Амилениална есхатология

АМИЛЕНИАЛНАТА ЕСХАТЛОГИЯ

интервю с Ким Ридълбергер

1. Вие говорите за есхатологията като за лично хоби, но за мнозина тя изглежда е въпрос пряко свързан със спасението. Как изглежда виждането на един здрав християнин за есхатологията? Каква част от нашето време и внимание следва да й бъде посветено?

Е, за мен есхатологията не е толкова лично хоби колкото професионален интерес – интерес, който имам от известно време. Не, никоя есхатология няма да определи къде ще прекарам вечността  – това зависи от взаимоотношенията ми с Исус Христос. Но тъй като библията (особено Новия завет) казва много за есхатологията аз не симпатизирам на тези, които  се нарича „пан-милениалисти“ и които не приемат никаква определена есхатологична позиция и твърдят, че нещата ще станат ясни накрая. Разбира се, нещата ще се случат според Божия план и цел, но тъй като есхатологията е важна част от учението на библията християните са задължени да направят някакво усилие да четат и да изследват нещата свързани с нея така както изследват и другите части на християнското учение.

Да, есхатологията може да бъде сложен  труден предмет. Но мързела или незаинтересоваността по отношение на него не е възможност, която стои пред нас.

И така, макар нашата милениална позиция да не определя нашето спасение е много важно да определим основната херменевтика, която използваме, за да тълкуваме Писанието и да разберем как тази херменевтика ще окаже влияние върху начина, по който четем библията. Тя определя не само как разбираме пасажите, които говорят за последните времена, но оказва влияние върху разбирането ни за нещата свързани със спасението. Тук има взаимна връзка.

Ние имаме предварителни херменевтически презумции, които трябва да идентифицираме и постоянно да преоценяваме в светлината на Писанието. Нещата стават опасни когато хората предполагат, че техните есхатологични разбирания се виждат ясно на страниците на Писанието, като че ли библията учи диспенсационализъм или заветно богословие точно както нашите съвременници. Това, което имам в предвид, е, че ако сте диспенсационалист вие трябва да идентифицирате своите работни допускания – две изкупителни цели, една за народа на Израел, една за вярващите езичници и т. нар. „буквално“ тълкуване на библията. От друга страна амилениалистите вярват, че заветното богословие е вечното намерение на Бога, което ни е разкрито в Писанието и че новозаветните автори ни казват, че Исус Христос (не Израел) е хременевтичния център на цялото Писание. Ако не държим тези допускания пред нас и ако не желаем постоянно да ги сравняваме в светлината на Писанието както и в светлината на аргументите повдигани срещу нас от тези, които не са съгласни всичко, което можем да направим е да крещим едни срещу други или да изричаме безсмислени анатеми.

 Трябва да ни е ясно, че нашата есхатология оказва влияние и върху определени други учения. Вземете например царската позиция на Христос (1част от тройната Му позиция като пророк, свещени и цар). Диспенсационалистите ни казват, че поканата за царството е била отдръпната когато Исус се е намирал в Израел и е бил отхвърлен като цар от евреите и че царството няма да бъде изцяло изявено до милениалната епоха. Но реформираните амилениалисти (като мен) виждат христовото царство като настояща реалност (чрез думите и тайнствата) и христовото царуване (Неговото настоящо царуване преди окончателното изпълнение) не само дава увереност в крайната победа на Неговото царство в настоящата зла епоха, но и (посредством обитаващия Святи Дух) се явява един от основните фактори за моето освещение понеже христовото царуване разчупи силата на греха, който едно време е държал Неговите хора (умъртвяването и оживяването). Това е причината, поради която вие често чувате реформираните да говорят за есхатология (макар и не по начина, по който диспенсационалистите правят това) защото ние не желаем да изтласкаме нещата изцяло в бъдещето. По-скоро ние виждаме по-голямата част от учението на Новия завет за есхатологията като настояща реалност, която оказва непосредствено въздействие върху множество аспекти на християнския живот.

2. Досега вие сте публикували две книги върху есхатологията. Първата е A case for Amillennialisam. Спомням си, че веднъж ми казаха, че това виждане твърди, че няма милениум. Може ли накратко да обобщите какво е амилениализма за тези, които го разбират по погрешен начин?

