Кой е Израел

КАКВО ОЗНАЧАВА ИЗРАЕЛ?

според Писанието какво означава „Израел?“ Вярно ли е, че благословенията обещани на Израел са за евреите, а не за църквата?

от Уилям Хендриксън

Скорошна публикация в едно религиозно списание твърдеше следното: „Очевидно е, че няма основание да говорим за църквата като за Израел.“

Подобно изказване трудно би се приело преди време. В един докторат от преди доста години автора цитираше множество източници от различен вид и от различни автори, за да докаже своето твърдение.

Има ли някаква истина в това? Наистина има някаква, но твърдението трябва да бъде внимателно квалифицирано. Вярно е, че е погрешно да идентифицираме Израел, т.е. евреите, виждани както етническа общност, с видимата църква от новата диспенсация или пък с невидимата църква от някоя или от двете диспенсации. Има твърде много пасажи в СЗ, в които термина Израел се отнася до евреите като нация, хора или теокрация. Ние четем, че децата на Израел роптаели срещу Мойсей и Аарон в пустинята (Изход 16:2); че хората от Израел били преброени (Изх. 30:12), че хората от Израел били накарани да пият водата от стрития на прах златен телец (Изход 32:20); че децата на Израел доброволно пожертвали на Йехова (Изх. 35:29); че Господ е дал своите съдби и заповеди на Израел (Псалм 147:9) и т.н. СЗ съдържа Божествени обещания, които в своето буквално приложение са били насочени към израелтяните т.е. към евреите. Благословения от временен характер са обещани на Авраам, например: „На теб ще дам тази земя“ (Бит. 12:7). Също така, обещанията за връщането на Израел от плена са изречени и изпълнени буквално както вече беше казано.

В НЗ подобно думата Израел продължава да се използва буквално. Така например твърдението, че ангел от Господа казал на Йосиф да се върне със своето семейство от Египет „в земята на Израел“ не означава, че той е трябвало да се върне „в земята на църквата.“ Земята на Израел, разбира се, е „земята на евреите.“ Виж също Мт. 2:21; 8:10; 9:33; Лука 4:27; 7:9; Йоан 3:10; Деян. 2:22,36; 3:12 и т.н.

Но заедно с тази буквална употреба думата от самото начало също така се използва и фигуративно. Тези, които казват „църквата не е Израел“ често пропускат да отдадат дължимото на този факт. Все пак първото използване на думата „Израел“ в Писанието вече намеква, че истинския израелтянин не е човек, който принадлежи към една определена нация или някой, който е в състояние да проследи своя произход до Авраам, а по-скоро човек, който надделява над Бога и над човеци (Бит. 32:28). Забележи също така Псалм 73:1: „Благ е наистина Бог към Израел,към чистосърдечните“ и Псалм 125:5 където израза „Израел“ е противопоставен на „тези, коитосе отклоняват в кривите си пътища.“ Казано ни е, че Йехова ще отведе първите заедно с вършещите беззаконие. След това следва: „Мир на Израел.“ Дори и земята обещана на Авраам е преобраз на горния Ханаан (ср. Евреи 11:10,16). Потомъка, в което е съсредоточено цялото обещание е Христос (Галаяни 3:16).

Напълно в хармония с това фигуративно използване Павел в Гал. 6:16 пожелава мир на „Божия Израел.“ Че апостола няма в предвид единствено евреите когато използва израза този израз е очевидно от непосредствения контекст (ст.15), който казва: „Защото нито обрязването е нещо нито необрязването, а новото създание.“ Единственото нещо, което е действително от значение, казва Павел, е „новото създание,“ обновения живот, който Святия Дух носи в сърцето на човека (сравни Йоан 3:3,5; Римл. 2:29). „Вяра, която действа чрез любов“ (Галатяни 5:6) е от значение, а не дали човек е евреин или не-евреин (ср. 1 Кот. 7:19; 2 Кор. 5:17).

Следователно, за Павел църквата, съставена от евреи и езичници, които са приели Христос за свой Господ и Спасител, е истинския Израел. Така ние виждаме, че твърдението „Църквата не е Израел“ е твърде абсолютно, твърде смело. Така както Павел вижда нещата разделителната стена между евреи и не-евреи е съборена чрез кръвта на Христос (Еф. 2:14). Какво право имаме да изграждаме отново разрушената стена?

Според Павел не всички потомци на Израел (Яков) са наистина от Израел (Римляни 9:6 ср. 1 Кор. 10:18). Не всички са включени в „целия Израел.“ Не всички, които са наречени евреи, по името на Юда са истински носители на това име (Римляни 2:28-29 е игра на думи с името Юда виж и Йоан 5:41-44). Не на всички похвалата е от Бога. Има потомци на Авраам, които, подобно на Исмаил, са родени по плът, а има и такива, които като Исаак са родени по дух (Гал. 4:29).

Но дори няма нужда човек да бъде физически потомък на Авраам, за да принадлежи към „Божия Израел“ (Гал. 6:16 ср. Римл. 9:24). Йоан Кръстител също е бил напълно наясно с факта, че физическото родство с Авераам не гарантира, че си истински син на Авраам. Той знаел, че и независимо от това родство Бог може да въздигне деца на Авраам (Мт. 3:9; Лука 3:8).

