за разкаянието и истината на обещанието е причината за утехата, когато те са вярвани; и чрез тази вяра човек заслужава прощение на греховете. Следователно, повече от всичко останало ние трябва да учим на и да призоваваме към вяра. Когато вярата присъства разкаянието и утешението ще последват на своя си ред като неизбежно следствие.

Следователно, макар да има нещо вярно в учението на тези, които казват, че разкаянието може да се яви чрез събирането – както те го наричат – и съзерцанието на нашите грехове, все пак това е опасно и извратено учение понеже не учи на първо място основата и причината за разкаянието т.е. непоклатимата истина на Божиите заплахи и обещания, която извиква вяра, за да могат по този начин хората да разберат, че трябва да гледат с много по-голямо внимание на Божията истина, чрез която те се смиряват и стават отново отколкото на множеството на своите грехове, които ако бъдат гледани отделно от Божията истина е по-вероятно да възобновят и увеличат желанието за грях отколкото да породят разкаяние.

Аз не казвам нищо за непреодолимия хаос на трудове, които те налагат върху нас, т.е. че ние трябва да се разкаем за всички наши грехове, което е невъзможно. Ние не можем да знаем повече от една малка част от греховете си. Наистина дори добрите ни дела може да се окажат грехове както е писано: „Нито влизай в съд със слугата си; защото така няма да се оправдае никой жив човек“ (Псалм cxliii. 2). Достатъчно е да съжаляваме за тези грехове, които терзаят съвестта ни в настоящия момент и които лесно можем да извикаме в паметта си. Този, който е така разположен без съмнение ще бъде готов да почувства съжаление и страх за отчета, който ще трябва да даде за всичките си грехове и тъга и страх от бъдещето, когато те ще му бъдат открити.

Пазете се тогава да не вярвате в собственото си разкаяние или да приписвате прощението на греховете на собствената си тъга. Бог е благосклонен към теб не заради делата ти, а заради вярата, която имаш в Неговите заплахи и обещания и която е изработила това съжаление в теб. Следователно каквото и добро да има в покаянието то не е поради усърдието, с което ние си припомняме своите грехове, а заради Божията истина и нашата вяра. Всички други неща са дела и плодове, които следват и произлизат от това и не правят човека добър, но са извършени от човек, който е бил направен добър, поради своята вяра в Божията истина. Така е писано: „Господ е сила на народа Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си“ (Псалм 28:8). Ужасът от заплахите, който поглъща злите идва първи, но вярата приемайки заплахите изпраща разкаяние като облак дим.

Разкаянието, макар да е било изложено на зли и отровни учения, все пак дава по-малки поводи за тирания и за любов към печалба. Но изповедта и задоволяването са били превърнати в най-големите източници на печалба и амбиция. Да говорим първо за изповедта.

Няма съмнение, че изповядването на греховете е необходимо и заповядано от Бога. „и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си“ (Матей 3:6). „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас“ (1 Йоан 1:9-10). Ако тези светии не трябва да отричат своите грехове колко повече тези, които са виновни за големи или обществени злини трябва да изповядват своите. Но най-ефективното доказателство за институцията на изповедта е дадена когато Христос ни казва, че трябва да кажем на съгрешилия брат греха му да го заведем пред Църквата където да бъде обвинен и накрая ако откаже да послуша Църквата да бъде отлъчен. Той „слуша“ когато се покори на укора и признае и изповяда греха си.

Все пак тайната изповед, която сега се практикува, макар да не може да се докаже от Писанието, е в много отношения напълно задоволителна и полезна или дори необходима. Аз не мога да желая тя да не съществува; не, аз се радвам, че тя присъства в Църквата на Христос понеже тя представлява едно голямо лекарство за наранените съвести. След като разкрием своята съвест пред един брат и кажем всичкото зло, което се крие там ние получаваме от устата му думите на утешението, което ни е изпратено от Бога и след като го приемем с вяра намираме мир в смисъл на милост от Бога, Който ни говори чрез този брат. Това, срещу което аз протестирам е превръщането на институцията на изповедта в средство за тирания и изнудване от епископите. Те запазват за себе си определени случаи като свещени и след това заповядват те да бъдат разкрити пред изповедника, т.е. пред себе си, и така нараняват съвестите на хората; изпълнявайки службата на епископи, но напълно пренебрегвайки истинските задължения на епископа, които са да проповядва евангелието и да служи на бедните. Не, тези нечестиви тирани запазват за себе си най-вече случаите, които са от по-малки последствия докато представят по-големите на обикновените свещеници – случаи като абсурдната була In Coena Domini. За да може тяхната беззаконна извратеност да стане още по-явна те не само държат тези неща, които застават срещу поклонението на Бога, вярата и най-големите заповеди, но дори ги одобряват и ги поучават – неща като поклоннически лутания насам и натам, извратеното почитане на светците, лъжливите легенди за светци, увереността в и практикуването на дела и церемонии. Чрез тези неща вярата в Бога изчезва и се подхранва идолопоклонството, както е и до днес. Жреците, които днес имаме са подобни на тези, които е поставил Еровоам в Дан и Вирсавее като служители на златните телци – хора невежи относно Божия закон и всичко, което е свързано с храненето на овцете на Христос и които вярват единствено на своите си измислици и ги налагат върху хората чрез заплаха и сила.