Най-просто амилениализма е виждане, че Откровение 20:1-10 описва един период от време между първото идване на Христос (и неговото връзване на сатана) и Неговото 2-ро идване (когато звярът и лъжепророкът са хвърлени в огненото езеро). Сцената в първите 6 стига на Откровение 20 се случва на небето, а не на земята (където се намират престолите). 1000 г. са фигуративен период от време  – числата в Откровение винаги се използват символично. Първото възкресение е обръщението на вярващите (Йоан 5:24-25) и тези, които преживяват първото възкресение няма нужда да се страхуват от втората смърт. Когато говорим за амилениализма ние всъщност имаме в предвид „настоящ милениум.“ Ние не „спиритуализираме“ библията както твърдят диспенсационалистите. Нито пък поддържаме някакво „заместническо богословие,“ но това е друга дискусия за друг време.

3. Понеже повдигнахте въпроса винаги ми е било странно когато обвинението в „заместническо богословие“ е повдигано срещу заветното богословие. То твърди, че Бог винаги е имал един начин за спасение на своите хора докато диспенсационалистите вярват, че има поне два различни плана за изкупление. Не прави ли това диспенсационализма истинското „заместническо богословие?“

Аз също съм се чудел на подобно обвинение понеже не ми е известен нито един съвременен амилениален автор, който да казва, че църквата е „заместила Израел.“ Както вие казахте Бог ще спаси Своите избрани. Има само едно благовестие през двата завета – тук се сещам за Римляни 4.

В Стария завет избраните (тези, които са истински членове на завета на благодатта – които вярват в обещанието на Авраам) са почти изцяло израелтяни. Но също така имаме и хора като Мелхиседек, който е преобраз на Христос и на когото Авраам плаща десятък. Когато Йона проповядва в Ниневия четем, че мнозина се покайват (Йона 34:6-10). Когато Израел навлиза в Ханаан гибонитите измамват Исус, така че да бъдат включени в завета с Яхве (ИН 9). Можем да предполагаме, че е имало избрани в Ниненвия и сред гибонитите, които не са били част от народа на Израел, но по някакъв начин са повярвали, че Яхве ще ги спаси от греховете им. Важно е да отбележим, че докато благовестието се разпространява от Ерусалим към края на земята (Деяния 1:8) фокуса драматично се променя към избраните езичници, които идват до вяра. Казвайки това аз също така вярвам, че в Римляни 9-11 Павел учи, че непосредствено преди края голям брой етнически евреи ще дойдат до вяра в Христос и ще се присъединят към Христовата църква.

Когато Исус започва Своето месианско служение Той започва с 12 ученика и още неколцина последователи. До времето на Своята смърт и възкресение в Израел все още има относително малко последователи извън апостолския кръг (сещам се за Никодим). След Петдесятница хиляди пъти повече идват до вярата. Отначало те са най-вече евреи, но след това виждаме нарастващ брой езичници да приемат израелския Месия. Така че не може да се смята, че църквата е „заместила“ Израел. По-скоро Христос е истинският Израел и когато идва Той прибавя (избраните) езичниците към Своята църква. Да говорим за амилениализма като че ли отхвърляме Израел поради някаква расова причина отваряйки по този начин врата за антисемитизъм е тъжен пример за слаб аргумент. Преди не много време аз отговорих на една скорошна лекция изнесена от Джон Мак Артър именно по този предмет. Читателите могат да я намерят за полезна. http://kimriddlebarger.squarespace.com/a-reply-to-john-macarthur/.

И да, вероятно вие сте прав. Иронията е че диспенсационализма разделя това, което Христос съединява (Ефесяни 2:11-22) определяйки различни изкупителни планове за евреите и езичниците. Това „заменя“ едното евангелие, което има една цел (да направи евреите и езичниците едно) с едно евангелие, което има две цели (една за евреите и една за езичниците). Иронично това разделя именно хората (евреи и езичници), които Христос дойде, за да обедини в едно тяло.

4. Има поне 2 ключови концепции за разбирането на амилениализма, които често са разбирани погрешно. Едната е  херменевтиката основана на „аналогията на вярата.“ Бихте ли обяснили защо тя е толкова важно?