Сега, ако неопределеното твърдение „Църквата не е Израел“ е погрешно също така погрешно е да твърдим, без точно определение, че благословенията обещани на Израел не са за църквата, а единствено за евреите. Виждането, че благословенията, които преди това са били обещани на народа на Израел сега са дадени на „Божия Израел“ т.е. на църквата на евреите и езичниците е в съгласие с ученията на Исус. Той учи, че привилегиите, които някога са принадлежели на древните хора на завета са прехвърлени на Неговия нов народ. Това е народ, който принася плодове (Мт. 21:43). Мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в Божието царство в небето; а децата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина (Мт. 8:11-12). Лозето е дадено на друг народ (Мт. 21:41). Когато поканените не откликват на поканата са доведени други (Мт. 22:1-14).

По подобен начин Павел ясно казва, че различията основаващи се до раса, социално положение, степен на култура и/или пол нямат вече никакво значение: „Ако сте Христови тогава сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ „Христос е всичко във всички.“ (Гал. 3:28-29; Кол. 3:10-11). Петър изразява същата истина когато казва: „Вие сте (Божия) избран род, царско свещенство, свят народ.“ (1 Петър 2:9) С други думи старите названия, които някога са били дадени на заветния народ от старата диспенсация сега ви принадлежат.

Със сигурност никой няма да отрече, че всяко духовно благословение е обещано на църквата (Еф. 1:3). Църквата е Божията невяста (Еф. 5:23,27,32). И понякога невястата е сравнявана с прекрасния град, златния Ерусалим (Откр. 21:2). Да, невястата е самият градът (Откр. 21:9-10). Нещо повече, на вратите на този град са написани имената на 12 племена на Израел и на крайъгълните му камъни са изписани имената на 12 апостола на Агнето (Откр. 21:12,14). Не е ли това същото както да кажем, че всички тези благословения сега са дадени на вселенската църква, в която са събрани избраните от всеки народ?

Факта, че един ден Израел ще включи избраните от езичниците и че в този световен Израел Божиите обещания ще се изпълнят вече е открит от пророците макар и не толкова ясно колкото на Павел (Еф. 3:1-6). Възстановяването на „остатъка от Израел“ (Ис. 49:6) е изпълнено когато благовестието е било донесено до езичниците (Деян. 13:47). Увеличаването на сионската скиния (Исая 54:1-3) е изпълнено когато езичниците приемат Христос (Гал. 4:27). Новия завет обещан от Господа чрез Неговия слуга Еремия (Ер. 31:31-34) гарантира цялостното спасение на всеки вярващ  – без значение дали е евреин или езичник – чрез проста вяра в Христос без каквито и да е церемонии (Евр. 8:8-12; 10:16-20). Символизмът на изцелителните води на Езекиил (Езек. 47, ср. Ис. 44:3; Зах. 14:8) е изпълнено в деня на Петдесятница когато Святия Дух е излят (Йоан 7:37-39). Предсказанието според което тези, които не са „придобили милост“ един ден ще „придобият милост“ и тези, на които е казано „не сте мои люде“ ще бъдат наречени „мои люде“ (Осия 2:23 ср. 1:9-10) е бил изпълнен посредством установяването на църквата виждана като тяло, в което са призовани не само от евреите, но също така и от езичниците (Римл. 9:24-26). Вдигането на Давидовата скиния (Амос 9:11 и сл.) е изпълнено когато Бог посещава езичниците, за да ги нарече със Своето име (Деян. 15:14 и сл.). Ясно е следователно, че има смисъл, в който е съвсем удачно да се каже, че „Благословенията обещани на Израел са за църквата.“

С други думи когато е определено едно пророчество да се изпълни в новата диспенсация това става според духа на новата ера. Оттук следва, че тези СЗ пророчества са изпълнени в изпълнената с Духа църква и никъде в СЗ или в НЗ няма дори и най-малък намек, че в някое бъдеще време часовникът ще се върне назад. Нека да започнем да дишаме въздуха на новата диспенсация. Нека да живеем и да мислим както трябва да живеят и да мислят новозаветни хора. Нашият девиз не трябва да бъде „Назад към Ерусалим“ но „От Ерусалим до края на земята!“

Др. Уилям Хендриксон е добре познат библейски коментатор, популярността на чийто книги нараства с годините. Той получава А.В. от Calvin CollageTh. B. и Th. M. в Calvin Seminary и Th.D. в Princeton heological Seminary. Служи като пастир в няколко големи Реформирани църкви от 1927 до 1942 г. Допълнително е професор по новозаветно богословие в Calvin Seminary. Автор е на много книги между които са The Covenant of Grace, The Bible on the Life Hereafter, The Sermon on the Mount, More than Conquerors, Bible Survey, и най-популярната серия The New Testament Commentary.

Настоящото есе е взето от Israel in Prophecy, (Baker: Grand Rapids, гл. IV, стр. 53-57)

Виж също:

– ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ ОТ УИЛЯМ ХЕНДРИКСЪН

---

[1] See The Premillennialistic Conception concerning Israel and the Church, a copy of which was placed in Calvin Library, Grand Rapids, Mich

Реклама