Макар аз да съветвам хората да понасят насилието на тези така както и Христос ни наставлява да понасяме всяка човешка тирания и ни учи да се покоряваме на такива изнудвачи все пак аз нито приемам нито вярвам, че те имат право да „връзват“. Те не могат да докажат това чрез нито една йота или чертичка докато аз мога да докажа обратното. На първо място говорейки за обществени престъпления, Христос казва, че ние сме спечелили брата си, ако той ни послуша когато му покажем вината му и няма нужда той да бъде воден пред църквата освен ако не откаже да ни послуша. По този начин това престъпление може да бъде разрешено между братята. Колко повече тогава е вярно за личните прегрешения, че греха е премахнат когато брата доброволно го изповяда пред своя брат, така че той няма нужда да бъде воден пред Църквата т.е. пред прелати или свещеници както тези хора казват в своите глупави тълкувания. В подкрепа на моето мнение ние отново имаме авторитета на Христос, когато Той казва следните думи: „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 18:18). Това е казано за всички християни и за всеки един християнин. Още веднъж Той казва в същия смисъл: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 18:19). Когато един брат открива своите тайни грехове на друг брат и търси прошка той със сигурност се съгласява с този брат в истината, която е Христос. Това, което казва по-рано Христос потвърждава още по-ясно със следните думи: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20). От всичко това аз не се колебая да кажа, че всеки, който изповяда своите грехове в присъствието на друг брат или когато разкрие своите прегрешения, поиска прошка и промени живота си е освободен от тайните си грехове понеже Христос явно дава силата на опрощение на всеки, който вярва в Него колкото и яростно да се противопоставя папата на тази истина. Добавете също така и този малък аргумент, че ако някакво връзване на тайни грехове беше валидно и няма спасение ако те не бъдат опростени най-голямото препятствие за спасението би лежало в нещата, които споменах по-горе – дори тези добри дела и идолопоклонства, на които сме учени в настоящото време от папите. Докато, ако тези най-тежки неща не са препятствие с колко по-малка сила са тези по-леки обиди толкова глупаво сдържани! Поради невежеството и слепотата на пастирите тези неща са въвеждани в Църквата. Поради това аз предупреждавам тези царе на Вавилон и епископи на Вер-авен да се въздържат от това да не запазват случаи от какъвто и да е вид, но да позволят най-свободно да чуят изповедта на тайните грехове на всички братя и сестри, така че грешника да бъде в състояние да открие греховете си пред когото пожелае  с цел да търси прощение и утеха т.е. думите на Христос изказани чрез устата на неговия ближен. Те не постигат нищо чрез своите прибързани изводи освен ненужно да впримчат съвестта на слабите, да установят своята собствена беззаконна тирания и да заситят сребролюбието си чрез греховете и погубването на своите братя. Така те цапат ръцете си с кръвта на душите, деца биват поглъщани от родителите си, Ефрем поглъща Юда и Сирия Израел както казва Исая.

Към тези злини те добавят обстоятелства – майки, сестри, роднини, клони, плодове на греховете – все неща завещани от нямане какво да правят на най-проницателните между хората, които поставят дори по отношение на греховете един вид родословно дърво и афинитет. Толкова плодовити резултати дават невежеството и нечестието, защото тези измислици на някои безполезни човеци са се превърнали в официални закони  както се е случило и в много други случаи. Толкова бдително бдят тези овчари над Църквата на Христос, че каквито и сънища или суеверия или нови дела да измислят тези безумни хора те веднага ги налагат, обличат ги в задължителност и ги укрепват с були. Толкова далеч са те от забраната на тези неща и от защитата на простотата на вярата и свободата за Божиите хора; защото какво общо има свободата с тиранията на Вавилон?