Много добър  въпрос. Аналогията на вярата означава, че ние тълкуваме един труден пасаж, който се занимава с милениума в Откровение 20:1-10 в светлината на по-ясните пасажи, които учат, че когато Исус се върне Той ще възкреси мъртвите (1 Кор. 15:12-57; 1 Сол. 4:13-5:11), ще съди света (Матей 25:31-46; Откр. 20:11-15) и ще обнови всичко (2 Петър 3:3-15). Понеже тези неща са верни (от „ясните“ текстове) това означава, че когато гледаме Откровение 20 ние вече знаем, че когато Христос се върне всички мъже и жени ще бъдат съдени (това означава, че на земята няма да има хора в естествени тела, които да я населят отново както казва Лука 20:34-38) и че земята и вселената са напълно обновени. В светлината на тези ясни текстове как може да има хора на земята в естествени тела след като Христос се върне отново, които да живеят на една само частично обновена земя (когато Петър описва цялостното обновяване на всички неща)?

5. Другата концепция, към която ние се обръщаме е напрежението между „вече, но не още.“ За хората, които не са от реформираните среди това тя може да звучи объркващо. Кои са двете епохи и как те определят амилениалната есхатология?

Разбирането за двете епохи е ключово за разбирането на новозаветната есхатология. Нито Исус нито Павел говорят за милениум (пре или пост). По-скоро те говорят за нещата от „този свят“ (винаги във връзка с временните неща) и за „бъдещия век“ (винаги във връзка с вечните неща). Тук нямаме възможност да разгледаме библейските доказателства за това, но аз се занимавам подробно с тях и в двете си книги A case for Amillennialisam и The man of sin. Смятам, че това е доказателство, което е едновременно много силно и фатално за всяка форма на милениализъм.

Същото е валидно и за „вече, но не още.“ Един пример за това може да се намери в Ефесяни 2 където Павел говори за вярващите страдащи в настоящия свят като вече седнали с Христос в небесни места. Това означава, че аз трябва да живея моя живот сега в светлината на тази истина и да действам в съответствие с нея. Същото е вярно за Римляни 8 (осбено за ст. 9-17). Ние живеем във вече (което Павел нарича „настоящия зъл свят“ в Галатяни 1:4), но ние правим това в светлината на „не още“ (Ефесяни 1:14). Това ни дава вечна перспектива за нашето настоящо страдание.

6. На стр. 82 вие твърдите, че „бъдещия век вече е настояща реалност за вярващите в Исус Христос.“ Ако това е така как вярващите трябва да живеят в „светлината на двете епохи?“

Както казах по-рано това означава просто, че аз трябва да живея сега своя живот в светлината на вечността. Като разбираме основната есхатология на новия завет ние имаме картината на пъзела, да се изразим по този начин. Божиите цели ще бъдат реализирани. Моите настоящи страдания наистина имат смисъл в светлината на бъдещата слава. Света и проблемите, пред които се изправяме наистина имат значение понеже това е мястото, където Бог действително осъществява Своите вечни цели. Като християнин аз вече зная, че историята има велик и щастлив край. Независимо от това какво се случва около мен аз зная кой ще победи накрая и дори сега аз съм възкресен с Христос и седя с Него в небесни места. Да живея в светлината на двете есхатологични епохи е подобно на това да редя пъзел като гледам отблизо картината му. Голямата картина ни помага да видим смисъла на детайлите.

7. Вашата по-скорошна книга се занимава с един специфичен аспект от есхатологията: Антихриста. Смятате ли, че християните все още се опитват да разпознаят Антихриста около себе си?

В The man of sin аз излагам своето виждане за това какво Писанието ни казва в две насоки – ересите в църквата (посланията на Йоан; 2 Солунци 2) и провежданото от държавата гонение на християните  (Откровение). В Откр. 13 например Йоан говори за проявите на звяра в дните на римската империя, когато християните са били преследвани защото не са се покланяли на императора поради изискваната изповед „Цезаря е Бог.“ Ако е вярно, че в Неговото първо послание и в книгата Откровение Йоан предупреждава християните от всички епохи, че лъжеученията ще присъстват винаги и че змея ще дава власт на звяра (държавата) да преследва църквата тогава ние трябва да очакваме трудни и опасни времена. В тази светлината, разбира се, ние сме изправени пред изкушението да се опитаме да идентифицираме коя ще бъде следващата антихристка фигура (еретик или гонител).