Аз бих посъветвал да се премахне всичко свързано с обстоятелствата. Между християните има само едно обстоятелство и то е, че брата е съгрешил. Нищо не може да бъде сравнено с християнското братство нито дори спазването на места, времена, дни и хора или някакво друго суеверно преувеличение или някакъв опит да се представят за велики неща, които са без значение на мястото на тези неща, които са всичко. Като че ли може да има нещо по-велико или с по-голяма тежест от славата на християнското братство. Те така ни привързват към дни, времена и хора, че името на брата се смята за нищожно и вместо да бъдем свободни хора ние сме слуги в робство – ние, на които всички дни, места и хора и всички останали външни неща са еднакви.

Колко недостойно те разглеждат задоволяването аз обстойно съм показал в случая с индулгенциите. Те тежко злоупотребяват с него за погубването на християните в тяло и душа. На първо място те учат така, че хората не разбират истинското значение на задоволяването, което е промяна на живота. По-нататък те тека настояват за това и го представят като необходимо, че не оставят място за вярата в Христос, но съвестта на хората е най-жестоко измъчвана от скрупули. Един тича насам, а друг натам; един към Рим, друг към манастир, трети към някое друго място. Един се бие с пръчка, друг убива тялото си с бдение и пост; докато всички поради една обща заблуда казват: Тук е Христос или там е и смятат, че Божието царство, което всъщност е в нас може да бъде забелязано. Тези чудовищни злини ние дължим на теб, Рим на твоите човекоубийствени закони и обичаи, чрез които си довел света до такава разруха, че хората смятат, че могат да направят задоволяване на своите грехове чрез дела докато това може да бъде постигнато единствено чрез вяра на едно съкрушено сърце. Ти не само караш тази вяра да замлъкне сред глъчката, но и се опитваш да я унищожиш, единствено заради своето сребролюбие, тази ненаситна пиявица, която търси на кого да вика: Дай, дай и желае да търгува с греховете на хората. Някои са достигнали дори дотам, че да твърдят, че задоволяването на всички грехове, на което те са е наслаждавали трябва да бъде пренебрегнато, за да се получи отново чрез изповедта. Какво не биха посмели такива хора, хора родени за този край, да натрупат 10 пъти по-голямо робство върху нас? Аз бих желал да знам колко са хората, които са напълно убедени, че са спасени и греховете им са опростени когато мърморят единствено със своите устни молитвите наложени им от свещениците, а същевременно дори и не помислят за някаква промяна на живота. Те вярват, че посредством един миг на разкаяние и изповед целият им живот е променен и че остават достатъчно заслуги, които да покрият техните минали грехове. Как могат да знаят повече когато никога не са били учени на нещо по-добро? Тук няма дори мисъл за умъртвяването на плътта. Примера на Христос, Който когато прощава на жената уловена в прелюбодейство й казва: „Иди си и не съгрешавай повече“ и поставя върху нея кръста за умъртвяване на плътта е отишъл напразно. Не е даван дори най-малък повод на тези извратени идеи от нашите опрощавани грешници преди те да завършили своето задоволяване. Поради тази причина става така, че те се грижат по-ревностни за завършването на своето задоволяване което трае дълго, отколкото за разкаянието което те смятат, че е било направено чрез акта на изповедта. Напротив, опрощението трябва да следва завършването на задоволяването както е  било в ранната църква където след като то е завършвало хората са били по-добре наставени във вярата и в новия живот.

Казаното по този въпрос тук е достатъчно защото аз съм говорил за него много по-обстойно когато писах за индулгенциите. Нека да бъде достатъчно казаното за тези три тайнства, за които се говори и в същото време не се говори в толкова вредните книги на Сентенциите и на закона. Остава ми да кажа още няколко думи за останалите тайнства понеже аз не мога да ги отхвърля без достатъчна причина.


[1] Т.е. на папата – б.п.

1 thought on “За тайнството на покаянието

  1. Интересно е, че в гръцкия, вместо покаяния, се използва думата метаноя, което значи трансформация (то няколко думи се използват), но една от тях е метаноя. Трансформация. А не както е преведено покаяние. Така че това е нещо много по голямо от преобръщане само на ума, но и на цялото естество, духовно, физическо. Християните търсят покаянието, но не и трансформацията, която те трансформира в Новия Човек, който ни завещава Христос. :-).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.