От една страна този страх от вътрешни врагове  и потенциални „зверове“ е здравословен и нормален. Християните трябва да знаят, че сатана ще се опитва да унищожи църквата отвътре както и чрез външни средства като преследването от държавата (или нейните водачи.) Ние трябва да сме нащрек за тези неща. Но всеки опит да идентифицираме такъв настоящ враг винаги следва да бъде провеждан с определено въздържаност. Бог ни е казал да не поставяме дати и ние много пъти сме виждали дори най-големите умове да правят най-лоши грешки в предричането на края.

Никога не трябва да се захващаме да четем библията през лещите на настоящите събития  – както правят мнозина от нашите съвременници. С това аз съм съгласен с Герхард Вос. Ще го познаем когато го видим.

8. На стр. 34 от The man of sin вие отбелязвате: „Диспенсационалистите виждат както грабването на църквата така и появата на Антихриста като непосредствено свързани с бъдещето на Израел. Поради тази причина сега диспенсационалистите са жадни политически участници и критични към гласуващия евангелски блок….“ Този подход от страна на диспенсационалистите предполага определено виждане за религията  и политиката, които често тласкат хората по един погрешен път. Как се различава политическата активност на амилениализма?

Повечето реформирани амилениалисти вярват, че каквато и роля да играе възстановяването на държавата Израел в Божието провидение (и да, това е забележителен знак) връщането на евреите в ханаанската земя не е изпълнение на завета с Авраам. Ние знаем, че това е истина понеже Исус Навин ни казва, че когато Израел притежава земята обещанието вече е изпълнено (ИН 23:14ff), но според условията на синайския завет остава открит въпроса дали Израел ще остане в земята. На практика когато апостол Павел говори по този въпрос в Римляни той – а не амилениалиста, който се предполага, че „спиритуализира“ библията – прави обещанието за земята универсално (Римляни 4:13).

В политически смисъл това означава, че няма свещен народ на земята по време на новозаветната ера – включително и Израел. Все пак съществуването на Израел явно е действие на Божието провидение. Как ще се отнасяме към Израел зависи от това как ние (като християни) и нашия народ се отнасяме към нашите демократични съюзници по света (като Англия, Австралия и т.н.). Да настояваме, че Америка трябва да води своята външна политика, за да защитава диспенсационалистичните очаквания относно Израел е сериозна грешка. Степента, в която ще направим това определя степента, в която ще правим сериозни външнополитически грешки, които ще окажат своето влияние върху възможностите за мир в близкия изток.

9. Във въведението към The man of sin вие отбелязвате, че „през това изследване аз говоря за претеризма в най-общ смисъл на тези, които свързват изпълнението на пророчествата относно Антихрист директно със събитията от 70 г.“ Като цяло вие приравнявате хипер претеризма с всички форми на частичен претеризъм (за който признавате, че се поддържа от много реформирани църкви). Тогава на стр. 35 твърдите, че „претеристите отиват в противоположната крайност и избутват всички библейски пророчества обратно в миналото.“ Докато това е вярно за хипер претеризма то не е вярно за частични претеризъм по дефиниция. Не води ли това обединение на претеристките позиции до погрешно разбиране?

Това е въпрос, който изисква доста дълго обяснение, за да бъда в състояние да отговоря. Станало е много трудно да дефинираме претеризма (същото важи и за футуризма) защото днес има твърде много негови разновидности. В тази глава аз използвах общата определение, за да по-голяма яснота. Не желая да прекарвам много време каталогизирайки подробно целия спектър  от нюанси в позициите, които попадат в по-широкия спектър. Истината е, че ако се обърнете към всички тези разнородни претеристки писатели и техните конкретни виждания ще изгубите читателя и бързо ще изчерпите обема даден ви от издателя!

За да избегна това аз използван общото определение за претеризъм, което доскоро се използваше широко в литературата –  до появата на крайния хипер-претеризъм. Претеристите виждат събитията около 70 г. както изпълнение на новозаветните пророчески очаквания, футуристите не смятат така. Толкова можем да кажем с общи термини.

Нека да ви дам един пример от личния си опит колко сложно може да бъде това. Някои ме наричат претерист понеже вярвам, че Исус говори за Израел и Ерусалим в Мт. 24-25 докато не започва да разглежда универсалните знаци свързани с последните времена. Но понеже аз не вярвам, че Исус се е върнал за съд над Израел през 70 аз всъщност не спадам към лагера на частичните претеристи. По-нататък, понеже вярвам, че звяра и с антихрист свързани със събитията от 1-ви век ще продължи да бъде вечно-присъстващи врагове, пред които Христовата църква ще се изправя до второто идване на Христос когато тези неща ще усилят своя интензитет някои ме наричат футурист! Ако аз съм футурист то аз със сигурност не съм футурист както диспенсационалистите! Казвам всичко това, за да посоча, че вие или трябва да говорите с общи термини (и да пропуснете няколко изключения) или трябва да каталогизирате всички тези, които не пасват точно на термините така както те са използвани исторически – като например един амилениален претерист. Джей Адамс например е такъв. Б.Б. Уорфийлд би могъл да бъде, но реформираните амилениалисти не са.

Аз виждам събитията от 70 г. както посочващи запустяването на Израел, което води до израелското разпръскване (диаспора) сред народите (Матей 23:37-39). Така както аз разбирам това всички форми на претеризъм (без значение дали става дума за еретичния хипер претеризъм, който отрича възкресението на тялото и христовото второ идване или ортодоксалния частичен претеризъм, който вярват в телесното възкресение и в христовото второ идване) са в съгласие и виждат края на тази епоха като настъпил през 70 г. както и че Исус действително се е върнал в облаци по това време. Мнозина от тези автори също така отхвърлят различията между двете епохи (така както реформираните амилениалисти биха ги дефинирали) заедно с разликата между вече, но не още.

По-нататък някои частични претеристи  – подобно на Кенет Джентри например – виждат звяра като свързан с Нерон и със събитията, които се случват по времето написване на Новия завет.  За тях всичко, което остава от мотива за звяра са лъжеучителите (антихристи) в църквата. Именно за това аз казвам, че претеристите имат склонност да избутват есхатологичните събития обратно в миналото докато футуристите ги избутват в  бъдещето. Аз настоявам за една трета възможност. Остатъка от новозаветната ера (присъствието на римския звяр и на серията от антихристи в църквата) ще продължава да бъде възходяща тенденция за Божиите хора до времето на самия край когат виждаме яростен и последен климкс преди Господ да се върне, за да съди света, да възкреси мъртвите и да обнови всикчи неща. Къде това псава на претеристко-футуристката скала?

10. И в двете си книги вие правите екслузивно разделение претеризма и амилениализма и все пак аз познавам някои хора, които твърдят,ч е са и двете неща. Какъв конфликт вие виждате между тези две позиции?

Както вече казх има някои претеристи, които са амилениалисти – и под претерист тук аз имам в предвид тези, които виждат реалната парусия на Исус свързана със събитията от 70 г.  и които свързват звяра човек на греха на Павел здраво с Нерон или някой друг римски император преди 70 г. Поради тази причина огромната част от претеристите днес са постмилениалисти. Постмилениалистите очакват една златна ера на земята. Ако, както аз настоявам, дна поредица от зверове бъде дадена власт от змея и ще се въздига псотоянно през всяка епоха и ако съм прав, че Йоан ни предупреждава за серия от антихристи които ще се пояпвят в църквата преди да кулминират в последния Антихрист това изглежда протиовречи на златната ера за църквата на земята.

Напълно смислено е и би било голяма пдкрепа за постмиленилната позиция ако може да бъде показано, че Неон е звярът, за който Йоан говори и че той вече е дошъл и отномал! Това е което имам в редивд когато казвам, че стремежа на претристите е да избутат нещата назад къ периода преди падането на Ерусалим.

11. Споменахте, че работите върху нова книга. Бихте ли споделили с нас каква ще е тя?

Подготвил съм в общи линии няколко чернови. Работя върху по-обемист есхатологичен текст ( вкойто ще се занимая малко по-подробно с раличните нюанси на претеризма, прогресивния диспенсационалзиъм и т.н.). Бих желал да публикувам своята дисертация върху Б. Б. Уорфийлд. Коментатърт ми върху посланието към Римляните е почти готов заедно с коментар на Белгийската изповед на вярата.

Виж още:

1. Личния блог на ким Ридълбергер съдържа много интересна информация (тук)

2. Проповеди върху книгата Откровение от Ким Ридълбергер (pdf)

Реклама